Касационното производство е образувано по жалбите на частния обвинител Б. Т. Д. и на защитника му адв.Л., допълнени с изложенията в срока по чл. 351, ал. 3 НПК срещу присъда № 29/25.03.2014 год. по въззивно нчхд № 1779/2013 год. на Пловдивския окръжен съд, наказателно отделение. Поддържат се доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до неправилно приложение на закона. С касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК се обосновава искането за отмяна и връщане на делото за ново разглеждане, за да бъде осъден подсъдимият и да бъде уважен гражданския иск.

Прокурорът от Върховната касационна прокуратура оспорва основателността на жалбите по съображения, че няма допуснати нарушения на закона и на процесуалните правила.

Подсъдимият Г. В. П. не е направил възражение срещу подадените жалби.

Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка по доводите в пределите по чл. 347, ал. 1 НПК и намира:

Пловдивският районен съд, ХVІ наказателен състав с присъда № 314/08.10.2013 год. по нчхд № 7335/2012 год. признал подсъдимия П. за виновен в това, че на 05.06.2012 год. в гр.Кр. причинил на Б.Д. разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 НК. На основание чл. 130, ал. 1 вр. чл. 54 НК го осъдил на пробация и наложил пробационни мерки по чл. 42А, ал. 2: т. 1 – задължителна регистрация по настоящ адрес с периодичност 2 пъти седмично и т. 2 задължителни периодични срещи с пробационен служител – и двете с продължителност от 2 години.

Предявеният граждански иск за неимуществени вреди, претърпени от престъплението, уважил в размер на 3 000 лева, които подсъдимият следва да заплати на частния обвинител със законните последици и отхвърлил за разликата като недоказан.

Признал го за невиновен и го оправдал по обвинението за извършено престъпление по чл. 146, ал. 1 НК и е отхвърлил предявеният граждански иск за неимуществени вреди.

Пловдивският окръжен съд, наказателно отделение с присъда № 29/25.03.2014 год. отменил присъдата на първоинстанционния съд в осъдителната й част и признал подсъдимия за невинен да е извършил престъпление по чл. 130, ал. 1 НК, поради което го оправдал.

Отхвърлил предявения граждански иск за неимуществени вреди и осъдил частния обвинител да заплати на подсъдимия направените разноски в размер на 690 лева.

Въззивното производство е образувано по жалбата на подсъдимия, който е оспорил процесуалната дейност при оценката на доказателствените източници, изводите за авторството и приложимия закон. Като инстанция по същество въззивният съд е упражнил предписаните в НПК процесуални задължения да извърши цялостна проверка на обжалваната присъда, както и да отговори на поддържаните пред него доводи и възражения. Новата присъда отговаря на изискванията по чл. 305, ал. 3 НПК по съдържание според предписаното в чл. 339, ал. 3 НПК задължение. По искане на страните и по своя инициатива е приел, че за разкриване на обективната истина е необходимо да разпита нови свидетели и да проведе допълнителен разпит на свидетелите Т., Д.П., Т.Д. и Г.К.. От съдържанието на мотивите следва, че те отговарят на изискванията по чл. 339, ал. 3 вр. чл. 305, ал. 3 НПК, предписани за случаи като настоящия, когато реши да упражни правомощията си по чл. 336, ал. 1, т. 3 вр. чл. 334, ал. 1, т. 2 НПК – да постанови нова присъда и да оправдае осъдения подсъдим. Подробно е мотивирал оценката си за процесуалната дейност на първоинстанционния съд и е приел, че са допуснати нарушения, които са съществени, което се е отразило при формирането на вътрешното му убеждение да приеме, че събрания доказателствен материал в достатъчна степен подкрепят осъдителната присъда. Изложил е възприетата от него за установена фактическа обстановка и е упражнил правомощията си да направи свой анализ и оценка на целия събран по предвидения процесуален ред доказателствен материал. Установил е наличието на противоречия в свидетелските показания относно основните, подлежащи на установяване факти по делото, каквито са мястото и времето на сбиването, лицата, между които е започнало, нанасянето на удари, уврежданията, които е получил всеки от тях. Обсъдил е подробно обясненията на подсъдимия и показанията на всички свидетели, включително и на разпитаните във въззивното съдебно следствие. Изложил е подробни съображения по значим въпрос за доказателствената оценка – за степента на заинтересоваността на отделните лица с оглед възможността да повлияе върху достоверността на установяваните обстоятелства.

Подробно и задълбочено е изследвал всяко едно противоречие за значимите обстоятелства и без да проявява някакво пристрастие към някои от източниците на информация е изразил вътрешното си убеждение на кого и в каква степен и за кои обстоятелства може да се довери и защо отхвърля останалите като е изложил подробни съображения. Съпоставил ги е помежду им и във връзка с останалия доказателствен материал и по убедителен начин е оценил само показанията на свидетелите М., Т., П., Й. и Д. за незаинтересовани и на които може да се довери поради съответствието им за факти и обстоятелства, които те са възпроизвели. В тях се съдържа информация както за началния удар и неговия автор, така и за поведението на подсъдимия в различни моменти от конфликта.

Възражението за непълен и неточен анализ, което жалбоподателят е насочил към показанията на свидетелите Т.Д. и Г.К. и за липсата на съпоставка с тези на останалите свидетели относно факти, отнасящи се до последващото поведение на подсъдимия, е неоснователно. Като е извършил оценка на доказателствения материал по предписания в НПК начин съдът по ясен начин е обосновал тяхната неотносимост и вътрешното си убеждение за оправдаването на подсъдимия. Затова като е отказал да ги постави в основата на присъдата си съдът не е допуснал нарушение.

Неоснователно е възражението, че за да оправдае подсъдимия съдът е приложил неправилно закона. От приетите за установени фактически положения е изведен верен правен извод, че са налице всички условия за приложението на чл. 12 НК. Подсъдимият е защитил себе си срещу непосредственото неправомерно поведение, осъществено над него. Не е установено да е провокирал нападение с цел да застраши живота и здравето на частния обвинител или на придружаващите го лица. Нападението срещу него не е предполагаемо, а безспорно установено, непосредствено е и не е бъдещо или завършено. В посочения смисъл въззивният съд е изложил убедителни правни съображения, които настоящият състав изцяло споделя. Нападнатият има право на активна защита и той, макар и да може, не е длъжен по закон да се отклони от защита чрез бягство, укриване, търсене на помощ. Затова за конкретното му поведение не може да се търси наказателна отговорност.

Законосъобразно съдът е отхвърлил предявения граждански иск за неимуществени вреди, причинени от престъплението, за което е повдигнато обвинението от частния обвинител. Между обвинението и гражданския иск съществува тясна връзка и основателността му се определя в зависимост от разрешаването на въпроса за авторството на деянието и се уважава само ако виновно е причинена щета на гражданския ищец. След като съдът е приел, че деянието е извършено при неизбежна отбрана по смисъла на чл. 12, ал. 1 НК, то гражданският иск следва да се отхвърли, защото в този случай деянието не е виновно и няма отговорност за вреди.

Предвид изложеното за липса на нарушения, които да са основания по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК за отмяна или изменение присъдата следва да бъде оставена в сила. Затова и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА

присъда № 29/25.03.2014 год. по въззивно нохд № 1779/2013 год. на Пловдивския окръжен съд, наказателно отделение.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: