Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК и е образувано по частна жалба на Д. К. И. срещу определение № 368 от 16.10.2019 г. по гр. д. № 2522/2019 г. на ВКС, IV г. о., с което е допълнено в частта за разноските постановеното по същото дело определение № 266 от 08.07.2019 г., като Д. К. И. е осъден да заплати на „Аякс 2002” ООД сумата от 200 лв. – разноски за производството по отмяна.

А с определение № 266 от 08.07.2019 г., постановено по гр. д. № 2522/2019 г. на ВКС, IV г. о., е оставена без разглеждане молба на Д. К. И. за отмяна на влязло в сила решение № 198 от 18.02.2016 г. по в. гр. д. № 2811/2015 г. на Варненски окръжен съд в частта, с която е потвърдено решение № 72 от 21.05.2015 г. по гр. д. № 758/2014 г. на Девненски районен съд в частта, с която са отхвърлени исковете на Д. К. И. срещу „Аякс 2002” ООД с правно основание чл. 262, ал. 1, т. 1 КТ. Определение № 266 от 08.07.2019 г., допълнено в частта за разноските с обжалваното в настоящото производство определение, е подлежало на последващ контрол и е потвърдено с определение № 415 от 02.10.2019 г. по ч. гр. д. № 3579/2019 г. на ВКС, III г. о.

В частната жалба са изложени доводи за недопустимост на обжалвания акт, тъй като в производството по чл. 303 и сл. ГПК не следвало да се присъждат разноски. Поддържа се, че в нарушение на процесуалния закон жалбоподателят не бил уведомен за направеното от „Аякс 2002“ ООД искане по чл. 248, ал. 1 ГПК; че молбата за допълване била просрочена; че липсвали доказателства за действителното извършване на претендираните разноски.

Частната жалба е допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

Въпреки че производството по глава двадесет и четвърта от ГПК е специфичен извънинстранционен ред за защита срещу влезли в сила неправилни съдебни решения, същото не е изключено от приложното поле на чл. 81 ГПК, вр. чл. 78 ГПК, доколкото правото на разноски безспорно съставлява акцесорно материално имуществено субективно право на страната, което следва да бъде удовлетворено с оглед на крайния правен резултат по делото.

С постановеното в производството по чл. 307, ал. 1 ГПК определение № 266 от 08.07.2019 г. съставът на ВКС е пропуснал да се произнесе по искането на „Аякс 2002” ООД за присъждане за разноски, направено с молба от 03.07.2019 г., към която са приложени списък по чл. 80 ГПК и договор за правна защита и съдействие от 12.06.2019 г. между управителя на „Аякс 2002” ООД и адв. Т. Б., според който на процесуалния представител е заплатено в брой възнаграждение в размер на 200 лв. Съгласно задължителните постановки на т. 11 от ТР № 6-2012-ОСГТК претенцията за разноски по чл. 80 ГПК може да бъде заявена валидно най-късно в съдебното заседание, в което е приключило разглеждането на делото пред съответната инстанция. Доколкото в случая искането за присъждане на разноски е направено преди произнасянето на съда в закрито съдебно заседание, следва да се приеме, че същото е своевременно.

Видно от данните по делото, препис от определение № 266 от 08.07.2019 г. е връчен на „Аякс 2002” ООД на 16.07.2019 г., чрез главния счетоводител на дружеството, а молбата за допълване на същото определение е изпратена по пощата на 15.07.2019 г. На 26.07.2019 г. препис от молбата е връчен на молителя Д. К. И., който в едноседмичен срок е изразил становище за нейната недопустимост и неоснователност.

Предвид изложеното, молбата за допълване на определение № 266 от 08.07.2019 г. е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, насрещната страна е била уведомена за направеното искане в съответствие с изискванията на чл. 248, ал. 2 ГПК и по делото са налице доказателства за действителното извършване на претендираните разноски, доколкото представеният договор за правна защита и съдействие има характера на разписка за платеното възнаграждение съгласно разясненията, дадени в т. 1 от ТР № 6-2012-ОСГТК.

Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 368 от 16.10.2019 г. по гр. д. № 2522/2019 г. на ВКС, IV г. о.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: