Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на тринадесети декември две хиляди и двадесет и втора година в състав: Председател: С. П. Членове: РОСИЦА Д. К. при секретар Ж. М. и с участието на прокурора Е. Г. изслуша докладваното от съдията Т. К. по административно дело № 2733 / 2022 г. Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от „Мини комерс” ООД, [ЕИК], чрез процесуалния му представител адв. П., против Решение № 48 от 21.02.2022г., постановено по адм. дело № 19/2022 г. по описа на Административен съд – Смолян /АС-Смолян/, с което е отхвърлена жалбата му срещу Протокол № 11/10.01.2022г. на органи по приходите в отдел „МДТ” към О. Ч. потвърден с Решение № 26-00-1-006 от 18.01.2022 г. на Началник отдел „Местни данъци и такси” към О. Ч.

Подържат се касационни основания по смисъла на чл. 209 т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила, които обосновават неправилността на съдебния акт. Сочи, че липсата на водено дело за незаконосъобразност на посочения акт дава пълното правомощие за косвения му съдебен контрол в това производство. Твърди се, че съдът изцяло игнорира въпросът за новата данъчна основа на новата партида на жалбоподателя. Счита, че съдът не се е произнесъл по цялото оспорване. Излагат се подробни съображения в тази насока. Настоява се за отмяна на съдебния акт или обезсилването му и разрешаване на спора по същество, като се отмени процесният протокол. В условията на евентуалност моли да върне делото както на първа инстанция, така и пред органа с указания за прилагането на закона.

Ответникът по касационната жалба – Началник отдел „Местни данъци и такси” към О. Ч. не изразява становище.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна.

Върховният административен съд, тричленен състав на осмо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на производството пред състава на Административен съд – Смолян е била законосъобразността на Протокол № 11/10.01.2022г. на орган по приходите в отдел „МДТ” към О. Ч. потвърден с Решение № 26-00-1-006 от 18.01.2022 г. на Началник отдел „МДТ” към О. Ч.

Установена била следната фактическа обстановка: С АУЗ по чл.107, ал.З от ДОПК № 2017153-1/28.07.2017 г. са установени общо задължения на дружеството — жалбоподател в размер на 45 366.90 лв., отнасящи се за недв. имоти с партиден № 80002-080103 в к. к. Пампорово, гр. Чепеларе. Този АУЗ е потвърден с влязло в сила решение на ВАС и същия касае задълженията за имота през периода 2012-2017 г.

След като АУЗ по чл.107, ал.З от ДОПК № 2017153-1/28.07.2017 г, /л.92/ е влязъл в сила, със заявление вх. № 26-00-1/04.01.2022 г. до О. Ч. -Началник отдел „МДТ“, жалбоподателят е поискал погасяване на задълженията на дружеството, по давност, като заявлението касае задълженията за ДНИ и ТБО до 2017 г. и начислените лихви за задълженията за ДНИ и ТБО за 2019 г. по партида № 288 и № М8002_080103 на основание чл.171, ал.1 и сл. от ДОПК. По подаденото заявление е извършена проверка и съставен оспорения Протокол № 11/10.01.2022 г., издаден от органите по приходите на Отдел „МДТ“ към О. Ч. Видно от съдържанието на приложения на л. 54 протокол, при извършената проверка е установено, че във връзка с подадените декларации от дружеството - жалбоподател е открита партида и по същата са начислени ДНИ и ТБО за 2012, 2013, 2014, 2015 и 2016г., ведно с лихвите.

При извършената проверка в мотивите на протокола се сочи, че за процесните задължения за ДНИ и ТБО, вкл. за периода 01.01.2017 до 31.06.2017 г. е издаден Акт за установяване на задължения на 28.07.2017 г. и този акт прекъсва петгодишната давност, при което и започва от тази дата да тече нова такава. Посочено е, че за задълженията от 2012 г. давността е изтекла на 31.12.2017 г., за 2013 г. на 31.12.2018 г., за 2014 г. на 31.12.2019 г., за 2015 г. на 31.12.2020 г. и за 2016 г. на 31.12.2021 г. Констатирано е, че този акт е обжалван и потвърден с решение на АС-Смолян, оставено в сила с Решение на ВАС на 23.07.2020 г. Сочи и, че по повод на този акт е образувано изп. дело №85/2019 г. при ЧСИ - П. М. за събиране на вземането, като възраженията по повод образуваното изпълнително дело могат да се направят по реда на ГПК. Предвид изложеното и искането за погасяване на лихвите по давност за периода от 01.01.2019 г. до 31.12.2019 г. е оставено без уважение, като неоснователно, тъй като съставляват акцесорно задължение и петгодишната давност за същите започва да тече от 01.01.2020 г. при което още не е изтекла.

Срещу съставения протокол е подадена жалба и по същата има произнасяне с Решение от 18.01.2022 г. на Началник отдел „МДТ“, с което жалбата е оставена без уважение.

АС-Смолян е приел оспорването за допустимо, но неоснователно.

Приел е, че е безспорно установено че задълженията, посочени в АУЗ и тези в подаденото заявление, по повод на което е издадения протокол, са идентични. Нямало спор и че е образувано изп. д. за събиране на задълженията и съответно изпратена покана за доброволно изпълнение, а и по делото е приложена молбата до ЧСИ за образуване на изп. дело вх. № 04474/27.03.2019 г. Спорно било има ли изтекла погасителна давност за посочените задължения и правилно ли органът е отказал погасяването им по давност по смисъла на чл.171, ал.2 от ДОПК след като е влезнал в сила АУЗ за същите задължения.

Според съда погасителната давност по отношение задълженията за 2012 г. е започнала да тече на 01.01.2013 г. и е следвало да изтече на 31.12.2017 г., съответно за 2013 г. – на 31.12.2018 г., за 2014 г. - на 31.12.2019 г., за 2015 г. - на 31.12.2020 г., за 2016 г. - на 31.12.2021 г. и за 2017 г. - на 31.12.2022 г., но с издаването на АУЗ от 28.07.2017 г. давността по отношение на всяко едно от задълженията за периода от 2012-2016 г. е прекъсната на основание чл. 172, ал.2 от ДОПК, при което и същите не са погасени по давност.

На основание изложеното е направен краен извод за законосъобразност на процесния административен акт.

Съобразявайки задължението си по чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият касационен състав преценява решението на административния съд като валидно и допустимо, като постановено в правораздавателната дейност на съда, от законен състав и при правилна преценка за допустимостта на съдебния контрол.

Следва да се посочи, че законодателят не е регламентирал изрично кой е компетентният орган да се произнесе по искане за отписване на публични задължения в хипотеза, когато принудителното изпълнение е започнало, но то не е по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, а по реда на Гражданския процесуален кодекс. Следвайки установената в чл. 7, ал. 1 ДОПК във вр. с чл. 4, ал. 3 ЗМДТ компетентност следва, че в тази хипотеза компетентен да се произнесе по искане по чл. 173, ал. 1 ДОПК е орган по приходите в общината. Той е този, който след като извърши проверка на фактите, въз основа на които длъжникът твърди изтекла погасителна давност, ще приеме възражението и ще обективира факта на погасяване на задължението в протокол по чл. 50 ДОПК, а когато счете, че сочените от длъжника факти не установяват погасяване на задължението по давност ще издаде акт, с който ще откаже отписването. Този акт, тъй като засяга права и законни интереси на длъжника и тъй като за него не е налице изрична законова забрана за оспорване по административен и съдебен ред ще подлежи, на основание чл. 144, ал. 1 във вр. с чл. 152, ал. 1 и чл. 156, ал. 1 ДОПК на обжалване по административен ред пред ръководителя на звеното за местни приходи и съответно пред административния съд, което очевидно е възприето и от състава на АС - Смолян.

Не са налице основанията за неправилност на решението поради наличието на съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В този смисъл неоснователно е възражението на касатора, че съдът не се е произнесъл по цялото оспорване на административния акт. В същия смисъл има влязло в сила Определение №4423 от 10.05.2022г. по адм. дело №3821/2022г. на ВАС. С него е оставено в сила определение № 133 от 25.03.2022г. по адм. дело № 20/2022г. по описа на АС Смолян, с което е оставена без разглеждане жалбата на „Мини комерс“ ООД срещу мълчалив отказ по заявление №26-00-1/04.01.2022г., оставен в сила с решение №26-00-1-005/17.01.2022г. на Началник отдел „МДТ“ при О. Ч. обективиран и в протокол №11/10.01.2022г. на органи по приходите към същия отдел, оставен в сила с решение №26-00-1-006/18.01.2022г. на Началник отдел „МДТ“ при О. Ч. и е прекратено производството по образуваното по нея административно дело.

Неоснователни са и възраженията за липса на косвен съдебен контрол на акта от административния съд. Настоящото производство се води по реда на АПК, в който не се предвижда косвен съдебен контрол по смисъла на чл. 17, ал. 2 от ГПК, на административните актове. АПК изчерпателно предвижда основания за обжалване на административните актове, разписани в нормата на чл. 146 от АПК. Основанията за оспорване на административните актове са: 1. липса на компетентност; 2. неспазване на установената форма; 3. съществено нарушение на административнопроизводствени правила; 4. противоречие с материалноправни разпоредби и 5. несъответствие с целта на закона. В АПК не е уредена възможност за осъществяване на косвен съдебен контрол за законосъобразност по отношение на административен акт в рамките на съдебно производство по обжалване на друг административен акт.

По материалната законосъобразност на обжалваното решение:

В разпоредбата на чл. 171, ал.1 и ал. 2 ДОПК е уреден институтът на погасителната давност, който е материалноправен, независимо че нормите се намират в процесуален закон.

На първо място очевидно за задълженията от 2012 г. до 2017 г. /вкл./ към датата на приключване на устните състезания по делото не е изтекла абсолютната погасителна давност по чл. 171, ал. 2 от ДОПК.

От своя страна правилото на чл. 171, ал. 1 от ДОПК, предвижда че публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. И този срок не е изтекъл към датата на издаване на обжалвания АУЗ по чл. 107 ал. 3 от ДОПК (за най-ранните срокът по чл. 171 ал. 1 от ДОПК в общата хипотеза е следвало да изтече на 31.12.2017 г., съответно на 31.12. на всяка следваща година).

Правилен е изводът на съда, че погасителната давност по отношение задълженията за 2012 г. е започнала да тече на 01.01.2013 г. и е следвало да изтече на 31.12.2017 г., съответно за 2013 г. на 31.12.2018 г., за 2014 г. на 31.12.2019 г., за 2015 г. на 31.12.2020 г. за 2016 г. - на 31.12.2021 г., но с издаването на АУЗ от 28.07.2017 г. давността по отношение на всяко едно от задълженията за периода от 2012 - 2016 г. е прекъсната на основание чл. 172, ал.2 от ДОПК, при което и същите, а очевидно и това за 2017 г. не са погасени по давност.

От 28.07.2017г. е започнала да тече нова петгодишна давност, респ. от 01.01.2018 г. е започнала да тече и давността за задълженията за 2017 г. Във връзка с обжалването на АУЗ, за което е образувано адм. дело № 311/2019г. на 24.07.2019г. в АС-Смолян на основание чл. 172, ал.1, т.4 от ДОПК давността е спряла да тече до потвърждаването му от ВАС с Решение №10106/23.07.2020г. по адм. дело №2535/2020г.

Този извод важи и за начислените лихви по отношение на тези задължения, тъй като поради акцесорния им характер, те следват режима на главното задължение. Предвидената в чл. 111 ЗЗД 3-годишна давност за погасяване на задължения за лихви и периодични плащания е неприложима поради приложение на разпоредбите на ДОПК, който урежда правния режим на публичните вземания, каквито са задълженията на жалбоподателя, до какъвто и извод е достигнал съдът.

Решението на Административен съд – Смолян е правилно и като такова следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора неоснователна е претенцията на касатора за присъждане на разноски, респ. от страна на ответника такова искане не е заявено, поради което и разноски не се присъждат.

Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 48 от 21.02.2022г., постановено по адм. дело № 19/2022 г. по описа на Административен съд – Смолян.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ СВИЛЕНА ПРОДАНОВА

секретар:

Членове:

/п/ Р. Д. п/ ТАНЯ КОМСАЛОВА