Върховният административен съд на Р. Б. - Четвърто отделение, в съдебно заседание на деветнадесети април две хиляди и двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Р. Б. ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИРА МОТ. С. при секретар С. Т. и с участието на прокурора Д. Б. изслуша докладваното от съдията С. С. по административно дело № 2696 / 2022 г.
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на М. Абдулразак, гражданин на Сирия, с предоставен хуманитарен статут, против решение №427 от 26.01.2022 г. по адм. дело №320/2022 г. на Административен съд София –град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед №5364з-2660 от 22.12.2021г. на Директора на дирекция „Миграция“ при МВР, с която е продължено принудителното му настаняване в Специален дом за временно настаняване на чужденци /СДВНЧ/. Касационният жалбоподател излага доводи за неправилност на обжалваното решение и необоснованост на същото. При подробно изложени съображения прави искане обжалвания съдебен акт да бъде отменен.
Ответник – директорът на Дирекция "Миграция" при Министерство на вътрешните работи /МВР/, редовно призован, представлява се от юрк. Ч., в съдебно заседание оспорва изцяло касационната жалба. Счита същата за неоснователна и необоснована. При подробно изложени съображения прави искане касационната жалба да бъде отхвърлена и да се потвърди обжалвания съдебен акт. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211 АПК от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
С обжалваното решение АССГ е отхвърлил като неоснователна жалбата на М. Абдулразак, гражданин на Сирия, с предоставен хуманитарен статут, срещу заповед рег.№5364з-2660 от 22.12.2021г. на Директора на дирекция „Миграция“ при МВР, с която е продължено принудителното му настаняване в Специален дом за временно настаняване на чужденци /СДВНЧ/ с шест месеца, считано от 29.12.2021г. до отпадане на пречките по изпълнение на наложената принудителна административна мярка, но не по-късно от 29.06.2022г.
За да постанови решението си съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, както и че при постановяването й не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила от категорията на съществените. Приел е, че са изложени фактически и правни основания за издаването и, както и че същата съответства на материалния закон и целта му. Съдът е извършил анализ на относимата правна уредба и е приел, че фактическите констатации на органа обосновават извода, че има реална опасност чужденецът да се опита да осуети изпълнението на приложената по отношение на него ПАМ, тъй като по делото е било установено, че чуждия гражданин няма валиден документ за завръщане в страната си по произход, не оказва съдействие на компетентните органи за организиране на извеждането му и отказва да се върне доброволно в страната си по произход, нито посочва трета сигурна страна. Административният орган взел предвид, че в страната, чужденецът няма близки и каквато и да е друга социална среда, няма данни да притежава средства за издръжка, нито е декларирал адрес на който желае да пребивава. Съдът приел, че към онзи момент за чужденеца не е могло да се приложи някоя от другите по – леки мерки, предвидени в чл. 44, ал. 5 от ЗЧРБ, тъй като поведението му сочи, че е възможно същия да се укрие и да се опита да осуети изпълнението на заповедта, както и че не разполага с валиден паспорт и не е останало недоказано притежание от лицето на необходимите средства за издръжка. Въз основа на което съдът е приел, че към датата на издаване на заповедта са били изпълнени материалноправните предпоставки за принудително настаняване в СДВНЧ, предвидени в чл. 44, ал. 8, от ЗЧРБ и в чл. 15 Директива 2008/115/ЕО. Решението е правилно.
Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, в съответствие с административнопроизводствените правила. Заповедта е издадена от компетентен по смисъла на чл. 44, ал.8 ЗЧРБ орган – директорът на дирекция "Миграция" и съдържа предвидените в чл. 59, ал.2 АПК реквизити
Съгласно разпоредбата на чл. 44, ал. 6 ЗЧРБ, в случаите, когато чужденецът, спрямо когото е приложена ПАМ по чл. 39а, ал. 1, т. 2 и 3 от същия закон, възпрепятства изпълнението на заповедта или е налице опасност от укриване, органът, издал заповедта, може да издаде заповед за принудителното му настаняване в специален дом за временно настаняване на чужденци с цел организиране на връщането или експулсирането. Мярката по чл. 44, ал. 6 ЗЧРБ има обезпечителен характер. Същата следва да обезпечи изпълнението на предходна мярка по чл. 39а, ал. 1, т. 2 ЗЧРБ.
Според чл. 44, ал. 8 от ЗЧРБ, настаняването продължава до отпадане на обстоятелствата по ал. 6, но не повече от 6 месеца. За наличието на основанията за принудително настаняване в специален дом се извършват ежемесечни служебни проверки от директора на дирекция "Миграция". По изключение, когато лицето отказва да съдейства на компетентните органи или има забавяне при получаване на необходимите документи за връщане или експулсиране към датата на изтичане на разрешения срок на принудителното настаняване по ал. 6, директорът на дирекция "Миграция" може да издаде заповед за продължаване на принудителното настаняване в специалния дом за срок не по-дълъг от допълнителни 12 месеца. Заповедта за продължаване на принудителното настаняване подлежи на обжалване по реда на чл. 46а, ал. 1 и ал. 2 ЗЧРБ. Когато с оглед на конкретните обстоятелства по случая се установи, че вече не съществува разумна възможност по правни или технически причини за принудителното извеждане на чужденеца, лицето се освобождава незабавно.
С разпоредбата на чл. 15, 1 от Директива 2008/115/ЕО, са регламентирани две хипотези, в които е допустимо задържане и то освен ако в конкретния случай не могат да се приложат ефективно други достатъчни, но по-леки принудителни мерки, а именно: когато е налице опасност от укриване, или когато засегнатият гражданин на трета страна избягва или възпрепятства подготовката на връщането или процеса по извеждането.
С чл. 3, т. 7 от Директива 2008/115 е дефинирано понятието „опасност от укриване“, като "наличие в конкретния случай на основания, породени от обективни критерии, които са определени в законодателството, да се смята, че гражданин на трета страна, по отношение на когото са образувани процедури за връщане, може да се укрие.” Въз основа на делегацията по чл. 3, т. 7 от Директива 2008/115, с 1, т. 4в от ДР на ЗЧРБ е дадена национална легална дефиниция на "опасност да се укрие чужденец с наложена принудителна административна мярка по чл. 39а, ал. 1, т. 2 и 3", като е прието, че опасност е налице, ако с оглед на фактическите данни може да се направи обосновано предположение, че лицето ще се опита да се отклони от изпълнение на наложената мярка.
В настоящия случай е безспорно установено, че лицето първоначално е настанено в СДВНЧ на 29.06.2021г. със заповед рег.№З-1480 от 25.06.2021г. на председателя на ДАНС на основание чл.44, ал.6, ал. 8 и ал.10 от ЗЧРБ във връзка с организиране изпълнение на заповед рег.№З-1479 от 25.06.2021г. на председателя на ДАНС, с която на основание чл.42, ал.1 т.2 и ал.2 вр. с чл.10, ал.1, т.1 от ЗЧРБ, на чужденеца са наложени ПАМ „Експулсиране“, „Отнемане правото на пребиваване в Р. Б. и „Забрана за влизане и пребиваване на територията на дъжавите –членки на ЕС“. Налице са останалите регламентирани в чл. 44, ал. 6 предпоставки. Фактическите констатации, направени от органа обосновават извод, че към момента на издаване на заповедта е била налице реална опасност чужденеца да се укрие (по смисъла на 1, т. 4в ЗЧРБ) и по този начин да бъде осуетено изпълнението на приложената по отношение на него ПАМ. В конкретния случай безспорно от установените факти от предложение №5364р-26048 от 22.12.2021г /л.10 от делото/ – чужденецът отказва да се върне в страната по произход, както и че не желае да окаже съдействие по отношение установяване самоличноста му от Консулския отдел при Посолството на Сирия. На следващо място е посочено, че ПАМ по отношение на лицето не е изпълнена защото лицето не разполага със сирийски паспорт и не може да му се извади, тъй като не желае и не се явява в Консулския отдел при Посолството на С. А. Р. която поставя условие съгласно Нота №086/ 10.05.2021г., че националните паспорти се издават само на тези граждани, които изрично заявят желание за доброволно завръщане, изразяващо се в явяване в Консулския отдел, както и представянето на паспорта с изтекъл срок или лична карта.
Правилно административния съд е приел, че по отношение на чужденеца не би могло да се приложи по – лека мярка предвидена в чл. 44, ал. 5 от ЗЧРБ, тъй като същия не разполага с валиден паспорт който да предаде в залог, както и финансови средства за издръжка на територията на страната. Въз основа на гореизложеното наведените доводи от касационния жалбоподател в тази насока следва да се приемат за неоснователни.
Съгласно чл. 15, 1 от Директива 2008/115 се изисква, освен посочената специална цел и алтернативно приложени предпоставки, да е установено, че не могат да се приложат ефективно други достатъчни, но по-леки принудителни мерки. В случая съвкупната преценка на всички факти обосновава извода, че други, по-леки принудителни мерки не могат да бъдат приложени по отношение на касатора. От данните по делото е безспорно, че лицето няма установено местоживеене и средства за издръжка. При тези обстоятелства по-лека принудителна мярка би била неефективна, а освен това и трудно осъществима. Прилагането й би означавало да се постави под условие възможността за изпълнение на принудителното извеждане. Следователно, с оглед конкретните обстоятелства по казуса, обосновани от събраните доказателства, е изпълнено и изискването на чл. 15, 1 Директивата да не може да се приложи ефективно друга достатъчна, но по-лека ПАМ.
На последно място настоящият състав на Върховния административен съд споделя изцяло развитите от първоинстанционния съд мотиви и не намира за необходимо ги да преповтаря и към които препраща като мотиви с оглед правомощията си по чл. 221, ал. 2, предл. последно АПК.
Не са налице пороците сочени като касационни основания за отмяна, поради което постановеното решение следва да бъде оставено в сила.
При този изхода на спора, претенцията на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателна и следва да бъде уважена, като на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 37, ал. 1 Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, следва да му бъде определено възнаграждение, в размер на 100 (сто) лева за настоящата инстанция.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 427 от 26.01.2022 г. постановено по адм. дело № 320/2022 г. на Административен съд София - град.
ОСЪЖДА М. Абдулразак, гражданин на Сирия, с предоставен хуманитарен статут, да заплати на Министерството на вътрешните работи, сумата от 100 (сто) лева, представляваща разноски по делото.
Решението е окончателно.
Вярно с оригинала,
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/п/ РУМЯНА БОРИСОВА
секретар:
ЧЛЕНОВЕ:
/п/ Л. М. п/ СВЕТОСЛАВ СЛАВОВ