Върховният административен съд на Р. Б. - Петчленен състав - II колегия, в съдебно заседание на деветнадесети май две хиляди и двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Г. К. ЧЛЕНОВЕ:

ВИОЛЕТА ГЛАВИНОВАСТЕФКА КЕМАЛОВАЕМИЛ ДИМИТ. М. при секретар Г. Л. и с участието на прокурора Д. Б. изслуша докладваното от съдията Е. Д. по административно дело № 2838 / 2022 г.

Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба от Национална здравноосигурителна каса /НЗОК/, чрез процесуален представител срещу решение №5003 от 20.04.2021г., постановено по адм. дело №9163/2020г. по описа на Върховния административен съд, Пето отделение.

Касаторът поддържа оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК.

Навежда доводи, че обжалваният акт не попада в легалната дефиниция, посочена в чл.1а от Закона за нормативните актове/ЗНА/, тъй като процесните Изисквания на НЗОК при лечение с хроничен вирусен С хепатит при болни над 18 годишна възраст в извънболничната помощ /Изискванията/, не отговарят на кумулативно изискуемите критерии за нормативен акт.

Твърди, че атакувания акт не е нормативен административен акт, тъй като неговите „правила“ засягат една изрично и конкретно определена група от лица(пациенти, лекари-специалисти, гастроентеролози и РЗОК) и не са издадени от държавен орган по смисъла на ЗНА и АПК.

Излага съображения, че обнародването на процесния акт в Държавен вестник само по себе си не е част от фактическия състав по издаването на акта и следователно не е условие за влизането му в сила и поставянето му в действие, тъй като само изрично посочените в ЗЗО и ПУДНЗОК актове подлежат на обнародване в ДВ .

Според касатора решението на съда е немотивирано, тъй като съдебният състав не е обсъдил изобщо медицинските и здравни причини, довели до приемане на процесния акт.

Допълнителни съображения излага в писмени бележки. Моли за отмяната му. Не претендира разноски.

Ответните страни – Сдружение „Хепактив“ и Б. Г., чрез процесуални представители в писмен отговор оспорват касационната жалба. Претендират разноски.

Участвалият в касационното производство представител на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

При извършената касационна проверка на съдебното решение по наведените от страните основания и съобразно чл. 218, ал. 2 АПК, съдът намира следното:

С атакуваното решение, постановено в производство по чл.185 и сл. АПК, Върховния административен съд, тричленен състав, е обявил нищожността на Изисквания на НЗОК при лечение с хроничен вирусен С хепатит при болни над 18 годишна възраст в извънболничната помощ, утвърдени от управителя на Националната задравноосигурителна каса, в сила от 15 август 2020г., и е осъдил НЗОК да заплати на Сдружение „Хепактив“ и Б. Г. разноски по делото.

За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган съгласно чл.58, ал.3, вр. ал.1 от Националния рамков договор /НРД/ между НЗОК и Българския лекарски съюз за 2020-2022г., в качеството му на управител на НЗОК, за когото е предвидено, че утвърждава Изисквания за издаване на протоколи за провеждане на лечение по конкретни заболявания и групи лекарствени продукти след решение на Надзорния съвет и предварително съгласуване с Българския лекарски съюз.

Съдът е счел, че не е спазена нормата на чл.58, ал.4 НРД за публикуване Изискванията на интернет-страницата поне 15 работни дни преди датата на влизане в сила, нито изискването на чл.58, ал.5 НРД за уведомяване на изпълнителите на медицинска помощ в срок не по-малък от 7 дни преди влизането в сила на Изискванията чрез РЗОК.

Решаващият състав е приел, че оспорените Изисквания, утвърдени от управителя на НЗОК по своето естество представляват нормативен административен акт по см. на чл.75 , ал.1 АПК.

Според съда обстоятелството, че актът е озаглавен „Изисквания“ не променя неговата правна същност, която се определя от съдържанието, а не от наименованието, поради което определянето на Изискванията като нормативен административен акт не е изключено от разпоредбата на чл.7 ЗНА.

В обобщение съдът е формирал решаващ извод за наличие на съществен порок на акта-необнародване в ДВ, водещ до неговата нищожност.

Съдът е посочил, че разпоредбата на чл.58 НРД относно публикуването на интернет-страницата на НЗОК и уведомяването на изпълнителите на медицинска помощ не дерогира изискванията на АПК и ЗНА за обнародване в Държавен вестник на нормативен акт, чиито издател не е общински съвет.

Решението е правилно.

Изцяло се споделят изводите на тричленния състав на ВАС за нормативен характер на процесните Изисквания на НЗОК при лечение с хроничен вирусен С хепатит при болни над 18 годишна възраст в извънболничната помощ.

Противно на тезата на касатора, оспорения акт отговаря на кумулативно определените критерии за нормативен административен акт, посочени в чл.1а ЗНА, аналогично в чл.75 АПК.

Изискванията са издадени от компетентен съобразно Националния рамков договор между НЗОК и Българския лекарски съюз за 2020-2022г. орган, съдържат административноправни норми, имащи многократно правно действие.

Видно от съдържанието на Изискванията, същите се състоят от правила за издаване на протоколи за провеждане на лечение на инфекцията с HCV при болни над 18 годишна възраст, по същество представляващи специални и общи изисквания, относими към неопределяем кръг адресати, свързани условията и реда за предписване на лекарства по "Протокол за предписване на лекарствени продукти, заплащани от НЗОК/РЗОК" по Раздел II от Националния рамков договор между НЗОК и Българския лекарски съюз за 2020-2022г., и конкретно за разрешаване на отпускането на лекарствени продукти по чл.54 НЗОК и външни експерти (чл.58, ал.1 НРД 2020-2022г. в приложимата редакция).

С оглед горното противно на тезата на касатора процесния административен акт засяга група лица, но тази група не е предварително опредена спрямо всеки субект на правоотношенията, а е динамична за всяко възникнало правоотношение, съобразно многократното действие на правилата, установени с акта. Казано по друг начин като адресати на отношенията, регулирани с правилата са посочени категории субекти, имащи определено качество - лечебни заведения, специалисти, пациенти, здравноосигурени лица и др.-носители на инфекция с HCV, но конкретния субект за всяко възникнало правоотношение (към когото се прилага общото правило за поведение) е индивидуално неопределен.

При тези данни правилно тричленния състав на ВАС е приел, че необнародването на Изискванията в Държавен вестник с оглед характера им на подзаконов нормативен акт, и предвид изискванията на чл.5, ал.5 от Конституцията на Република България, чл.78, ал.2 АПК и чл. 37, ал.1 ЗНА, означава липса на елемент от фактическия състав при наличието на който акта може да породи правни последици, и представлява особено тежък порок, имащ за последица нищожност.

Следва да се отбележи, че с измененията на чл.58, ал.3 от Националния рамков договор №РД-НС-01-4 от 23.12.20219г. за медицинските дейности между НЗОК и БЛС за 2020-2022г. (ДВ, бр.37 от 2022г. в сила от 01.01.2022г.), недостатъкът в предвидената в НРД процедура по приемане на Изискванията, с оглед нормативния им характер е преодолян, като е прието, че Изискванията, както и всички промени в тях се обнародват от управителя на НЗОК в „Държавен вестник“.

Медицинските и здравни причини за приемане на процесния акт са извън предмета на спора.

Налага се извода, че обжалваното решение е валидно, допустимо и постановено при спазване на съдопроизводствените правила. Тричленният състав на ВАС е изпълнил задължението си по чл. 168 АПК като е извършил съдебен контрол на оспорения административен акт по критериите, посочени в чл. 146 АПК и е установил релевантните за спора фактически обстоятелства. Съдът е преценил всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност. Решението е постановено при разпределена тежест на доказване в процеса съобразно доводите и възраженията на страните, на които е дадена възможност да ангажират доказателства в подкрепа на представените становища.

Не се констатира необоснованост на първоинстанционното решение. Изводите на съдебния състав кореспондират със събраните по делото доказателства и са формирани след тяхната правилна преценка.

На основание горното настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на съдебния акт не са допуснати посочените от касатора нарушения по чл.209, т.3 от АПК, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на делото съобразно претендираните и доказани разноски, претенциите за сторени разноски за касационното производство от ответните, обективирани в молба от 09.05.2022г. от сдружение „Хепактив“ и молба от 12.05.2022г. от Б. Г., не следва да се уважават, защото по делото няма доказателства разноски за касационната инстанция да са сторени от сдружение „Хепактив“(представения списък на разноските не е доказателство за договорени и заплатени разноски), а същевременно липсват данни спрямо Адвокат П. А. и Б. Г., да са налице договорни отношения за касационната инстанция по см. на чл.38 ЗЗД, предвид чл.25, ал.1 ЗЗД и чл.36, ал.2 ЗЗД.

Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, 5-членен състав на Втора колегия

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №5003 от 20.04.2021г., постановено по адм. дело №9163/2020г. по описа на Върховния административен съд, Пето отделение.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ ГЕОРГИ КОЛЕВ

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ В. Г. п/ С. К. п/ Е. Д. п/ БРАНИМИРА МИТУШЕВА