ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1207

гр. София, 12.03.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:Борис Илиев

Членове:Ерик Василев

Яна Вълдобрева

като разгледа докладваното от Е. В. Ч. касационно гражданско дело № 20268003100872 по описа за 2026 година

Производство по чл. 278, вр. с чл. 274, ал. 2 ГПК.

Образувано по частна жалба вх.№ 260029/12.03.2025 г./п. к.10.03.2025г./ на Н. М. Н. чрез адв.Н. М. срещу определение от 24.01.2025 г. по в. гр. д.№ 619/2019 г. на Апелативен съд Варна, с което се оставят без разглеждане молби /“заявления“/ на Н. М. Н., подадени чрез адв.М., за допълване на решение № 260001/10.12.2024 г. по същото дело. В частната жалба са изложени оплаквания за допуснати от съда съществени нарушения на процесуалния закон и правилата за определяне на членове на съдебния състав, в нарушение на принципа за безпристрастност при решаване на делото.

От Прокуратурата на Р. Б. е подаден писмен отговор, в който оспорва твърденията на ищеца по делото, като счита, че частната жалба е неоснователна и претендира сторените разноски.

От ОД на МВР - гр.Шумен, също е подаден писмен отговор, с който оспорват доводите в частната жалба и считат че е неоснователна.

От данните по делото е видно, че делото е образувано по искова молба на Н. М. Н., представляван от адв.Н. М., против Д. И. М., ОД на МВР - гр.Шумен и Прокуратура на Р. Б. за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10 200 лева, при условията на солидарност от тримата ответници. С обжалваното решение № 260001 от 10.12.2024 г. по в. гр. д.№ 619/2019 г. на Апелативен съд Варна е потвърдено решение по гр. д.№ 3607/2012 г. на Окръжен съд Варна, с което са отхвърлени предявените искове на Н. М. Н. и са присъдени разноски в негова тежест. Срещу въззивното решение е подадена касационна жалба вх.№ 260002/16.01.2025 г. от Н. М. Н., чрез пълномощника му адв.Н. М., въз основа на която е образувано гр. д.№ 873/2026 г. на ВКС, ІV г. о. Междувременно са постъпили 9 броя “заявления“ от Н. М. Н., чрез адв.М., за допълване на решението на апелативния съд, които са подадени от легитимирана страна и в срока по чл. 250, ал. 1 ГПК, но съдът приема, че не обуславят допълване на решението поради произнасянето му по целия заявен предмет на спора. Въззивният съд се позовава на трайната съдебна практика на ВКС – напр. решение № 95/11.04.2011 г. по гр. д.№ 1625/2009 г., I г. о., решение № 60/09.03.2018 г. по гр. д.№ 113/2017 г., I г. о., решение № 137/29.05.2013 г. по гр. д.№ 197/2012 г., IV г. о., решение № 263/12.07.2012 г. по гр. д.№ 359/2011 г., I г. о. и др., че допълване на решението /определението/ е допустимо само когато с оглед на отразеното в диспозитива, а не в мотивите на съдебния акт, съдът не се е произнесъл изцяло по предмета на спора, тъй като последните, макар и обективирани в един писмен документ със самото решение/определение, не подлежат на поправка и допълване по чл. 247 и чл. 250 ГПК. При липсата на мотиви или пропускът на съда да обсъди част от доводите на страната би могло да доведе до неправилност, но не и до непълнота на съдебния акт, когато в него е формирана воля по целия спорен предмет.

При тези съображения са отхвърлени като несъстоятелни исканията на Н. М. Н. за допълване на постановеното решение, тъй като волята на решаващия съдебен състав е ясна и разбираема в диспозитива на съдебния акт, т. е. претенциите на ищеца за обезщетение на неимуществени вреди са неоснователни поради липсата на противоправност в поведението на ответниците, както се твърди в исковата молба.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх.№ 260029/12.03.2025 г. /п. к.10.03.2025г./ на Н. М. Н. чрез адв.Н. М. срещу определение от 24.01.2025 г. по в. гр. д.№ 619/2019 г. на Апелативен съд Варна.

Определението е окончателно.