РЕШЕНИЕ

№ 102

гр. София, 04 август 2020 г.В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б, І НО, в публично заседание на първи юли през две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА

ЧЛЕНОВЕ: МИНА ТОПУЗОВА

Н. Г.

при секретаря……...….М. Н…......……и в присъствието на прокурора….....…............Тома КОМОВ…….изслуша докладваното от съдия Топузова касационно дело № 352 по описа за 2020 г.

Производството е образувано по касационен протест от зам. окръжен прокурор на Пернишка окръжна прокуратура срещу въззивна присъда № 3 от 29.01.2020г., постановена по внохд № 292/19г. на Пернишки окръжен съд, с която подсъдимият В. Р. е признат за невинен и оправдан по обвинението за престъпление по чл. 209, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 4 от НК.

В протеста се сочат касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. В допълнението към него се изразява несъгласие с изводите на окръжния съд за липса на доказателства относно авторството на престъплението, като се твърди, че те са необосновани. Посочва се също, че неправилно са интерпретирани показанията на пострадалата свидетелка К.. Предлага се присъдата да бъде отменена и делото се върне за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд.

Прокурорът от ВКП поддържа протеста, като твърди, че въззивният съд е допуснал нарушение на чл. 14 от НПК, тълкувал е превратно доказателствата и е игнорирал тези, подкрепящи обвинителната теза. Счита, че неправилно не са кредитирани показанията на пострадалата; игнорирани са показанията на полицейския служител К., провел беседа с подсъдимия; показанията на св. С. и обясненията на подсъдимия, дадени на досъдебното производство; приложените справки от мобилен оператор и справка от автоматизирана система „Пътна карта“. С това според прокурора са ограничени процесуалните права на обвинението да докаже тезата си, което е довело и до нарушение на материалния закон.

Защитникът на подсъдимия Р. – адв. И. К. моли протестът да се остави без уважение. Заявява, че правилно от доказателствената съвкупност са изключени показанията на св. Г. Ц., която живее на семейни начала с подсъдимия. С регистрираната на нейно име СИМ – карта е осъществено обаждане до телефонен номер, регистриран в румънските мрежи, но той е различен от номерата от които е позвънено на пострадалата. Твърдението на прокуратурата, че пострадалата посочила в съдебното заседание подсъдимия като извършител, защитникът намира за невярно. Счита за законосъобразно изключването на показанията на св. К. от доказателствата по делото.

Подсъдимият Р. не излага доводи в своя защита, като се съгласява с изложеното от защитника. В последната си дума заявява, че е невинен и моли да се потвърди оправдаването му.

Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

С присъда № 763 от 13.12.2018г., постановена по нохд № 2309/17г., на районен съд гр. Перник, подсъдимият В. С. Р. е признат за виновен в това, че на 19.01.2017г. в [населено място], [улица], до блок № 6, в съучастие като помагач с неустановено по делото лице – извършител, с цел да набави за себе си и за неустановеното по делото лице имотна облага, умишлено е улеснил извършването на престъплението „измама“ и с това причинил на М. Г. К. имотна вреда в размер на 1000 лева, поради което и на основание чл. 209, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 4, вр. чл. 54 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца.

На основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК на подсъдимия е определено и наложено общо наказание по настоящото дело и нохд № 897/17г. по описа на РС С. З, лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца.

На основание чл. 66, ал. 1 от НК съдът е отложил изпълнението на така наложеното общо най-тежко наказание лишаване от свобода в размер на една година и шест месеца за изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.

С присъдата съдът се е разпоредил с веществените доказателства.

По жалба на подсъдимия Р. е образувано внохд № 292/19г. на Пернишки окръжен съд. С присъда № 3 от 29.01.2020 г. въззивният съд е отменил изцяло първоинстанционната присъда и постановил нова, с която е признал подсъдимия В. Р. за невинен и го оправдал по повдигнатото обвинение по чл. 209, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 4 от НК.

Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните и в пределите на чл. 347 ал. 1 от НПК, намери следното:

Протестът е подаден в законния срок за обжалване и е допустим. Разгледан по същество е неоснователен.

В по - голямата си част допълнителното писмено изложение към протеста не отговаря на стандартите и изискванията за касационен протест. В него се анализира съдържанието на показанията на свидетелите С., К. и Г., като се посочва, че изводът за липса на преки доказателства относно авторството на престъплението е необоснован.

Изцяло от компетентността на решаващия делото съд е да извърши преценка на събраните по делото доказателства и да изложи мотиви кои от тях кредитира и по какви съображения. Необосноваността не е касационно основание, поради което касационната инстанция няма правомощия да контролира правилността на вътрешното убеждение на решаващия съд относно приетите факти, а следи единствено дали това убеждение е формирано при спазване на изискванията за обективно, всестранно и пълно изследване на събраните по реда на НПК доказателства.

В случая въззивният съд е преценил годността на наличните по делото доказателства и е основал съдебния си акт единствено върху доказателствата, които са събрани в съответствие с изискванията на процесуалния кодекс.

Правилно окръжният съд е изключил от доказателствената съвкупност показанията на св. Г. С., която в производството пред първата инстанция се е възползвала от правото си по чл. 119 от НПК да откаже да свидетелства по делото предвид обстоятелството, че живее във фактическо съжителство с подсъдимия Р.. Съдебната практика на върховния съд е последователна в разбирането си, че когато свидетелят в хипотезата на чл. 119 от НПК откаже да свидетелства, показанията му от досъдебното производство не могат да бъдат прочетени по реда на чл. 281 от НПК – р. № 4 от 20.01.1998г. по н. д. № 455/97г. на II н. о.; р. № 402 от 07.12.1988г. по н. д. № 205/88г. на I н. о.; р. № 112 от 25.03.1985г. по н. д. № 99/85г. на II н. о. В конкретния случай първоинстанционният съд е поставил в основата на съдебния си акт показанията на св. С. от досъдебното производство, въпреки липсата на възможност за прочитането им по реда на чл. 281 от НПК, с което е допуснал процесуално нарушение от категорията на съществените, тъй като с това е нарушил и правото на защита на подсъдимия.

Свидетелят К. К. не е извършвал процесуално - следствени действия на досъдебното производство, поради което няма пречка за участието му в производството в качеството на свидетел. Като полицейски служител същият е провел неформална беседа с подсъдимия Р. в рамките на полицейско 24 часово задържане на последния, съдържанието на която е възпроизвел в свидетелските си показания, пресъздавайки направено от Р. признание за съпричастност към извършеното престъпление. В мотивите на окръжния съд коректно е посочена практика на касационния съд, която е категорична в разбирането си, че самопризнанието на подсъдимия може да се осъществи само при депозиране на обяснения от негова страна при спазване изискванията на чл. 115 от НПК. След като подсъдимият е отказал да даде обяснения по обвинението както на досъдебното производство, така и пред първоинстанционния съд, е недопустимо запълването на тази доказателствена празнота със свидетелски показания, възпроизвеждащи негови извън процесуални изявления в рамките на проведена оперативна беседа. Предвид изложеното правилно въззивният съд е изключил показанията на св. К. от доказателствата по делото.

Твърдението в протеста за превратно тълкуване на показанията на св. М. К. от страна на въззивната инстанция не намира опора в доказателствата по делото. В разпита си пред първоинстанционния съд св.К. е описала лицето, на което е хвърлила плика с парите, като малко момченце, което прилича на подсъдимия и е предположила, че е негов син или внук /л. 23 от съд. дело/, като уточнила че е на възраст 20 – 22г. Показанията на тази свидетелка са дословно цитирани от окръжния съд в мотивите му на л. 38 /гръб/ от въззивното дело и тълкувани според действителното им съдържание. Тезата в протеста, че пострадалата „на практика разпознала“ подсъдимия в съдебната зала очевидно не съответства на съдържанието на показанията й, записани в съдебния протокол.

Изложените допълнителни съображения в подкрепа на основанието по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК от участвалия в съдебното заседание на касационния съд прокурор от ВКП, също не се споделят от касационния съд.

Оплакването за игнориране от страна на въззивния съд на обясненията на Р. от досъдебното производство е неоснователно. Следва да се отбележи на първо място, че в рамките на досъдебното производство е проведен само един разпит на Р. като обвиняем – на 20.11.2017г., в който последният е заявил, че се възползва от правото си да не дава обяснения по обвинението. На следващо място, депозираните от подсъдимия показания при разпита му като свидетел от 13.02.2017г. /л. 35 от ДП/ не представляват годни доказателствени средства, тъй като липсва процесуална възможност същите да бъдат приобщени чрез прочитането им към доказателствата по делото, след като впоследствие Р. е участвал в производството в друго процесуално качество – това на обвиняем.

Неоснователно е и твърдението за игнориране на депозираните по делото справки от мобилни оператори и справка от Автоматизирана информационна система „ Пътна карта“. Проведените разговори от мобилен телефон със СИМ карта, собственост на св. Г. С. и тези от стационарния телефон на пострадалата с мобилни номера от румънските мобилни мрежи са описани в мотивите на въззивната присъда /л. 36 гръб от внохд/. Посочените справки, както и данните за осъществени пътувания на автомобила на подсъдимия до [населено място] окръжният съд е приел, че имат характеристиката на косвени доказателства. При съвкупната им преценка обаче въззивният съд е намерил, че не се обосновава единствено възможен извод за авторството на престъплението в лицето на подсъдимия. Касационният съд споделя посочения извод, доколкото за присъствието на подсъдимия по време на извършването на престъплението в [населено място] има и други възможности, тъй като по делото е установено, че Р. притежава жилище в [населено място] в близост до жилището на пострадалата, които обекти се обслужват от едни и същи клетки на мобилния оператор „Теленор“ /справка на л. 87 от нохд /.

С оглед изложеното настоящият съдебен състав намира, че не са допуснати нарушения на процесуални правила, а още по - малко съществени такива при анализа и преценката на доказателствата от страна на Пернишкия окръжен съд. Изводът на въззивната инстанция, че по делото липсват преки доказателства, а от косвените такива не може да се направи единствено възможен извод за авторството на престъплението е законосъобразен, поради което не е налице и касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК.

Поради изложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, ВКС, І НО,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда № 3 от 29.01.2020г., постановена по внохд № 292/19г. на Пернишки окръжен съд.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: