ОПРЕДЕЛЕНИЕ№ 693гр. София, 11.03.2026г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ 3 СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав
Председател: Боян Балевски
Членове: Васил Христакиев
Елена Арнаучкова
като разгледа докладваното от Васил Христакиев частно касационно търговско дело № 2295 по описа за 2025 година,
взе предвид следното.
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК, образувано по частна жалба на ответника „Свободна зона – Русе“ ЕАД срещу определение на Апелативен съд – Велико Търново.
Ищецът „Еуро Медикал Технолоджи“ ООД оспорва жалбата.
С обжалваното определение, постановено след като не е допуснато по жалбата на ответника касационно обжалване на постановеното по делото решение, въззивният съд се е произнесъл по съдържащото се в касационната жалба оплакване за неправилно определени разноски за въззивното производство, представляващо по същността си искане за изменение на въззивното решение по чл. 248, ал. 1 ГПК, като е отхвърлил същото като неоснователно. За да постанови определението си, съдът е намерил за неоснователно своевременно заявеното от ответника възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, като е приел, че заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение в размер на 18 000 лв., вкл. ДДС, не е прекомерно спрямо фактическата и правната сложност на спора във въззивното производство и осъществените от упълномощения адвокат действия по защитата. Съобразил е и обстоятелството, че възнаграждението съответства на размера по чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1/2004 г., като е посочил, че макар и установените в наредбата размери да не са обвързващи, не е налице пречка същите да бъдат използвани като ориентир.
Частната жалба е неоснователна. Неоснователни са доводите, че въззивният съд не е извършил анализ на реалните пазарни цени на адвокатските услуги при съобразяването като критерий на ориентировъчния размер на възнаграждението по чл. 7, ал. 2, т. 5 ГПК от Наредба № 1/2024 г. съгласно приетото в решението по д. № С-438/22 на...