№ 519

С., 5.04. 2012 година

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на трети април, през две хиляди и дванадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА

ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА

С. ДИМИТРОВА

като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр. д. № 1361 по описа за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.

Постъпила е касационна жалба от Д. М. Б. от [населено място], чрез пълномощника си адв.Н. К. от АК-С., против въззивно решение № 73 от 18.07.2011 г., постановено по в. гр. д. № 175/2011 г. на Силистренския окръжен съд, с което като е потвърдено решение № 76 от 16.05.2011 г. на Дуловския районен съд, постановено по гр. д. № 168/2011 г., са отхвърлени предявените от касатора срещу СОУ „В. Л.” [населено място], искове за защита срещу незаконно уволнение, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ и иск с правно основание чл. 220 КТ за заплащане на обезщетение за неспазен срок за уволнение в размер на 381,30 лв.

В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът поддържа, че с постановеното решение на въззивния съд, с което неправилно са отхвърлени предявените от него искове, съдът се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси, които са решени в противоречие с практиката на ВКС – основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, както и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото - основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Изведените въпроси са: може ли да се приеме уволнението за законно на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ в случаите, при които на...