ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 50002

гр. София 10.03.2026 година.

Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, в закрито заседание на 05.03.2026 (пети март две хиляди двадесет и шеста) година в състав:

Председател: Владимир Йорданов

Членове: Димитър Димитров

Хрипсиме Мъгърдичян

като разгледа докладваното от съдията Д. Д. гражданско дело № 3876 по описа за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:

С молба вх. № 504 113/09.10.2023 година К. В. Б. е поискал да бъде изменено постановеното по делото решение № 50 279/11.09.2023 година, в частта му за разноските, като присъдените на „Електроразпределение Север“ АД [населено място] разноски бъдат намалени от 4778.80 лева на 2290.03 лева.

Препис от молбата е бил връчен на „Електроразпределение Север“ АД [населено място] на 14.11.2023 година, като по делото е постъпил отговор от адвоката осъществявал процесуално представителство на дружеството пред касационната инстанция, в който отговор обаче като подател е посочено „Енерго-П. П. АД [населено място]. С този отговор подадената от К. В. Б. молба по чл. 248 от ГПК е оспорена като неоснователна и е поискано оставянето й без уважение.

С оглед датата на постановяване на решението и датата на подаване на молбата от К. В. Б. срокът по чл. 248, ал. 1 от ГПК е спазен.

Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки данните по делото, намира следното:

С постановеното по делото решение № 50 279/11.09.2023 година касационният съд е отменил решение № 106/08.06.2021 година на Окръжен съд Бургас, шести граждански въззивен състав, постановено по гр. д. № 531/2021 година, а с това и потвърденото с него първоинстанционно решение № 260 158/28.01.2021 година на Районен съд Бургас, ХХХІІ-ри граждански състав, постановено по гр. д. № 6521/2020 година, като е постановил ново, с което е отхвърлил предявения от К. В. Б. против „Електроразпределение Север“ АД [населено място] иск, с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, за признаване за установено, че К. В. Б. не дължи на „Електроразпределение Север“ АД [населено място] сумата от 5368.39 лева, представляваща стойността на допълнително начислена електрическа енергия за периода от 29.10.2017 година до 09.06.2020 година, за абонатен № [ЕГН], за която сума е съставена фактура № [ЕГН]/08.07.2020 година. С оглед на този резултат от спора касационният съд се е поизнесъл и по отговорността на страните за направените от тях разноски, като е осъдил К. В. Б. да заплати „Електроразпределение Север” АД [населено място] сумата от 4778.80 лева, представляваща направени по делото разноски за всички съдебни инстанции.

В молбата си по чл. 248 от ГПК К. В. Б. сочи, че от присъдените с касационното решение на „Електроразпределение Север” АД [населено място] разноски сумата от 494.77 лева представлява заплатени такива за държавни такси, възнаграждение на свидетели и вещи лица, като останалата част от 4284.03 лева представлява заплатено адвокатско възнаграждение. Последните не били съобразени с фактическата и правна сложност на делото, като многократно надвишавали установените минимални размери на адвокатските възнаграждения. Освен това не били отчетени направените от молителя във всяка една от инстанциите възражения по чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на заплатеното от „Електроразпределение Север” АД [населено място] адвокатско възнаграждение. С оглед на това се иска сумата от 4284.03 лева да бъде намалена като на дружеството бъдат присъдени разноски за трите съдебни инстанции общо в размер на 2290.03 лева, от които след приспадане на сумата от 494.77 лева, остава сумата от 1795.26 лева за адвокатско възнаграждение или по 598.42 лева за всяка една от трите съдебни инстанции. Същевременно при присъдената с постановеното по делото решение сума от 4284.03 лева дължимото се за всяка една от инстанциите адвокатско възнаграждение е в размер на 1428.01 лева.

Сочената от К. В. Б. сума от 598.42 лева, представлява минималното адвокатско възнаграждение определено с оглед цената на иска от 5368.39 лева, определено съгласно чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/09.07.2004 година за възнаграждения за адвокатска работа, с предишно наименование Наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималния размер на адвокатското възнаграждение, съгласно редакцията й към релевантния за спора момент. Доколкото процесуалния представител на „Електроразпределение Север” АД [населено място] е регистриран по ЗДДС, към това възнаграждение трябва да бъде добавена и сумата от 119.68 лева за дължимия се ДДС или общо сумата би била в размер на 718.10 лева.

Съгласно чл. 78, ал. 5 от ГПК, когато заплатеното от страната адвокатско възнаграждение е прекомерно съобразено с фактическата и правна сложност на делото съдът след възражение на насрещната страна може да присъди по-нисък размер на разноските, включително и размер по-малък от минималния размер определен съгласно Наредба № 1/09.07.2004 година за възнаграждения за адвокатска работа, с предишно наименование Наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималния размер на адвокатското възнаграждение. Това е възможност, а не задължение на съда като освен това той не е длъжен, ако счете, че възражението е основателно да присъди предвиденото минимално възнаграждение, а може да определи и по-висок размер на същото, който да е съобразен с действителната и правна сложност на делото. Законът има предвид сложността на конкретното производство, а не на определена група дела, макар и същите да са със сходен предмет. Това произтича от обстоятелството, че всяко едно от делата в групата има своя специфика, която може да се дължи както на различия във фактическата обстановка от останалите дела в групата, така и на евентуално приложимите с оглед на това правни норми. Затова обстоятелството, че били налице множество дела, идентично по предмет с процесното, по които процесуалният представител на дружеството бил един и същ, което предполага осъществяване на еднородна защита, само по себе си не може да обоснове прекомерност на заплатеното от „Електроразпределение Север” АД [населено място] адвокатско възнаграждение. В конкретния случай заплатеното от „Енерго-П. П. АД [населено място] адвокатско възнаграждение е в размер близък, но по-нисък, от два пъти минималния такъв, определен съгласно действащата към релевантния момент, редакция на чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/09.07.2004 година за възнаграждения за адвокатска работа, с предишно наименование Наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималния размер на адвокатското възнаграждение, поради което не може да бъде счетен за прекомерен и несъответстващ на действителната фактическа и правна сложност на делото, като в случая следва да се отчете и това, че по делото са се разглеждали и множество спорни въпроси. Присъждането на определения по реда на Наредба № 1/09.07.2004 година за възнаграждения за адвокатска работа, с предишно наименование Наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималния размер на адвокатското възнаграждение минимален размер на адвокатското възнаграждение или на по-нисък такъв би било обосновано в случаите, когато спорните въпроси по делото са сведени до минимум, какъвто не е конкретния случай.

С оглед изложеното подадената от К. В. Б. молба за изменение на постановеното по делото решение № 50 279/11.09.2023 година, в частта му за разноските е неоснователна и трябва да се остави без уважение.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от К. В. Б. от [населено място],[жк], [улица], с ЕГН [ЕГН] молба вх. № 504 113/09.10.2023 година за изменение на постановеното по делото решение № 50 279/11.09.2023 година, в частта му за разноските, като присъдените на „Електроразпределение Север” АД [населено място], В. Т. Е, [улица] разноски бъдат намалени от 4778.80 лева на 2290.03 лева.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове: 1.