ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 344

София, 04.06.2019 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б, търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на трети април две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: К. Е

ЧЛЕНОВЕ: Б. Й

Е. С

изслуша докладваното от съдия Е.Стайков т. д.№2684/2018г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Л. И. А. против решение №1712 от 04.07.2018г., постановено по в. т.д.№5512/2017г. на Софийски апелативен съд, ТО, 9 с-в, с което е потвърдено изцяло решение №38/20.07.2017г. по т. д.№37/2017г. на Видинския окръжен съд.

В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е недопустимо или евентуално неправилно поради нарушение на материалния закон и на съществени процесуални правила, както и че е постановено в противоречие със задължителната практика на ВКС. Твърди се, че на основание чл. 299 ГПК спорът не може да бъде пререшаван, тъй като е решен с влязло в сила решение по предходно дело между същите страни. Отделно се сочи, че между ищцовата банка и касатора има и други висящи производства, обуславящи прекратяване на делото на основание чл. 126 ГПК. Излагат се съображения, че обжалваното решение е постановено при неправилно тълкуване на договорните клаузи между страните като се поддържа, че кретидополучателят не е уведомяван за изменението на лихвените условия по кредита, което предпоставя неравноправност на клаузите по т. 7 от договора и чл. 9.1 от Общите условия към него. На последно място се оспорва извода на апелативния съд за неоснователност на възражението за изтекла погасителна давност по чл. 111 ЗЗД относно дължимите лихви. Претендират се разноски за всички съдебни инстанции.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът е формулирал като значими за изхода на делото следните въпроси,...