Върховният административен съд на Р. Б. - Шесто отделение, в съдебно заседание на осми юни две хиляди и двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Т. Т. ЧЛЕНОВЕ: РОСЕН ВА. Б. при секретар М. С. и с участието на прокурора Ц. Б. изслуша докладваното от председателя Т. Т. по административно дело № 3389 / 2022 г. Производство по чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на К. М., от гр. Ботевград против решение № 149 / 14.02.2022 г. по адм. дело № 1215 / 2021 г. на Административен съд София – област. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т.3 АПК.

Ответникът по касационната жалба – директорът на ТП на НОИ София – област, чрез юрисконсулт Р. Б. изразява становище за неоснователност. Представя подробни писмени бележки и претендира юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване.

Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, в срока по чл. 211, ал.1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал.2 от АПК е неоснователна.

С решение № 149 / 14.02.2022 г. по адм. дело № 1215 / 2021 г. Административен съд София – област е отхвърлил оспорването по жалба на К. М., от гр. Ботевград срещу решение № 1012 – 22 – 190 # 1 / 04.11.2021 г. на директора на ТП на НОИ София – област. Приел е, че оспореният административен акт не страда от пороците по чл. 146 АПК. Решението е правилно.

По делото е установено, че с разпореждане [номер] / 02168 от 19.07.2021 г. ръководител „ПО“ при ТП на НОИ на основание чл. 99, ал.1, т.1, б.“а“ КСО е отменил разпореждане № 6 / 01.03.2017 г. и всички последващи, с които е била изменяна личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на К. М. и е преизчислил нейния размер. Зачетеният стаж за периода 06.10.2016 г. – 31.12.2019 г. във фирма „Шанел – 16“ ЕООД е бил заличен в Регистъра на осигурените лица. Пенсионните органи са указали надвзетата пенсия да бъде събрана по реда на чл. 114, ал.1 КСО.

Проверката на търговското дружество – осигурител е установила, че същото не е осъществявало търговска дейност за процесния период, а данните за осигурените лица са били неправомерно подадени.

Отчитайки обстоятелството, че Маринов не е осъществявал трудова дейност пенсионните органи са приели, че той не е имал качеството на осигурено лице за периода 06.10.2016 г. – 31.12.2019 г. по смисъла на чл. 10 КСО и 1, т.3 ДР на КСО.

Административният съд обосновано е възприел за безспорно установени процесните факти по спора и точно е приложил материалния закон.

Съгласно чл. 10, ал.1 КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата започнат да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал.1 КСО и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването ѝ. Легалната дефиниция за „осигурено лице“ се съдържа в 1, ал.1, т.3 ДР на КСО и гласи, че такова е всяко физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал.1 КСО и за която са внесени или дължими осигурителни вноски. Наличието на трудов договор детерминира възникването на трудово правоотношение, но не е единственото и необходимо условие за възникването и съществуването на осигурително правоотношение. При това положение не е налице придобит осигурителен стаж за периода 06.10.2016 г. – 31.12.2019 г., който да е релевантен за придобиване правото на ЛПОСВ, респ. за нейното изчисление.

Достигайки до същите изводи административният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на спора в тежест на касатора следва да бъдат поставени заявените разноски от ответника по касационната жалба, които на основание чл. 78, ал.8 ГПК, вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и чл. 144 АПК съдът определя в размер на 100,00 лева.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 149 / 14.02.2022 г. по адм. дело № 1215 / 2021 г. на Административен съд София – област.

ОСЪЖДА К. М., от гр. Ботевград да заплати на ТП на НОИ София – област сумата от 100,00 (сто) лева, разноски за касационната инстанция под формата на юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ ТОДОР ТОДОРОВ

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ Р. В. п/ ХАЙГУХИ БОДИКЯН