РЕШЕНИЕ

№ 30

София, 07 май 2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение в публично заседание на четиринадесети февруари две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Б. Б

ЧЛЕНОВЕ: С. Ч

А. Ц

при участието на секретаря А. Рибарска като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр. д. № 2125 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:

Производство по чл. 290 ГПК.

Допуснато е касационното обжалване на решение № 70/23.02.2018 на Старозагорския окръжен съд по гр. д. № 1526/2017, с което е отменено в отхвърлителната част до размера на 4.000 лева решение № 1021/06.10.2017 на Старозагорския районен съд по гр. д. № 887/2017, като са уважени предявените искове по чл. 2б ЗОДОВ за обезщетение за неимуществени вреди от забавяне на разглеждането и решаването на гражданско дело над разумния срок в размер на 4.000 лева със законните лихви. Обжалването е допуснато поради значението на материалноправните въпроси за значението на практиката на съда по правата на човека (ЕСПЧ) при тълкуването на разпоредбите на Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи (ЕКПЧОС); за чие поведение отговаря държавата и по-специално отговаря ли тя за поведението на вещите лица; както и за правното значение на отделни забавяния с оглед на общата продължителност на делото.

По повдигнатите материалноправни въпроси Върховният касационен съд, намира, че ЕКПЧОС е международен договор, който урежда защитата на правата на човека и основните свободи, който след ратификацията му по надлежния конституционен ред и обнародването му е влязъл в сила за Р. Б и е станал част от вътрешното право на страната. Съгласно чл. 5, ал. 4 от Конституцията съдържащите се в него правни норми имат предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат. Принципно положение в международното частно право...