ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1212

гр. София 12.03.2026 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

ИВО ДАЧЕВ

като изслуша докладваното от съдията Дачев ч. гр. дело № 676 по описа за 2026 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на Н. Т. Т., чрез адв. П. Б., срещу определение № 1770 от 23.01.2026 г. по в. ч. гр. д. № 498/2026 г. на Софийски градски съд, с което е оставена без уважение частната жалба срещу разпореждане № 450 от 05.01.2026 г., постановено по гр. д. № 49034/2025 г. на Софийски районен съд. С последното е оставена без разглеждане молбата на Т. за възстановяване на срока за изпълнение на дадените му от първоинстанционния съд указания за отстраняване на нередовностите на подадената от него искова молба.

Частният жалбоподател поддържа, че определението е постановено при неправилно приложение на процесуалния закон. Искането е за допускане на касационно обжалване и касиране на атакувания съдебен акт, в който се съдържа произнасяне по въпроса: Кога съдът може да разгледа молба за възстановяване на пропуснат срок по чл. 64, ал. 2 ГПК - преди или след влизане в сила на разпореждането, с което е върната исковата молба по делото?

Предпоставките за допускане на касационното обжалване са налице, като съображенията са следните:

П. С. районен съд са предявени искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 3 КТ вр. чл. 225, ал. 1 КТ от Н. Т. Т. срещу „И. П. Х.“ Е.. С разпореждане от 17.10.2025 г. съдът е оставил исковата молба без движение, като е дал указания за отстраняване на констатирани нередовности. С молба от 27.11.2025 г. част от тях са били отстранени, но тъй като друга част не са били изпълнени, нито е поискано продължаване на срока за това, с разпореждане от 30.11.2025 г. съдът е върнал исковата молба. С молба от 29.12.2025 г. ищецът Т. е посочил, че са налице основателни причини за пропускането на срока и е поискал същият да бъде възстановен. С разпореждане от 05.01.2026 г. молбата е оставена без разглеждане с аргумент, че съдът вече е десезиран.

Това разпореждане е обжалвано пред Софийски градски съд, който с атакувания акт го потвърдил, като изложил мотиви, че след прекратяването на делото, независимо дали разпореждането е влязло в сила или не, районният съд не може да се произнася по процесуални искания на страните. Въззивният състав е посочил още, че ищецът е могъл да поиска продължаване на срока за отстраняване нередовността на исковата молба, но не го е направил, поради което не би могъл да иска възстановяване на същия срок.

Така изложените от въззивния съд съображения обосновават необходимостта касационното обжалване да бъде допуснато по поставения въпрос, който е относим, тъй като е обусловил правните изводи на съда за потвърждаване на преграждащото разпореждане на първата съдебна инстанция.

Въпросът е решен в противоречие с формираната практика на ВКС, израз на която са Определение № 333 от 09.08.2010 г. по ч. гр. д. № 273/2010 г. на ВКС, ІІ г. о., Определение № 129 от 26. 02.2015 г. по ч. т. д. № 3286/2015 г. на ВКС, ІІ т. о., Определение № 121 от 16.02.2023 г. по ч. т. д. 193/2023 г. на ВКС, I т. о. и др., в които е прието, че не може да бъде възстановен срок, който не е бил пропуснат. Поради това, абсолютна процесуална предпоставка за иницииране на производството по чл. 64 и сл. ГПК за възстановяване на процесуален срок е пропускането му. Когато исковата молба е върната поради пропускане на преклузивния срок за отстраняване на констатирани в нея нередовности, окончателното разрешаване на въпроса, дали срокът е пропуснат, става с влизане в сила на разпореждането за връщане на исковата молба. С връщането на исковата молба по делото за ищеца са започнали да текат два срока: този по чл. 275, ал. 1 ГПК за обжалване на разпореждането за връщане и срокът по чл. 64, ал. 3 ГПК за подаване на молба за възстановяване на пропуснатия срок поради особени непредвидени обстоятелства. Поначало страната би могла да направи едновременно и двете си искания, но предвид връзката на преюдициалност между тях, пръв ще следва да се произнесе горестоящият съд, който при разглеждане на частната жалба срещу връщането на исковата молба ще установи дали срокът е изтекъл безрезултатно. Ако срокът е пропуснат, съдът потвърждава разпореждането за връщане на исковата молба и тогава се открива възможността за възстановяване на срока по реда на чл. 64, ал. 2 ГПК, разглеждането на което искане е от компетентност на съда, постановил преграждащия акт. Ако страната не е обжалвала разпореждането за връщане на исковата молба в едноседмичния срок от съобщаването му, както е в настоящия случай, се преклудира само тази процесуална възможност, но не и правото на страната да иска възстановяване на пропуснатия от нея срок. Възстановяването на срока заличава последиците от връщането на исковата молба и води до възобновяване на делото.

С оглед изложеното неправилна е констатацията, че поради десезиране със спора първоинстанционният съд не следва да се произнася по молбата за възстановяване на срока. Напротив, с влизане в сила на разпореждането за връщане на исковата молба (поради необжалването му) се разкрива точно тази възможност. С възстановяване на срока не се цели отстраняване на порочно процесуално действие на съда, тъй като такова не е налице, а възобновяване на възможността пропуснатото по обективни причини действие да бъде валидно извършено. Ето защо, въззивното определение следва да се отмени и делото да се върне на първоинстанционния съд, който да се произнесе по основателността на искането за възстановяване на пропуснат срок.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1770 от 23.01.2026 г. по в. ч. гр. д. № 498/2026 г. на Софийски градски съд.

ОТМЕНЯ определение № 1770 от 23.01.2026 г. по в. ч. гр. д. № 498/2026 г. на Софийски градски съд.

ВРЪЩА делото на Софийски районен съд за разглеждане на молбата на ищеца Н. Т. Т. за възстановяване на срока за изпълнение на указанията, дадени с разпореждане от 17.10.2025 г. по гр. д. № 49034/2025 г. на Софийски районен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.