ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 427

гр. София, 12.02.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Първо отделение, в закрито съдебно заседание на 26 януари през две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЯН БАЛЕВСКИ

ЧЛЕНОВЕ: В. Х.

ЕЛЕНА АРНАУЧКОВА

като изслуша докладваното от съдия Б. Б. т. д. № 2739/2024 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

Образувано е по съвместна молба, подадена от Е. Г. Д., чрез процесуалния представител, и от адв. Р. М. П., в качеството на процесуален представител на ищцата Е. Г. Д., на която е оказала безплатна правна помощ в първата инстанция, с искане за допълване на постановеното по делото решение № 293 от 23.10.2025 г. в частта за разноските.

Молителите твърдят, че след допуснато касационно обжалване, с решение № 293 от 23.10.2025 г. по т. д. № 2739/2024 г. на ВКС, I т. о., е отменено решение № 876 от 24.07.2024 г., постановено по в. гр. д. № 3126/2023 г. по описа на Софийски апелативен съд в частта, в която след частична отмяна на първоинстанционното решение № 3436 от 28.06.2023 г. по гр. д. № 15018/2021 г. на Софийски градски съд в уважителната му част, съответно е бил отхвърлен искът по чл. 432, ал. 1 от КЗ на Е. Г. Д. срещу „Застрахователна компания Л. И. АД за разликата над 50 000 лв. до 65 000 лв., като вместо това на ищцата е присъдена допълнително сумата от 15 000 лв.

Изхождайки от този окончателен изход на спора, и при твърдение, че ВКС не се е произнесъл по отговорността за разноски, сторени от Е. Д. в касационната инстанция съобразно частично уважената касационна жалба, респ. – че е пропуснал да преизчисли размерите на действително дължимите разноски за първоинстанционното и въззивното производство предвид новия размер на справедливото обезщетение, се моли ответното застрахователно дружество да бъде осъдено да заплати на ищцата допълнително сумата от 231 лв. (горница над присъдените от въззивния съд 770 лв. до дължимите 1 001 лв.), представляваща сторени разноски за производството пред първоинстанционния съд за платена държавна такса и депозит за експертиза; сумата от 1 525 лв., представляваща платено адвокатско възнаграждение във въззивната инстанция, съобразно съотношението между допълнително присъдената от ВКС сума за обезщетение за претърпените неимуществени вреди и общия обжалваем интерес на застрахователното дружество в производството пред въззивния съд, както и сумата от 1 395 лв., представляваща сторени разноски за платено адвокатско възнаграждение за производството пред ВКС, съобразно съотношението между уважената част от касационната жалба на ищцата и общия обжалваем от нея материален интерес в касационното производство.

Адв. Р. П. моли, с оглед промененото от ВКС съотношение между уважената и отхвърлената част от исковата претенция и предвид разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (НМРАВ), да бъде присъдено допълнително адвокатско възнаграждение за оказаната от нея на ищцата Е. Д. безплатна правна помощ в производството пред първоинстанционния съд в размер на 5 550 лв. (горница над присъдените от въззивния съд 300 лв. до дължимите 5 850 лв.).

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна – „Застрахователна компания Л. И. АД, чрез процесуален пълномощник, с изразено становище за неоснователност на молбата в частта относно искането за присъждане на допълнително адвокатско възнаграждение за осъществената от адв. П. безплатана правна помощ. Позовавайки се на решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 г. и на съответно цитирана в отговора практика на ВКС, застрахователното дружество счита, че при преценката си за размера на дължимото адвокатско възнаграждение съдът не е обвързан от посочените в НМРАВ минимални размери, а единствено от вида работа, както и от правната и фактическата сложност на делото.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо т. о., като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното:

Молбата за допълване на решението в частта за разноските е процесуално допустима, подадена е от легитимирани страни в законоустановения преклузивен едномесечен срок по чл. 248, ал. 1 ГПК, като е осъществена процедурата по чл. 248, ал. 2 ГПК.

Разгледана по същество, молбата на Е. Д. се явява основателна, а тази на адв. Р. П. – частично основателна, по следните съображения:

С решение № 3436 от 28.06.2023 г. по гр. д. № 15018/2021 г. на Софийски градски съд „Застрахователна компания Л. И. АД е осъдено да заплати на Е. Г. Д. на основание чл. 432, ал. 1 КЗ във вр. с чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 80 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане, настъпило при пътнотранспортно произшествие на 08.07.2019 г., ведно със законната лихва върху тази сума от 23.10.2020 г. до окончателното изплащане, и разноски по делото в размер на 1 232 лв., като в останалата му част до пълния предявен размер от 100 000 лв. искът е бил отхвърлен като неоснователен. С първоинстанционното решение застрахователят е осъден да заплати на адв. Р. П. от САК адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв в размер на сумата от 7 050 лв.

Решението на Софийския градски съд е било обжалвано както следва – от застрахователното дружество в осъдителната му част за горницата над 50 000 лв. до 80 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, както и от ищцата Е. Г. Д. в отхвърлителната му част, с която исковата претенция е отхвърлена за сумата над 80 000 лв. до 100 000 лв. В необжалваната от ответника „Застрахователна компания Л. И. АД осъдителна част на първоинстанционното решение до размера на сумата от 50 000 лв. същото е влязло в сила.

С решение № 876 от 24.07.2024 г. по в. гр. д. № 3126/2023 г. по описа на Софийски апелативен съд въззивната жалба на застрахователното дружество е уважена в цялост и решението на първата инстанция е отменено в обжалваната му уважителна част, съот. предявеният иск по чл. 432, ал. 1 КЗ е отхвърлен за разликата от 50 000 лв. до 80 000 лв. Със същото решение насрещната въззивна жалба на ищцата е счетена за неоснователна, като е потвърдено решение № 3436 от 28.06.2023 г., постановено по гр. д. № 15018/2021 г. на Софийски градски съд в частта, в която е отхвърлил предявения от нея против „Застрахователна компания Л. И. АД пряк иск по чл. 432, ал. 1 КЗ за разликата над сумата от 80 000 лв. до пълния предявен размер от 100 000 лв. При този изход на спора във въззивната инстанция решението на първостепенния съд е отменено и в частта, в която ответникът „Застрахователна компания Л. И. АД е осъдено да заплати: деловодни разноски на Е. Д. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК за разликата над сумата от 770 лв. до размера на сумата от 1 232 лв.; адвокатско възнаграждение на адв. Р. П. от САК, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв, за разликата над сумата от 300 лв. до размера на сумата от 7 050 лв.

Ищцата Е. Д. е подала касационна жалба срещу въззивното решение в частта му, в която след частична отмяна на първоинстанционното решение в уважителната му част, съответно е бил отхвърлен за разликата от 50 000 лв. до 80 000 лв. предявеният иск по чл. 432, ал. 1 от КЗ; в частта, с която се потвърждава същото решение в отхвърлителната му част над сумата от 80 000 лв. до пълния претендиран размер от 100 000 лв. – обезщетение за претърпени неимуществени вреди, съответно и в частта, в която е отхвърлен предявеният акцесорен иск за заплащане на законна лихва.

С решение № 293 от 23.10.2025 г. по т. д. № 2739/2024 г. на ВКС, I т. о., въззивното решение е отменено в частта, в която след частична отмяна на първоинстанционното решение в уважителната му част, съответно е бил отхвърлен искът по чл. 432, ал. 1 от КЗ на Е. Д. срещу „Застрахователна компания Л. И. АД за разликата от 50 000 лв. до 65 000 лв. и вместо това застрахователното дружество е осъдено да заплати на ищцата допълнително сумата от 15 000 лв. – застрахователно обезщетение за претърпени болки и страдания от телесни увреждания вследствие на настъпило на 08.07.2019 г. г. пътнотранспортно произшествие, ведно със законната лихва от 23.10.2020 г. до окончателното изплащане на обезщетението. В останалата обжалвана част решението на втората инстанция е оставено в сила, като по въпроса за отговорността за разноските при инстанционното развитие на производството ВКС не се е произнесъл.

Установява се от данните по делото, че в първоинстанционното производство ищцата е направила разноски в общ размер на 1 540 лв. – платена държавна такса и депозит за експертиза; във въззивната инстация е заплатила по банков път съгласно сключен на 10.04.2024 г. с адв. Р. П. договор за правна помощ и защита адвокатско възнаграждение в размер на 3 050 лв. за защита по подадената от застрахователното дружество въззивна жалба, а в производството пред ВКС сторените от Е. Д. разноски са в размер на 4 650 лв. – платено по банков път адвокатско възнаграждение съобразно сключен с адв. Р. П. договор за правна помощ и защита от 20.08.2024 г., изразяващи се в изготвяне на касационна жалба и изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК и явяване в о. с. з.

В производството пред първостепенния Софийски градски съд ищцата е била представлявана от адв. Р. П. при условията на оказвана безплатна правна помощ на материално затруднено лице – чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв, съгласно сключен между страните договор от 10.12.2021 г.

При така установеното от фактическа страна, съобразявайки действително направените и доказани за платени от ищцата разноски при инстационното развитие на производството и окончателния изход от спора – частично уважаване на предявения пряк иск на увреденото лице срещу застрахователя на гражданската отговорност на делинквента – 65 000 лв./100 000 лв., съответно – съотношението между оставената без уважение въззивна жалба на застрахователното дружество спрямо пренесената от застрахователя във въззивната инстанция част от спора – 15 000 лв./30 000 лв., и уважената част от касационната жалба на ищцата спрямо пренесената от нея пред ВКС с касационната жалба част от спора – 15 000 лв./50 000 лв., настоящият съдебен състав намира, че молбата по чл. 248 ГПК в тази част е основателна, като касационното решение следва да се допълни в частта за разноските и „Застрахователна компания Л. И. АД следва да бъде осъдено да заплати на Е. Г. Д.: сумата от 118.11 евро (с равностойност 231 лв.), горница над присъдените 770 лв. до дължимите 1 001 лв., представляваща сторени разноски за производството пред първоинстанционния съд за платена държавна такса и депозит за експертиза; сумата от 779.72 евро (с равностойност 1 525 лв.), представляваща платено адвокатско възнаграждение във въззивната инстанция за защита срещу подадената от „Застрахователна компания Л. И. АД въззивна жалба, както и сумата от 713.25 евро (с равностойност 1 395 лв.), представляваща платено адвокатско възнаграждение за производството пред касационната инстанция.

Относно молбата по чл. 248 ГПК на адв. Р. П.:

Съгласно чл. 38, ал. 2 ЗАдв в случаите на оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие по чл. 38, ал. 1 ЗАдв, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение. Отговорността за разноски се осъществява по правилата на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, приложими за всяка инстанция. Безспорно от данните по делото се установява, че адв. П. е представлявала ищцата Д. в производството пред Софийски градски при условията на безплатна правна помощ, оказвана на материално затруднено лице – чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв, съгласно сключен между страните и представен по делото договор от 10.12.2021 г.

В този случай и съгласно изричната разпоредба на чл. 38, ал. 2 ЗАдв във вр. чл. 36 ЗАдв, съдът определя възнаграждението на адвоката в размер, не по-нисък от предвидения в Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (НМРАВ), дължим от насрещната страна, съобразно правилата на чл. 78 ГПК.

В определение № 50015 от 16.02.2024 г. по т. д. № 1908/2022 г. на ВКС, І т. о., което се споделя от настоящия състав, е извършена преценка на съответствието на нормата на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв, която препраща към НМРАВ и задължава съда да определи адвокатско възнаграждение в размер не по-нисък от предвидения в нея, в случаите, когато адвокатът е осъществил безплатно адвокатска помощ, с правото на ЕС съгласно Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд, което решение на СЕС е задължително за съдилищата съгласно чл. 633 ГПК. Прието е, че решението на Висшия адвокатски съвет за приемане на наредба за определяне на минимални размери на адвокатските възнаграждения представлява съгласуване на цените от всички участници на пазара на адвокатски услуги и преследваните цели, дори и същите да са легитимни за този сектор, не могат да се постигат чрез възлагане на задължение на съда при безплатно процесуално представителство възнаграждението да бъде в посочения в наредбата минимален размер. Въведеното с чл. 38, ал. 2 от ЗАдв правило, че съдът присъжда възнаграждение в определения от Висшия адвокатски съвет размер, който е значително по-висок от приложимите размери в аналогични случаи, без възможност на съда да прецени вида, количеството и сложността на извършената работа, създава изкуствени икономически бариери при защитата на правата и интересите на участниците в гражданския процес и представлява нарушение на конкуренцията по смисъла на чл. 101, параграф 1 ДФЕС, в какъвто смисъл е даденото тълкуване в решението по дело C-438/22 на СЕС. По тези съображения нормата на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв, препращаща към Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, е счетена за несъответстваща на правото на ЕС, поради което не е приложена. Изложени са съображения, че посочените в НМРАВ размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда. Тези размери, както и приетите за подобни случаи възнаграждения в НЗПП, подлежат на преценка от съда при определяне цената на предоставените услуги, като от значение следва да са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото.

Съобразявайки изложените критерии – предмета и сложността на производството, защитения материален интерес пред първата инстанция (съобразно окончателно приетия от ВКС справедлив размер на обезщетението за претърпените неимуществени вреди), вида на осъществените от пълномощника на ищцата процесуални действия, изразяващи се в депозиране на искова молба, активно процесуално поведение, насочено към попълване на делото с доказателства, подаването на писмена защита, както и участването в три открити съдебни заседания, съставът на ВКС намира, че кумулативната преценка на тези обстоятелства обосновава определяне и присъждане на справедливо и обосновано по смисъла на чл. 36, ал. 2 ЗАдв адвокатско възнаграждение в размер на 1 022.58 евро (с равностойност 2 000 лв.), от което ответното застрахователно дружество следва да бъде осъдено да заплати на адв. Р. П. на основание чл. 38, ал. 2 във вр. с чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв за осъщественото от нея представителство на ищцата пред Софийски градски съд допълнително сумата от още 869.20 евро (с равностойност 1 700 лв.) при отчитане на вече присъденото адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв., намалено до този размер с решение № 876 от 24.07.2024 г. по в. гр. д. № 3126/2023 г. по описа на Софийски апелативен съд.

До този размер молбата по чл. 248 ГПК на адв. П. се явява основателна и следва да бъде уважена, а за разликата над 2 000 лв. до претендираните 5 550 лв. молбата следва да бъде оставена без уважение, като неоснователна.

Само за пълното следва да се посочи, че принципно правилно е твърдението на процесуалния представител на застрахователното дружество, изразено в отговора на молбата по чл. 248 ГПК, че с оглед изхода на спора в касационната инстанция ответното по касация „Застрахователна компания „Л. И. АД има право на разноски съразмерно на оставената без уважение част от касационната жалба на ищцата (35 000 лв./50 000 лв.), но при липса на произнасяне на касационната инстанция относно дължимите на застрахователя разноски за производството пред ВКС, искане за допълване на касационното решение в частта за разноските тази страна не е заявила в едномесечния срок по чл. 248, ал. 1 ГПК, като този пропуск не може да бъде саниран с релевиране на такова искане едва в отговора на подадена от насрещната страна молба по чл. 248 ГПК.

По тези съображения, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Първо т. о.

О П Р Е Д Е Л И:

ДОПЪЛВА на основание чл. 248, ал. 1 ГПК решение № 293 от 23.10.2025 г. по т. д. № 2739/2024 г. по описа на ВКС, ТК, І т. о., в частта за разноските, като:

ОСЪЖДА „Застрахователна компания „Л. И. АД, с ЕИК:[ЕИК], [населено място], да заплати на Е. Г. Д., с ЕГН: [ЕГН], от [населено място], допълнително сумите от: 118.11 евро (с равностойност 231 лв.), горница над присъдените 770 лв. до дължимите 1 001 лв., представляваща сторени разноски за производството пред първоинстанционния съд за платена държавна такса и депозит за експертиза; 779.72 евро (с равностойност 1 525 лв.), представляваща платено адвокатско възнаграждение във въззивната инстанция за защита срещу подадената от „Застрахователна компания Л. И. АД въззивна жалба, както и сумата от 713.25 евро (с равностойност 1 395 лв.), представляваща платено адвокатско възнаграждение за производството пред ВКС.

ОСЪЖДА „Застрахователна компания „Л. И. АД, с ЕИК:[ЕИК], [населено място], да заплати на адв. Р. М. П. от САК сумата от още 869.20 евро (с равностойност 1 700 лв.), представляваща адвокатско възнаграждение за оказана на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв безплатна правна помощ на ищцата Е. Г. Д. в производството пред Софийски градски съд.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК на адв. Р. М. П. в останалата част.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: