ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 696

Гр. София, 11.03.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в закрито заседание на десети февруари две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: АННА БАЕВА

ЗОРНИЦА ХАЙДУКОВА

изслуша докладваното от съдия Зорница Хайдукова т. д. № 2325 по описа за 2025 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ищеца, И. И. З., срещу решение № 907 от 26.06.2025 г. по гр. д. № 776/2025 г. по описа на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 6217 от 13.11.2024 г. по гр. д. № 5724/2022 г. по описа на СГС, ГО, I-1 състав, с което е отхвърлен предявеният от И. И. З. срещу „Обединена българска банка“ АД (правоприемник на „Райфайзенбанк България“ АД) иск с правно основание чл. 439 ГПК, в условията на евентуалност по чл. 124, ал. 1 ГПК, за установяване недължимост на сумата 1 200 000 евро, с равностойност 1 926 736,52 лв., и законна лихва по изпълнителен лист от 30.01.2015 г., издаден въз основа заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 268/2015 г. по описа на РС - Велико Търново, поради погасяване на вземането по давност и са присъдени разноски по делото.

Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно предвид постановяването му в противоречие с процесуалния и материалния закон и с оглед неговата необоснованост. Излага, че въззивният съд не е изпълнил задължението си да обсъди всички доводи и възражения на страните. Счита, че съдът неправилно е тълкувал волята на страните по процесния договор за кредит и е стигнал до необоснования извод, че ищецът не е поръчител, а е встъпил в дълга на кредитополучателя. Оспорва като противни на процесуалния закон и изводите на въззивния съд, че с подаване на молбата за образуване на изпълнително...