№ 50068

София, 26.10.2023 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в публично съдебно заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА

ЕМИЛИЯ ДОНКОВА

при секретаря Даниела Танева, като изслуша докладваното от съдия Камелия Маринова гр. д. № 3238 по описа за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 – чл. 293 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Г. К. А., чрез пълномощника му адвокат Е. П., против решение № 26 от 3.02.2022 г., постановено по гр. д. № 317 по описа за 2021 г. на Окръжен съд - Монтана, с което е отменено решение № 260341 от 12.07.2021 г. по гр. д. № 1369/2019 г. на Районен съд – Монтана и вместо него е постановено друго за отхвърляне на предявения от Г. К. А. против М. В. Ц. ревандикационен иск по отношение на новообразуван недвижим имот с идентификатор *** в землището на [населено място], местност „П.“ с площ на целия имот 6094 кв. м., а на претендираната част от 923.70 кв. м., която реална част е в южната част на имота и е с граници път и имоти с идентификатори *** и *** и съответства на парцел * от старата кадастрална карта на поземлените имоти от вилна зона „П.“, одобрена със заповед № 911 от 18.05.1992 г..

М. В. Ц. чрез пълномощника си адвокат К. Б. оспорва касационната жалба.

С определение № 50073 от 1.03.2023 г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса явно ли е владението на недвижим имот, ако собственикът не може да узнае...