O П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 938

гр. София, 26.02.2026 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести февруари, две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

Председател: Е. Т.

Членове: Д. Д.

ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА

като разгледа докладваното от съдия Николаева гр. дело № 4571 по описа за 2025 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на И. М. – [населено място] срещу решение № 805 от 30.06.2025 г. по в. гр. д. № 523/2025 г. на Окръжен съд – Пловдив, с което е потвърдено решение № 35 от 03.01.2025 г. по гр. д. № 3236/2024 г. на Районен съд – Пловдив в частта му, с която е признато за незаконно и е отменено уволнението на И. Ч. Ч., извършено от работодателя И. М. – [населено място] със заповед № 78/28.12.2023 г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ – поради съкращаване на щата; служителят е възстановен на заеманата отпреди уволнението длъжност „екскурзовод”; работодателят И. М. – [населено място] е осъден да му заплати сумата 6 927. 60 лв., на основание чл. 225, ал. 1 КТ, представляваща обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение за периода: 29.12.2023 г. – 29.06.2024 г., както и сумата 1 910 лв., на основание чл. 222, ал. 1 КТ, представляваща обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение за период от два месеца.

Жалбоподателят поддържа, че обжалваният съдебен акт е неправилен поради нарушение на материалния и процесуалния закон. Твърди, че оценяването на служителите, участвали в подбора, е извършено обективно, а критериите по извършване на подбора се отнасят за действителните качества на служителите, включени в него, както и за функциите, определени от изискванията за заеманата длъжност. Навежда, че въззивният съд не е съобразил и не е изложил мотиви относно качеството на лицето Ц., участвала като задължителен член на комисията по подбора като председател на синдикалната секция на КТ „Подкрепа“ към музея. Счита, че участието й в комисията по подбор е законосъобразно и необходимо и не опорочава подбора, още повече че оценката на ищеца е извършено от Д. Н., а не от Ц.. Моли атакуваното решение да бъде отменено като неправилно и вместо него да бъде постановено ново решение, с което всички предявени искове да бъдат отхвърлени като неоснователни. Претендира сторените в исковия процес съдебно – деловодни разноски.

В изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК към касационната си жалба касаторът - ответник се позовава на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, поставяйки следния въпрос: „Възможно и законно ли е в комисията по подбор при съкращаване на щата да участва лице, което е измежду участниците в подбора, но е задължителен участник в нея като синдикален лидер, като самото оценяване се е извършвало от друго лице?“, за който поддържа, че е от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото.

В законния срок е постъпил отговор от насрещната страна по касационната жалба – ищеца И. Ч. Ч., в който е застъпено становище за отсъствие на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба. Ищецът Ч. претендира сторените в касационното производство съдебно-деловодни разноски.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от надлежна страна и срещу въззивен съдебен акт, подлежащ на касационно обжалване в частта му по исковете с правни основани чл. 344, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК, т. е. в тази част тя е допустима. В частта й срещу въззивното решение по иска с правно основание чл. 222, ал. 1 КТ е недопустима като насочена срещу окончателен въззивен акт, с оглед цената на предявения иск, по аргумент от чл. 280, ал. 3, т. 3 ГПК, която е по-ниска от 5 000 лв.. В тази част касационната жалба като недопустима следва да бъде оставена без разглеждане.

За да потвърди първоинстанционното решение, с което са уважени исковете с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 1 – т. 3 КТ, въззивният съд е приел за безспорно по делото, че страните са били обвързани от безсрочно трудово правоотношение, по което ищецът е изпълнявал длъжността „екскурзовод“ от 31.08.2015 г.. Намерил е за установено от доказателствата в процеса, че с утвърденото от директора на музея длъжностно разписание, в сила от 21.12.2023 г., са предприети структурни промени като са премахнати две от общо петте щатни бройки за длъжността „екскурзовод“. Съобразил е, че съгласно разпоредбата на чл. 329 КТ в конкретната хипотеза подборът между служителите, изпълняващи сходни трудови функции и заемащи длъжностите съответно „екскурзовод“; „информатор“; „експерт-връзки с обществеността“; „уредник“ и „главен уредник“ е задължителен. Приел е за установено, че назначена от работодателя комисия, чийто член е била П. Ц.-И. на длъжност „главен уредник“ и оценяван служител, е извършила подбора между служителите, изпълняващи горепосочените сходни длъжности и е предложила да бъде прекратено трудовото правоотношение с ищеца И. Ч. Ч., който е получил най-нисък брой точки. Със заповед на работодателя №78/28.12.2023г. трудовото правоотношение с ищеца е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ – поради съкращаване на щата.

Въз основа на гореустановените правнорелевантни факти, въззивният съд е извел правния извод за незаконност на извършения подбор по процесното материално правоотношение, тъй като служителят П. Ц.-И. е била както член на комисията по подбора, така и участник в самия подбор, подлежащ на оценяване, което поставя това лице в явен конфликт на интереси и опорочава взетите решения. Подчертал е, че независимо от липсата на нормативно установен състав на комисията по подбор, очевидно участието на единия от претендентите за запазване на трудовото си правоотношение в комисия, извършваща този подбор, е недопустимо, доколкото е недопустимо арбитър сам да оценява своите професионални и делови качества. Освен това е счел, че неговото участие в тази комисия деформира и свободната преценка на останалите членове на тази комисия при изпълнение на възложените й от чл. 329 КТ правомощия. Решаващият съд е заключил, че горепосочените съображения в достатъчна степен обуславят незаконността на взетите решения, в съответствие с които е извършено прекратяването на трудовото правоотношение с ищеца, и обосновават несъмнен извод за незаконосъобразност на процесното уволнение.

По основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение:

Поставеният от касатора – ответник единствен правен въпрос е обуславящ за изхода на конкретния трудов спор, т. е. спрямо него е осъществено общото основание за допускане на касационния контрол по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. По него е формирана трайна практика на ВКС (решение № 69/21.09.2010 г. по гр. д. № 4130/2008 г. на ВКС, IV гр. о. и др.), споделяна от настоящия състав, според която участието на лице, което е едновременно член на комисията по подбор и участник в самия подбор по чл. 329 КТ, е несъвместимо със законовите изисквания за извършване на подбора и води до неговата незаконосъобразност. Това разрешение се основава на разбирането, че подборът по чл. 329 КТ следва да се извършва при спазване на принципите на обективност и равнопоставеност между участниците, които биха били нарушени, ако се предостави възможност на участник в подбора да оценява себе си и останалите работници или служители. От тези правни принципи не може да има изключение, вкл. извеждано от задължително участие на член на комисията по подбора заради притежавано от него качество: „председател на синдикална организация“, ако този член е едновременно и участник в подбора. В тази хипотеза е ирелевантно кой служител или друг член на комисията технически е изготвил оценката на уволнения поради съкращаване на щата, тъй като е безспорно, че крайният резултат по подреждането на участниците в подбора е колективно решение на всички членове на комисията по подбора. Наличието на константна практика на ВКС по поставения правен въпрос, която продължава да е актуална понастоящем, изключва осъществяването на релевираното допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, поради което следва да се приеме, че на са налице основания за допускане на касационно обжалване по него.

Съобразно гореизложеното не следва да бъде допуснато касационно обжалване на атакуваното въззивно решение, вкл. на служебно проверяваните основания по чл. 280, ал. 2, пр. 1 и пр. 2 ГПК.

При този изход на производството, касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника по касационната жалба сторените разноски за адвокатско възнаграждение в касационното производство в размер на 766. 94 евро, равностойни на 1 500 лв.

Водим от горното, Върховният касационен съд, съставът на Трето гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ :

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустима касационната жалба на И. М. – [населено място] в частта й срещу решение № 805 от 30.06.2025 г. по в. гр. д. № 523/2025 г. на Окръжен съд – Пловдив в частта му, с която е потвърдено решение № 35 от 03.01.2025 г. по гр. д. № 3236/2024 г. на Районен съд – Пловдив досежно предявения иск с правно основание чл. 222, ал. 1 КТ.

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 805 от 30.06.2025 г. по в. гр. д. № 523/2025 г. на Окръжен съд – Пловдив в останалата обжалвана част досежно исковете с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 1 – т. 3 КТ.

ОСЪЖДА И. М. – [населено място], ЕИК:[ЕИК], да заплати на И. Ч. Ч., ЕГН: [ЕГН], сумата 766. 94 евро, представляваща направени в касационното производство разноски за един адвокат.

Определението в частта, с която е оставена без разглеждане касационната жалба подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от връчването му на касатора. В останалата част то е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: