ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 676

гр. София, 16.9.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховен касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 04 май през две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: З. А. ЧЛЕНОВЕ: В. Й. ДИМИТЪР ДИМИТРОВ

като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова

гр. дело № 4746 по описа за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по подадена касационна жалба от ищеца Р. Т. Т., чрез адв. И. М., срещу решение № 324/19.07.2021 г. по в. гр. дело № 455/2021 г. на Окръжен съд – В. Т. с което е потвърдено решение № 520/29.04.2021 г. по гр. дело № 322/2021 г. на Районен съд – В. Т. с което са отхвърлени предявените искове от жалбоподателя срещу Великотърновски университет „Св. Св. К. и М.“ с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ. Излагат се съображения за нищожност на обжалвания акт поради постановяването му от незаконен съдебен състав. Поддържаните основания за неправилност на решението по чл. 281, т. 3 ГПК са нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Искането е да се допусне касационно обжалване по поставените въпроси в изложението, да се отмени въззивното решение и предявените искове да се уважат, а в условията на алтернативност делото да бъде върнато на същия съд за ново разглеждане от друг съдебен състав.

В изложението към касационната жалба са формулирани следните въпроси: 1. При преценка дали даденият от работодателя срок е разумен и достатъчен, съдът би ли следвало да се съобрази с конкретните фактически обстоятелства дали служителят познава документите, които удостоверяват фактите, съставляващи фактическия състав на соченото от работодателя дисциплинарно нарушение, доколкото запознаването с тези документи е абсолютна обективно необходима предпоставка за осигуряването на пълноценна възможност за формулирането от служителя на обяснения, които да послужат за реална и ефективна защита срещу твърдените нарушения, съответно за тяхното пълно опровергаване и/или дисквалифициране като дисциплинарни? 2. При преценка дали даденият от работодателя срок е разумен и достатъчен, следва ли да се съобразят обстоятелствата, че служителят в рамките на срока за даване на писмени обяснения е направил изрично искане за достъп до съществуващата документация, тъй като към този момент е бил преназначен на друга длъжност и обективно е възпрепятстван да се запознае с относимата документация, както и че твърдените като нарушения факти са се осъществили значително време (единадесет месеца) преди искането на обяснения? 3. Когато не е направено изрично искане от служителя за удължаване на срока за даване на писмени обяснения, а е направено изрично искане от същия за предоставяне на достъп до писмените материали и относимата към случаите документация и такъв достъп не е осигурен, би ли могло да се приеме, че предоставеният срок за обяснения е разумен или пък неговата продължителност обективно е недостатъчна? 4. Следва ли да се възприеме като законосъобразно посочване на конкретни дисциплинарни нарушения, които да бъдат възприети от работника като такива и по тях да излага факти, когато нарушенията, описани в други документи, към които препраща поканата за даване на обяснения, не са индивидуализирани с обективни и субективни признаци? По така формулираните въпроси се сочи противоречие с решение № 137 от 02.03.2010 г. по гр. д. № 20/2009 г., IV г. о., решение № 82/21.07.2017 г. по гр. д. № 3249/2016 г., III г. о., решение № 221/2014 г. по гр. д. № 7639/2013 г., IV г. о, решение № 49/08.02.2011 г. по гр. д. № 824/2010 г., IV г. о. В допълнение към горното са формулирани и следните два процесуалноправни въпроси: 5. Съставлява ли съществено процесуално нарушение на правото на защита, съответно на принципите на непосредственост и на устност в процеса, необсъждането от съда на бележки, изискани от него, но без нарочно протоколно определение в съдебно заседание за приемането и влагането им по делото? Сочи се противоречие с решение № 238 от 22.10.2013 г. по гр. д. № 1323/2012 г., III г. о., ГК, решение № 476 от 07.07.2010 г. по гр. д. № 720/2009 г., IV г. о., ГК и Постановление № 7 от 27.XII.1965 г. на Пленума на ВС. 6. Налице ли е незаконен съдебен състав, когато член на съдебния състав, подписал постановен съдебен акт, не е включен в Списък на възможните съдии при автоматичното разпределение на съдебни дела, както и поради изначалната липса по делото на протокол от избор на същия член на състава? Твърди се, че липсва съдебна практика по този въпрос и същият е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. В изложението се поддържа още, че във връзка с шестия формулиран въпрос обжалваното решение е вероятно нищожно.

Ответникът по жалбата Великотърновски университет „Св. Св. К. и М.“, чрез адв. Д. Б., в писмен отговор е мотивирал подробно становище за липса на сочените основания за допускане на касационно обжалване по поставените въпроси в изложението и за неоснователност на касационната жалба по същество. Претендира разноски.

Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че касационната жалба е подадена от легитимирана страна, в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК, срещу въззивно решение, което подлежи на касационно обжалване и е процесуално допустима.

С въззивното решение съдът се е произнесъл по предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ.

Приел е за безспорен фактът, че между страните по делото е съществувало ТПО, възникнало от сключен между тях трудов договор №845/10.09.1990г., като по силата на Допълнително споразумение №339/07.11.2017г. към същия, ищцата Р. Т., считано от 13.11.2017 г., е назначена от длъжност „Инспектор, студентско състояние“, на длъжност „Инспектор“, с място на работа Ректорат – Център квалификация /ЦК/. С допълнително споразумение № 4/14.01.2020 г. към трудовия договор ищцата, считано от 01.01.2020 г. е назначена от длъжност „Инспектор” на длъжност „Инспектор” с място на работа Ректорат-Администрация – Център квалификация, със срок на договора – безсрочен. По силата на допълнително споразумение №135/20.05.2020 г. към трудов договор № 845/10.09.1990 г. ищцата е назначена от длъжност „Инспектор” на длъжност „Организатор /учебен процес/, считано от 20.05.2020 г. с място на работа Педагогически факултет.

Установил е още, че по силата на допълнително споразумение №233/09.06.2020г. към трудовия договор ищцата, считано от 11.06.2020 г. е назначена от длъжност „Организатор /учебен процес/“ на длъжност „Библиотекар“ с място на работа – Ректорат – Администрация – Д. Н. проектна и библ. изд. дейност – Информационно – библиотечен и издателски комплекс – Университетска библиотека, срок на договора – безсрочен.

Съдът е посочил, че в процесния случай с атакуваната от ищцата Заповед №РД-10-1823/30.11.2020г. на Ректора на ответния Великотърновски университет на същата е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ за извършени по време на заемане на длъжност „инспектор“ в Център за квалификация в ответния ВТУ четири нарушения на трудовата дисциплина, квалифицирани от работодателя като системни нарушения на трудовата дисциплина по смисъла на чл. 190 ал. 1 т. 3 от КТ, както и на основание чл. 330 ал. 2 т. 6 КТ е прекратено трудовото правоотношение на ищцата.

Описаните в заповедта за уволнение дисциплинарни нарушения са:

1. на 25.02.2020 г. е издала уверение на специализантката В. К. Д., записана през учебната 2017 – 2018 г. в специалност „Библиотекознание и библиография, дистанционна форма на обучение, при два неположени изпита/ по дисциплина „Психология и социология на четенето” и „Съвремнни информационни технологии”/, в което е посочила, че уверението се издава на специализантката за това, че същата е завършила специалност „Библиотекознание и библиография” и получава професионална квалификация „библиотекар, библиограф”, свидетелството е в процес на изготвяне. Към датата на издаване на уверението специализантката е имала два неположени изпита – по дисциплините „психология и социология на четенето” и „съвременни информационни технологии”. Такива не са отразени нито в електронната система, нито в главната книга. Така посоченото в уверението, че специализантката е завършила специалността си не е вярно и съответно тя не би могла да получи свидетелство.

2. На 12.12.2019г. на С. Г. С., специализант в специалност „Учителска правоспособност“ /учител по математика/, дистанционна форма на обучение, фак. No1830014349, е издала свидетелство /диплома/, серия ВТУ – 2020, у. и. No 11212, регистр. No 735/08.05.2020г. за висше образование с образователно – квалификационна степен по специалност „учителска правоспособност“ и професионална квалификация „учител по математика“, въпреки че в главната книга и в електронната система липсва оценка по дисциплината „Информационни и комуникационни технологии в управление на образованието“;

3. На 12.12.2019г. на Д. П. К., специализант в специалността „Учителска правоспособност“/учител по икономика/, задочна форма на обучение, фак.No1830014185, е издала свидетелство /диплома/, серия ВТУ – 2019, у. и. No091545, регистр.No17298./12.12.2019г. за висше образование с образователно – квалификационна степен по специалност и професионална квалификация „учител по икономика“, въпреки че в главната книга и в електронната система специализантката няма оценка от положен държавен практикоприложен изпит по икономика, както и оценки по други четири дисциплини от втори семестър: Методика на обучението по икономика, Хоспитиране по икономика, Стажантска практика по икономика и Текуща практика по икономика;

4. На 12.12.2019г. на И. А. А., специализант в специалността „Здравен мениджмънт“, задочна форма на обучение, фак.No [ЕГН], е издала свидетелство /диплома/, серия ВТУ – 2019, у. и.No091520, регистр.No7279/12.12.2019г. за висше образование с образователно – квалификационна степен по специалност „здравен мениджмънт“, въпреки че в главната книга липсват оценки по дисциплините Планиране и прогнозиране и Управление на човешките ресурси, а в електронната система липсват също две оценки: по Икономика на здравеопазването и Управление на човешките ресурси. Оспорената от ищцата Заповед No РД-10-1823/30.11.2020г., с която й е наложено

дисциплинарно наказание „уволнение“, й е връчена на 02.12.2020г.

Въззивният съд е приел, че в случая с атакуваната от ищцата Заповед № РД-10-1823/30.11.2020 г. на Ректора на Великотърновския университет на същата е наложено дисциплинарно наказание „уволнение” за извършени по време на заемане на длъжност „инспектор” в Център за квалификация в ответния ВТУ четири нарушения на трудовата дисциплина, квалифицирани от работодателя по чл. 193, ал. 1, т. 3 КТ, както и на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ е прекратено трудовото правоотношение на ищцата е издадена от компетентен за това орган – от работодателя, и удовлетворява изискванията за форма, визирани в чл. 195 ал. 1 от КТ – заповедта е писмена и мотивирана, като в същата са посочени нарушителят, нарушенията, и кога са извършени, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага за системни нарушения на трудовата дисциплина. Спазени са сроковете за налагане на дисциплинарни наказания по чл. 194 ал. 1 КТ.

Преценено е за неоснователно позоваването от ищцата на нарушаване на разпоредбата на чл. 193 ал. 1 от КТ, досежно четирите вменени от работодателя с атакуваната заповед за дисциплинарно наказание нарушения на трудовата дисциплина. Прието е, че в чл. 193 КТ не се въвежда изискване за вземането на обяснения в рамките на „дисциплинарно производство“, нито изискване за специална форма за искане и приемане на обясненията. Съдът се е позовал на съдебната практика, според която, когато обясненията са дадени по повод дисциплинарното нарушение, за което е наложено наказанието и тези обяснения са достигнали до работодателя изискванията на чл. 193, ал. 1 КТ са изпълнени – наказанието е наложено при възможност за работодателя за цялостна преценка на фактите, свързани с дисциплинарното нарушение. Посочил е, че в случаите, когато дисциплинарното наказание е наложено за повече от едно дисциплинарни нарушения, какъвто е процесният при все, че ищцата е наказана за четири нарушения на трудовата дисциплина, квалифицирани от работодателя като системни такива съдът следва да разгледа трудовия спор само спрямо тези от тях, за които изискванията на чл. 193, ал. 1 КТ са изпълнени.

Съдът е приел, че в случая преди налагане на дисциплинарното наказание на ищцата с атакуваната заповед работодателят е изпълнил задължението си по чл. 193, ал. 1 КТ да приеме писмените й обяснения за всяко едно от четирите нарушения на трудовата дисциплина, описани в заповедта за уволнение, и да събере и оцени посочените доказателства, с което формалните изисквания на чл. 193, ал. 1 КТ са изпълнени. Посочил е, че писмените обяснения са дадени от ищцата именно по повод четирите дисциплинарни нарушения, за които квалифицирани от работодателя с атакуваната заповед по чл. 195, ал. 1 КТ като системни такива на ищцата е наложено дисциплинарно наказание „уволнение” и обясненията са достигнали до работодателя, с което изискванията на чл. 193, ал. 1 КТ са изпълнени и тяхното изпълнение от работодателя не е формално.

Прието е, че в процесния случай относно нарушението по т. 1 от заповедта за уволнение във връзка с изготвено от ищцата уверение No33223/25.02.2020г. на специализантката В. Д., от съдържанието на искането /покана/ и на връчената с поканата на ищцата Докладна записка изх.NoЦК-06-057/15.09.2020г. е в състояние работникът/служителят – ищцата по делото да разбере за кои нейни действия като инспектор в ЦК при ответния ВТУ, третирани като дисциплинарно нарушение, работодателят й иска обяснения по реда на чл. 193 ал. 1 КТ, а именно за изготвяне на уверение, че специализантката е завършила специалност и за получена професионална квалификация и че свидетелството й е в процес на изготвяне, при неположени два изпита по двете дисциплини, посочени в докладната записка, доказателство за което са и дадените от ищцата писмени обяснения по същество на нарушението и по всички въпроси, които го касаят, в т. ч. и приложени към обясненията писмени доказателства, които работодателят да събере и оцени. Приел е, че даденият от работодателя на ищцата срок от 2 дни за писмени обяснения във връзка с нарушението по т. 1 от заповедта за уволнение е разумен и достатъчен, щом в рамките на същия, дори и като времетраене да е кратък, Т. е изготвила и депозирала писмени обяснения пред работодателя, изразяващи позицията й по всички твърдения за конкретното нарушение. Депозирала е и писмени доказателства, макар и да не е в положение да доказва, и обясненията й са взети предвид от работодателя преди налагане на дисциплинарните наказания. Според съда обстоятелството, че във връчената й докладна записка едната дисциплина, по която специализантката Д. е имала неположен изпит към датата на изготвяне на уверението – „Психология и социология на читателите и четенето“ е посочена като „Психология и социология на четенето“ не разколебава извода за спазена процедура по чл. 193 ал. 1 КТ, досежно това нарушение, доколкото е ясно фактическото основание, за което работодателят търси и работникът/служителят съответно в случая е дала писмени обяснения.

Въззивният съд е приел, че са изпълнени в случая изискванията на чл. 193 ал. 1 КТ и по отношение на останалите три вменени на ищцата дисциплинарни нарушения по т. 2,3,4 от заповедта за уволнение във връзка с изготвени от Т. свидетелства /дипломи/ за висше образование на специализантите С. Г. С., Д. П. К. и И. А. А. при нарушаване на чл. 14 т. 1 от Правилника за устройството и дейността на ЦК към ВТУ „Св. Св. К. и М.” и на т. 2.9. от раздел I I I от длъжностната характеристика за длъжността „Инспектор“.

Позовал се е на константна е съдебната практика, според която словестното изразяване по чл. 193 и по чл. 195 КТ може да е различно, същественото е от съдържанието на заповедта и от искането на работодателя до работника/служителя за даване на обяснения да следва несъмненият извод за това кой е дееца и за същността на фактическото основание, за което работодателят търси обяснения, съответно налага дисциплинарно наказание и те да са идентични. Възможно е при поискване на обяснения, работодателят да не е напълно или точно индивидуализирал деянията, и да ги е посочил точно и с всички индивидуализиращи белези едва в заповедта за уволнение. В този случай важно е да няма съмнение, че наказанието е наложено за онези деяния, за които са поискани и дадени обяснения - обезпечено е правото на работника /служителя да направи своите възражения/, работодателят действително има възможност да ги прецени. Прието е, че с поканите от работодателя до ищцата за даване на писмени обяснения, досежно вменени на Т. дисциплинарни нарушения по т. 2,3,4 от заповедта за уволнение, са връчени и съответните докладни записки за всяко едно от констатираните нарушения по тези точки, и, че от тях става ясно кой е дееца и за същността на фактическото основание, за което работодателят търси обяснения – издаване на свидетелства /дипломи/, невярно удостоверяващи успешно приключило обучение. Посочил е, че макар и с поканите за писмени обяснения до ищцата по чл. 193 ал. 1 КТ, досежно нарушенията по т. 2,3,4 от заповедта за уволнение, и във връчените с тях докладни записки да не се съдържа конкретно посочване на дисциплините, по които липсват оценки на тримата специализанти С. С., Д. К. и И. А., в главната книга и в електронната система, т. е., дори и с искането по чл. 193 ал. 1 КТ работодателят да не е напълно и точно индивидуализирал деянията, но е направил това точно и с всички индивидуализиращи белези в заповедта за уволнение, няма съмнение, че наказанието е наложено за онези деяния, за които са поискани и дадени обясненията – че е изготвила свидетелства на специализанти, макар и в главната книга и в електронната система да липсват оценки по някои от дисциплините.

Съдът е приел, че независимо, че с поканите за даване на писмени обяснения по реда на чл. 193 ал. 1 КТ на ищцата са поискани от работодателя обяснения за отдалечени във времето деяния по т. 2,3,4 от уволнителната заповед, извършени от Т., докато е заемала длъжност „инспектор“, съответно заемаща вече друга длъжност „библиотекар“ към момента на дисциплинарната процедура, поради което няма достъп до документацията по случая, и след преценка на конкретните обстоятелства по случая, даденият от работодателя на ищцата срок от по 2 дни за писмени обяснения, досежно тези случаи, макар и кратък, е бил разумен и достатъчен. Изводът е обоснован с обстоятелството, че в рамките на същия ищцата е изготвила и депозирала пред работодателя писмените си обяснения, с които е изразила позиция по същество по твърденията за конкретните нарушения, и преди налагането на дисциплинарното наказание тези обяснения са взети предвид от работодателя, и именно затова в случая не следва да се прилага аналогично разрешението, дадено в установената практика на ВКС за случаите, при които поради недостатъчен срок служителят не е могъл да даде обяснения, такива липсват напълно, или са частични, не по негова вина. Посочил е, че макар и с писмените си обяснения, дадени във връзка с вменените й нарушения по т. 2,3,4 от заповедта за уволнение, ищцата да е информирала работодателя, че няма достъп до учебната документация и не може да отговори коректно, същата, ориентирайки се във фактите, е дала обяснения по същество, от които се извлича и субективното й отношение към нарушенията, които й се вменяват от работодателя. Прието е, че макар и в трите случая относно нарушенията по т. 2,3,4 от заповедта за уволнение да е поискала предоставяне на достъп до материалите, свързани със случая, Т. не е поискала изрично продължаване на срока на писмени обяснения. Прието е, че уважаването или отхвърлянето на подобни искания е въпрос на работодателска преценка, която не подлежи на самостоятелен съдебен контрол, отделно от контрола за спазване на правилото по чл. 193 ал. 1 КТ, чието нарушаване от работодателя в случая не е установено. Приел е, че обстоятелството, че даденият от работодателя на ищцата срок по чл. 193 ал. 1 КТ от 2 дни за писмени обяснения тече едновременно от 28.10.2020г., т. е. съвпада за нарушенията по т. 2 и т. 3 от заповедта за уволнение, не променя извода за разумен и достатъчен срок за всяко от тези нарушения, при депозирани от ищцата в рамките на същия по всяко от тези нарушения писмени обяснения с изложени доводи по същество, при все и че ищцата като работник/служител не е в положение да доказва. Формиран е извод, че работодателят е спазил задължението си по чл. 193 ал. 1 КТ, досежно всяко от вменените на ищцата с атакуваната заповед четири дисциплинарни нарушения, поради което не са налице предпоставките за приложение на чл. 193 ал. 2 КТ, и спора е разгледан по същество.

Въззивният съд е приел, че процесният случай дисциплинарната отговорност на ищцата е ангажирана с атакуваната заповед по чл. 195 ал. 1 КТ за системни нарушения на трудовата дисциплина по смисъла на чл. 190 ал. 1, т. 3 КТ. Приел е за безспорно доказано по делото, че към момента на изготвяне от ищцата в качеството й на инспектор в ЦК при ответния ВТУ на процесното уверение No33223/25.02.2020г. в полза на специализантката В. Д. последната е имала два неположени изпита – по дисциплините „Психология и социология на читателите и четенето“, отразен като неположен в електронната система, и по „Съвременни информационни технологии“, последният положен, видно от електронната система, едва на 25.09.2020г., т. е. 7 месеца след изготвяне на процесното уверение. Посочил е, че по делото не е представена главна книга с данни за В. Д., но от показания на свидетеля Г.. – ВрИД Директор ЦК е прието за установено, че към дата 25.02.2020г. в главната книга за специализанта Д. не са нанесени оценки по двете дисциплини, като по едната специализанта е изпитана на 25.09.2020г., а по другата е изпитана на 18.09.2020г.. Изведен е извод, че с изготвяне от ищцата на уверение No33223/25.02.2020г., с което е удостоверено, че В. Д. е завършила спец. „библиотекознание и библиография“ и получава професионална квалификация“ „библиотекар, библиограф“ и свидетелството е в процес на изготвяне, и което удостоверяване е невярно, т. к. към тази дата специализанта е имала два неположени изпита по горепосочените дисциплини и следователно не е завършила и не би могла да получи свидетелство, ищцата е нарушила трудовите си задължения, вменени с длъжностната й характеристика по т. 2.6. от раздел III за длъжност „Инспектор“, според които изготвя уверения, които в качеството им на официални свидетелстващи документи следва да удостоверяват действителното фактическо положение, а именно завършено висше образование, което деяние безспорно съставлява нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на чл. 186 КТ. Прието е за установено от електронната кореспонденция, че специализантката Д. е изпратила към 31.01.2020г. всички курсови работи на хартиен носител и на флашка, към който момент все още не е било приключило оценяването им. Преценено е за недоказано ищцовото твърдение, че към датата на изготвяне на процесното уверение – 25.02.2020г. курсовите работи на Д. са били предадени от ищцата на съответните преподаватели и че след проведени разговори с тях са я уверили, че същите са оценени и няма пречка да издаде процесното уверение. Посочено е, че събраните гласни доказателства по почин на ищцата чрез показанията на свидетелите Ф. и С. установяват само принципно, че е имало случаи на комуникация между инспектор и преподаватели относно това има ли поставена оценка по телефон, по имейл, както и издаване на уверение на специализант след удостоверяване по телефон от преподавател на инспектора, има ли положена оценка на специализант, положен ли е изпитът и как инспектора да процедира – да издаде ли уверение или не, но не доказват, че в конкретния случай с В. Д. курсовите й работи са били оценени и изпитите по двете дисциплини проведени преди издаване на процесното уверение.

Съдът е приел, че с изготвяне на свидетелство /диплома/, серия ВТУ – 2020, у. и. No112212, регистр. No 735/08.05.2020г. на специализанта С. С., въпреки че в електронната система липсва оценка по дисциплината „Информационни и комуникационни технологии в управление на образованието“, която дисциплина дори не е възложена, и липсва оценка по същата и в главната книга, доколкото оценката „6“ по „ИТ в управление“ не е подписана от преподавател, ищцата е нарушила трудовите си задължения, визирани в длъжностната характеристика за длъжност „инспектор“ по т. 2.9. от раздел III, както и тези по чл. 94 ал. 3, т. 13 от Правилник за администрацията и документооборота във ВТУ „Св. Св. К. и М.“ и разпоредбата на чл. 14 т. 1 от Правилник за устройството и дейността на Центъра за квалификация към ВТУ „Св. Св. К. и М.”, доколкото е изготвила свидетелство /диплома/ на специализант, който към тази дата не е успешно завършил обучението си, тъй като не е изпълнил всички задължения по учебния план на съответната специалност, поради което деянието й съставлява нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на чл. 186 КТ.

Преценено е за недоказано ищцовото твърдение, че свидетелството на специализанта С. С. е издадено след осъществен от ищцата контакт и дадено разрешение от преподавателя по дисциплината „Информационни и комуникационни технологии в управление на образованието“, доколкото по делото не са ангажирани никакви доказателства в тази насока. Посочено е, че това ищцово твърдение е и своеобразно признание на неизгодния за ищцата факт, че дисциплина „Информационни и комуникационни технологии в управление на образованието“ е част от учебния план по специалността.

Въззивният съд е приел за безспорно доказано по делото, че ищцата е изготвила свидетелство /диплома/, серия ВТУ-2019, у. и. No092545, регистр.No 17298/12.12.2019г. на специализанта Д. К., въпреки че в главната книга и в електронната система специализантката няма оценка от положен държавен практикоприложен изпит по икономика, както и оценки по други четири дисциплини от втори семестър: Методика на обучението по икономика, Хоспитиране по икономика, Стажантска практика по икономика и Текуща практика по икономика, с което е нарушила трудовите си задължения, визирани в длъжностната характеристика за длъжност „инспектор“ по т. 2.9. от раздел III, както и тези по чл. 94 ал. 3 т. 13 от Правилник за администрацията и документооборота във ВТУ „Св. Св.К. и М.“ и разпоредбата на чл. 14 т. 1 от Правилник за устройството и дейността на Центъра за квалификация към ВТУ „Св. Св. К. и М.“, доколкото е изготвила свидетелство /диплома/ на специализант, който към тази дата не е успешно завършил обучението си, тъй като не е изпълнил всички задължения по учебния план на съответната специалност, поради което деянието й съставлява нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на чл. 186 КТ.

Посочил е, че е установимо от главната книга с данни за Д. К. е вписан номер на протокол от положен ДППИ по икономика с председател на ДИК проф.Е. П., но липсва оценка и подпис на преподавател, с оглед на което е формиран извод, че ДППИ по икономика не е положен от К.. За останалите четири гореизброени дисциплини, по които също липсват в главната книга поставени оценки и подпис от преподавател, както и са неположени според електронната система, в последната не са нанесени данни за преподавател относно три от тях /Стажантска практика по икономика, Текуща педагогическа практика по икономика и Хоспитиране по икономика/, а като преподавател по Методика на обучението по икономика е посочена гл. ас. д-р Р. С. П.. Според съда въпреки това, дори и с оглед вписаните, макар и твърде нечетливо, данни за преподавател в главна книга, да се приеме, че преподавател и по четирите дисциплини, по които липсват оценки в главна книга и в електронната система е също проф. Е. П., която е и по ДППИ по икономика, това обстоятелство не оборва извода за извършено от ищцата дисциплинарно нарушение по т. 3 от заповедта за уволнение. Приел е, че от свидетелските показания на А. Г. – ВрИД Директор ЦК и от приетите разменени електронни писма между проф.Е. П. и специализанта П. Т. се установява, че към 17.12.2019г. проф. П. е била в болница на ВМА, че заболяването й е било трайно, нямала е достъп по старата система и е била възпрепятствана в своевременно нанасяне на оценки от положени изпити. Посочено е, че по делото липсват каквито и да било доказателства относно ищцовото твърдение, че е изготвила процесното свидетелство на Д. К. на 12.12.2019г. след осъществен контакт и дадено разрешение от преподавателя по всички посочени дисциплини, т. е. не е доказано към момента на изготвянето му Д. К. да е била положила ДППИ по икономика, както и останалите четири дисциплини от втори семестър, а само оценките по тях да не са били нанесени.

Въззивният съд е приел за установено по делото, че ищцата на 12.12.2019г. е изготвила свидетелство /диплома/, серия ВТУ – 2019г., у. и. No 091520, регистр.No 7279./12.12.2019г. на специализанта И. А., въпреки липсваща оценка както в главната книга, така и в електронната система по дисциплината „Управление на човешките ресурси“, с което е нарушила трудовите си задължения, визирани в длъжностната характеристика за длъжност „инспектор“ по т. 2.9. от раздел III, както и тези по чл. 94 ал. 3 т. 13 от Правилник за администрацията и документооборота във ВТУ „Св. Св. К. и М.” и разпоредбата на чл. 14 т. 1 от Правилник за устройството и дейността на Центъра за квалификация към ВТУ „Св. Св. К. и М.“, доколкото е изготвила свидетелство /диплома/ на специализант, който към тази дата не е успешно завършил обучението си, тъй като не е изпълнил всички задължения по учебния план на съответната специалност, поради което деянието й съставлява нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на чл. 186 КТ. Прието е, че от главна книга с данни за специализанта И. А. е установено, че същият има завършена предходна специалност „Маркетинг“, че по делото липсват каквито и да било доказателства относно ищцовото твърдение положеният от специализанта изпит по „Управление на човешките ресурси“ по предходната му специалност „Маркетинг“ да му е бил признат от преподавателя към датата на изготвяне на свидетелството – 12.12.2019г. по реда, предвиден в чл. 94 ал. 3 т. 8 от Правилник за администрацията и документооборота във ВТУ „Св. Св. К. и М.“.

Съдът е формирал в обобщение извод, че по делото е доказано извършването от ищцата на четирите описани в атакуваната заповед за уволнение нарушения на трудовата дисциплина, които не са санкционирани, поради което са налице системни нарушения на трудовата дисциплина по смисъла на чл. 190 ал. 1 т. 3 КТ, за които на Т. е наложено оспореното дисциплинарно наказание „уволнение“.

Доколкото е доказано извършването от ищцата на системни нарушения на трудовата дисциплина по смисъла на чл. 190 ал. 1 т. 3 КТ, съдът е приел, че следва да извърши контрол за спазване от работодателя на критериите по чл. 189 ал. 1 от КТ при определяне на дисциплинарното наказание. Посочил е, че на основание чл. 189 ал. 1 от КТ, при определяне на дисциплинарното наказание се вземат предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на работника или служителя. Приел е, че уредбата на дисциплинарната отговорност е изградена върху принципа за съответствие с тежестта на наказанието с тежестта на нарушението. Основният критерий, който е и израз на посочения по - горе принцип на уредбата – това е тежестта на нарушението. Този критерий се основава на цялостната характеристика на деянието – както от обективна, така и от субективна страна. За тежестта на нарушението от значение е преди всичко значимостта на неизпълненото задължение.

Съдът се е позовал на константната съдебна практика, според която тежестта на допуснатото нарушение се определя с оглед характера на изпълняваната работа; с оглед характера на възложените трудови функции и доколко те сочат за оказано от работодателя по-високо доверие; доколко са свързани с по - висока степен на отговорност при изпълнение на работата. Посочил е, че следва да се съобразяват и последиците от допуснатото нарушение и доколко тези последици са повлияли или могат да повлияят върху дейността на работодателя; доколко от неизпълнението им за работодателя биха могли да настъпят неблагоприятни последици.

Изхождайки от горепосочените критерии за преценка тежестта на допуснато нарушение, съдът е приел, че в процесният случай допуснатите от ищцата системни нарушения на трудовата дисциплина, за които е дисциплинарно наказана, съставляват тежки нарушения на трудовата дисциплина, доколкото се изразяват в изготвяне на неистински /неверни/ официални свидетелстващи документи, невярно удостоверяващи успешно приключило обучение – уверение за завършена специалност и получена професионална квалификация и за свидетелство в процес на изготвяне и изготвени 3 броя свидетелства /дипломи/ за висше образование с образователно – квалификационна степен по съответната специалност, без да са били налице съответните предпоставки за това към момента на изготвянето им, а именно – без да са били изпълнени всички задължения по учебния пран на съответната специалност от съответните специализанти, с което безспорно се уронва престижа на ответния ВТУ като държавна образователна институция, чиято основна дейност е именно провеждане на обучение и удостоверяване на завършен курс на обучение. При извода за извършени от ищцата системни тежки нарушения на трудовата дисциплина, за които е наказана дисциплинарно с атакуваната заповед за уволнение, съдът е съобразил характера на изпълняваната работа, както и характера на възложените на ищцата трудови функции да изготвя официални свидетелстващи документи – уверение, чийто автор е в качеството й на длъжностно лице, съответно да изготвя свидетелства /дипломи/ за професионална квалификация на завършилите, като ги представя за подпис на Ректора на Университета и Директора на ЦК, които сочат на оказано от работодателя по-високо доверие, като е отчетено и обстоятелството, че с допуснатите от ищцата четири процесни системни нарушения на трудовата дисциплина се нарушават в значителна степен отношенията на доверие между работник/служител и работодател. Прието е, че допуснатите от ищцата процесни системни нарушения на трудовата дисциплина са тежки и доколкото са свързани с по-висока степен на отговорност при изпълнение на работата, изискваща изготвяне от инспектора на уверения и свидетелства /дипломи/ като официални свидетелстващи документи, едва след като са изпълнени от специализанта всички задължения по учебния план на съответната специалност, като в процесните четири случая от ищцата не е процедирано по изискуемия за това начин, с което е изготвила неистински /неверни/ официални свидетелстващи документи, всяко едно от които системни нарушения на трудовата дисциплина разкрива висока степен на обществена опасност.

Прието не, че освен обективната страна на деянията е отчетена и субективната такава, като според съда предвид липсата на доказателства за форма на вина – умисъл същите са извършени при небрежност, която форма на вина, с оглед обективната страна на деянията, не изключва извода за допуснати тежки нарушения на трудовата дисциплина. Посочил е, че в случая се касае и до допуснати от ищцата четири нарушения на трудовата дисциплина за период от пет месеца, които са не малък брой и обуславящи системност и които със своята повторяемост обективно сочат към значително виновно неизпълнение от ищцата на трудовите си задължения, изразено в неспазване на нормативите при издаване на официални свидетелстващи документи за завършено образование. Според съда значимостта на неизпълнените задължения по трудовото правоотношение в случая е свързана с възможните неблагоприятни последици, които могат да настъпят за работодателя, вследствие от изготвените от ищцата неверни, удостоверителни за завършено висше образование документи, които деяния дори и само с факта на простото им извършване уронват престижа на ответния ВТУ като учебно заведение, чиято основна дейност е да извършва обучение и да удостоверява успешно приключилия учебен процес.

Съдът е приел, че обстоятелството, че изготвените процесни свидетелства /дипломи/ понастоящем не са анулирани, не променя извода за допуснати от ищцата тежки системни нарушения на трудовата дисциплина, чиято противоправност се преценява към момента на извършването им.

При преценката за спазване на критериите по чл. 189 ал. 1 КТ въззивният съд е посочил, че съобразява и обстоятелствата, при които са извършени от ищцата системните нарушения на трудовата дисциплина. Отчетено е, че в ЦК се обучават специализанти при дистанционна и задочна форми на обучение и съществувалия и към процесния период организационен проблем в ЦК по ненавременно нанасяне на оценки в главните книги от преподавателите, които не са щатни към ЦК и липсата към процесния период на нормативно уреден механизъм за преодоляването му, но е счетено, че тези обстоятелства не биха могли да обусловят налагане на по-леко наказание на ищцата за допуснатите нарушения, доколкото от една страна са били възможни начини за преодоляването му чрез надлежно сезиране от инспектора на прекия ръководител, което е допустимо дори и при липса на нормативно уреден с вътрешни нормативни актове ред за това, а от друга страна, с оглед задълженията на ищцата за спазване на въведените с вътрешно нормативни актове правила при издаване на документи.

При преценка на поведението на работника или служителя като критерий по чл. 189, ал. 1 КТ съдът е приел, че съобразява чистото дисциплинарно минало на ищцата, доколкото към момента на връчване на атакуваната заповед по чл. 195 ал. 1 КТ същата няма влезли в сила наложени дисциплинарни наказания. Макар и в ЛТД на ищцата да са налични данни, в т. ч. сред тях и докладна записка изх.NoУМО-58/12.05.2020г. за установени множество слабости, пропуски и нарушеия в работата на ищцата, докато е заемала длъжност „инспектор” в ЦК, съдът е посочил, че не съобразява тези факти, доколкото при преценката на „дисциплинарно минало” на работника или служителя не могат да се вземат предвид предишни негови нарушения за които не е наказван дисциплинарно. Посочено е, че е взето предвид, че дадената оложителна оценка за работата на ищцата като инспектор в ЦК в Отчет на проф.Х. Б. за развитието на ответния ВТУ за мандатен период м. май 2015 г. до м. май 2019 г. е за период извън процесния, в рамките на който са извършени процесните дисциплинарни нарушения.

След преценка на всички критерии по чл. 189, ал. 1 КТ и най-вече на значителната тежест на допуснатите от ищцата системни нарушения на трудовата дисциплина и след преценка на всички посочени нарушения в тяхната последоватлност и цялост и при съобразяване, че е налице повтаряемост на нарушенията, сочеща на устойчивост в неправомерното поведение на работника/служителя и доколкото поведението на ищцата нарушава в значителна степен отношенията на доверие между работник/служител и работодател и след преценка на безкритичното отношение на дееца съдът е формирал извод, че наложеното на ищцата с атакуваната заповед дисциплинарно наказание „уволнение” съответства по тежест на извършените системни нарушения на трудовата дисциплина. Изведен е и извод, че дисциплинарното уволнение на ищцата е извършено законосъобразно, поради което предявеният иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е неоснователен и следва да се отхвърли.

По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ е прието, че поради неоснователността на главния иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е неоснователен и акцесорния иск по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ.

При тези съображения е потвърдено първоинстанционното решение, с което исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ са отхвърлени.

По правните въпроси:

Не следва да се допусне касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по първи и втора въпроси от изложението, които са близки по съдържание.

С решение № 137/02.03.2010 г. по гр. дело № 20/2009 г. на ВКС, IV го. о по чл. 290 ГПК съдът се е произнесъл по материалноправния въпрос: по приложението на чл. 193, ал. 3 вр. с ал. 2 КТ.

Посочено е, че съгласно чл. 193, ал. 1 КТ, преди налагане на дисциплинарното наказание, работодателят е длъжен да изслуша работника или да приеме писмените му обяснения за констатираното дисциплинарно нарушение. Неизпълнението на това задължение води до отмяна на уволнението при условията на чл. 193, ал. 2 КТ, без да се разглежда трудовият спор по същество - презумира се, че наказанието е наложено без да са преценени всички обстоятелства във връзка с дисциплинарното нарушение и без възможност за защита на работника.

Съдебният състав е посочил, че съгласно чл. 193, ал. 3 КТ, разпоредбата на чл. 193, ал. 2 КТ не се прилага, когато обясненията на работника или служителя не са били изслушани или дадени по негова вина. Обясненията на работника не са били изслушани или дадени по негова вина във всички случаи, когато работодателят е поискал обяснения за дисциплинарното нарушение и не е получил такива от работника, независимо от причините за отказа да се дадат обяснения. Текстът на чл. 193, ал. 3 КТ е приложим и във всички случаи, когато работодателят е поставен в невъзможност да поиска обяснения от работника, в т. ч. случаите, когато работникът не може да бъде намерен на адреса, който е съобщил на работодателя си; не се е явил, за да получи препоръчаната пратка, съдържаща искане за даване на обяснения или по какъвто и да е начин е осуетил възможността изявлението на работодателя с искане за обяснения да достигне до него. Искането за даване на обяснения за констатираното дисциплинарно нарушение не е формален акт – въведено е с оглед осигуряване възможност на защита на работника и същевременно – с оглед възможност на работодателя да прецени всички обстоятелства, свързани с констатираното дисциплинарно нарушение. Дали на работника е предоставена реална възможност да даде обяснения за нарушението се преценява с оглед обстоятелствата на всеки конкретен случай. Безспорно, когато исканите обяснения са относно обстоятелства - действия или бездействия на работника от сравнително отдалечен период от време или налагат работникът да извърши определени справки, проверка на документи и пр., срокът за обяснения трябва да е съобразен с реалните възможности на работника да ги даде. Когато обясненията са за действия или бездействия, които не налагат обстойна проверка на минали събития, то наказанието може да бъде наложено и непосредствено след като работодателят е поискал от работника обяснения и такива не са били дадени. В този случай, с искането за даване на обяснения, работодателят е изпълнил изискването на чл. 193, ал. 1 КТ, поради което разпоредбата на чл. 193, ал. 2 КТ е неприложима. Това разрешение на правния въпрос е възприето в цитираното от жалбоподателката решение № 221/30.07.2014 г. по гр. дело № 7639/2013 г. на ВКС, IV г. о. по чл. 290 ГПК. В същата насока е разрешението на правния въпрос в решение № 857/25.01.2011 г. по гр. дело № 1068/2009 г. на ВКС, IV г. о. по чл. 290 ГПК.

С решение № 49/08.02.2011 г. по гр. дело № 824/2010 г. на ВКС, IV г. о. по чл. 290 ГПК е прието, че е допустимо в искане на обяснения по реда на чл. 193, ал. 1 КТ и в заповед за налагане на дисциплинарно наказание по чл. 195 КТ работодателят да препраща към други документи, в които нарушенията са установени и уточнени (индивидуализирани).

При оспорване на изпълнението на задължението по чл. 193, ал. 1 КТ е въпрос на доказване с допустими (предвидени в ГПК) доказателствени средства за неизпълнение на какви трудови задължения са поискани обяснения и по какъв начин – чрез посочване на какви техни признаци са индивидуализирани нарушенията.

В случаите, когато е установено, че работникът / служителят е изслушан (поискани са му и той е дал обяснения), не е възразил, че не разбира поставените му въпроси за извършени от него нарушения и е дал обяснения по документите, с които нарушенията са установени и индивидуализирани, както и ако е направил признания (потвърдил е неизгодни за него факти), че не е изпълнил свои конкретни задължения, за които по-късно му е наложено дисциплинарно наказание, е спазено изискването на чл. 193, ал. 1 КТ.

С решение № 82/21.07.2017 г. по гр. дело № 3249/2016 г. на ВКС, III г. о. по чл. 290 ГПК е прието, че при преценка дали дадения от работодателя срок е разумен и достатъчен, съдът би ли следвало да се съобрази с обстоятелството, че работникът или служителят познава документацията, която ще послужи за основа на обясненията му, както и че е организирал добре защитата си, не възнамерява да представи възражения, обяснения и доказателства в подкрепа на същите обяснения, което е видно от подробни възражения по констативен протокол, в който нарушенията на трудовата дисциплина са установени и подробно описани. Възприета е практиката на ВКС, според която не е необходимо спазването на определена процедура от работодателя по чл. 193 КТ, като същият не е длъжен да съобразява определен от него срок, да изчаква изтичането му, ако от поведението на работника или служителя може да се направи еднозначен извод, че той не възнамерява да представи допълнителни обяснения.

В съответствие с цитираната практика на ВКС въззивният съд е разрешил първи и втори въпроси в изложението. С въззивното решение съдът е приел, че даденият от работодателя на ищцата срок от 2 дни за писмени обяснения във връзка с нарушението по т. 1 от заповедта за уволнение е разумен и достатъчен, щом в рамките на същия, дори и като времетраене да е кратък ищцата е изготвила и депозирала писмени обяснения пред работодателя, изразяващи позицията й по всички твърдения за конкретното нарушение, депозирала е и писмени доказателства, макар и да не е в положение да доказва, и доколкото обясненията й са взети предвид от работодателя преди налагане на дисциплинарните наказания. Формирани са и изводи, че в случая са изпълнени изискванията на чл. 193 ал. 1 КТ и по отношение на останалите три вменени на ищцата дисциплинарни нарушения по т. 2,3,4 от заповедта за уволнение във връзка с изготвени от Т. свидетелства /дипломи/ за висше образование на специализантите С. Г. С., Д. П. К. и И. А. А. при нарушаване на чл. 14 т. 1 от Правилника за устройството и дейността на ЦК към ВТУ „Св. Св. К. и М.” и на т. 2.9. от раздел I I I от длъжностната характеристика за длъжността „Инспектор“.

Прието е, че с поканите от работодателя до ищцата за даване на писмени обяснения, досежно вменени на Т. дисциплинарни нарушения по т. 2,3,4 от заповедта за уволнение, са връчени и съответните докладни записки за всяко едно от констатираните нарушения по тези точки, и, че от тях става ясно кой е дееца и за същността на фактическото основание, за което работодателят търси обяснения – издаване на свидетелства /дипломи/, невярно удостоверяващи успешно приключило обучение. Съдът е приел, че макар и с поканите за писмени обяснения до ищцата по чл. 193 ал. 1 КТ, досежно нарушенията по т. 2,3,4 от заповедта за уволнение, и във връчените с тях докладни записки да не се съдържа конкретно посочване на дисциплините, по които липсват оценки на тримата специализанти С. С., Д. К. и И. А., в главната книга и в електронната система, т. е., дори и с искането по чл. 193 ал. 1 КТ работодателят да не е напълно и точно индивидуализирал деянията, но е направил това точно и с всички индивидуализиращи белези в заповедта за уволнение, няма съмнение, че наказанието е наложено за онези деяния, за които са поискани и дадени обясненията – че е изготвила свидетелства на специализанти, макар и в главната книга и в електронната система да липсват оценки по някои от дисциплините.

Съдът е приел, че независимо, че с поканите за даване на писмени обяснения по реда на чл. 193 ал. 1 КТ на ищцата са поискани от работодателя обяснения за отдалечени във времето деяния по т. 2,3,4 от уволнителната заповед, извършени от Т., докато е заемала длъжност „инспектор“, съответно заемаща вече друга длъжност „библиотекар“ към момента на дисциплинарната процедура, поради което няма достъп до документацията по случая, и след преценка на конкретните обстоятелства по случая, даденият от работодателя на ищцата срок от по 2 дни за писмени обяснения, досежно тези случаи, макар и кратък, е бил разумен и достатъчен. Изводът е обоснован с обстоятелството, че в рамките на същия ищцата е изготвила и депозирала пред работодателя писмените си обяснения, с които е изразила позиция по същество по твърденията за конкретните нарушения, и преди налагането на дисциплинарното наказание тези обяснения са взети предвид от работодателя, и именно затова в случая не следва да се прилага аналогично разрешението, дадено в установената практика на ВКС за случаите, при които поради недостатъчен срок служителят не е могъл да даде обяснения, такива липсват напълно, или са частични, не по негова вина. Прието е, че макар и с писмените си обяснения, дадени във връзка с вменените й нарушения по т. 2,34 от заповедта за уволнение, ищцата да е информирала работодателя, че няма достъп до учебната документация и не може да отговори коректно, същата, ориентирайки се във фактите, е дала обяснения по същество, от които се извлича и субективното й отношение към нарушенията, които й се вменяват от работодателя. Прието е още, че макар и в трите случая относно нарушенията по т. 2,3,4 от заповедта за уволнение да е поискала предоставяне на достъп до материалите, свързани със случая, Т. не е поискала изрично продължаване на срока на писмени обяснения. Приел е, че уважаването или отхвърлянето на подобни искания е въпрос на работодателска преценка, която не подлежи на самостоятелен съдебен контрол, отделно от контрола за спазване на правилото по чл. 193 ал. 1 КТ, чието нарушаване от работодателя в случая не е установено. Въззивният съд е приел, че обстоятелството, че даденият от работодателя на ищцата срок по чл. 193 ал. 1 КТ от 2 дни за писмени обяснения тече едновременно от 28.10.2020г., т. е. съвпада за нарушенията по т. 2 и т. 3 от заповедта за уволнение, не променя извода за разумен и достатъчен срок за всяко от тези нарушения, при депозирани от ищцата в рамките на същия по всяко от тези нарушения писмени обяснения с изложени доводи по същество, при все и че ищцата като работник/служител не е в положение да доказва. Формиран е извод, че работодателят е спазил задължението си по чл. 193 ал. 1 КТ, досежно всяко от вменените на ищцата с атакуваната заповед четири дисциплинарни нарушения, поради което не са налице предпоставките за приложение на чл. 193 ал. 2 КТ. Всички тези изводи на въззивния съд не са в отклонение от цитираната практика на ВКС, поради което соченото основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по първи и втори въпроси не е установено.

Не следва да се допусне касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по трети и четвърти въпроси от изложението. Същите не отговарят на изискването на правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като касаят правилността на обжалваното решение. Отговорът на въпросите изисква преценка на събраните по делото доказателства и установените от въззивния съд факти, което е недопустимо в настоящото производство по чл. 288 ГПК. С определението по чл. 288 ГПК Касационният съд преценява дали поставения въпрос от жалбоподателя е включен в предмета на спора и дали е обусловил решаващите правни изводи на въззивния съд, но не и дали изводите са законосъобразни. Основанията за допускане до касационно обжалване, са различни от общите основанията за неправилност на въззивното решение по чл. 281, т. 3 ГПК. Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт се извършва само ако той бъде допуснат до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба.

Неоснователни са доводите на жалбоподателката за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по петия въпрос от изложението.

С т. 4 от ППВС № 7/27.12.1965 г. е прието, че необсъждането на доказателствата и доводите е процесуално нарушение по чл. 188, ал. 1 ГПК/отм./ и когато то е съществено е основание за отмяна по чл. 207, б. б ГПК/отм./.

С решение № 476/07.07.2010 г. по гр. дело № 720/2009 г. на ВКС, IV г. о. по чл. 290 ГПК съдът е разрешил правния въпрос: по приложението на чл. 149, ал. 3 ГПК – налице ли е съществено процесуално нарушение, когато съдът постанови решението си преди изтичане на предоставения на страната срок за представяне на писмена защита. Прието е, че съгласно чл. 149, ал. 1 ГПК, след събиране на доказателствата по делото, съдът отново приканва страните към спогодба и ако такава не се постигне, дава ход на устните състезания - израз на правото на защита на страната. Чрез въведените в устните състезания доводи, страната излага своята теза относно фактическите обстоятелства по делото и правните си доводи с цел да убеди съда в правотата на становището си. Съдът пристъпва към постановяване на решението едва след като се е запознал с тезата на всяка от страните относно правилния изход на спора. Посочено е, че съгласно чл. 149, ал. 3 ГПК, при фактическа и правна сложност на делото, съдът може да определи подходящ срок за представяне на писмени защити. В тази хипотеза, писмената защита замества пледоарията на страната, за която законът и дава възможност по време на устните състезания. Постановяването на решение, преди да е изтекъл определения за страната срок за представяне на писмена защита е равнозначно на решаване на делото без провеждане на устни състезания – без съдът да се е запознал с доводите на страната в защита на правата и. Предвид изложеното, когато съдът постанови решението си преди изтичане на предоставения на страната срок за представяне на писмена защита е налице съществено процесуално нарушение, налагащо отмяна на решението и връщане на делото на въззивния съд за извършване на процесуалните действия по чл. 149, ал. 1 ГПК – за даване ход на устните състезания по делото. В същата насока е разрешението на правния въпрод в решение № 238/22.10.2013 г. по гр. дело № 1323/2012 г. на ВКС, III г. о. по чл. 290 ГПК.

Правният въпрос въззивният съд е разрешил в съответствие с цитираната практика на ВКС. В открито съдебно заседание на 29.06.2021 г. въззивният съд е дал ход на устните състезания и е обявил делото за решаване. На страните е даден едноседмичен срок за представяне на писмени защити. В указания от съда срок писмените защити са представени. По делото са приложени на л. 40 и 41 писмени бележки от ищцата. С въззивното решение съдът е обсъдил всички доказателства, събрани по делото, доводите и възраженията на всяка от страните, включително и тези изложени в писмените защити, за което са изложени подробни мотиви. С оглед на това съдът преценява, че правният въпрос е разрешен в съответствие с цитираната практика на ВКС и със задължителната практика на ВС.

Съдът намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по шестия въпрос от изложението, тъй като същият е формулиран хипотетично – т. е. въз основа на факти, каквито не са установени по делото. С оглед на това съдът преценява, че въпросът не е правен по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Това е достатъчно, за да не се допусне касационно обжалване, без да се обсъжда допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

По доводите за нищожност на обжалваното решение съдът взема предвид следното следното:

Правилото за разпределение на делата и преписките на принципа на случайния подбор е въведено със Закона за съдебната власт от 1994 г., отм., считано от 12.05.2006 г., с разпоредбата на чл. 12а /ДВ бр. 39/2006 г./. Същото правило е доразвито и в чл. 9, ал. 1 на действащия към настоящия момент Закон за съдебната власт обн., ДВ, бр. 64 от 7.08.2007 г. Целта на разпоредбата е да се избегнат възможностите за оказване на натиск върху съдиите, да се гарантира тяхната безпристрастност, както и да изключи предположения у наблюдателите за въздействие и предубеденост на съдията и съдебния състав (съдът). Съблюдаването на установения ред, по който се разпределя делото на съдия – докладчик, е съответно на принципа за справедлив процес и конкретно с изискването по чл. 6, § 1 от ЕКПЧОС делото на всяко лице, при решаването на правен спор относно неговите граждански права и задължения, да се гледа от съд, създаден в съответствие със закона, каквато е и трайната практика на Съда по правата на човека. Изразът създаден в съответствие със закона включва не само правното основание за самото съществуване на съда, но и спазването от съда на конкретните правила, които го регламентират, вкл. относно разпределението на делото/преписката на определен съдия.

За ефективно приложение на принципа на случайния подбор, регламентиран с разпоредбата на чл. 9 от ЗСВ, ВСС на РБ е разработил Единна методика по приложението на принципа за случайно разпределение на делата в районните, окръжните, административните, военните, апелативните и специализираните съдилища, приета с Решение на ВСС по протокол № 57 от 04.12.2014 г., изменена и актуализирана с Решение на ВСС по протокол № 13 от 19.03.2015 г.; изм. с Решение на СК на ВСС по протокол № 1 от 10.01.2017 г., Методиката регламентира реда за разпределение на съответното дело по електронен път и ограничава приложението на принципа до случаен подбор само на съдията-докладчик, съобразно поредността на постъпването на делата по материя и видове, и в рамките на съответното отделение (чл. 1, б. а - в).

Определянето на останалите членове е функция по упражняване на организационно и административно ръководство в съответния съдебен орган, която не е нормативно регулирана. Прилагат се различни практики, съобразно изработените вътрешни правила, приети от общото събрание на съдиите, или утвърдени от административния ръководител на съда. При липса на изричен регламент за случаен избор на участващите в състава съдии, освен докладчика, е достатъчно тяхното определяне да е извършено по начин, осигуряващ необходимата прозрачност при разпределението, гарантиращ безпристрастност и обективност на правораздаването, които не предизвикват съмнение за специален подбор на съдиите.

Разпределението на въззивно гражданско дело № 455/2021 г. на Великотърновския окръжен съд е подчинено на чл. 9, ал. 1 ЗСВ, Единната методика, утвърдена от ВСС и Вътрешни правила, утвърдени от административния ръководител за случайно разпределение на делата на Великотърновския окръжен съд.

Видно от данните по делото при образуване на въззивно гражданско дело №455/2021 г. на Великотърновски окръжен съд за докладчик е бил определен съдия Л. М.. Начина на разпределение е на случаен принцип - автоматично, като е съставен протокол от 04.06.2021 г., приложен по делото. Членовете от съдебния състав, който е с постоянен персонален такъв – съдиите Г. Д. и Е. П. са определени ръчно, за което са приложени протоколи по делото от 07.06.2021 г. По въззивното дело е постановено определение в закрито съдебно заседание № 564/07.06.2021 г. по чл. 317, вр. чл. 267, ал. 1 ГПК, като делото е насрочено в открито съдебно заседание на 29.06.2021 г. Съдебният състав, постановил определението е следният: съдия Г. Д. – председетел на съдебния състав и членове – съдия Е. П. и съдия Л. М. – докладчик. От приложения по делото протокол за избор на член на съдебния състав от 28.06.2021 г. се установява, че за член на съдебния състав е определен съдията И. К. – начин на разпределение - ръчно разпределение, като причината е ползван болничен отпуск от съдията Г. Д.. Обжалваното въззивно съдебно решение е постановено от съдебен състав: съдия Е. П.-председател на състава и членове: съдия И. К. и съдия Л. М.-докладчик.

Като взема предвид изложеното съдът намира, че разпределението на въззивното гражданско дело № 455/2021 г. на Великотърновския окръжен съд на съдията докладчик, както и на членовете от съдебния състав е извършено при спазване разпоредбите на чл. 9, ал. 1 ЗСВ, съответно на разпоредбите на Единната методика за разпределение на делата на ВСС и Вътрешните правила за разпределение на делата на Великотърновския окръжен съд.

Освен изложеното съдът приема и, че преценката дали едно решение по гражданско дело е нищожно само поради нарушение на чл. 9, ал. 1 ЗСВ, в гражданския процес винаги се прави конкретно, при съобразяване със спецификата на производството и характера на съдебния акт, възможността за обжалване пред друг съд и правомощията на последния, за да се определи вида на евентуалния порок на съдебния акт – незаконосъобразност, недопустимост или нищожност на съдебния акт. Освен това в гражданския процес, предвид правомощията на съответната инстанция по националното право, преценката относно нарушението на принципа за справедлив съдебен процес, се преценява, като се взема предвид производството като цяло - решение № 202 от 7.04.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2832/2018 г., IV г. о. по чл. 290 ГПК.

С оглед на изложеното съдът намира, че не следва да се допусне касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по поставените въпроси в изложението от жалбоподатателката Р. Т. Т., чрез адв.И. М..

Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И :

Не допуска касационно обжалване на решение № 324/19.07.2021 г. по становено по в. гр. дело № 455/2021 г. на Окръжен съд В. Т. по касационна жалба вх. № 6300/08.10.2021 г., подадена от ищцата Р. Т. Т., гр.В., [улица], № 17, [жилищен адрес] чрез адв.И. М., съдебен адрес гр.В.Т., [улица], № 2, ет. 1 , офис 3, чрез адв.И.М..

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: