№25 гр.София, 08 февруари 2011 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

В. К. С, ТРЕТО наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесети януари две хиляди и единадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Б. А

ЧЛЕНОВЕ: Ф. П

П. П

с участието на прокурора Н.иколайЛюбенов.

и при секретаря И. И,

разгледа докладваното от съдията Б. А

наказателно дело № 780/2010 година.

Производството е образувано по жалбата на подсъдимия Д. А. В. против решение № 207 от 03.09.2010 год. по внохд № 292/2010 год. на С. апелативен съд.

Жалбата изготвена от адв.Я. е на посочените в чл. 348 ал. 1, т. т.1 и 3 НПК касационни основания.Доводите за това са, че изводите на съда за извършена от подсъдимия В. контрабанда на стоки под формата на посредствено извършителство, чрез водача на автомобила-св.П. са голословни и в противоречие с доказателствата по делото, след като последният е пълнолетен и вменяем.Дълги години е работил като международен шофьор, многократно е извършвал превози на стоки през границата на страната, запознат е със задължението да декларира стоките пред митническите власти.Това задължение П. не е изпълнил.Неправилно е прието, че е действал, при грешка във фактите, което изключва умисъла му за извършване на престъпление., което е в противоречие, със константната теория и практика.Цялото обвинение и решението почиват само на неговите показания, след като той е заинтересован да прехвърли отговорността за недеклариране на стоките на други лица.Липсват други доказателства по делото които да са дори косвена индиция, подсъдимия на инкриминираната дата е бил в района на МП-К. и да е осъществил по някакъв начин действията посочени от този свидетел.Иска се оправдаване на подсъдимия или наказанието се намали при условията на чл. 55 НК.Жалбоподателят и защитника му не вземат участие в касационното производство.

Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение неоснователност на жалбата.

ВКС на РБ, за да се произнесе взе предвид следното:

С присъда № 68 от 24.03.2009 год. по нохд № 135/2007 год., Благоевградски окръжен е признал подсъдимия Д. А. В. за виновен в извършено престъпление по чл. 242 ал. 1, б.”д”, пр. 1 НК и при условията на чл. 54 НК е осъден на две години лишаване от свобода и глоба в размер на 2 000.00 лв., като е оправдан по повдигнатото обвинение за извършване на престъплението след предварителен сговор в съучастие като извършител[населено място] и С. П. и за стойност на контрабандата от 46 560.00 лв.На основание чл. 66 ал. 1 НК изтърпяването на наложеното наказание лишаване от свобода е отложено за срок от четири години.

Осъден и да заплати в полза на държавата сумата от 51 690.00 лв., представляваща равностойността на предмета на контрабандата.

С присъдата е отнет в полза на държавата товарен автомобил-влекач марка „ФАФ” с ДК № РА8993 АВ с ремарке, собственост на „ДАНКЕР” 98 ООД със седалище[населено място].

С обжалваното решение присъдата е изменена, като наказанието глоба е намалено на 800.00 лв.В останалата част присъдата е потвърдена.

Върховният касационен съд като обсъди доводите на страните и извърши проверка на решението в пределите на чл. 347 ал. 1 НПК намира, че жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

При разглеждане на делото твърдяното от жалбоподателя нарушение на закона не е допуснато.Същите оплаквания в тази насока за несъставомерност на деянието са били предмет на обсъждане и от въззивната инстанция и за да бъдат отхвърлени като несъстоятелни по реда на чл. 339 ал. 2 НПК са изложени подробни съображения.На основното възражение, че не е налице „посредствено извършителство”, тъй като свидетелят Панелов не е наказателно неотговорен, повторно детайлно е обсъдено на л. 7 абз. посл. и на л. 8 от мотивите на решението.ВКС не намира за необходимо да повтаря съображенията за неговата несъстоятелност, след като те напълно съответстват на закона и практиката по приложението му.

Даден е мотивиран отговор в присъдата на съда по същество и на твърдението, че не е установен точно предмета на престъплението, които изцяло са възприети и от въззивната инстанция, с изложени за това и допълнителни съображения на л. 8 абз. посл. и на л. 9 абз. 1 от мотивите на решението.Поради това доводите на защитата, изложени в жалбата срещу решението за недоказаност на обвинението, довело до неправилно приложение на материалния закон не могат да се възприемат и следва също да се отхвърлят като неоснователни.

Наложените наказания не са явно несправедливи.При липсата на условията чл. 55 НК, те правилно са индивидуализирани в рамките на закона.По вид и размер наказанията на подсъдимия са съответни на обстоятелствата по чл. 348 ал. 5, т. 1 НПК.Правилно е приложен чл. 242 ал. 7 и 8 НК, както и института на условното осъждане.

По тези съображения и на основание чл. 354 ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд на РБ, в състав на ІІІ н. о.,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 207 от 03.09.2010 год., постановено по внохд № 292 по описа за 2010 год. на Софийския апелативен съд.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: