ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№360

ГР. София, 07.05.2019 г.

Върховният касационен съд на Р. Б, трето гр. отделение, в закрито заседание на 3.04.19 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА

МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

Като разгледа докладваното от съдия Иванова гр. д. №493/19 г., намира следното:

Производството е по чл. 288, вр. с чл. 280 ГПК.

ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на Д. Н. срещу въззивното решение на Градски съд София/ГС/ по гр. д. №11842/17 г. и по допускане на обжалването. С обжалваната част от въззивното решение е отхвърлен за разликата над присъдените 1100 лв. до пълния предявен размер от 20 000 лв. искът на касатора срещу Прокуратура на РБ с пр. осн. чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ – за обезщетяване на наеимуществени вреди от незаконно обвинение в престъпление по чл. 144, ал. 3, пр. 1, вр. с ал. 1 НК, по което ищецът е оправдан с вл. в сила на 25.04.14 г. присъда на първоинстанционния съд.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.

За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 и ал. 2 ГПК. Поставя като значими за спора следните правни въпроси: 1.До каква степен и следва ли да се вземат предвид осъжданията на ищеца като обстоятелство, водещо до намаляване на определеното по справедливост обезщетение за неимуществени вреди по чл. 2 ЗОДОВ? 2. Как следва да се прилага общественият критерий за справедливост по см. на чл. 52 ЗЗД, към която норма препраща чл. 4 ЗОДОВ при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди? При определяне на обезщетението за неимуществени вреди по реда на ЗОДОВ и определяне на продължителността на воденото наказателно...