Производството е по чл. 288 от ГПК.

Постъпила е касационна жалба от Д. С. Д. от [населено място], приподписана от адв.К., срещу решение от 06.07.2010г., постановено по гр. д. №1936/2009г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 03.11.2008г. по гр. д.№16273/2000г. на Софийски районен съд за отхвърляне на предявените искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ.

Жалбоподателят счита, че са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК за допускане на касационно обжалване.

Ответникът по касационната жалба Институт по електроника при Б.

оспорва жалбата като неоснователна.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима.

Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр. отделение на ВКС, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК намира:

С обжалваното решение е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на предявените от Д. С. Д. срещу Институт по електроника при Б. искове за признаване за незаконно и отмяна на уволнението на Д. Д., извършено със заповед №69 от 22.06.2000г. на основание чл. 325, т. 3 КТ; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „физик” в лаборатория „Емисионна електроника” към Институт по електроника при Б. и за обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ.

С въззивното решение е прието, че уволнението е законосъобразно на приложеното основание чл. 325, т. 3 КТ – с изтичане на уговорения срок.

В изложението за допускане на касационно обжалване касаторът неоснователно сочи основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по поставен въпрос за приложението на чл. 109, ал. 1 ГПК отм., без да представя доказателства за наличието на противоречива съдебна практика – влезли в сила съдебни актове, в които са формирани противоречиви изводи по въпросите, имащи значение за въприетия краен резултат по спора в обжалвания съдебен акт на въззивния съд. В този смисъл са съображенията по т. 2 на ТР№1 от 19.02.2009г. по тълк. д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС.

Не са налице основания по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване по въпроси по приложение на посочени от касатора правни норми и правни въпроси, тъй като те не са обусловили решаващите изводи на съда по конкретното дело, по което не е разгледан иск с правно основание чл. 74, ал. 4 КТ, а е зачетена задължителната за съда и страните сила на влязлото в сила решение по спор по чл. 74, ал. 4 КТ за недействителността на сключения трудов договор по отношение клаузата за срока, с което решение искът на Д. Д. е отхвърлен като неоснователен.

По въпроса: „законът позволява си след сигнал за престъпление от общ характер подалият сигнала да бъде уволнен непосредствено след като е внесъл сигнала” не е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, тъй като има формирана съдебна практика, изразена в решение №401/2004г. по гр. д.№1407/2002г. на ВС, ІІІг. о./, която не се нуждае от промяна и в съответствие с която е постановено въззивното решение, че прекратяването на срочния трудов договор за определено време настъпва по чл. 325, т. 3 КТ с изтичане на уговорения срок като юридическо събитие, за настъпването на което страните знаят още при сключването на трудовия договор, а не от заповедта за прекратяване на договор по чл. 325, т. 3 КТ Със заповедта за прекратяване на трудовия договор по чл. 325, т. 3 КТ само се констатира прекратяването на договора поради изтичане на уговореното време, а не се извършва самото прекратяване. Тази заповед има констативно, а не конститутивно правно действие. Поставен е и въпрос за приложението на чл. 2 ГПК по отношение на искания на жалбоподателя, направени във връзка с твърдения за подаден от него сигнал за престъпления от общ характер. Д. е за допуснато процесуално нарушение и не е относим към достъпа за касационно обжалване. Отделно, поставеният въпрос не е от значение за конкретното дело предвид изложеното относно предходния поставен въпрос, във връзка с който са направени исканията.

В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се съдържат и доводи за неправилност на решението, които не са относими към основанията за допускане на касационно обжалване, а към основание за касационно обжалване по чл. 281, т. 3, пр. 2 ГПК, по които касационната инстанция се произнася при разглеждане на касационната жалба, ако касационното обжалване бъде допуснато.

С оглед на изложеното касационното обжалване не следва да бъде допуснато. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА

касационно обжалване на решението от 06.07.2010г., постановено по гр. д. №1936/2009г. на Софийски градски съд.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: