ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1260

гр.София,

25.05. 2023 г.

Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети май две хиляди двадесет и трета година в състав:

Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА

Членове: ГЕНИКА МИХАЙЛОВА

АНЕЛИЯ ЦАНОВА

като разгледа докладваното от съдията Райчева гр. д. № 113 по описа за 2023год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК

Делото е образувано по повод касационна жалба срещу решение от 05.10.2022г. по гр. д.№1424/22г. на ОС Пловдив, с което са уважени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ.

Жалбоподателят - Държавен куклен театър-Пловдив, чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора в противоречие с практиката на ВКС. Прави искане да се допусне касационно обжалване.

Ответникът Д. Р. Р., чрез процесуалния си представител поддържа, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.Претендира разноски.

Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о., като направи преценка за наличие на предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 3 ГПК, приема за установено следното:

С обжалваното решение въззивният съд, като е отменил първоинстанционното решение, е признал за незаконно и е отменил уволнението на Д. Р. Р. , извършено със Заповед No 150/11,11,2020 г. на Директора на Държавен куклен театър-Пловдив, възстановил го е на заеманата отпреди уволнението длъжностна „актьор“ и му е присъдил обезщетение в размер на 123,47 лв представляваща разликата между възнаграждението, което ищецът би получил при запазване на трудовото правоотношение и получаваното по-ниско такова през периода от 12,11,2020 г. до 12,05,2021 г., ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от предявяване на исковата молба – 06,01,2021

Установено е, а и не е спорно, че по силата на трудов договор от 2017 г. между страните е съществувало трудово правоотношение, по което ищецът е работил в ответния театър на длъжност „актьор“. Това правоотношение е прекратено със заповед № 34/27.01.2020 г. на основание чл. 328 т. 5 от КТ – липса на качества на работника/служителя за ефективно изпълнение на работата, която е отменена с Решение по гр. д. № 3809/2020 г. на РС - Пловдив като незаконна и ищецът е възстановен на заеманата преди това длъжност.

След като е възстановен на длъжността – „актьор“ със заповед №50/11.11.2020 г. на Директора на ответния театър трудовото правоотношение е било прекратено/считано от 13.11.2020 г. / като основание за прекратяване на правоотношението в заповедта са посочени: намаляване обема на работа (чл. 328 ал. 1 т. 3 КТ) и извършен в тази връзка подбор по чл. 329 КТ.

Установено е, че работодателят е назначил комисия, която е определила девет „критерии за оценка“, по които служителите да се оценят с точки от 0 до 3, и всеки от членовете на комисията е изготвил персонална оценъчна карта, в която е отразил определените от него точки по всеки от критериите, поотделно за 15 лица, заемащи длъжността „актьор“. Крайният извод на назначената от работодателя Комисия е отразен (като резултат от подбора) в нарочен Протокол от 09.11.2020 г., в който са възпроизведени приложените от комисията критерии и е посочено, че по същите най-ниско оценен е ищецът, поради което комисията предлага неговото освобождаване. Не се сочат конкретно получените при оценяването точки нито за ищеца, нито за останалите оценявани актьори. Работодателят е възприел протокола и изложеният в него краен извод като резултат от извършения подбор, и е издал процесната заповед.

За да постанови решението си въззивнят съд е приел, че работодателят е назначил нарочна комисия и е възприел предложени от нея девет показатели за оценка. Посочва се, че част от показателите се основават на обективни данни (напр. образователно-квалификационна степен, професионален опит и допълнителна квалификация, свързана със заеманата длъжност, общ трудов стаж, професионален опит), а друга част предполагат субективна преценка и комплексна оценка на лични и професионални качества на лицата (напр. критериите по т. 6 - ангажираност към работата на ДКТ извън репетиции и представления, като необходим фактор в колектива; т. 7 - професионални качества на актьора, а в работата му в ДКТ; т. 8 - изрядна актьорска хигиена, недопускане на закъснения, чести отсъствия, кавги и други фактори, които вредят на творческия процес; т. 9 – умения за работа в екип). Констатирано е, че оценките са дадени от назначената от работодателя нарочна комисия за извършване на подбора, като в състава участват и С. Б. и Д. Н. и същите са едновременно членове на комисията (установяващи показателите за подбор и извършващи оценяването), заедно с което са и сред оценяваните от комисията лица, измежду които се извършва подбора. Прието е, че двама от членовете на комисията оценяват и себе си като участници в подбора (а Д. Н. оценява и актрисата, с която към този момент съжителства на съпружески начала – вж. показанията на св. Н., събрани пред въззивната инстанция).

Прието е, че крайните изводи за резултата от подбора са изцяло възприети от работодателя, не могат да се приемат за безпристрастни, обективни и съответстващи на действителните качества на участващите в подбора актьори, в т. ч. и на ищеца, поради което подлежащите на проверка от съда обстоятелства - обективното съответствие на оценката по приетите от работодателя показатели с действителните качества на ищеца, остават недоказани. При така установените обстоятелства съдът е приел, че така извършеният подбор е незаконосъобразен, поради което и прекнратяването на трудовия договор на соченото основание е незаконосъобразно. Прието е, че това обуславя основателността на претенцията за възстановяване на ищеца на длъжността, заемана преди незаконното уволнение – „актьор“.

В изложението си по чл. 284, ал. 3 ГПК Държавен куклен театър - Пловдив поставя за разглеждане въпроса: длъжен ли е въззивният съд да постави на самостоятелна оценка и да обсъди в пълнота обстоятелства по извършване на подбора по чл. 329, ал. 1 КТ за да определи неговата законосъобразност, може ли въззивният съд да при упражняването на контрол упражняван при прилагането на нормата на чл. 329, ал. 1 КТ може да излезе извън основанията изтъкнати във въззивната жалба, достатъчно ли е да изведе основание за незаконосъобразното упражняване на правото на подбора, когато част от членовете на комисията по подбор са лице, които попадат в кръга на оценяваните служители или се дължи сметка за цялостния подход и методология на извършване на подбора съобразно броя на членовете и въведените от комисията правила за оценка по обективни и субективни критерии и в зависимост от броя и относимостта на критериите за оценка на служителите към общите критерии на чл. 329, ал. 1 КТ може ли да се приеме, че се преодолява възможността от субективен уклон в някои от членовете на комисията при прилагане на методите на оценка. Поддържа, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК?

Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.

Поставените процесуално-правни въпроси длъжен ли е въззивният съд да постави на самостоятелна оценка и да обсъди в пълнота обстоятелства по извършване на подбора са разрешени от съда в съответствие с установената практика и при спазване на процесуалния закона. не може да обуслови допускане на касационното обжалване. Самите правила на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл., 236, ал. 2 ГПК са ясни, тяхното несъблюдаване винаги налага извод за процесуални нарушения, но не предполагат тълкуването в смисъл, различен от ясната формула на законодателя. Именно в насока на процесуални правила, чието съблюдаване е гаранция за постановяване на законосъобразен съдебен акт са дадените задължителните разяснения за тяхното приложение, приети с ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС по въпросите на въззивното производство.

Касационно обжалване не следва да бъде допуснато и по формулираните от жалбоподателя въпроси относими към преценката за законосъобразността на подбора. Практиката на ВКС по същите е уеднаквена със задължителните разяснения обективирани в ТР № 3/2011 г. ОСГК на ВКС. Въззивният съд е направил извод за незаконосъобразност на извършения подбор именно в съотвествие с практиката на ВКС, в цитираното тълкувателно решение, като е взел предвид даденото в нея разрешение, че при упражняване правото на подбор преценката на показателите по чл. 329 КТ не е субективна, а се изразява в посочване на съответствия между законоустановените критерии с действителните качества на работника и служителя, обоснована със събрана за участниците в подбора информация. В практиката се посочва, че работодателят е длъжен да установи с всякакви доказателствени средства, включително със свидетелски показания, фактическите обстоятелства, довели до конкретните оценки, а съдът е длъжен да провери дали определените оценки действително отговарят на квалификацията и работата на съответните работници и служители. На доказване подлежат всички обстоятелства – включване в подбора на всички необходими участници, прилагането на законовите критерии, обективното съответствие на дадената оценка по отделните показатели на действително притежаваните и проявени професионални качества и квалификация с оглед възложената работа. Когато – след направеното от работника оспорване на представените от работодателя документи, установяващи извършването на подбор, работодателят не е ангажирал допълнителни доказателства, установяващи гореизброените обстоятелства, законосъобразността на подбора не може да ес приеме за установена. Визираното в изложението несъгласие с извода на съда и с анализа на доказателствата, както и доводите за материална и процесуална незаконосъобразност на въззивното решение са съображения, относими към касационните основания по чл. 281, т. 3 от ГПК. Последните са от значение за правилността на решението и подлежат на преценка в производството по чл. 290 от ГПК, а не в стадия за селектиране на касационните жалби по реда на чл. 288 от ГПК. В този смисъл са и указанията в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.

На основание чл. 78, ал. 3 ГПК жалбоподателя следва да заплати на ответника направените по делото пред ВКС разноски в размер на 840 лева адвокатско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство.

Предвид изложените съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1215 от 05.10.2022 г. по в. гр. д. № 1424/2022 г. на ОС – Пловдив.

ОСЪЖДА Държавен куклен театър – Пловдив да заплати на Д. Р. Р. сумата в размер на 840 лв. разноски в касационното производство.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: