ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 713

[населено място], 11.03.2026 година

Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, 5 състав, в закрито заседание на пети март две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

Председател: Р. Б. Ч. А. Н.

Т. К.

като разгледа докладваното от съдията докладчик А. Н. ч. т.д. № 385 по описа за 2026г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда чл. 274, ал. 2, изр. 1 от ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на Л. С. Л., с вх. 29244/03.11.2025г., подадена по пощата на 30.10.2025г., срещу определение № 2657 от 15.10.2025г. по ч. гр. д. № 2607/2025г. на Апелативен съд – София, с което е отменено определение № 2381 от 06.06.2025г. по т. д. № 1410/2023г. на Софийски градски съд.

Оплакванията на Л. С. Л. по подадената частна касационна жалба са, че въззивното определение е неправилно. Съдът се е произнесъл по частна жалба, подадена след определения законен срок. Същевременно исковата молба по делото е недопустима, тъй като решението на Общото събрание на „П. Г. ООД, което е било правно основание за завеждане на иска по чл. 145 от ТЗ, е било отменено, а последващият избор на Е. С. Г. за управител е бил оспорен като незаконен. Л. С. Л. е разполагал със самостоятелна представителна власт по отношение на дружеството.

От страната е представено изложение с основания за допускане на касационно обжалване.

„П. Г. ООД, чрез вписания в търговския регистър управител Е. С. Г., е подало отговор, с който частната касационна жалба се оспорва като неоснователна. Поддържа се, че са били налице предпоставките за отмяна на първоинстанционното определение.

След вписване от 04.02.2026г. в търговския регистър Е. С. Г. е единственият управител на дружеството.

Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че частната касационна жалба на Л. С. Л. следва да бъде оставена без разглеждане. Тя е подадена срещу определение, постановено от апелативен съд, което не подлежи на самостоятелно обжалване с частна жалба.

Производството по т. д. № 1410/2023г. на Софийски градски съд е било образувано въз основа на искова молба на „П. Г. ООД срещу Л. С. Л. с предявен иск по чл. 145 от ТЗ за сумата от 40 676. 80 лева. С решение № 352 от 07.03.2025г. искът е бил частично уважен. Срещу решението в частта на уважения иск е била подадена въззивна жалба от ответника Л. С. Л.. Междувременно при негово ново вписване в търговския регистър като управител на „П. Г. ООД, на 06.04.2025г. е била подадена молба по чл. 233 от ГПК със заявен отказ от иска по чл. 145 от ТЗ. Въз основа на молбата е било постановено определението от 06.06.2025г. на Софийски градски съд – за обезсилване на решението от 07.03.2025г. по делото и прекратяване на производството. Възприето е било, че направеният с молбата от 04.06.2025г. отказ от иска представлява редовно процесуално действие, което води до десезиране на съда, а Л. С. Л. е можел да действа самостоятелно въпреки вписването и на друг управител. Определението е било обжалвано с частна жалба от 07.07.2025г. на „П. Г. ООД, чрез Е. С. Г., другият самостоятелно представляващ дружеството управител. С определение № 2657 от 15.10.2025г. по ч. гр. д. № 2607/2025г. на Апелативен съд – София, първоинстанционното определение е било отменено. Според въззивния съд, за да бъде валидно действието по разпореждане с предмета на делото, е било необходимо да бъде взето нарочно решение от Общото събрание на съдружниците на „П. Г. ООД, което изрично да овластява управителя да направи отказ от иска. По подадената от Л. С. Л. въззивна жалба срещу първоинстанционното решение от 07.03.2025г. е било образувано в. т.д. № 642/2025г. на Апелативен съд – София. Това производство е било спряно – до приключване на частното въззивно производство по ч. гр. д. № 2607/2025г. на Апелативен съд – София.

При тези установени обстоятелства частното касационно производство е недопустимо. Съгласно чл. 274, ал. 1 от ГПК срещу определенията на съда могат да бъдат подавани частни жалби, когато преграждат по-нататъшното развитие на делото, и в случаите, изрично предвидени в закона. Определението на Апелативен съд – София, отменяващо определението на Софийски градски съд за прекратяване на производството по делото поради отказ от водения иск по чл. 145 от ТЗ, не е преграждащо развитието на производството, нито за това определение е предвидено, че подлежи на самостоятелно обжалване. На обжалване подлежи първоинстанционното решение № 352 от 07.03.2025г. по т. д. № 1410/2023г. на Софийски градски съд, съгласно постъпилата въззивна жалба на Л. С. Л.. По жалбата е образувано в. т.д. № 642/2025г. на Апелативен съд – София и в това производство, по реда на инстанционния контрол, ще бъдат преценявани предпоставките за допустимостта му, съответно за допустимостта на постановеното първоинстанционно решение.

Воден от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ без разглеждане частната касационна жалба с вх. 29244/03.11.2025г. на Л. С. Л. срещу определение № 2657 от 15.10.2025г. по ч. гр. д. № 2607/2025г. на Апелативен съд – София.

Определението подлежи на обжалване пред друг състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на жалбоподателя.

Председател:

Членове:1.

2.