В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. първо търговско отделение в съдебно заседание на 28.03. две хиляди и тринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА

МАРИАНА КОСТОВА

при участието на секретаря МИЛЕНА МИЛАНОВА

в присъствието на прокурора

изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева

т. дело № 1110 /2010 година

Производството по делото е образувано по чл. 290 ГПК.

Постъпила е касационна жалба от ответника по делото [фирма]/н/ срещу решение №159/27.11.2009 год. по гр. д.№293/2009 г. на Варненския апелативен съд, с което е отменено решение №30 от 05.04.2006 г. по гр. д.№17/2006 год. на Разградския окръжен съд, в частта, с която е отхвърлен предявеният от [фирма], [населено място] срещу касатора [фирма]/н/ иск с правно основание чл. 45 ЗЗД за сумата над 690 024.05 лв. до пълния предявен размер от 3 466 878.22 лв. и по реда на чл. 208, ал. 1 ГПК отм. касаторът [фирма]/н/ е осъден да заплати на А.” Е. още сумата 2 776 854.17 лв., ведно със законната лихва от завеждането на иска, както и в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение в осъдителната му част за сумата до 690 024.05 лв. Моли да бъде отхвърлен изцяло предявеният иск с правно основание чл. 45 ЗЗД. С обжалваното решение Варненският апелативен съд е приел, че подлежат на обезщетение всичките вреди, причинени на третото лице помагач З.”Е.”, пряка и непосредствена последица от увреждането, релевирани в настоящия процес чрез цесионера [фирма] по цедираното му от кооперацията вземане за причинените й вреди. За такива съдът е приел както настъпилите вреди в резултат на извършената от съдия-изпълнител продажба на имуществото на З.”Е.” в размер на 690 024.05 лв., така и останалата непогасена част от задължението на кооперацията по изп. д.№1/2001 г. на СИС при Районен съд [населено място] в размер на 2 953 234.17 лв. Общият размер на вредите е определен на сумата 3 643 258.2 лв., но са обсъждани само тези до предявения размер на иска от 3 466 878.22 лв. За дължимостта и на вредите, представляващи непогасената част от задължението в изпълнителното производство, Варненският апелативен съд се е мотивирал, с обстоятелството, че цялото задължение на кооперацията е определено с влязъл в сила съдебен акт, поради което то ще бъде събрано и в тази част. По отношение изискуемостта на иска с правно основание чл. 45 ЗЗД, съдът е приел, че вземането за обезщетение става изискуемо от настъпването на вредите. Вредите са се проявили с предприемането на изпълнителните действия/м. февруари 2001 г./, тъй като със самото джиросване от [фирма] на записа на заповед на 02.03.2000 г. на трето лице, имуществото на кооперацията не е било засегнато. От приетата дата на настъпване на вредите - февруари 2001 г. до предявяване на исковата молба- 20.12.2005 г. не е изтекла погасителната давност по чл. 114, ал. 3 ЗЗД.

Касаторът [фирма]/н/ твърди, че обжалваното решение е неправилно, постановено при наличието на всичките основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. Подържа допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - чл. 188 ГПК,отм.- тъй като не са изследвани събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, както и че са обсъждани избирателно, не са обсъдени възраженията на касатора за липсата на виновно поведение от негова страна, ангажиращо деликтната му отговорност, за съпричиняване на претендирания вредоносен резултат и др. Навежда доводи, че евентуално настъпилият за третото лице помагач – З.”Е.” вредоносен резултат се дължи само и единствено на недобросъвестното поведение на кооперацията, която с Договор за извънсъдебна спогодба от 29.03.2002 г. е признала недължимо вземане. Позовава се и на неправилно отхвърляне на възражението му по чл. 110 ЗЗД за изтекла погасителна давност.

Ответниците по касационната жалба [фирма] и З.”Единствено” оспорват касационната жалба.

С определение №243 от 25.10.2012 г. по т..№1110/2010 г. на ВКС, І Т.О. обжалваното въззивно решение е допуснато до касационен контрол по въпроса

„

от кой момент започва да тече погасителната давност при твърдение за непозволено увреждане - от извършване на деянието или от момента, в който възникват вредите?”

при допълнително основание за достъп до касация –чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, тъй като с приложеното решение №167 от 13.03.2003 г. по гр. д.№709/2002 г. на ВКС, ІІ Г.О. е прието, че давностният срок по чл. 114, ал. 1 ЗЗД започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, а изискуемостта настъпва с осъществяване на фактическия състав на непозволеното увреждане.

С искова молба с вх.№3809/20.12.2005 г. [фирма], [населено място] е предявил срещу касатора [фирма]/н/ иск с правно основание чл. 45 ЗЗД за сумата 3 466 878.22 лв., представляваща обезщетение за причинените на З.”Е.” вреди в резултат на непозволено увреждане–неправомерното джиросване от ремитента [фирма]/н/ на 02.03.2000 г. на издадения в негова полза от кооперацията на 05.10.1999 г. запис на заповед за сумата 150 000 лв. с лихва в размер на 1% за всеки просрочен ден, въпреки че е знаел, че кооперацията е погасила задължението си по заемното правоотношение с него с предаването на 7 броя селскостопански машини на 13.12.1999 г. и на 15.12.1999 г. Касаторът [фирма] в протокол от 08.12.1999 г. от заседанието на УС на З.”Е.” е дал съгласието си да не търси никакви неустойки, никакви пропуснати ползи и с това взаимоотношенията между него и кооперацията да се считат приключени, а в писменото си изявление от същата дата-08.12.1999 г., с нотариална заверка №2710/04.05.2001 г., заявил,, че „запис на заповед от 05.10.1999 г. е невалидна”.

Молба за издаване на изпълнителен лист първоначално, на 23.06.2000 г., е подал джиратарят по записа на заповед С. М., а впоследствие на 24.11.2000 г. са подали и лицата Й. П. и Г. А., на които е прехвърлено вземането по записа на заповед. На 04.12.2000 г. по гр. д.№1066/2000 г. на Разградския районен съд на основание записа на заповед е издаден изпълнителен лист в полза на С. М. и е образувано изп. д.№1/2001 г., с длъжник З. „Е.”, С договор за възмездна цесия от 20.12.2000 г. джиратарят по записа на заповед С. М. е цедирал на Й. Й. П. вземането си срещу З.”Е.”, произтичащо от записа на заповед, поради което с молба, входирана от съдия изпълнител на 05.01.2001 г., П. е поискал на основание чл. 326, ал. 1 ГПК, отм. заместване на взискателя по делото.

На 11.05.2001 г. З. „Е.” е предявила отрицателен установителен иск срещу [фирма], И. Т. С., джиратаря С. В. М. и цесионера Й. Й. П., по който е образувано гр. д.№236/2001 г. на Разградския окръжен съд. С влязло в сила решение №14 от 18.03.2002 г. по гр. д.№236/2001 г. на Разградския окръжен съд така предявените искове са отхвърлени, като е прието, че по посочения запис на заповед е налице валидно джиро с джирант [фирма] и джиратар С. М..

С договор за цесия от 12.12.2005 г. З.”Е.” е цедирала на ищеца [фирма], представлявана от управителя - Й. П., вземането си към [фирма] в размер на 3 466 878.22 лв., представляващо дължимо обезщетение за виновно причинени вреди на кооперацията вследствие на неправомерното прехвърляне на вземането на едноличния търговец по записа на заповед на 05.10.1999 г., което вземане е предмет на настоящия иск, предявен с искова молба, постъпил в съда на 20.12.2005 г.

С решение №30 от 05.04.2006 г. по гр. д.№17/2006 г. на Разградския окръжен съд предявеният от [фирма] срещу [фирма] иск с правно основание чл. 45 ЗЗД е уважен за сумата 690 024.05 лв., като е отхвърлен за разликата до пълния размер от 3 466 878.22 лв., по съображения, че пряка и непосредствена последица от увреждането е само стойността на продаденото в изпълнителното производство имущество, възлизащо на присъдената сума. С решение №79 от 23.04.2007 г. по гр. д.№39/2007 г. по описа на Варненския апелативен съд, след частична отмяна на първоинстанционното решение в отхвърлителната му част, така предявеният иск е уважен изцяло. С решение №511 от 01.07.2008 г. по т. д.№38/2008 г. на ВКС, ІІ Т.О. е отменено решението на апелативния съд и предявеният от [фирма] иск е отхвърлен изцяло. С решение №94 от 09.07.2009 г. по т. д.№806/2008 г. на ВКС, ІІ Т.О. на основание чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК касационното решение е отменено и делото върнато на Варненския апелативен съд за ново разглеждане от друг състав. С решение № 159/27.11.2009 г. по гр. д.№293/2009 г. на Варненския апелативен съд, предмет на настоящата касационна жалба, отново е отменено първоинстанционното решение в отхвърлителната му част и предявеният от [фирма] срещу „ [фирма] иск с правно основание чл. 45 ЗЗД е уважен изцяло в пълния предявен размер. С допълнително решение от 04.10.2010 г. по гр. д.№293/2009 г. на Варненския апелативен съд на основание чл. 192, ал. 4 ГПК, отм. ЕТ”Б.-И. С.”е осъден да заплати на [фирма] още сумата 33 234.65 лв. разноски по делото.

Касационната жалба е частично основателна.

Съгласно нормата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД погасителната давност за вземания от непозволено увреждане започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Следователно законодателят свързва настъпването на изискуемостта на тези вземания с осъществяване на фактическия състав на непозволеното увреждане, елемент от който са и вредите. Ако деецът е неизвестен, началният момент на погасителната давност за вземания от непозволено увреждане съвпада с откриването на дееца-чл. 114, ал. 3, ЗЗД. Откриването на дееца винаги следва настъпването на вредите, което означава, че в този случай законодателят свързва изискуемостта на вземането както с откриването на дееца, така и с констатиране на причинените от него вреди. В чл. 45 ЗЗД е предвидена имуществена отговорност за виновното противоправно поведение, което причинява вреди другиму. Ако липсва вреда, то няма да има непозволено увреждане, т. е ще липсва основание за деликтна отговорност. В мотивите по т. 1 на П.. 2-1981 г. е прието, че вземането за непозволено увреждане не би могло да се счете за изискуемо, за да почне да тече давностният срок по чл. 114, ал. 3 ЗЗД, без да е напълно осъществен фактическият състав на непозволеното увреждане. Или на поставения въпрос следва да се отговори, че

погасителната давност за вземания, произтичащи от непозволено увреждане, започва да тече от възникване на вредите.

” Този принцип е застъпен освен в посочената т. 1 на П..2-1981 г. и в приложените решение №952/ 28.01.2011 г. по гр. д.№1773/2009 г. на ВКС, ІІІ Г.О., решение №505/01.06.2009 г. по гр. д.№1571/2008 г. на ВКС, ІV Г.О., така и в служебно известното на съда решение №380/13.10.2011 г. по гр. д.№429/2011г на ВКС, ІV Г.О., постановено по реда на чл. 290 ГПК, поради което и формиращо задължителна съдебна практика и се споделя напълно от настоящия състав. Следователно принципно правилни са изводите на Варненския апелативен съд, че началният момент, от който започва да тече давностният срок за вземания, породени от непозволено увреждане, започва да тече от момента на настъпване на вредите, които в случая са се проявили с предприемане на действията по изпълнителното производство. Началните действия в това производство са предприети през месец януари 2001г., поради което към момента на предявяване на исковата молба- 20.12.2005 г. не е изтекла петгодишната погасителна давност.

Противоправността на поведението на касатора [фирма]/н/, като елемент от фактическия съставна непозволеното увреждане, се изразява в обективираното му поведение в джиросването от него на 02.03.2000 г. на С. В. М. на издадения от кооперацията на 05.10.1999 г. в полза на [фирма] запис на заповед за сумата 150 000 лв. с лихва в размер на 1% за всеки просрочен ден, въпреки знанието на джиранта, че задължението на кооперацията към него е погасено с предаването на 7 броя селскостопански машини на 13.12.1999 г. и на 15.12.1999 г. От представените по делото писмени доказателства - фактури, издадени по този повод от кооперацията с получател [фирма], находящи се на л. 17-19 от гр. д.№17/2006 г. на Разградския окръжен съд, се установява, че към 08.12.1999 г. кооперацията е погасила задълженията си по издадения запис на заповед. Признание на този факт се съдържа и в протокола от 08.12.1999 г. от заседанието на УС на З.”Е.”, подписан и от касатора [фирма], който е дал съгласието си да не търси никакви неустойки, никакви пропуснати ползи и с това взаимоотношенията между него и кооперацията да се считат приключени. В писменото му изявление от същата дата-08.12.1999 г., представено в нотариално заверен препис с нотариална заверка №2710/04.05.2001 г. е заявил, че в протокола от 08.12.1999 г., подписан от всички членове на УС на кооперацията, се уреждат финасовите му взаимоотношения с кооперацията, поради което записът на заповед от 05.10.1999 г., издаден от З.”Е.” в полза на [фирма] е невалиден.

Неправилно, обаче, е определен размерът на причинените от касатора имуществени вреди на кооперацията. Трайна и непротиворечива е съдебната практика, че на обезщетение подлежат всичките вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането-т. 1-П..4-1968 г., т. 6 П..2-1981 г. Претърпяната пряка загуба в случая представлява стойността на разпродаденото в изпълнителното производство имуществото на кооперацията. В производството по изп. д.№1/2001 г. на СИС при Разградския районен съд е продадено движимо и недвижимо имущество на кооперацията за сумата 690 024.05 лв./вж. приложените съдебно-икономически експертизи на л. 204-206 по из. д.№1/2001г. и на л. 122-124 по гр. д.№17/2006 г. на Разградския окръжен съд/. Намаляването на имуществото на кооперацията в този размер е провокирано от упражняването от ремитента [фирма] на менителничните му права по записа на заповед, довели до повторното плащане от кооперацията - длъжник на задължението й по каузалната сделка.

Деликтната отговорност покрива и бъдещи имуществени вреди, но доколкото намаляването на имуществото с тях се дължи на продължаващо развитие на увреждащия процес. По изп. д.№1/22001 г на СИС при Разградския районен съд няма данни да е разпродадено друго имущество на кооперацията. Последното изпълнително действие е извършено на 27.09.2005 г., като на 21.03.2006 г. е прието заключението на съдебно-счетоводна експертиза за размера на вземането на [фирма] към З.”Е.”. За вредите, представляващи непогасената част от задължението на кооперацията, е прекъсната причинно-следствената връзка между тяхното настъпване и увреждащото действие на делинквента. Независимо, че те са определени с влязъл в сила съдебен акт, настъпването им е в зависимост от бъдещо несигурно събитие - придобиване на имущество от кооперацията и евентуалното продължаване на изпълнителния процес по изп. д.№1 на СИС при Разградския районен съд, ако изпълнителният процес не бъде прекратен на основание по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, р. п. чл. 330, ал. 1, б.”д” ГПК, отм., което прекратяване настъпва по право.

По изложените дотук съображения обжалваното решение в частта, с която е уважен предявеният от [фирма] срещу [фирма]/н/ иск с правно основание чл. 45 ЗЗД за сумата над 690 024.05 лв. до пълния размер от 3 466 878.22 лв. е неправилно, поради което и на основание чл. 293, ал. 1 ГПК ще следва да бъде отменено, като постановено в противоречие на материалния закон - чл. 45 ЗЗД. И тъй като не се налага извършване на нови съдопроизводствени действие, спорът ще следва да бъде решен в настоящето производство, като предявеният иск за сумата от 2 776 854.17 лв., представляваща разликата над 690 024.05 лв. до пълния предявен размер от 3 466 878.22 лв. ще следва да бъде отхвърлен.

С оглед изхода на делото на основание чл. 81 във вр. с чл. 78 ал. 3 ГПК в полза на касатора [фирма] ще следва да се присъдят направените от него разноски съобразно отхвърлената част на иска. Липсват доказателства за изплатен от него адвокатски хонорар на адв. Ч., поради което искането за присъждането на такъв е неоснователно. В пълномощното, намиращо се на стр. 53 и 54 по гр. д.№17/2006 г. на Разградския окръжен съд е определен такъв съгласно договор и Наредба №1, без да е посочена изплатената сума. По делото са представени доказателства за платени от касатора държавни такси в настоящето производство в размер на 69 367.56 лв., както и внесената такава по т. д.№38/2008 г. на ВКС, ІІ Т.О. в размер на 73 308 лв., или общо 142 675.56 лв. Съобразно отхвърлената част на иска/уважената част представлява приблизително 1/5 част от предявения общ размер/, основателно е искането на касатора за присъждане на сумата 114 140 лв. направени разноски по делото.

В обжалваното въззивно решение, включително и допълнителното такова по чл. 192, ал. 4 ГПК, отм. дължимите разноски на [фирма] са определени общо в размер на 235 783.58 лв. По настоящето производство заплащане на адвокатски хонорар от негова страна също не е доказано. С оглед изхода на делото основателно би било искането му за присъждане на разноски в размер на 47 156.72 лв. След извършена компенсация на взаимно дължимите от двете страни разноски, в полза на [фирма] ще следва да се присъди сумата 66 983.28 лв.

Водим от горното състав на първо търговско отделение на Върховния касационен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ

решение №159 от 27.11.2009 г. и допълнително такова №105 от 04.10.2010 г., двете по гр. д.№293/2009 г. на Варненския апелативен съд, ГО в частта, с която [фирма] е осъден да заплати на [фирма] на основание чл. 45 ЗЗД сумата от 2 776 854.17 лв., представляваща разликата над 690 024.05 лв. до пълния предявен размер от 3 466 878.22 лв., ведно със законната лихва от предявяване на иска, както и сумата 235 783.58 лв. разноски по делото, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения от [фирма] срещу [фирма] иск с правно основание чл. 45 ЗЗД за заплащане на сумата 2 776 854.17 лв., представляваща разликата над 690 024.05 лв. до пълния предявен размер от 3 466 878.22 лв., обезщетение за вреди от непозволено увреждане, ведно със законната лихва от предявяване на иска-20.12.2005 г. до окончателното й изплащане.

ОСТАВЯ В СИЛА решение №159 от 27.11.2009 г. и допълнително такова №105 от 04.10.2010 г., двете по гр. д.№293/2009 г. на Варненския апелативен съд, ГО, в частта, с която е оставено в сила решение №30 от 05.04.2006 г. по гр. д.№17/2006 г. на Разградския окръжен съд, в частта, с която [фирма] е осъден на основание чл. 45 ЗЗД да заплати на [фирма] сумата от 690 024.05 лв., ведно със законната лихва, начиная от предявяване на иска- 20.12.2005 г. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА [фирма] за заплати на [фирма] сумата 66 983.28 лв. разноски по делото.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: