Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на четиринадесети декември две хиляди и двадесет и втора година в състав: Председател: Б. Ц. Членове: М. М. Х. К. при секретар Й. Й. и с участието на прокурора Д. Б. изслуша докладваното от съдията М. М. по административно дело № 2617 / 2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на Би Консулт 81 ЕООД, с [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. София, [улица], представлявано от управителя П. П., подадена чрез пълномощника адв. М. Ел-Тал, срещу Решение № 7774/21.12.2021 г., постановено по адм. дело № 12623/2019 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт (РА) № Р-22220218006333-091-001/11.06.2019 г., издаден от органи по приходите, потвърден с Решение № 1583/18.09.2019 г. на Директора на Д. О. и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) София при ЦУ на НАП. В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на първоинстанционното решение поради противоречие с материалния закон и необоснованост, съставляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В подробно изложение оспорва наличието на предпоставките по чл. 122 от ДОПК, които да обосноват протичане на ревизията по особения ред. Касаторът оспорва съдебния акт и относно отказаното право на приспадане на данъчен кредит, като счита, че представените доказателства сочат реалност на осъществените доставки. Моли за отмяна на обжалваното решение и за постановяване на друго по съществото на спора, с което да бъде отменен процесният ревизионен акт. В молба моли за присъждане на разноски за касационната инстанция, а в условията на алтернативност прави възражение за прекомерност на претендираното от ответника юрисконсултско възнаграждение.

О. Д. на Дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП, чрез пълномощника юрк. Б., в съдебно заседание, оспорва основателността на касационната жалба и моли за оставяне в сила на първоинстанционния съдебен акт. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като прави възражение за прекомерност относно претендираните от касатора разноски.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото, в срок, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима. За да се произнесе по нейната основателност, настоящият тричленен състав съобрази следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в производството пред Административен съд София-град е бил РА № Р-22220218006333-091-001/11.06.2019 г., издаден от органи по приходите, потвърден с Решение № 1583/18.09.2019 г. на Директора на Дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП, с който по отношение на Би Консулт 81 ЕООД са установени допълнителни задължения за ДДС в размер на 92 807,82 лв. главница и 16 825,95 лв. лихви. За да отхвърли жалбата срещу процесния ревизионен акт, съдът, след извършена проверка съгласно чл. 168 във вр. с чл. 146 от АПК и чл. 160, ал. 2 от ДОПК, е приел, че е законосъобразен. Изложени са мотиви, че реалността на доставките не е доказана в хода на производството, както и че са налице предпоставките по чл. 122 от ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред.

Постановеното решение е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила.

Съобразно чл. 119, ал. 2 от ДОПК в действащата му редакция ревизионният акт се издава от органа, възложил ревизията, и ръководителя на ревизията. Ръководител на ревизията е този, посочен в заповедта за възлагане - чл. 113, ал. 1, т. 2 ДОПК, съответно органът, възложил ревизията, е териториалният директор или лицето, на което са делегирани правомощията за това по реда на чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК. В този контекст в Тълкувателно решение № 5 от 13.12.2016 г. по т. д. № 10/2016 г. на ВАС изрично е прието, че за да е налице валидно издаден ревизионен акт в общата хипотеза на чл. 119, ал. 2 от ДОПК, последният следва да е издаден от две лица: 1. от орган по приходите, определен за ръководител на ревизията със заповедта за възлагането на ревизията и 2. от органа, имащ качеството на възложил ревизията, определен за това с акт на директора на компетентната териториална дирекция. В същото тълкувателно решение е прието, че след изменението на чл. 119, ал. 2 ДОПК от 01.01.2013 г. ревизионният акт се издава съвместно от два органа единият е органът, възложил ревизията, а другият е ръководителят на ревизията. Изменението на разпоредбата касае както органа, издател на акта, така и начина на определяне на издателя на акта: по отменената редакция с нарочна заповед, а по сега действащата редакция единият е определен по силата на закона и заповедта на териториалния директор - чл. 112, ал. 2, т. 1 във вр. с чл. 119, ал. 2 ДОПК, а вторият от първия орган въз основа на заповедта за възлагане на ревизия чл. 113, ал. 1, т. 2 ДОПК. Все в тази връзка от приложимата спрямо процесния случай редакция на разпоредбата на чл. 7, ал. 3 ДОПК (ДВ, бр. 105 от 29.12.2005 г.) следва правилото за неизменност на компетентния орган по приходите за разглеждане и решаване на конкретен въпрос или преписка. Изключението е изземването на разглеждането и решаването на въпроса/преписката и възлагането им на друг орган. Предпоставките за изземване на производството са изброени наличие на основания за отвод или самоотвод и трайна невъзможност за изпълнение на служебните задължения. Правомощието да промени компетентния орган е на определен в закона горестоящ орган, като при действието на чл. 7, ал. 3 ЗНАП правомощието по чл. 7, ал. 3 ДОПК е част от компетентността на изпълнителния и на териториалния директор или на определени от тях служители на агенцията. В конкретния случай началото на ревизионното производство е поставено със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-22220218006333-020-001/19.10.2018 г., издадена от Д. Д. (л. 30). Със ЗВР е определено ревизията да бъде извършена от Б. Я. на длъжност инспектор по приходите, която е определена и за ръководител на ревизията, и П. Рупчина, заемаща длъжността главен инспектор по приходите. Относно компетентността на възложителя на ревизията, като част от административната преписка, е приложена Заповед № РД-01-803/07.06.2017 г. (л. 19), издадена от Директора на ТД на НАП София, като съгласно т. I., т. 7 от Заповедта, издадена на основание чл. 11, ал. 3 от ЗНАП във вр. с чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК, Д. Д. разполага с правомощия да възлага извършване на ревизии. Ревизионният акт (л. 44) е издаден от Р. Я., заемащ длъжността началник на сектор в качеството му на възложител на ревизията, и Б. Я. като ръководител на ревизията. Относно промяната на органа, възложил ревизията, по делото е приложено Решение № Р-22220218006333-098-001/18.04.2019 г. (л. 23) за изземване разглеждането и решаването на преписката, в което се посочва, че във връзка с преназначаването на Д. Д. от длъжност началник сектор Ревизии, отдел Ревизии, дирекция Контрол при ТД на НАП София на длъжност главен инспектор по приходите в отдел Ревизии, дирекция Контрол при ТД на НАП София и ангажираната с това обективна и трайна невъзможност за изпълнение на служебните задължения, а именно изпълнение на правомощията на началник сектор Ревизии, както и на основание чл. 7, ал. 3 от ДОПК, преписката по процесната ревизия се изземва. Правомощията на възлагащ орган са възложени на Р. Я.. Решението за изземване е издадено от А. Г. в качеството ѝ на и. д. Директор на НАП при ТД на НАП София.

Първият спорен въпрос по делото е относно наличието на основания за провеждане ревизията по особения ред на чл.122 и сл. ДОПК. Съгласно текста на чл.122, ал.1 ДОПК органът по приходите може да приложи установения по закон размер на данъка към определена от него данъчна основа, когато са налице следните обстоятелства: т.2 данни за укрити приходи или доходи;

т.4 липсва или не е представена счетоводна отчетност съгласно Закона за счетоводството или воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане, както и когато документите, необходими за установяване на основата за облагане с данъци или за определяне на задължителни осигурителни вноски, са унищожени не по установения ред. Приходните органи са провели оперативно наблюдение за времето от 16.10 до 18.10.2017 г., констатирайки, че оборотът в търговския обект е в размер на 10 572,79 лева, а за трите дни - понеделник, вторник и сряда - 7006,90 лева. За аналогичните дни - понеделник, вторник и сряда, една седмица по - рано и без обекта да е под оперативно наблюдение, отчетеният оборот е бил в размер на 5 508,29 лева.

Според настоящата съдебна инстанция в първоинстанционното решение обосновано е прецено, че тази разлика не може да бъде квалифицирана като несъществена и обичайна, т. к. става въпрос за две поредни седмици. Доводите на касатора, че разликата е вследствие на други обективни причини, също са некоректни предвид на близкият времеви интервал между проведеното оперативно наблюдение и дейността в обекта преди него. За този кратък период от време работната среда не се е променила форсмажорно и значително, което да обоснове цитираната по - горе разлика в оборота. В допълнение следва да се съобрази, че приходните органи са направили сравнението между едни и същи дни от седмицата преди след наблюдението. Освен това са анализирани оборотите за всички ревизирани периоди, при което е констатирано, че през съответните дни - понеделник, вторник и сряда, отчетените обороти са били с 35% по - ниски от приходите, реализирани по време наблюдението на търговския обект. Горното обосновава извод за основание по чл.122, ал.1, т.2 ДОПК. Видно е също така, че дружеството не е представило изисканите от него документи касателно стоковия поток, за да може да се установи какви продукти са закупени, какви са били складирани и какво е продадено под формата на готова продукция. Неналичието на изисканите документи и на относимите към тях счетоводни записвания възпрепятстват възможността при ревизията за проследяване на съответните стопански операции и на реалните приходи от дейността на дружеството. На представител на Би Консулт 81 ЕООД е връчено уведомление по чл.124 ДОПК.

Съдебно - счетоводната експертиза е допусната във връзка с доводите на жалбоподателя за неоснователно отказан данъчен кредит, а не за проверка на изисканите и непредставени счетоводни документи. Поради това отговора на вещото лице, че Би Консулт 81 ЕООД е водило редовно счетоводство не опровергава констатациите на приходните органи за наличието на основание по чл.122, ал.1, т.4 ДОПК. Вещото лице не е могло да съпостави счетоводните записвания, поради неосъществен контакт и с управителите на дружествата - доставчици. Изводите не се променят и от представения понастоящем счетоводен баланс.

Вторият спорен въпрос касае непризнатият данъчен кредит в размер на 58200 лева по фактурите, издадени от К.ТРЕЙД ЕООД, МР ИНВЕСТМЪНТ ЕООД, ПЪРВАНОВ ПРОПЪРТИ ЕООД, ЕКО КЕРАМИК ЕООД. Счетено е, че липсват доставени стоки и услуги по смисъла на чл.6 и на чл.9 ЗДДС. Административният съд е обсъдил нормите на чл.68, ал.1, т.1, чл.69, ал.1, т.1, чл.71, т.1 вр. с чл.12 и чл.25 ЗДДС, доводите на страните и събраните доказателства. Направил е обоснован извод, че притежаването само на данъчна фактура, в случая е недостатъчно за да мотивира извод за реалност на документираните стопански операции. Макар в договора предметът на услугата да е определен като изготвяне на бизнес - план, то не са събрани доказателства за неговото изпълнение. Приемо - предавателният протокол на МР ИНВЕСТМЪНТ ЕООД е с дата 29.01.2017 г., предхождаща датата на сключване на договора, като жалбоподателят не е доказал твърдението си, че става въпрос за техническа грешка. Съдът правилно е съобразил липсата на конкретност в съдържанието на приемо - предавателния протокол, а описанието е съвсем бланкетно.

Касационната инстанция споделя изводите на административния съд, към които препраща на основание чл.221, ал.2, предложение последно.

С фактурите от ЕКО КЕРАМИК ЕООД, К.ТРЕЙД ЕООД и ПЪРВАНОВ ПРОПЪРТИ ЕООД са документирани доставки. Според в. л. Павлов по СТЕ и съобразно актове обр.19 услугите са както следва: За ЕКО КЕРАМИК ЕООД: Градински светещи паравани от масив: демонтиране, шкурене, ремонт на осветлението, измиване двустранно на плексигласови плоскости, лакиране и замонолитване; Дървени чадъри: смяна и пране на платнища, шкуриене, ремонт на дървени летви, укрепване, боядисване; Пренареждане и нивелиране на камъни павета; Метални саксии, заваряване, ремонт и боядисване; Кожени сепарета от масив 30 броя градина: ремонт, шкурене, боядисване и реновиране; Кожени кресла градина ремонт, боядисване и реновиране; Комплект поръчкови дървени масивни маса с две пейки: ремонт, боядисване и реновиране; Пребоядисване и префолиране на декоративна ограда - вътрешна градина; Ремонт и сервитьорски станции. Експертът е категоричен, че предвид отстоянието във времето - между момента на извършване на СМР - м.03.2018 г. и датата на огледа - м.09.2021 г., установяване изпълнението в обекта на Би Консулт 81 ЕООД е затруднено. Няма данни за количеството използвани материали, вида или обема им. В този смисъл обосновано е прието от съда, че не е доказано съответствието между фактурите, извършените СМР и субекта, който ги е осъществил, респективно въпреки документалното съставяне на актове обр.19 не е доказано реалното изпълнение на конкретните услуги.

Решението е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила.

Разноски: В касационното производство ответника по касация е представляван от юрисконсулт, който е претендирал такова възнаграждение. В негова полза трябва да бъде присъдена сумата в размер на 3626 лева.

Водим от гореизложеното и в този смисъл, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 7774/21.12.2021 г., постановено по адм. дело № 12623/2019 г. по описа на Административен съд София-град.

ОСЪЖДА Би Консулт 81 ЕООД, с [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. София, [улица], да заплати на Националната агенция по приходите - София сумата в размер на 3626 лева - юрисконсултско възнаграждение за касационното производство.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ БИСЕРКА ЦАНЕВА

секретар:

Членове:

/п/ МИРОСЛАВ МИРЧЕВ

/п/ ХРИСТО КОЙЧЕВ