№ 67

София, 14 април 2009 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният

касационен съд на Р. Б, трето наказателно отделение, в съдебно

заседание на двадесет и осми януари две хиляди и десета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Е. К.

ЧЛЕНОВЕ: Ф. П.

Ц. П.

при

участието на секретаря Л.Г

и в

присъствието на прокурора Явор ГЕБОВ

изслуша

докладваното от председателя (съдията) Е. К.

дело

№ 754/2009 година

Производството е образувано на основание касационен протест на Окръжна прокуратура –Ямбол и касационна жалба на гражданския ищец „К. съюз”-гр. Ямбол ч. повереника си адв. В срещу въззивна присъда №132 от 25.11.2009г. по внохд № 364/2009г. по описа на Ямболския окръжен съд.

В протеста, който се поддържа в съдебно заседание се релевират отменителни основания по чл. 348, ал. 1 т. 1,2 НПК.искане за отменяване на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане.

В жалбата на гражданския ищец се поддържа, че присъдата е незаконосъобразна постановена в нарушение на материалния закон и на процесуалните правила, с което са нарушени правата и законните интереси на кооперативния съюз. Нарушен е материалния закон, а именно чл. 45 ЗЗД,поради което съдът неправилно е отхвърлил предявеният им граждански иск. Жалбоподателят моли да се отмени присъдата и делото върне за ново разглеждане.

Подсъдимият лично и ч. защитника си-адв. Ж. А., моли да се остави в сила присъдата на въззивния съд.

Върховният касационен съд, за да се произнесе съобрази следното:

С присъда № 814 от 05.10.2009г. по нохд № 1118/2008г. Ямболският районен съд е признал подсъдимия К. Х. К. за ВИНОВЕН в това, че на 01.06.1998г. в гр. Я.,в качеството си на длъжностно лице-Председател на „К. съюз”-гр. Ямбол, съзнателно е сключил неизгодна сделка-„Анекс към договор за доставка на слънчогледово семе/шарен слънчоглед/ и към споразумение от 26.08.1996г.” с турската фирма „А. В. С” гр. И.,Р. Т,община „Г. О паша” ул.”Е. Е” № 146 и „Запис на заповед от 01.06.1998г. с падеж 01.06.1999г. в полза на З. Д. Д. с ЕГН ********** и от това е произлязла значителна вреда в размер на 295399700/двеста деветдесет и пет милиона, триста деветдесет и девет хиляди и седемстотин/ неденоминирани лева за „К. съюз”-гр. Ямбол, който е представлявал, като деянието представлява особено тежък случай, поради което и на основание чл. 220, ал. 2 вр. с ал. 1 и чл. 54 НК ГО ОСЪДИЛ на Т. Г. Л ОТ СВОБОДА.

На основание чл. 66, ал. 1 НК съдът е ОТЛОЖИЛ изтърпяването на наказанието за изпитателен срок от ПЕТ ГОДИНИ,считано от влизане на присъдата в сила.

Съдът е ОСЪДИЛ подсъдимия К. Х. К. ДА ЗАПЛАТИ на гражданския ищец „К. съюз” гр. Я. имуществени вреди в размер на 295599 70/нови/ лева, ведно със законната лихва върху тях, считано от 01.06.1998г. до окончателното изплащане.

С протестираната присъда Ямболският окръжен съд е ОТМЕНИЛ осъдителната присъда и е постановил НОВА,с която е признал подсъдимия К. Х. К. за НЕВИНОВЕН да е извършил гореописаното деяние, поради което и на основание чл. 304 НПК ГО ОПРАВДАЛ по предявеното му обвинение за извършено престъпление по чл. 220, ал. 2 вр. с ал. 1 НК.

Съдът е ОТХВЪРЛИЛ като неоснователен предявеният от „К. съюз” гр. Я. граждански иск по чл. 45 ЗЗД за заплащане на сумата 295599.70 лева, съставляваща обезщетение за причинени с деянието имуществени вреди, ведно със законните последици.

След проверка по реда на чл. 347 НПК правилността на постановения съдебен акт,Върховният касационен съд намери следното:

Протеста и жалбата са ОСНОВАТЕЛНИ:

От фактическа с. е установено, че подсъдимият К в качеството на Председател на „К. с. гр. Ямбол”/”КС Я. ” през 1996г. сключил с управителя на турската фирма „А. В. С”-гр. Истанбул-Х. К договор за доставка на 2000 тона шарено слънчогледово семе на цена 186 щатски долара за тон, с краен срок на изпълнение 31.07.1996 г. Съгласно договора, фирмата следвало да преведе авансово част от уговорената цена, а остатъка-в брой при натоварването на слънчогледовото семестановено е, че фирмата превела по валутната сметка на „КС Я. ” общо 73000 щатски долара на три вноски-25.04.1996г.,15.05.1996г. и на 25.05.1996г.

„КС Я. ” не изпълнил доставката, поради което на два пъти превел на турската фирма сумите в размер на 20000 щ. долара, а след това и сумата от 6000 щ. долара. Така възстановил общо сумата от 26000 долара. Тъй като „КС Я. ” не предприемал действия по изпълнение на поетите задължения за доставка на слънчогледово семе, подсъдимия К в качеството му на председател на „КС Я. ” и Х. Калъч на 01.06.1998г. сключили „Анекс към договора за покупко-продажба на слънчогледово семе от 1996г. и към споразумение от 26.08.1996г.”,по силата на който „КС Я. ” се задължавал да заплати до 01.06.1999г. на св. Здр. Джандармова-стопански директор в „КС Я. ”/посочена от Х. Калъч/ сумата от 47000 щ. долара или левовата им равностойност към момента на плащането, като по този начин се счита погасено задължението на съюза. говорено било в анекса, при неизпълнение на задължението в посочения срок „КС Я. ” да заплаща 10 % месечна лихва върху дължимата сума считано от 25.05.1996г. Анексът бил подписан от подсъдимия К.

Освен посочения анекс подсъдимият подписал и „Запис на заповед”/ л. 81 от дозн./ от 01.06.1998г. с падеж 01.06.1999г. която имало за цел да обезпечи плащането по анекса. Съгласно посочения запис на заповед, подсъдимият К. в качеството на Председател на Кооперативния съюз Я. задължил съюза да заплати на св. Д или на нейна заповед без протест сумата от 378350000 лева неденоминирани, ведно с 10 % лихва месечно върху нея считано от 25.05.1996г. с местоплащане-гр. Ямбол до пълното погасяване на задължението. Върху записа на заповед подсъдимият положил и втори подпис, с който удостоверил, че на 01.06.1999г. записът му е предявен.

Установено е че анекса и записът на заповед били предадени на Х. Калъч, който след това заминал за Р. Турция.

До посочения падеж-01.06.1999г. не последвало плащане от с. на „КС Я. ”,поради което Х. Калъч се свързал със св. Д за предприемане на действия по изпълнението и й предал горните документи.

С решение на Общото събрание на „КС Я. ” от 20.10.199г. подсъдимият К бил освободен от длъжността „председател” и на негово място избран Ж. С.

„КС Я. ” не предприел действия по изпълнение на задълженията си към турската фирма, поради което св. Д с молба до ЯРС поискала издаване на изпълнителен лист за дължимите суми.

С определение № 263/18.07.2000г. и с определение № 294/17.06.2002г. съдът осъдил „КС Я. ” да й заплати сумите от 225000 деноминирани лева и 153350 деноминирани лева или общо сумата 378350 лева. Съответно бил издаден изпълнителен лист за всяка от двете суми.

Така „КС Я. ” вместо 47000 долара с левова равностойност към 01.06.1998г. от 89950300 неденоминирани лева в резултат на подписаните от подсъдимия А на заповед, бил задължен със сумата от 295339700 неденоминирани лева. Същата се явява разликата между дължимата по договора 47000 щ. долара и присъдената от съда с горните определения.

При тези фактически обстоятелства въззивният съд е приел, че действията на подсъдимия по подписването на анекса и записа на заповед не са неправомерни и същите не изпълват състава на престъплението по чл. 220, ал. 2 вр. с ал. 1 НК.

Приел е, че сключените към договора за покупко-продажба Анекс и Запис на заповед не са неизгодни сделки, тъй като към момента на подписването,КС Я. ” разполагал с валутна сметка и други финансови средства –в брой или в банкови сметки и със заприходена към м. октомври продукция от 56690 кг слънчоглед. Освен това, лихвата била уговорена в съответствие с установената търговска практика и с особеностите, които сочели, че това е неустойка която следва да обезщети вреди в случай на неизпълнение.

Съдът не е подложил на внимателна проверка относимите към предмета на по чл. 102 НПК доказателства, не е положил усилия за пълно, всестранно и обективно изследване на всички обстоятелства поотделно и в съвкупност, от значение за правилното решаване на делото, К. не е изпълнил задълженията си по чл. 14, чл. 107, ал. 5 НПК, въззивният съд е ограничил процесуалните права на обвинителната власт като с. в процеса да докаже повдигнатото обвинение.

От заключението на съдебно счетоводната експертиза е установено и прието, че към момента на сключване на Анекса,”КС Я. ” не е разполагал със сумата 47000 щ. долара, а със значително по-малки средства. В него е бил предвиден едногодишен срок за изпълнение при липса на средства от с. на съюза, обезпечаващи изпълнението. Експертизата е установила, че по същото време по сметките на съюза е имало в наличност само 17918,42 щ. долара. „КС Я. ” не е разполагал и с произведена продукция, тъй като добивът за 1998г. на слънчоглед-маслодаен и шарен е бил значително-по-нисък от договорените с Договора за покупко-продажбаговореният лихвен процент освен това, е бил по-висок от обичайния, установен на 8 %, Наред с високия процент неустойка в анекса, подсъдимият е подписал и запис на заповед, с който е задължил съюза да обезпечи задължението на кредитора при абсолютно неизгодни условия-да заплати на трето лице-св. Джандарова сумата 378350000 неденом. лева ведно с лихва от 10 % върху нея считано от 25.05.1996г.

Престъплението по чл. 220 НК е резултатно, реализирането му става само при пряк умисъл. Длъжностното лице следва съзнателно да сключи неизгодна сделка и от това да са произлезли значителни вреди. Въззивният съд не е съобразил обстоятелството, че в резултат на действията на подсъдимия са настъпили вреди в горния размер, значителни по смисъла на закона и не е съобразил Тълк. Р. №7/76г. на Плен. ВС НРБ в резултат на което е постановил неправилен съдебен акт.

Съгласно посоченото решение, изпълнителното деяние на престъплението по чл. 220 НК се изразява в съзнателно сключване на неизгодна сделка, от която са последвали значителни щети за предприятието, учреждението или общо за народното стопанство. Неизгодността на сделката може да се изрази в цената, количеството, качеството, сроковете на доставка, начина на изплащане и др.

В случая сключените анекс и запис на заповед са неизгодни с оглед условията договорени в тяхговорена е неустойка в размер на 10 % месечно считано от 25.05.1996г.-почти две години назад от сключване на анекса, която значително надхвърля сключваните неустойки през този период. Предвиден е едногодишен срок за изпълнение при липса на средства от с. на съюза за обезпечаване на задължението. Наред със задължението за неустойка, договорът се явява неизгоден за „КС Я. ” и поради допълнителното обезпечаване на кредитора с подписаната от подсъдимия запис на заповед. Не е преценено също така, че в записа на заповед дължимата сума от 47000 щ. долара с левова равностойност 82950300 неденом. лева е значително завишена на 378 350000 неденом. лева ведно с лихва от 10 % месечно.

Не са взети предвид обясненията на подс. К., който в съд. зас. на 20.05.2009г. е заявил, че е подписал анекса и записната заповед „само и само да запазя Калъч за съконтрахент на Кооперативния съюз.... Хаертин ми поиска записна заповед като гаранция и аз я подписах. Съгласих се с всички условия, които той поиска”.,които наред с гореизложеното обуславя друг извод относно субективната с. на деянието, която според въззивния съд не е налице.

С оглед на изложеното е налице касационно основания по чл. 348, ал. 1 т. 2 и ал. 3 т. 1 предл. 2 НПК са отменяване на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане.

При повторното разглеждане съдът следва да провери, обсъди, анализира и прецени всички доказателства от значение за изясняване предмета на обвинението и постанови законосъобразен съдебен акт. Следва да се обсъдят и съображенията в жалбата на гражданския ищец

Воден от горните мотиви и на основание чл. 354, ал. 1 т. 4 НПК Върховният касационен съд, трето наказателно отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯВА ИЗЦЯЛО въззивна присъда № 132 от 25.11.2009г. по внохд № 364/2009г. по описа на Ямболския окръжен съд и ВРЪЩА делото за ново разглеждане на същия съд от друг състав от стадия на съдебното заседание.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: