Върховният административен съд на Р. Б. - Шесто отделение, в съдебно заседание на седми юни две хиляди и двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Г. Г. ЧЛЕНОВЕ: ЮЛИЯ ТОДОР. С. при секретар М. Ц. и с участието на прокурора Г. Х. изслуша докладваното от съдията Ю. Т. по административно дело № 3375 / 2022 г.
Производството e по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на М. Я. от гр. София против Решение №138 от 10.01.2022 г. на Административен съд София-град, постановено по адм. дело №1077/2021 г., с което се отхвърля жалбата й против Разпореждане № 4506-40-120 от 16.12.2020 г., издадено от директора на Фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“ при Националния осигурителен институт и е осъдена да заплати 100 лева разноски на ответната страна. Изложените в жалбата възражения сочат на касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК - неправилно приложение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Иска се отмяна на обжалваното решение и вместо него постановяване на друго, с което да се реши въпроса по същество, като претендира присъждане на разноски за двете инстанции.
Ответникът - директорът на Фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“ (ГВРС) при Националния осигурителен институт (НОИ), чрез юрисконсулт М. А. в писмени бележки оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно, поради което иска оставянето му в сила. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В случай че жалбата бъде уважена, отправя искане за намаляване на адвокатския хонорар до минималния размер.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Счита първоинстанционното решение за правилно, като постановено в съответствие с относимия материален закон и при липса на допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде оставено в сила.
Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, касационната жалба е основателна.
Предмет на обжалване в първоинстанционното производство е Разпореждане №4506-40-120 от 16.12.2020 г. на директора на Фонд „ГВРС“, с което на жалбоподателката е отказано изплащане на гарантирано вземане на основание чл. 26, ал. 3, във връзка с чл. 3 и чл. 22, ал. 1 от Закона за гарантиране вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя (ЗГВРСНР).
Органът е приел, че жалбоподателката претендира гарантирано вземане по ЗГВРСНР, но в подаденото от нея заявление-декларация не представя справка за размера на начислените, но неизплатени трудови възнаграждения и парични обезщетения, дължими от работодателя „БИ АЙ ТЕЛЕВИЗИЯ“ ЕООД по Кодекса на труда. Освен това, в предприетата проверка от контролните органи на НОИ по реда на чл. 5 от Наредбата за реда и начина за информиране на работниците и служителите и за отпускане и изплащане на гарантираните вземания при несъстоятелност на работодателя (НРНИРСОИГВНР) е установено, че няма лица за които възниква право на гарантирани вземания, защото всички трудови възнаграждения и обезщетения дължими от работодателя са изплатени към датата на вписване на Решение №931 от 16.05.2019 г. на Софийски градски съд в Търговския регистър.
С решението си първоинстанционният съд е потвърдил правните изводи на административния орган. При проверката по чл. 168, ал. 1 АПК за законосъобразност на обжалвания административен акт и на основанията по чл. 146 АПК е приел, че същият е издаден от компетентен административен орган, в законоустановената форма, съдържа фактически и правни основания, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалния закон и неговата цел.
Правните си аргументи първоинстанционният административен съд извежда от обсъдените в хода на производството относими доказателства, ценени поотделно и в тяхната съвкупност. По делото е назначена и приета от съда съдебно-икономическа експертиза, която обаче не е отговорила на поставените въпроси, понеже на вещото лице не са представени документи от синдика на работодателя „БИ АЙ ТЕЛЕВИЗИЯ“ ЕООД.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, но неправилно.
Съгласно чл. 3 от ЗГВРСНР гарантирани вземания на работниците и служителите по този закон са начислени и неизплатени трудови възнаграждения, дължими по индивидуални и колективни трудови договори и парични обезщетения, и дължими от работодателя по силата на нормативен акт. На основание чл. 26, ал. 3 от ЗГВРСНР директорът на фонда отказва изплащането на гарантираното вземане, когато не са налице условията по този закон. В случая изплащането на гарантираното вземане е отказано, включително и за изплащане на обезщетение по КТ, не защото условията по закона не са изпълнени, а защото жалбоподателката не е представила справка по образец за размера на начислените, но неизплатени трудови възнаграждения и парични обезщетения.
Видно от мотивите на оспореното пред първоинстанционния съд разпореждане, издателят му не е изяснил всички факти и обстоятелства от значение за случая. В конкретния казус не може да се направи преценка дали е извършена проверка по чл. 5, ал. 1 от НРНИРСОИГВНР, понеже по делото липсват доказателства за това. Описаните в оспореното разпореждане Заповед №ЗГ-5-21-00772463 от 23.06.2020 г. на ръководителя на ТП на НОИ София-град и Констативен протокол №КГ-5-21-00773380 от 24.06.2020 г. за извършването на такава проверка не са налични сред доказателствата по делото.
Необходимите документи за установяване на фактите, пораждащи право на гарантирано вземане, са регламентирани в чл. 4 и чл. 5 от НРНИРСОИГВНР, приета по силата от чл. 29 от ЗГВРСНР. Отказът е мотивиран с обстоятелството, че лицето не е представило изискваната от чл. 4, ал. 1 от Наредбата справка по образец съгласно приложение № 1. Липсват данни на заявителката не са давани указания да представи допълнителни документи съгласно реда на чл. 8, ал. 3 от Наредбата, а данни за резултатите от извършена проверка в Регистъра на осигурените лица и в Регистър „Трудови договори“ липсват. От наличните по делото доказателства не може да се направи преценка дали е спазено изискването по чл. 9, ал. 1 от Наредбата за разглеждане на подаденото заявление-декларация и приложените към него документи на база съпоставяне на данните от констативния протокол, Регистъра на осигурените лица и Регистър „Трудови договори“.
Предвид изложеното, настоящият касационен състав намира, че административният орган не е извършил ефективно дължимата проверка за наличието на материалноправните предпоставки за придобиване на правото на гарантирано вземане от претендиращата го, не е спазил изискванията на чл. 35 и чл. 36 АПК. Като е възприел неговите доводи, административния съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено, като се отмени и оспореното пред първоинстанционния съд разпореждане, а преписката се изпрати на директора на фонд „ГВРС“ за ново решаване на въпроса по същество при съобразяване с мотивите на настоящото решение.
При този изход на спора претенцията на касатора за присъждане на направените деловодни разноски за двете съдебни инстанции се явява основателна. В писмените си бележки от 06.06.2022 г., ответникът е отправил искане за намаляване на адвокатския хонорар до минималния размер според Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съгласно чл. 8, ал. 3 от Наредбата минималното адвокатско възнаграждение в случая е 500 лева, колкото е адвокатският хонорар пред първата инстанция, а претендираното адвокатско възнаграждение пред настоящата инстанция е в размер на 600 лева, което не следва да се приема за прекомерно. Ето защо на ответника по касация се дължат разноски в размер на 1 430 лева за двете инстанции, от които 1 100 лева за адвокатско възнаграждение, 80 лева за държавни такси и 250 лева за депозит за вещо лице, които суми са доказани по размер и по основание, и са посочени в списъка с разноските по чл. 80 ГПК, представен по настоящото дело.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №138 от 10.01.2022 г. на Административен съд София-град, постановено по адм. дело №1077/2021 г., и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Разпореждане № 4506-40-120 от 16.12.2020 г., издадено от директора на Фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“ при Националния осигурителен институт.
ВРЪЩА делото като преписка на директора на Фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“ при Националния осигурителен институт за ново произнасяне по заявление – декларация №4502-21-2558/05.07.2019 г. на М. Я., съгласно дадените в мотивите на настоящото решение указания по тълкуване и прилагане на закона.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Вярно с оригинала,
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/п/ ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ
секретар:
ЧЛЕНОВЕ:
/п/ Ю. Т. п/ ДЕСИСЛАВА СТОЕВА