Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на четвърти февруари две хиляди двадесет и шеста година в състав: Председател:

М. М. Членове:

Х. К. А. М. при секретар

С. Т. и с участието на прокурора

А. А. изслуша докладваното от съдията

А. М. по административно дело № 380/2026 г.

Производството е по реда на чл. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба от "Кото" ООД срещу решение № 34696/23.10.2025 г., постановено по адм. дело № 474/2025 г. по описа на Административен съд – София-град, с което е отхвърлена жалбата срещу решение рег. № РЗМ-5800-1988/32-1109995 от 10.12.2024 г. на Директора на ТД М. С. при Агенция „Митници“.

В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на обжалваното решение, поради противоречие на материалния закон, нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, съставляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Настоява за отмяна на атакуваното решение. Претендира присъждане на разноски.

Ответникът - Директор на Териториална дирекция М. С. чрез процесуалния си представител, оспорва основателността на жалбата, по подробно изложени съображения в писмен отговор. Сторено е искане за присъждане на деловодни разноски.

Прокурорът от Върховна касационна прокуратура на Р. Б. дава заключение за неоснователност на касационната жалба в мотивирано заключение по делото.

Върховният административен съд - Осмо отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна.

Предмет на съдебен контрол пред Административен съд е била законосъобразността на решение рег. № РЗМ-5800-1988/32-1109995 от 10.12.2024 г. на Директора на ТД М. С. при Агенция „Митници“.

Върховният административен съд – състав на осмо отделение намира обжалваното решение за валидно, допустимо и правилно.

Същото е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд.

В хода на първоинстанционното производство са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването на административния акт, като са събрани и ценени относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства, обсъдени са релевантните факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните. Законосъобразността на оспорения административен акт е изследвана в съответствие с очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. При постановяване на процесния съдебен акт не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми.

В касационната жалба не се сочат обстоятелства, водещи до промяна на изводите, формирани от първоинстанционния съд при осъществения съдебен контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт, обхващаща преценката досежно наличието на установените от компетентния орган релевантни юридически факти (изложени като мотиви в акта) и съотнасянето им към нормите, посочени като правно основание за неговото издаване. Мотивите на първоинстанционния съд се споделят от настоящия съдебен състав и не следва да бъдат преповтаряни, поради което по силата на чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК, касационната инстанция препраща към тях. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. Не са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществени такива. При постановяването на същия са взети предвид относимите за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения.

Първоинстанционният съд е събрал необходимите за установяването на правно релевантните факти доказателства, които е анализирал и е установил фактите. Въз основа на тях е извел обосновани и правилни правни изводи относно законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт. Неоснователни са оплакванията за нарушение на материалния закон и необоснованост на съдебния акт.

Правилно е становището на първоинстанционния съд, че по делото са налице достатъчно годни и относими доказателства, обосноваващи твърденията на административния орган.

Спорно по делото е дали Регламент за изпълнение (ЕС) 2024/1287 (който е влязъл в сила по-късно от митническата декларация от 04.09.2023г.) би могъл да се приложи за нея върху вноса на брезов шперплат с произход Русия (макар и изпращан от Турция и Казахстан), или приложим остава Регламент за изпълнение (ЕС) 2021/1930.

Законосъобразни са изводите на съда, които допускат такова ретроактивно действие. В Решение на СЕС (втори състав) от 06.06.2013г. по дело С-667/11 се постановява, че:

„Член 14, параграф 5 от Регламент (ЕО) № 1225/2009 на Съвета от 30 ноември 2009 година за защита срещу дъмпингов внос от страни, които не са членки на Европейската общност, към който препраща член 2 от Регламент (ЕС) № 966/2010 на Комисията от 27 октомври 2010 година за започване на разследване във връзка с възможното заобикаляне на антидъмпинговите мерки, наложени с Регламент (ЕО) № 91/2009 на Съвета върху вноса на някои скрепителни елементи от желязо или стомана с произход от Китайската народна република, чрез вноса на някои скрепителни елементи от желязо или стомана, изпращан от Малайзия, независимо дали е деклариран с произход от Малайзия или не, и за въвеждане на регистрационен режим за вноса на тези елементи, трябва да се тълкува в смисъл, че условия и ред за регистрация като разглежданите в главното производство са в съответствие с посочената разпоредба и при това положение са достатъчни за ретроактивното събиране на антидъмпингдвото мито в приложение на член 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 723/2011 на Съвета от 18 юли 2011 година за разширяване обхвата на окончателното антидъмпингово мито, наложено с Регламент (ЕО) № 91/2009 върху вноса на някои скрепителни елементи от желязо или стомана с произход от Китайската народна република, върху вноса на някои скрепителни елементи от желязо или стомана, изпращани от Малайзия, с деклариран или не произход от Малайзия, в резултат от разследване, при което е установено заобикаляне на окончателните антидъмпингови мита, наложени с Регламент (ЕО) № 91/2009 на Съвета от 26 януари 2009 година за налагане на окончателно антидъмпингово мито върху вноса на някои скрепителни елементи от желязо или стомана с произход от Китайската народна република. В съответствие с член 1, параграф 2 от Регламент М 91/2009 ставката на антидъмпинговото мито с разширен обхват, което се събира ретроактивно върху вноса, предхождащ влизането в сила на Регламент за изпълнение № 723/2011, е 85 % за „всички останали дружества".

Следователно при разглеждане на въпроси, свързани с антидъмпингови мита, Съдът на ЕС приема за допустимо обратното действие на правния антидъмпингов акт, в случая Регламент за изпълнение (ЕС) 2024/1287.

Доводите на съда в тази насока са правилни и следва да бъдат изцяло споделени.

Предвид изложеното Върховният административен съд – състав на осмо отделение намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора и навременно заявена претенция за това на ответника по касация се следва присъждане на сторените разноски пред касационната инстанция. Същите се констатираха в размер на 100 евро разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Воден от горното, на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд - осмо отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 34696/23.10.2025 г., постановено по адм. дело № 474/2025 г. по описа на Административен съд – София-град.

ОСЪЖДА „КОТО“ ООД, ЕИК 175198668 да заплати на А. М. сумата от 100 евро, разноски за настоящата инстанция.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ М. М.

секретар:

Членове:

/п/ Х. К. п/ А. М.