Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на девети февруари две хиляди двадесет и шеста година в състав: Председател:

Д. П. Членове:

В. Ш.

М. Т. при секретар

С. Т. и с участието на прокурора

Д. М. изслуша докладваното от съдията

В. Ш. по административно дело № 969/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Ш. О. Х., [ЕГН], с постоянен адрес [населено място], О. Р. О. Б. подадена чрез пълномощника адв. Н., срещу Решение № 8483/10.10.2025 г., постановено по адм. дело № 328/2025 г. по описа на Административен съд Бургас, с което е отхвърлена жалбата на лицето против Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 02/06/3/0/07164/04/01 от 09.12.2024 г., издаден от Директора на Областна дирекция (ОД) Ямбол на Държавен фонд Земеделие (ДФЗ).

В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че мотивите на оспорвания съдебен акт са в противоречие със събраните по делото доказателства и в нарушение на приложимите материални разпоредби. Изтъква се, че актът изхожда от некомпетентен орган, като съгасно чл. 20а, ал. 5 ЗПЗП единствено изпълнителният директор или оправомощени от него лица могат да издават актове от категорията на процесните, което не е съобразено от административния съд. На следващо място, касаторът намира, че от първоинстанционния съд неправилно е прието, че неизпълнението на задължението за постигане икономически размер на стопанството и неговото поддържане не съставлява основание по чл. 70, ал. 1, т. 1 т. 9 ЗУСЕФСУ, а попада в т. 10 на нормата. Доколкото се касае за неизпълнение на заложените в бизнес плана финансови показатели, се твърди, че е следвало да бъде издадено решение за финансова корекция по чл. 73 ЗУСЕФСУ на основание чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕФСУ вр. чл. 27, ал. 6 ЗПЗП. По същество на спора се сочи, че неправилно съдът е изключил обработваните площи, собственост на съпруга и брата на бенефициента, при съобразяване на които се установява увеличение на икономическия размер на стопанството с най-малко 2 000,00 евро. Искането, поддържано и в съдебно заседание чрез пълномощника адв. Р., е за отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго по същество, с което да бъде уважена жалбата против процесния АУПДВ. Претендира се присъждане на разноски за две съдебни инстанции.

О. Д. на ОД Ямбол на ДФЗ, чрез пълномощника юрк. Г., в писмен отговор, оспорва основателността на касационната жалба и моли за оставяне в сила първоинстанционното решение. Претендира присъждане на разноски за две съдебни инстанции, включително за юрисконсултско възнаграждение в максимален размер, а в условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника.

Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба, направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, и съобрази становищата на страните, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от легитимирана страна и против подлежащ на оспорване съдебен акт, а по съществото ѝ съобрази следното:

Предмет на съдебен контрол пред Административен съд Бургас е бил АУПДВ № 02/06/3/0/07164/04/01 от 09.12.2024 г., издаден от Директора на ОД Ямбол на ДФЗ, с който, на основание чл. 9, ал. 1, т. 4 от Договор № BG06RDNP0001-6.012-0965-C01 (Договор/а), т. 32.4 от Раздел 2. Финансово изпълнение на проектите и плащене от Условията за изпълнение, чл. 59, ал. 1и ал. 2 АПК вр. чл. 165 и чл. 166 ДОПК, както и чл. 20а, ал. 2 и ал. 6 ЗПЗП, на Ш. О. Х. е отказано изплащане на финансова помощ в размер на 9 779,00 лв, представляваща второ плащане по Договора, и е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 19 558,00 лв., представляваща изплатена вече сума.

В хода на административното производство е прието за установено, че между Ш. О. Х. и ДФЗ и има сключен административен договор № BG06RDNP0001-6.012-0965-C01 от 19.12.2022 г. по процедура чрез подбор BG06RDNP0001-6.012 по подмярка 6.3 Стартова помощ за развитие на малки стопанства от мярка 6 Развитие на стопанства и предприятия от Програма за развитие на селските райони 2014 2020 г.

Съгласно чл. 14, ал. 1, т. 8 от Договора и т. 17.10 от Раздел 1 Техническо изпълнение на проектите към Условия за изпълнение на одобрени проекти по процедурата във връзка с процесната мярка, в срок до изтичане на 5 години от сключване на административния договор бенефициентът е длъжен да поддържа икономическия размер на стопанството, измерен в стандартен производствен обем (СПО), за който е бил одобрен, както и увеличението на икономическия размер на стопанството от най-малко 2 000,00 евро СПО, считано от периода на подаване на искането за второ плащане до изтичане на 5 години от датата на сключване на договора.

В конкретния случай от бенефициента е подадено искане за второ плащане на 17.07.2024 г., като в декларация за данните за определяне на СПО на стопанството са посочени следните имоти и отглеждани култури: 1. имот № 61666.52.15 4,651 дка кайсии; 2. имот № 61666.52.15 0,700 дка череши; 3. имот № 61666.12.2 4,547 дка дини; 4. имот № 21333.5.51 1,990 дка дини; 5. имот № 21333.13.66 3,900 дка домати; 6. имот № 21333.13.66 1,139 дка угари; 7. имот № 61666.52.4 3,001 дка дини.

С. П. № 3 към Договора, една от заложените цели е увеличаване на икономическия размер на стопанството с минимум 2 000,00 евро, измерен в СПО, като за целта лицето е наело имот № 21333.5.51 и са засадени 1,990 дка дини, както и имот № 21333.13.66, в който са засадени 3,900 дка домати и са оставени 1,139 дка под угар.

След обработка на представените с искането за плащане документи, както и след извършени административни проверки преди второ плащане, включително и извършено на място посещение, на Ш. О. Х. чрез ИСУН, е изпратено уведомително писмо за отстраняване на нередовности на 24.09.2024 г. В отговор от 24.09.2024 г. е посочено, че имоти № 21333.5.51 и № 21333.13.66 са наети от съпруга на бенефициента Х. Х. Х.. Приложено е удостоверение, от което е видно, че Х. Х. Х. е наследник на по от съответните имоти от 2008 г.

С. У. за изпълнение т. 32.24 от Раздел 2 Финансово изпълнение на проектите и плащане, когато към датата на подаване на искането за второ плащане бенефициентът е бил в брак и съпругът/съпругата му, при изчисляване на икономическия размер на стопанството, съгл. буква б не се включва земята, която към датата на подаване на проектното предложение е била собственост или е ползвана на друго правно основание от съпруга, вкл. в качеството му на едноличен търговец, член на кооперацията, избран за председател, както и юридическо лице, чийто мажоритарен дял от капитала се притежава се притежава или се е притежавал от съпруга/съпругата.

В акта е посочено, че СПО, изчислен към датата на сключване на договора за финансова помощ и получаване на първо плащане е в размер на 15 621,51 лв. (7 987,15 евро), а при административната проверка на искане за второ плащане е изчислен СПО 13 023,31 лв. (6 658,71 евро), което представлява намаление спрямо първоначалното СПО с 2 598,20 лв. (1 328,44 евро), т. е. не е налице нарастване с минимум 2 000,00 евро.

За изчисление на СПО в размер на 15 621,51 лв. (7 987,15 евро) при първо плащане, в АУПДВ е посочено, че при административна проверка на искане за второ плащане е изчислен СПО с включена идеална част от 16 645,64 лв. (8 510,78 евро). Спрямо първончалното СПО 15 621,51 лв. (7 987,15 евро) нарастването според органа е с 521,06 евро.

При така приетото за установено, в АУПДВ е посочено, че е налице неизпълнение на договорни и нормативни задължения съгласно т. 32 и т. 32.4, Раздел 2 Финансово изпълнение на проектите и плащане, респективно чл. 9, ал. 1, т. 4 от Договора, в резултат на което Фондът изисква от бенефициента връщане на полученото първо плащане по чл. 3, ал. 2, т. 1 от Договора, като бенефициентът няма право да получи второто плащане по чл. 3, ал. 2, т. 2, когато не е постигнал увеличаване на икономическия размер на стопанството спрямо първончалния размер с най-малко 2 000,00 евро, измерен в СПО, най-късно до изтичане на посочената в бизнес плана крайна дата на периода за проверка на неговото изпълнение.

С писмо с изх. № 07-285-6500/665 от 09.10.2024 г. е открито производство по издаване на АУПДВ на основание чл. 24, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 АПК. От бенефициента, на 17.10.2024 г., чрез ИСУН, е постъпило възражение, в което е посочено, че посочените два имота са наследени от съпруга и брат му в съсобственост по за всеки. Оспорено е наличието на хипотезата на т. 32.24 от Раздел 2 от Условията за изпълнение, тъй като същите не са били обработвани от съпруга, респ. използвани са по предназначение от бенефициента към датата на искането, и не са посочени в бизнес плана първоначално при подаване на проектното предложение, следователно е могло да бъдат ползвани за целите на изпълнението на ангажимента за увеличаване на обработваемата земеделска площ на стопанството при подаване на искането за второ плащане.

По отношение на въведеното възражение, в АУПДВ е посочено, че съгласно справка в базата данни на МРРБ НБД Население Ш. О. Х. и Х. Х. Х. имат сключен брак от 13.02.1980 г., поради което е изпълнена първата предвидена предпоставка. Съобразно представени скици и удостоверение за наследници е потвърдено и обстоятелството, че Х. Х. Х. е съсобственик на процесните имот, заедно с брат си. Установено е, че имотите са отдадени под наем на бенефициента с договор от 27.10.2023 г., като до този момент същите са стопанисвани от други лица по силата на наемни правоотношения според справки за правни основания от Общинска служба З. Р. С оглед това е прието, че имотите не следва да се вземат под внимание при изчисление увеличението на икономическия размер на сопанството, измерен в СПО, тъй като към датата на подаване на искането земята е била собственост или е ползвана на друго правно основание от съпруга.

В хода на съдебното производство е допусната съдебно-икономическа експертиза, заключението по която е кредитирано от съда и не е оспорено от страните.

При така установената фактическа обстановка и след извършена проверка съгласно чл. 168 във вр. с чл. 146 от АПК, административният съд е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената писмена форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с приложимите материални разпоредби.

Мотивирано са споделени изводите на административния орган за допуснато нарушение на т. 32.24 от Условията за изпълнение, като земите, ползвани от бенефициента по силата на сключен договор за наем със съпруга му, не следва да се включват при изчисление на икономическия размер на стопанството. При съобразяване експертизата по делото, е прието, че не е налице увеличаване размера на стопанството с минимум 2 000,00 евро.

Решението е валидно и допустимо, но неправилно.

Неоснователно е възражението, че АУПДВ е издаден от некомпетентен орган. Съгласно чл. 20а, ал. 5 ЗПЗП изпълнителният директор издава актове за установяване на публични държавни вземания по реда на Административнопроцесуалния кодекс и решения за налагане на финансови корекции по реда на глава пета, раздел III от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление, а според ал. 5 Изпълнителният директор може да делегира със заповед правомощията си по ал. 5 и по чл. 73 и 74 на заместник изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда. В конкретния случай по делото е приложена Заповед № 03-РД/1973 от 08.05.2024 г. на Изпълнителния директор на ДФЗ, като съгласно т. II, 28 вр. т. III, т. 9 и т. IV, т. 6 Директорът на Областна дирекция Ямбол е сред органите, разполагащи с правомощие да издава АУПДВ.

Основателно касаторът твърди обаче, че спорният АУПДВ е издаден при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като в случая е следвало да бъде издадено решение за финансова корекция по реда чл. 73 ЗУСЕФСУ вр. чл. 27, ал. 6 ЗПЗП.

При действието на 4, ал. 3 от ДР на ЗУСЕФСУ предоставянето на безвъзмездна финансова помощ, както и плащанията, верифицирането или сертифицирането на разходите по програмата по ал. 1 се извършват при условията и по реда на този закон, доколкото друго не е предвидено в Регламент (ЕС) № 1305/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета (ОВ, L 347/487 от 20 декември 2013 г.) и Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 352/78, (ЕО) № 165/94, (ЕО) № 2799/98, (ЕО) № 814/2000, (ЕО) № 1290/2005 и (ЕО) № 485/2008 на Съвета (ОВ, L 347/549 от 20 декември 2013 г.), в Закона за подпомагане на земеделските производители или в акт по неговото прилагане.

Предвиденото друго се съдържа в ЗПЗП, доколкото с чл. 27, ал. 6 от него установяването на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ е в приложното поле на ЗУСЕФСУ, но само когато нарушението, представляващо основание за възстановяването, е и основание за налагане на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 1-9 ЗУСЕФСУ. На основание чл. 27, ал. 7 ЗПЗП, дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради неспазване на критерии за допустимост, ангажимент или друго задължение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони, извън основанията по ал. 6, се установява с издаването на акт за установяване на публично държавно вземане по реда на АПК.

В конкретния случай се касае за административно производство по прилагане на подмярка 6. 3. Стартова помощ за развитие на малки стопанства от мярка 6 Развитие на стопанства и предприятия от ПРСР за периода 2014 2020, която попада в обхвата на чл. 9б ЗПЗП. Тази подмярка не е сред мерките и подмерките, изчерпателно изброени в чл. 9б, т. 1 ЗПЗП, съответно е налице мярка, подаща в обхвата на чл. 9б, т. 2, като се касае се за подпомагане по мярка по чл. 19 от Регламент (ЕО) № 1305/2013 Развитие на стопанството и стопанската дейност.

Фактическото основание за издаване на спорния АУПДВ е неизпълнение на договорни и нормативни задължения, доколкото бенефициентът не е постигнал увеличение на икономическия размер на стопанството с най-малко 2 000,00 евро, измерен в СПО, най-късно до изтичане на посочената в бизнес плана крайна дата на периода за проверка на неговото изпълнение. Заложените показатели в одобрения бизнес план, съответно избраните специфични цели и резултати, свързани с развитие на дейностите на стопанството, представляват индикатори за постигане на целите на финансирането, одобрени в рамките на проекта. В този смисъл е трайната и непротиворечива съдебна практика (напр. Решение № 2727/15.03.2023 г., постановено по адм. дело № 1045/2023 г. по описа на ВАС), съгласно която заложените в бизнес плана финансови показатели са индикатори за изпълнение на одобрения проект (по мерките и подмерките от ПРСР) и непостигането им съставлява основание за извършването на финансова корекция съгласно чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕФСУ, за което се издава решение по чл. 73 ЗУСЕФСУ.

В конкретния случай договорът за отпускане на финансова помощ по програмата е сключен на 19.12.2022 г. - след измененията, с които са създадени ал. 6 и ал. 7 на чл. 27 ЗПЗП, поради което и с оглед твърдяното нарушение, органът е следвало да издаде решение за финансова корекция.

Отделно, за да приеме, че не е налице заложеното в бизнес плана увеличение на стопанството, административният орган се е позовал на т. 32.24, б. б от Условията за кандидатстване, като е приел, че земята на съпруга на бенефициента, отдадена под наем за изпълнение на бизнес плана, не следва да се включва при изчисляване на увеличението на икономическия размер на стопанството.

От една страна, административният съд не е съобразил, че административният орган не оспорва, че договорът, сключен между бенефициента и съпруга му за ползване на земеделските земи е вписан в службата по вписванията и има нотариална заверка, т. е. е с надлежна дата и не е оспорен като годно правно основание. Съгласно чл. 228 ЗЗД с договора за наем наемодателят се задължава да предостави на наемателя една вещ за временно ползване, а наемателят да му заплати определена цена. В съдебната практика и в правната доктрина е утвърдено разбирането, че сключването на договор за наем представлява действие на управление, като договорът поражда валидно правно действие дори когато не е сключен със собственик. В конкретния случай е установено, че съпругът на бенефициента притежава идеална част от отдадените под наем земеделски земи, като договорът е сключен за целите имоти. По отношение на съсобствените вещи разпоредбата на чл. 32, ал. 1 ЗС установява правилото, че общата вещ се управлява съгласно решението на съсобствениците, притежаващи повече от половината от общата вещ.

От друга страна, според чл. 37, ал. 8, т. 2 от Наредба № 10 от 10.06.2016 г. за прилагане на подмярка 6.3 Стартова помощ за развитието на малки стопанства от мярка 6 Развитие на стопанства и предприятия от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г. към датата на заявката за второ плащане при изчисляване увеличението на икономическият размер на стопанството не се включва земята, която към подаване на заявлението за подпомагане е била собственост или ползвана на друго правно основание от съпруга на земеделския стопанин.

Съгласно чл. 5, ал. 2, т. 3 и т. 4 от Наредба №10/10.06.2016 г. към датата на подаване на заявлението за подпомагане кандидатите трябва да имат икономически размер на стопанството, измерен в стандартен производствен обем (СПО) в границите между 2000 евро и 7999 евро включително, и трябва да са собственици, наематели и/или арендатори на цялата налична в земеделското стопанство земя. Според чл. 5, ал. 5 цялата налична в земеделското стопанство земя по ал. 2, т. 4 трябва да се стопанисва от кандидата. Съгласно разпоредбата на чл. 5, ал. 10, т. 1 от същата наредба не се счита за изпълнено условието по ал. 2, т. 3, когато съпругът/съпругата на кандидата физическо лице има отделно земеделско стопанство като собственик и общият сбор на икономическия размер на земеделските стопанства надвишава 7999 евро СПО, общият сбор се изчислява на база, равна пропорционално на процентите собственост. Съгласно чл. 5, ал. 11 от Наредбата при изчисляване на общия начален икономически размер на стопанството по ал. 2, т. 3 се взема предвид цялата налична в земеделското стопанство земя.

Предвид разпоредбата на чл. 5, ал. 10, т. 1 от Наредбата няма забрана имот на съпругът да е включен в земеделското стопанство на бенефициента, ако съпругът няма отделно земеделско стопанство, както е в процесния случай. Сравнена нормата на чл. 5, ал. 10, т. 1 с чл. 37, ал. 8, т. 2 от същата наредба води до извод, че ограничението в чл. 37, ал. 8, т. 2, възпроизведено в т. 32.24, б. б, за участие на имот на съпруг без земеделско стопанство за получаване на второ плащане надхвърля условията за кандидатстване по чл. 5, ал. 2, т. 4, ал. 4, 5, ал. 10, т. 1 и ал. 11 от Наредбата, които позволяват в икономическия размер на стопанството да участва цялата земя, обработвана от земеделския стопанин, включително земя на съпруга, включена в стопанството, ако съпругът няма отделно стопанство. По делото категорично няма данни съпругът Х. Х. Х. да има отделно земеделско стопанство, поради което предвид допустимостта по чл. 5, ал. 10, т. 1 от Наредбата имот на съпругът, който няма отделно земеделско стопанство, няма пречка да участва при изчисляване икономическия размер на стопанството (в този смисъл Решение № 3809/24.03.2021 г., постановено по адм. дело № 9944/2020 г. по описа на ВАС).

С оглед цитираната практика и при липса на данни за противопоставяне от другия съсобственик, както и на твърдения в АУПДВ, че имотите не се стопанисват именно от бенефициента изцяло и/или не са засадени със съответните култури, неправомерно същите са изключени при изчисление икономическия размер на стопанството.

При съобразяване експертизата по делото, се установява, че началният икономически размер на стопанството на Ш. О. Х., измерен в СПО, е бил 15 621,51 лв., колкото е установено и от административния орган. Според вещото лице, при включване на спорните имоти, размерът към датата на подаване на документите за второ плащане, се равнява на 20 627,48 лв., или е налице увеличение с 5 005,97 лв., които възлизат на 2 559,51 евро. Това означава, че бенефициентът на помощта е постигнал заложената в бизнес плана цел нарастване на икономическия размер на стопанството, измерен в СПО, с минимум 2 000,00 евро към датата на подаване на документите за второ плащане, поради което АУПДВ се явява незаконосъобразен.

С оглед изложеното, решението на административния съд, с което е отхвърлена жалбата, е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и при необоснованост на правните изводи, поради което следва да бъде отменено, и вместо него да се постанови друго, с което жалбата на лицето против АУПДВ да бъде уважена.

При този изход на спора и навременна претенция, подкрепена с доказателства, в полза на касатора се следват разноски за две съдебни инстанции. За производството пред административния съд, съгласно списък по чл. 80 ГПК, страната е сторила разноски за държавна такса в размер на 10,00 лв; адвокатско възнаграждение в размер на 960,00 лв. с ДДС и депозит за вещо лице в размер на 325,00 лв., или общо 1 295,00 лв. Посочената сума следва да се превалутира съгласно чл. 12 и чл. 13 от Закона за въвеждане на еврото в Република България, като възлиза на 622,12 евро. За касационната инстанция разноските на страната са общо 3 120,00 евро, от които 120,00 евро за държавна такса и 3 000,00 евро за адвокатско възнаграждение. Настоящият касационен състав намира възражението за прекомерност за неоснователно с оглед правната сложност на спора и обема на процесуалните действия и осъществената от адвоката защита, включително при съобразяване критериите за справедливост, зададени с Решение по дело С-438/22 на СЕС.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 8483/10.10.2025 г., постановено по адм. дело № 328/2025 г. по описа на Административен съд Бургас, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ по жалба на Ш. О. Х., [ЕГН], Акт за установяване на публично държавно вземане № 02/06/3/0/07164/04/01 от 09.12.2024 г., издаден от Директора на Областна дирекция Ямбол на Държавен фонд Земеделие.

ОСЪЖДА Държавен фонд Земеделие да заплати в полза на Ш. О. Х., [ЕГН], с постоянен адрес [населено място], О. Р. О. Б. сума в размер на 3 742,12 евро, представляваща разноски за две съдебни инстанции.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ Д. П.

секретар:

Членове:

/п/ В. Ш.

/п/ М. Т.