ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 678
[населено място], 10.03.2026 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на първо търговско отделение в закрито заседание на единадесети февруари две хиляди двадесет и шеста година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРИНА ПЕТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДЕСИСЛАВА ДОБРЕВА
МАРИЯ БОЙЧЕВА
като изслуша докладваното от съдия Добрева т. д. № 182 по описа за 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на адвокат Е. И. срещу определение № 3655/25.11.2025 г. по в. гр. д. № 2924/2025 г. на Окръжен съд Пловдив, с което е оставена без уважение жалба срещу определение на Районен съд Пловдив № 11417/18.07.2025 г. за отхвърляне на молба по чл. 248 ГПК, касаеща изменение на решението в частта за разноските и присъждане на възнаграждение по чл. 38 ЗАдв. в увеличен размер.
Жалбоподателят прави оплакване за неправилност на атакуваното определение с довод, че следва да се приложи Наредба № 1 за адвокатските възнаграждения в ред. ДВ, бр. 14/18.02.2025 г. и да се присъди възнаграждение в размер на 866, 39 лв. без ДДС. Съдът няма право на субективна преценка относно сложността на делото. Възнаграждението може да бъде намалено, но само, ако претендираният размер надхвърля обичайните възнаграждения за подобен род дела. В противен случай би се допуснало неравнопоставено третиране, при което съдът изисква пълна държавна такса на база цената на иска, но отказва да признае реалните разноски на страната, ангажирала адвокат при спазване на обичайните пазарни условия. Счита определеното възнаграждение от 200 лв. за крайно занижено. Позовава се на решение по дело С-57/15 г. на СЕС, както и на практиката на ВКС, формирана след постановяване на решение по дело С-438/2022 г. на СЕС.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК релевира основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК и поставя следните въпроси:
1. „Какъв...