ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 586

гр. София, 09.02.2026 г.

[Фирма 1], ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, ТРЕТО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание проведено на пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ ТОМОВ

ЧЛЕНОВЕ: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ

НЕВИН ШАКИРОВА

като разгледа, докладваното от съдия Н. Ш. гр. д. № 4711 по описа за 2025г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 вр. ал. 1, т. 2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество, подадена чрез процесуален представител държавен инспектор Е. С. против определение № 2381/18.09.2025г. постановено по в. гр. д. № 3226/2024г. по описа на Апелативен съд – София, с което на основание чл. 248, ал. 1 от ГПК е оставена без уважение подадената от частния жалбоподател молба за изменение на постановеното по делото решение № 831/16.06.2025г. в частта за разноските – държавна такса /1971.10 лева/ и адвокатско възнаграждение /5000 лева/.

Частният жалбоподател поддържа доводи за неправилност на обжалваното определение поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на процесуални правила и отправя искане обжалваното определение да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което молбата за изменение да се уважи с извод, че ищецът КОНПИ е освободен от заплащане на държавна такса в производствата за отнемане на незаконно придобито имущество на основание чл. 154, ал. 3 от ЗОНПИ и се ползва от привилегията по чл. 84, ал. 1, т. 1 от ГПК вр. чл. 162, ал. 2, т. 5 от ДОПК, както и за прекомерност на платеното от ответника адвокатско възнаграждение и неговото намаляване.

В отговор на жалбата ответникът Х. С. Ш., чрез процесуален представител адв. П. Б. оспорва доводите в нея. Поддържа, че обжалваното определение е правилно и законосъобразно, като отправя искане частната жалба да бъде оставена без уважение.

Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на Трето отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл. 274, ал. 2 от ГПК, приема следното:

Частната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК, срещу обжалваем акт – определение, което попада в хипотезата на чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК, от процесуално легитимирана страна – въззивник по делото, с правен интерес от обжалване и отговаря на съдържателните изисквания на чл. 275, ал. 2 от ГПК.

Установява се от данните по делото, че производството пред Софийски градски съд е било образувано по предявени с искова молба от 17.07.2020г. от Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество срещу Х. С. Ш. искове за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество по чл. 153, ал. 1 от ЗОНПИ на обща стойност 98575 лева.

С решение № 260391/28.06.2024г. постановено по гр. д. № 7113/2020г. по описа на Софийски градски съд, потвърдено с решение № 831/16.06.2025г. постановено по в. гр. д. № 3226/2024г. по описа на Апелативен съд – София предявените искове са били отхвърлени.

При този резултат с въззивното решение Комисията е осъдена да заплати за въззивното производство държавна такса в размер на 1971.50 лева и разноски на ответника в размер на 5000 лева.

С обжалваното определение подадената от въззивника молба по чл. 248, ал. 1 от ГПК за изменение на решението в частта за разноските, основана на доводи за недължимост на заплащането на държавната такса от Комисията и за прекомерност на присъденото адвокатското възнаграждение на ответника е оставена без уважение от въззивния съд.

Обжалваното определение е законосъобразно.

В практиката си Върховният касационен съд е разяснил, че в производството по ЗОНПИ Комисията не брани интереси от по-висш порядък, тъй като не осъществява защита на публична държавна собственост и не претендира публични държавни вземания, а се явява процесуален субституент на държавата в производство по отнемане в нейна полза на имущество, което е незаконно придобито от частноправни субекти, като до неговото отнемане с влязло в сила съдебно решение, което има конститутивно действие, това имущество няма публичноправен характер. Разяснено е, че приложимият специален закон съдържа изрични норми относно присъждането на държавните такси и разноските – разпоредбата на чл. 157, ал. 2 от ЗОНПИ предвижда, че с решението си съдът присъжда държавната такса и разноските в зависимост от изхода на делото. На основание чл. 154, ал. 3 от ЗОНПИ Комисията – ищец е освободена от внасянето на държавната такса само при подаването на исковата молба, респ. при подаването на жалби, като дължимата държавна такса се присъжда в зависимост от изхода на делото – чл. 157, ал. 2 от ЗОНПИ. Предвид и изричната разпоредба на чл. 158, ал. 4 от ЗОНПИ е несъстоятелен доводът, че КОНПИ не дължи държавна такса в това производство. Няма основание Комисията да се счита освободена от това задължение на основание особения случай по чл. 84, т. 1 от ГПК. Прието е, че държавната такса е финансово плащане със задължителен характер, което се налага едностранно от държавата и в случая тя изрично го е предвидила и спрямо КОНПИ в производството по ЗОНПИ, с нарочна разпоредба. Възприето е също, че съдебната такса има и възпиращ ефект за ограничаване на напълно неоснователните искания, вкл. жалби, като това се отнася и за случаите, когато страна по делото е държавата или неин процесуален субституент – това са мерки, с които се ограничава неоснователното претендиране на права и разхищението на държавен ресурс, вкл. за разноски спрямо насрещните страни. В този смисъл освен цитираната от въззивния съд в решението му практика на ВКС е и определение № 5852/15.12.2025г. по ч. гр. д. № 4655/2025г., III ГО; определение № 2833/04.10.2023г. по ч. гр. д. № 3948/2023г., III ГО; решение № 147/16.09.2019г. по гр. д. № 1998/2018г., IV ГО и др.

По въпроса по приложението на чл. 78, ал. 5 от ГПК и обстоятелствата, които съдът отчита при преценка на фактическата и правна сложност на делото при направено възражение за прекомерност на договореното и заплатено от насрещната страна адвокатско възнаграждение е налице формирана практика на ВКС, според която критерият по прилагането на чл. 78, ал. 5 от ГПК е комплексен. Съгласно дадените разяснения в т. 3 на ТР № 6 от 06.11.2013г. по тълк. д. № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС, основанието по чл. 78, ал. 5 от ГПК се свежда до преценка на съотношението на цената на адвокатската защита и фактическата и правна сложност на делото. Правомощието на съда да осъществи самостоятелна преценка при сезиране за прекомерност е израз на основното начало в гражданския процес за социална справедливост и достъп до правосъдие. Съобразява се дължимото правно разрешение на повдигнатите правни въпроси, което е различно по сложност при всеки отделен случай. Преценката на съда се формира с оглед вида на спора, материалния интерес, вида и количеството на извършената работа при отчитане спецификата на адвокатския труд, като наред с правилата за възлагане отговорността за разноски съобразно изхода на делото в гражданския процес, съчетано се прилагат принципа за достъпност до адвокатска защита като гаранция за достъп до правосъдие, възмездният характер на тази защита със зачитане на разумно и пропорционално определено възнаграждение, което да е обективно и справедливо /чл. 36 от ЗА/. Установената практика на ВКС съобразява застъпеното в практиката на ЕСПЧ разбиране за връзка на пропорционалност между използваните средства и целите, които трябва да бъдат постигнати. Съдът има правомощието да намали поради прекомерност адвокатското възнаграждение при нарушена пропорционалност между използваните средства и преследваната цел за справедливо възмездяване на положения от адвоката труд. При нарушена пропорционалност, във всеки конкретен случай се съобразява нейната степен. В този смисъл определение № 213 от 20.01.2025г. по ч. гр. д. № 4424/2024г. на ВКС, III ГО и цитираните в него.

Зачитайки решението от 25.01.2024г. по дело С-438/22 на СЕС, Наредба № 1 от 09.07.2004г. и определените в нея минимални размери на адвокатските възнаграждения не обвързват съда поради противоречие на нейните разпоредби с общностното право. По тези критерии платеното по въззивното производство адвокатско възнаграждение от въззиваемата страна в размер на 5000 лева в случая не е прекомерно.

В договора за правна защита и съдействие между въззиваемия и процесуалния му представител от 20.05.2025г. е договорено общо възнаграждение в размер на 5000 лв. за цялото производство пред въззивната инстанция, с отбелязване, че сумата е платена в брой. Не е налице законовата хипотеза на чл. 78, ал. 5 от ГПК с оглед предмета на делото, цената на предявените искове, броя на проведените съдебни заседания, фактическата и правна сложност на делото с оглед на въведените в спора факти и изложените правни твърдения, както и с оглед конкретно извършените от процесуалния представител на страната процесуални действия и количеството извършена работа /подадени два отговора на въззивна и частна жалба; явяване в съдебни заседания; събиране на допълнително заключение на СИЕ; приемане на писмени доказателства; представяне на писмени бележки и допълнителни такива, както и отговор на молбата на чл. 248, ал. 1 от ГПК/. Нормата на чл. 78, ал. 5 от ГПК, като изключение от общото правило за дължимост на разноски, следва да се прилага, само когато е налице прекомерност, каквато по изложените доводи на съда не се установява в процесния случай, поради което доказаният разход, за представляване на въззиваемата страна от адвокат пред въззивната инстанция, не следва да бъде намаляван от съда.

Ето защо като е оставил молбата по чл. 248, ал. 1 от ГПК за изменение на решението в частта за разноските без уважение, Апелативен съд – София е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.

На основание чл. 157, ал. 2 от ЗОНПИ вр. чл. 19 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата от ГПК, Комисията следва да заплати по сметка на ВКС сумата в размер на 7.67 евро, равняваща се на 15.00 лв. и представляваща държавна такса за произнасяне по частната жалба.

Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ :

ПОТВЪРЖДАВА определение № 2381/18.09.2025г. постановено по в. гр. д. № 3226/2024г. по описа на Апелативен съд – София, с което на основание чл. 248, ал. 1 от ГПК е оставена без уважение подадената от Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество молба за изменение на постановеното по делото решение № 831/16.06.2025г. в частта за разноските – държавна такса /1971.10 лева/ и адвокатско възнаграждение /5000 лева/.

ОСЪЖДА Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество да заплати по сметка на Върховния касационен съд сумата от 7.67 евро /равностойност на 15.00 лева/, представляваща държавна такса за произнасяне по частната жалба.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.