Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на пети декември две хиляди и двадесет и втора година в състав: Председател: Б. Ц. Членове: РУМЯНА Л. С. при секретар М. Н. и с участието на прокурора Н. Н. изслуша докладваното от председателя Б. Ц. по административно дело № 2827 / 2022 г.

Производството е по гл. ХІІ от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на А. Куртулду срещу решение № 4/05.02.2022 г. на Административен съд - Пловдив /АС - Пловдив/ по адм. д. № 3136 по описа за 2020 г., с което е отхвърлена жалбата на лицето против ревизионен акт /РА/ № Р-16001619003627-091-001/27.07.2020 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, в частта неотменена при оспорването по административен ред. Доводите на касатора са за неправилност на съдебния акт поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и противоречие с материалния закон. Оспорва извода на съда за наличието на предпоставките за реализиране на състава на чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 ДОПК и възможността за определяне на данъчната основа и данъка по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК. Според него в нарушение на процесуалния закон, данъкът е определен на годишна база без да е изследван въпросът за началното салдо към процесните периоди; определена е годишна данъчна основа по чл. 17 ЗДДФЛ без да е посочено от кои данъчни основи по чл. 25, чл. 30, чл. 34, чл. 36 ЗДДФЛ е формирана тя; въпросът относно източникът на дохода не е обсъден; не се установява дали за твърдените недекларирани приходи през процесните периоди е приложима Спогодба между Р. Б. и Р. Т. за избягване на двойното данъчно облагане, ратифицирана със Закон, приет от 37 НС на 21.09.1995 г. – ДВ, бр. 89 от 06.10.1995 г., обн. ДВ бр. 123 от 22.12.1997 г., в сила от 17.09.1997 г. (в случай, че същите са от източник в Турция); не се установява дали доходите са облагаеми по чл. 12 от ЗДДФЛ или попадат в изключенията по чл. 13 ЗДДФЛ (в случай, че са от източник в България); не се установява кога е придобит дохода и дали е за съответните данъчни години, съобразно чл. 14 от ЗДДФЛ. Счита, че не следва да бъде съобразявана информацията предоставена от „Търговска банка Д“ ЕАД, тъй като не е събрана по предвидения в ДОПК ред, доколкото банката е разкрила сведенията на 11.12.2019 г., което е след дадения едномесечен срок от Районния съд с решение от 06.11.2019 г. Излага твърдения за неправилна оценъчна дейност на съда на доказателствата събрани в хода на ревизията, като съображения в тази насока са посочени по отделно за всеки ревизиран данъчен период по ЗДДФЛ. Предвид липсата на хипотезата по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК, намира за неправилно определени и задълженията на по ЗЗО. Иска отмяна на първоинстанционния съдебен акт и отхвърляне на оспорването срещу съответната част от РА. Претендира деловодни разноски.

Ответникът по касация – директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – Пловдив отрича основателността на касационната жалба. Претендира разноски за касационното съдебно производство.

Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на жалбата.

Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, настоящият съставна Върховния административен съд прие за установено следното:

Пред АС – Пловдив е обжалвана частта от ревизионен акт, която не е отменена при оспорването по административен ред. РА е заключителен в ревизия проведена по правилата на чл. 122-124а от ДОПК и обоснована с предпоставките на чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 ДОПК. С него са установени в тежест на А. Куртулду задължения за данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2013г. в размер на 565 577,79 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 358 442,05 лв., за 2016 г. в размер на 205 181,22 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 67 487,22 лв. и за 2017 г. в размер на 400 266,82 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 91 067,99 лв. и допълнително установени вноски за ЗОВ за 2013 г. ДОО в размер на 3 802,08 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 3 014,32 лв. и ЗО в размер на 1 708,80 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 1 082,97 лв., за 2016г. ЗО в размер на 2 496 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 836,96 лв. и за 2017 г. ЗО в размер на 2 496 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 599,09 лв.

Според приходната администрация в отчетни периоди 2013 и 2016 г., 2017 г. имущественото състояние на РЛ не съответства на декларираните получени доходи. За тези данъчни периоди по критериите на чл. 122, ал. 2 ДОПК е определена данъчна основа за доходи с недоказан произход. Като такива са квалифицирани отрицателните разлики при съпоставката на наличните средства в началото и в края на периода, постъпленията и направените разходи /начално салдо към 01.01.2013 г., 01.01.2016 г. и 01.01.2017 г. в размер 0 лева/. Така, за 2013г. е изчислена годишна данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ, представляваща сбор от доходите по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК в размер на 5 409 297,40 лв. и доходите по чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ в размер на 253 291,71 лв. След приспадане на вноските за ЗОВ, авансови и за годишно изравняване, определени по реда на чл. 124а от ДОПК в общ размер на 6 811,20лв., е изчислена годишна данъчна основа в размер на 5 655 777,91лв. Върху тази данъчна основа е определен дължим данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ в размер на 565 577,79 лв., ведно с прилежащите лихви (рекапитулация на л. 73 и на л. 42). За 2016 г. е изчислена годишна данъчна основа по аналогичен начин, като сбор от доходите по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК и доходите по чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ, в общ размер на 2 059 861,84 лв. След приспадане на вноските за ЗОВ, авансови и за годишно изравняване, определени по реда на чл. 124а от ДОПК в общ размер на 8 049,60 лв., е изчислена годишна данъчна основа в размер на 2 051 812,24 лв. Върху тази данъчна основа е определен данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ в размер на 205 181,22 лв., ведно с прилежащите лихви (рекапитулация на л. 75 гръб и л. 42). За 2017г. не са установени доходи по чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ и годишната данъчна основа е в размера на доходите по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК – 4 011 029,75 лв. След приспадане на вноските за ЗОВ, авансови и за годишно изравняване, определени по реда на чл. 124а от ДОПК в общ размер на 8 351,60лв., е изчислена годишна данъчна основа в размер на 4 002 668,15 лв. Върху тази данъчна основа е определен данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ в размер на 400 266,82 лв., ведно с прилежащите лихви.

Въз основа на определения нов размер на облагаемия доход за 2013 г., 2016 г., 2017 г. е определен и размера на осигурителния доход на Куртулду /ограничен до максималния месечен размер на осигурителния доход определен със ЗБДОО за 2013 г. 2016 г., 2017 г./, като размерът на установеното превишение на разходите на ЗЛ над доказаните приходи е приет за осигурителен доход за цялата година, в резултат на което за процесните периоди на основание чл. 124а от ДОПК във вр. с чл. 6, ал. 8 и ал. 9 КСО и чл. 40, ал. 1, т. 2 ЗЗО с ревизионния акт са определени ЗОВ.

С решението на горестоящия административен орган са отменени задълженията за вноски за ДОО (авансови и за годишно изравняване) за 2016 г. и 2017 г., ведно с прилежащите лихви. Същите участват, като компонент при изчисляването на данъчната основа за облагане по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ, определена като разлика между дохода с неустановен източник по чл. 122 от ДОПК и допълнително определените вноски за ЗОВ.

В хода на първоинстанционното съдебно производство е допуснато провеждането на съдебно-счетоводна експертиза /ССчЕ/, заключението по която е прието без оспорване от страните и кредитирано от съда.

При тази фактическа установеност с първоинстанционното решение е отхвърлена жалбата на ревизираното лице срещу РА в обжалваната част.

Съдът е отхвърлил, като неоснователни твърденията на жалбоподателя за неправомерно разкрити сведения при ревизията, представляващи банкова тайна, като в тази насока са споделени изводите изложени от горестоящия административен орган. Според съда, изискването на банкова информация е направено своевременно от органите на НАП въз основа на съдебно решение от 06.11.2019 г. на Районен съд – Пловдив, като предоставянето й извън срока по ЗКИ е поради извършени действия от „Търговска банка Д“ АД. Прието е, че срока по чл. 62, ал. 7 ЗКИ се отнася до началния и крайния момент, в който следва да се поискат данните и не засяга срока, след изтичането на който банката може да не предостави информацията. Посочено е, че непосредствено след постановяване на решението за разкриване на сведения, с ИПДПОТЛ от 11.11.2019 г. ревизиращият екип е изискал сведенията. Акцентирано е на обстоятелството, че в хода на ревизията, Куртулду е направил изричен отказ за разкриване на сведения за движението по банковите му сметки, в резултат на което е инициирано производство по ЗКИ.

По отношение на възприетото при ревизията нулево начално салдо за процесните периоди, съдът е приел, че липсват доказателства относно тезата на лицето за реализирани доходи от бизнес на територията на Р. Т. съответно декларирани по надлежния ред суми и внесени на територията на Р. Б. респективно не се установяват разполагаеми средства с доказан произход към 01.01.2013 г., 01.01.2016 г. и 01.01.2017 г. Отхвърлена е достоверността на твърдението, че сумите внасяни в дружеството – заемополучател „С.“ ООД са свързани с разплащане към чуждестранни доставчици на територията на Р. Т. поради липсата на доказателства за разполагаемостта на средствата в България. Заключено е, че получаването на доход в Турция не е установен в хода на ревизията и правилно същия е приет с източник в България.

Във връзка със сумите от 253 291, 71 лв. за 2013 г. и 171 881 лв. за 2016 г., за които жалбоподателят е претендирал, че следва да бъде установен източника на укрития доход, съдът е приел, че същият не е установен именно по вина на ревизираното лице. При ревизията е декларирано, че сумата за 2013 г. не е част от икономическата дейност, а „предоставяни“ и „връщани“ суми от приятели. Съдът е приел, че не се установява произхода на средствата от заемни правоотношения, предвид което е налице укрит доход, който не е деклариран с ГДД по чл. 50 ЗДДФЛ и подлежи на облагане по чл. 35, т. 6 ЗДДФЛ. Посочено е, че проведената ССчЕ е потвърдила констатациите на ревизиращия екип по отношение на постъпилите парични средства по банковите сметки на Куртулду. Относно сумата от 171 881 лв. за 2016 г. в съдебното решение е прието, че е декларирана в митническа декларация с произход „бизнес“ и била необходима за разходи на лицето в Албания, като отново липсват доказателства за източника на средствата.

Административният съд се е позовал на заключението на вещото лице по ССчЕ, което е установило точност на аритметичните изчисления в РА по отношение на размера на доходите с неустановен произход. Според съда, констатираните незначителни разлики в изчисленията се дължат на различния подход на експерта.

Първостепенният съд е възприел за правилен определения размер на доходите на Куртулду по реда на чл. 122 ДОПК, представляващ сбор между изчислените при ревизията доходи с неустановен произход от превишение на разходите над доходите и сумите, представляващи друг доход по чл. 35, т. 6 ЗДДФЛ. Отбелязано е, че с решението на ДДОДОП са отменени допълнително определените суми за ДОО за годишно изравняване за 2016 г. и 2017 г., като същите участват при изчисляване на данъчната основа за облагане по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ, представляваща разлика между дохода с неустановен източник по реда на чл. 122 ДОПК и допълнително определените вноски за ЗОВ (авансови и за годишно изравняване по реда на чл. 124а ДОПК).

Съдът е потвърдил ревизионният акт и в частта му, с която на ревизираното лице са определени задължения за ЗОВ по реда на чл. 124а ДОПК върху установения облагаем доход, формиран по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК.

Обжалваното решение е правилно.

Оплакванията в касационната жалба ревокират изцяло доводите от обжалването на РА по административен и по съдебен ред, по отношение на които вече е даден отговор в юрисдикционния акт на директора на Дирекция ОДОП и в първоинстанционното решение. Касационният съдебен състав препраща към мотивите на първоинстанционното решение /чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК/.

Неоснователни са доводите на настоящия касатор за допуснато опущение в оценъчната дейност на съда, довело до възприемане на неправилно определените размери на приходите и разходите на ревизираното лице.

Преценката на доказателствените средства е съобразена с процесуалния закон и правилата на формалната логика. Тя е обусловено от извършеното обсъждане на доказателствените средства за определяне на доказателствената им стойност. В резултат на тази оценъчна дейност съдът е определил кои факти приема за доказани, т. е извършил е фактически констатации. Отнасяйки тези констатации към хипотезата на съответната материалноправна норма е формирал правни изводи относно съществуването на спорното право/задължение - вж. чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 от ГПК във вр. с 2 от ДР на ДОПК. Обсъдени са писмените доказателствени източници. Посочено е как е преценена доказателствената им стойност и е заявено от съда кои факти приема за установени.

Неоснователни са изложените в касационната жалба съображения за допуснати процесуални нарушения във фазата на административното производство, изразяващи се в присъединяване на информацията предоставена от „Търговска банка Д“ ЕАД след едномесечния срок, съгласно решение на Районен съд – Пловдив от 06.11.2019 г. Именно поради изрично заявеното несъгласието на Куртулду за разкриване на сведения от банки и финансови институции, ревизиращия екип е пристъпил към възможността предвидена в закона за изискване на необходимата информация, касаеща установяването на релевантните обстоятелства, по съдебен ред. Правилна е преценката на горестоящия административен орган и на първостепенния съд, че срока предвиден в чл. 62, ал. 7 ЗКИ регламентира началния и крайния момент на периода, към който се изискват данните, представляващи банкова тайна, като не засяга срока, в който банката следва да предостави информацията. Предоставянето на сведенията от банката след срока предвиден в решението на районния съд не е процесуално нарушение водещо до дискредитиране на предоставените данни.

При действието на чл. 2 от ЗДДФЛ обект на облагане по този закон са доходите на местните и чуждестранните физически лица. Доходите могат да бъдат с различни източници - чл. 10, ал. 1 от ЗДДФЛ, като с арг. от чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ изброяването на източниците не е изчерпателно. От разпоредбите на чл. 2, 3 и 10 ЗДДФЛ следва разбирането за дохода като положително изменение в имуществото на физическото лице. В процесния случай фактическото твърдение на администрацията е, че получените приходи от ДЗЛ не съответстват на имущественото му състояние в три от ревизираните периоди, като и в трите данъчни периода са получени банкови преводи от други физически и юридически лица, представляващи доходи недекларирани по реда на чл. 50 ЗДДФЛ. Тези обстоятелства са важими предвид избора на органите по приходите да проведат ревизията по особения ред на чл. 122-124 ДОПК. Констатираното от тях имуществено несъответствие е относимо към предпоставките на чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК, чието възприемане и огласяване по реда на чл. 124, ал. 1 ДОПК е условие да се приложи презумпцията на чл. 123, ал. 1, т. т. 1 и 2 ДОПК за наличие на подлежащ на облагане доход, когато стойността на имуществото на лицето явно съществено превишава размера на декларираните приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране, получено от него /т. 7/ или при направени разходи от лицето и свързаните с него лица, които явно и съществено надвишават размера на декларираните получени средства /т. 2/.

По арг. от чл. 124, ал. 2 ДОПК в тежест на администрацията е да установи юридическите факти, представляващи основания по чл. 122, ал. 1 ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред, като условие за процесуалното предимство на презумпцията за достоверност на констатациите в РА.

Методът на органите по приходите при издаването на РА следва разбирането за дохода като положително имуществено изменение, поради което не е изследвано само движението на парите в брой - не само касовите операции определят имущественото състояние на ДЗЛ. По таблиците в РД за всеки отчетен период са взети предвид разполагаемите средства и наличните парични средства в банковите сметки в началото на периода /втора колона/ и в края му /пета колона/; постъпленията /трета колона/ и разходите /четвърта колона/. Проверката за имуществени несъответствия се извършва като сборът на разполагаемите средства в брой и по банкови сметки в началото на периода и постъпленията се намали с разходите и наличните парични средства в брой и банкови сметки в края на периода.

Получените от РЛ парични преводи са включени в постъпленията и с тях се намалява размера на имущественото несъответствие, поради което не се стига до двойно данъчно облагане. Заради презумпцията на чл. 123, ал. 1, т. 1 и т. 2 ДОПК не разходът е обект на облагане, а презюмираният доход и той се отнася към доходите по чл. 35, т. 6 ЗДДФЛ. По този данъчен закон разходът не е обект на облагане.

Констатацията на ревизиращия екип за наличие на хипотезата по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 ДОПК е надлежно доказано от приходната администрация и не е опровергана чрез надлежни доказателства от ревизираното лице. Събраните в хода на ревизията и съдебното производство доказателства относно имущественото и финансовото състояние на Куртулду, несъмнено установяват наличието на предпоставките по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 ДОПК за извършване на ревизията по особения ред и определяне на данъчната основа за процесните периоди по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК.

В случая безспорно е установено по делото, че А. Куртулду е местно физическо лице по смисъла на чл. 4, ал. 4 вр. с чл. 4, ал. 1, т. 4 ЗДДФЛ и е данъчно задължено лице по смисъла на чл. 6 ЗДДФЛ за доходите, получени през процесните периоди.

Неоснователни са доводите на касатора относно неправилното изчисление при ревизията на началното салдо към процесните данъчни периоди в размер на нула лева. В хода на ревизията и в съдебното производство от ревизираното лице не са представени надлежни доказателства, въз основа на които може да се направи извод за разполагаемост с парични средства с доказан произход в различни от установените при ревизията размери от нула лева към началото на 01.01.20213 г., 01.01.2016 г. и 01.01.2017 г., което е потвърдено от приетата без оспорване ССчЕ.

Установено, че през 2013 г. ревизираният е получил по банкова сметка сумата от 253 291, 71 лв. с източник „доходи от друга стопанска дейност“, за която твърди, че представлява „предоставяни“ и „връщани“ парични средства от приятели. По делото не са представени от Куртулду доказателства относно предоставянето на заеми в конкретни размери към трети лица, които да обосноват истинността на това твърдение. Липсват каквито и да било данни за произхода на предоставяните средства, на какво основание са предоставени, датата на предаване на сумите, как е уговорено връщането, евентуалните последици при неизпълнение и др. Не е установен и произхода на декларираната с митническа декларация сумата в размер на 100 000 щатски долара с левовата равностойност от 171 881 лв. през 2016 г. с посочен произход „бизнес“. Поради липсата на доказателства установяващи достоверността на заявените от ревизираното лице обстоятелства, обсъжданите суми правилно са възприети от приходните органи и от първостепенният съд, като реализирани доходи по смисъла на чл. 35, т. 6 ЗДДФЛ, които не са декларирани по редна чл. 50 ЗДДФЛ.

Безспорно е, че банковите сметки на Куртулду системно са захранвани със значителни суми от физически и юридически лица, което е потвърдено и от неоспореното заключение по ССчЕ,. От събраните доказателства не се установява основанието за превеждане на сумите в полза на ревизирания. Не е подкрепена с надлежни доказателства тезата на ревизираното лице, че превежданите средства по банки са върнати суми по предоставени заеми. С паричните преводи по сметките на касатора и внесените в страната пари в брой е увеличено имуществото на Куртулду и това увеличение представлява доход по смисъла на чл. 12, ал. 1 ЗДДФЛ. За получаването на чужди средства по лична банкова сметка на касатора не съществува информационна следа. При тази фактическа установеност правилно съдът е потвърдил извода на ревизиращите за наличието на хипотезите по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК.

Установено е още, че през трите периода на ревизията, Куртулду е извършвал значителни разходи по договори за предоставянето на заемни средства на дружествата „С.“ ООД, „Сарс 12“ ООД и „Черноморец“ ООД, като за същите периоди не е разполагал с големи суми в брой и по банкови сметки и не е реализирал доходи. В хода на ревизията от Куртулду е заявено, че разполага със значителни доходи от бизнес в Р. Т. както и, че предоставените заемни средства към дружествата са с произход от Р. Т. и търговски сделки декларирани пред митническите власти. Тези твърдения на ревизираното лице не са обосновани с писмени доказателства, като не се установява произхода на предоставените от Куртулду заемни средства в значителни размери, предвид което правилно е възприето от приходните органи наличието на хипотезата по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК.

Предвид наличието на основанията по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 ДОПК, правилно е определен размера на данъчните основи по чл.17 ЗДДФЛ по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК за облагане с данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ, за 2013 г. и 2016 г. представляваща сбор от доходите по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК и доходите по чл. 35, т. 6 ЗДДФЛ след приспада не на вноските за ЗОВ, авансови и за годишно изравняване, определени по реда на чл. 124а ДОПК и за 2017 г., представляваща размера на дохода по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК след приспадане на вноските ЗОВ, авансови и за годишно изравнение, определени по реда на чл. 124а ДОПК.

В касационната жалба не се съдържат конкретни възражения във връзка с установените задължения за ЗОВ. Обосновани са изводите на съда по отношение на установените с РА задължения по ЗОВ. При наличието на обстоятелства по чл. 122, ал. 1 ДОПК, органите по приходите са имали основание съгласно чл. 124а от ДОПК да установят и задължения за задължителни осигурителни вноски върху осигурителен доход определен по реда на чл. 122 - чл. 124 от ДОПК. Установено е в хода на ревизията, че Куртулду за ревизираните периоди е упражнявал трудова дейност, като управител и съдружник в „Черноморец“ ООД, „Сарс 12“ ООД и „Ари“ ООД, съдружник в „Срас – Груп – 99“ ЕООД и едноличен собственик на капитала и управител на „А. К.“ ЕООД. Дейността на ревизираното лице, като самоосигуряващо се лице не е прекъсвана. Размерът на осигурителните вноски е определен правилно за 2013 г., съгласно чл. 6, ал. 8 и ал. 9 КСО и чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО и за 2016 г. и 2017 г., съгласно чл. 40, ал. 1, т. 2 ЗЗО.

Дължимо е оставянето в сила на първоинстанционното решение.

При този изход на делото на Националната агенция за приходите /арг. от 1, т. 6 от ДР на АПК/ се дължат разноски за касационното съдебно производство на основание чл. 161, ал. 1, изр. 3 ДОПК във вр. с чл. 8, ал. 1, във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 7 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер 50 210 лева.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 4/05.01.2022 г. на Административен съд - Пловдив по адм. д. № 3136 по описа за 2020 г.

ОСЪЖДА А. Куртулду с [ЕГН] да заплати на Националната агенция за приходите разноски за касационното съдебно производство в размер на 50 210 лева

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ БИСЕР ЦВЕТКОВ

секретар:

Членове:

/п/ Р. Л. п/ КАМЕЛИЯ СТОЯНОВА