ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 639

гр. София, 02.03.2026 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и пети февруари две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА

И. Д.

изслуша докладваното от съдия Димитров ч. т.д. № 339/2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Малинели“ ООД, ЕИК:[ЕИК], срещу определение № 3495 от 10.12.2025 г. по т. д. № 2413/2025 г. на ВКС, Търговска колегия, Второ отделение, с което е върната подадената от „Малинели“ ООД „Касационна жалба/Иск за отмяна на арбитражно решение“ по ВАД № 33/24 г. по описа на Арбитражен съд при Българска търговско-промишлена палата, поради неотстранени в срок нередовности, на основание чл. 129, ал. 3 ГПК.

В частната жалба се навеждат аргументи за неправилност на обжалвания съдебен акт. Твърди се, че указанията за отстраняване на констатирани нередовности по исковата молба, дадени от състава на ВКС, са частично изпълнени и съдът е могъл даде повторни указания за пълното им отстраняване, но не го е сторил. Моли се за отмяна на атакуваното определение и за връщане на делото на състава, с указания за продължаване на процесуалните действия.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, намира следното:

Частната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, но по същество е неоснователна.

Съставът на ВКС е бил сезиран с „Касационна жалба срещу решение по ВАД № 33/24 г. по описа на Арбитражен съд при Българска търговско-промишлена палата“, като се сочи, че се обжалва същото в законоустановения срок и на основание чл. 47, ал. 1, т. 3 от Закона за арбитража, а именно: арбитражното решение противоречи на обществения ред в РБългария.

Съставът на ВКС е констатирал, че в изпълнение на дадените с разпореждане № 2192 от 23.10.2025 г. на Председателя на ІІ отд., ТК на ВКС, указания по редовността на исковата молба, в срока за отстраняване на нередовностите е постъпила чрез ССЕВ подписана с КЕП молба вх.№ 21803/24.11.2025 г., с която дадените указания са изпълнени частично, а именно: представена е „Касационна жалба/Иск за отмяна на арбитражно решение“, подписана с КЕП от адвокат Г. Г., сочен за пълномощник на дружеството-ищец; приложена е и справка, удостоверяваща валидността на положения КЕП; посочени са името и адреса на ответната страна по правния спор; представен е платежен документ, удостоверяващ внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 163,50 лв., постъпила по сметка на ВКС за държавни такси на 20.11.2025 г., съгласно счетоводно удостоверяване от 25.11.2025 г.

Съставът на ВКС е констатирал също и, че в едноседмичния срок за отстраняване на нередовностите, изтекъл на 24.11.2025 г. - съобщението с препис от разпореждане № 2192 от 23.10.2025 г. е връчено на страната на 17.11.2025 г., не са изпълнени следните от указанията по отстраняване нередовността на исковата молба, а именно: не е представено пълномощно на подписалия исковата молба адвокат Г.; не е посочена цената на иска в титулната част на исковата молба. Съставът на ВКС е добавил, че не са изпълнени и указанията относно дължимата държавна такса, като в тази връзка е изложил следните подробни аргументи: от петитума на поправената искова молба съставът на ВКС е приел, че цената на иска е в размер на 40 884,39 лв., образувана от сбора от размера на исковете, за които ищецът е осъден с арбитражното решение, съставляващ интереса от отмяната. С внесената от последния сума за държавна такса от 163,50 лв. не е изпълнено указанието, дадено му с посоченото разпореждане № 2192 от 23.10.2025 г., за дължимост на 4 % от цената на иска, съгласно изискването на чл. 71 ГПК във вр. с чл. 1 от Тарифата за държавни такси, които се събират от съдилищата по ГПК, възлизаща на 1 635,38 лв. Съставът на ВКС е допълнил, че дори и да се приеме, че в случая е приложима новата разпоредба на чл. 18, ал. 4 от посочената тарифа, приета с ДВ, бр. 99 от 2025 г., в сила от 21.11.2025 г. (доколкото изменението е настъпило в рамките на срока за изпълнение на указанията), дължимата държавна такса от 1 % върху интереса от отмяна възлиза на 408,85 лв., което също не съответства на внесената такава от 163,50 лв. Наред с това съставът на ВКС е констатирал, че не е изпълнено и указанието за представяне на платежен документ, удостоверяващ внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер, съответстващ на разпоредбата на чл. 102з, ал. 3 ГПК – за изготвяне на препис от исковата молба, предвид подаването на поправената искова молба по електронен път и доколкото ответникът „Г. Т. АД не е сред кръга от лицата по чл. 50, ал. 5 и чл. 52, ал. 2 ГПК, връчването на които се осъществява само по реда на чл. 38, ал. 2 ГПК.

С оглед на гореизложеното съставът на ВКС е заключил, че ищецът не е отстранил в срок всички указани нередовности на исковата молба, поради което и на основание чл. 129, ал. 3 ГПК е върнал подадената „Касационна жалба/Иск за отмяна на арбитражно решение“.

Обжалваното определение е правилно.

Ищецът е уведомен за горепосоченото разпореждане № 2192 от 23.10.2025 г. на Председателя на ІІ отд., ТК на ВКС, с което исковата му молба е оставена без движение до отстраняване на констатирани нередовности, и е даден едноседмичен срок от съобщението за отстраняването им, на 17.11.2025 г. В рамките на дадения срок е подадена т. нар. „Касационна жалба/Иск за отмяна на арбитражно решение“ с вх. № 21803/24.11.2025 г., с която дадените указания са само частично изпълнени, както подробно е описал съставът на ВКС в обжалваното определение. В разпореждане № 2192 от 23.10.2025 г. на Председателя на ІІ отд., ТК на ВКС изрично е указано, че при неизпълнение на дадените указания в срок исковата молба подлежи на връщане. Изложеното се отнася за отстраняване на всички констатирани нередовности на исковата молба /включително свързани с внасянето на дължащите се държавни такси и представяне на пълномощно за процесуално представителство на подалия исковата молба адвокат – останали неизпълнени в определения от съда срок/, а не само на част от тях, поради което не съществува законово задължение на съдебния състав за повторното даване на нови указания, както се излага в частната жалба.

С оглед на гореизложеното съставът на ВКС правилно е приложил нормата на чл. 129, ал. 3 ГПК, поради което и обжалваното, постановено от него определение, следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА определение № 3495 от 10.12.2025 г., постановено от Върховния касационен съд на Р. Б. Търговска колегия, Второ търговско отделение по т. д. № 2413 по описа на съда за 2025 г.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :