Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на осемнадесети февруари две хиляди двадесет и шеста година в състав: Председател:

М. М. Членове:

Х. К. А. М. при секретар

С. Т. и с участието на прокурора

А. Г. изслуша докладваното от съдията

А. М. по административно дело № 1510/2026 г.

Производството е по реда на чл. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба от "Д. Б. ООД срещу решение № 11357/21.10.2025 г., постановено по адм. дело № 305/2025 г. по описа на Административен съд - Варна, с което е отхвърлена жалбата против Ревизионен акт № Р-03000324000835-091-001/05.11.2024 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Варна, потвърден с Решение № 256/24.01.2025 г. на Директор на Дирекция „ОДОП“ Варна при ЦУ на НАП.

В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на обжалваното решение, поради противоречие на материалния закон, нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, съставляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Настоява за отмяна на атакуваното решение. Претендира присъждане на разноски.

Ответникът - Директор на Дирекция ОДОП В. П. ЦУ На НАП, чрез процесуалния си представител, оспорва основателността на жалбата, по подробно изложени съображения в писмен отговор. Сторено е искане за присъждане на деловодни разноски.

Прокурорът от Върховна касационна прокуратура на Р. Б. дава заключение за неоснователност на касационната жалба в мотивирано заключение по делото.

Върховният административен съд - Осмо отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна.

Предмет на съдебен контрол пред Административен съд е била законосъобразността на Ревизионен акт № Р-03000324000835-091-001/05.11.2024 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Варна, потвърден с Решение № 256/24.01.2025 г. на Директор на Дирекция „ОДОП“ Варна при ЦУ на НАП.

Върховният административен съд – състав на осмо отделение намира обжалваното решение за валидно, допустимо и правилно.

Същото е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд.

В хода на първоинстанционното производство са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването на административния акт, като са събрани и ценени относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства, обсъдени са релевантните факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните. Законосъобразността на оспорения административен акт е изследвана в съответствие с очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. При постановяване на процесния съдебен акт не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми.

В касационната жалба не се сочат обстоятелства, водещи до промяна на изводите, формирани от първоинстанционния съд при осъществения съдебен контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт, обхващаща преценката досежно наличието на установените от компетентния орган релевантни юридически факти (изложени като мотиви в акта) и съотнасянето им към нормите, посочени като правно основание за неговото издаване. Мотивите на първоинстанционния съд се споделят от настоящия съдебен състав и не следва да бъдат преповтаряни, поради което по силата на чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК, касационната инстанция препраща към тях. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. Не са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществени такива. При постановяването на същия са взети предвид относимите за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения.

Първоинстанционният съд е събрал необходимите за установяването на правно релевантните факти доказателства, които е анализирал и е установил фактите. Въз основа на тях е извел обосновани и правилни правни изводи относно законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт. Неоснователни са оплакванията за нарушение на материалния закон и необоснованост на съдебния акт.

Правилно е становището на първоинстанционния съд, че по делото са налице достатъчно годни и относими доказателства, обосноваващи твърденията на административния орган.

Съдът е обсъдил подробно събраните гласни /СТЕ, ССчЕ и свидетелски показания/ и писмени доказателства, съобразно изискванията на чл. 172а, ал. 2 от АПК.

Правилно съдът е приел, че оспорният РА не е нищожен. Издалите електронните документи органи по приходите, са притежавали изискуемите се КЕП, издадени от доставчик на квалифицирани удостоверителни услуги. В електронните подписи се съдържат всички данни за установяване самоличността на физическите лица, посочени като автори на КЕП, които представляват необходимите „данни за идентификация на лица“ по смисъла на Регламент (ЕС) № 910/2014.

Съдът е установил, че в ЗВР, въз основа на която е образувано ревизионното производство, както и в следващата заповед, с която ЗВР е изменена, са вписани всички необходими данни идентифициращи ревизираното дружество. Допуснатата техническа грешка при изписването на неговия актуален представляващ, по не е рефлектирало върху индивидуализацията на ревизирания субект, респ. и на правото на защита на адресата на акта.

Обоснован е изводът на съда, че не е нарушена процедурата на връчване на РД и ЗВР на електронния адрес на дружеството. Доказателствата по делото сочат, че връчването е бил надлежно осъществено и удостоверено от пълномощник на управителя на дружеството - жалбоподател с последващи процесуални действия, поради което правилно съдът е приел, че не е било накърнено правото му на защита, предвид подадените в срок жалби по административен и съдебен ред против РА.

Спазени са предвидените в ДОПК срокове за извършване на ревизията и за издаване на оспорения РА. Сроковете за произнасяне на органите по приходите са инструктивни, поради което и неспазването им не съставлява съществено процесуално нарушение и не влече след себе си като последица незаконосъобразност на издадения след срока акт, респ. неговата нищожност, както се претендира от жалбоподателя/касатор.

Предмет на спора са непризнатите разходи за различните периоди включени в обхвата на ревизията, произтичащи от издадени фактури с предмет - хранителни и нехранителни стоки и консултански услуги.

Съдът е установил, че липсват съпътстващи фактурите доказателства относно изискуемата конкретизация за обем, предмет, средства и способи за изпълнение на доставките на стоки и услуги. Не са били представени доказателства за постъпили в патримониума на дружеството хранителни и нехранителни стоки, за вида на материалите/стоките, за аналитична отчетност за заведени по вид материали/стоки, за наличие на приемо-предавателни протоколи, както и доказателства за лицата, които са предали и получили стоките.

Също така не са били представени доказателства за разработени стратегии за подобряване ефективността на компанията възложител, за извършено наблюдаване на пазарите в страната и чужбина, за изготвени анализи, мониторинг, статистика, намиране на бизнес клиенти и нови партньори с оглед разширяване на дейността на възложителя, не са представени проекти за финансиране от структури на ЕС, разработени бизнес планове и др.

Обоснован е изводът на съда, че в частта, в която с РА е прието, че по издадените от „В. М. Интернешънал“ ЕООД, „Биботех“ ЕООД и „Варнавест" ЕООД фактури липсва доставка на стоки и услуги по см. на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС и че същите са издадени, без да е възникнало данъчно събитие, правилно правото на данъчен кредит е отказано на основание чл. 68 ал. 1 и ал. 2, чл. 69 ал. 1 т. 1, чл. 71 ал. 1 от ЗДДС във връзка с чл. 6, чл. 9 и чл. 25 ал. 1 от ЗДДС.

По отношение на непризнато право на приспадане на данъчен кредит по фактура, издадена от „Диана“ ООД съдът е установил, че от РЛ не са били представени доказателства за собствени или наети МПС и транспортни документи, в т. ч. пътни листи от които да се установи, че осчетоводените разходи са свързани с независимата икономическа дейност на дружеството. Правилно на основание чл. 68 ал. 1 т, 1 от ЗДДС, чл. 69 ал. 1 и чл. 70 ал. 1 т. 5 от ЗДДС не е признато право на приспадане на данъчен кредит за данъчен период м. 01/2023 г.

Обоснован е изводът на съда, че ревизионният акт е законосъобразен в частта на установените задължения по ЗДДС, респ. че законосъобразно е увеличен счетоводният финансов резултат и е определен корпоративен данък. Доводите на съда в тази насока са правилни и следва да бъдат изцяло споделени.

Предвид изложеното Върховният административен съд – състав на осмо отделение намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора и навременно заявена претенция за това на ответника по касация се следва присъждане на сторените разноски пред касационната инстанция. Същите се констатираха в размер на 2 044, 72 евро разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Воден от горното, на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд - осмо отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 11357/21.10.2025 г., постановено по адм. дело № 305/2025 г. по описа на Административен съд - Варна.

ОСЪЖДА „Д. Б. ООД, ЕИК 206046309 да заплати на НАП сумата от 2 044, 72 евро, представляваща разноски за настоящата инстанция.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ М. М.

секретар:

Членове:

/п/ Х. К. п/ А. М.