ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 1382

Гр. София, 18.03.2026 г.

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

ИВО ДАЧЕВ

като разгледа докладваното от съдията Дачев ч. гр. д. № 729 по описа за 2026 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на Р. Д. Д. срещу Определение № 5621 от 03.12.2025 г., постановено по гр. дело № 4002/2025 г. на Върховния касационен съд, с което е оставена без разглеждане молбата й за отмяна на влязлото в сила решение на Плевенския районен съд от 04.11.2021 г. по гр. д. № 3536/2021 г., с което е уважен частично предявеният срещу нея иск по чл. 45 ЗЗД до размера от 600 лв.

Оплакванията са за неправилност на атакувания съдебен акт, претендира се отмяната му.

Насрещната страна Н. С. И. не ангажира становище.

Частната жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт по чл. 274, ал. 2 ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.

С обжалваното определение състав на Върховния касационен съд е констатирал, че в молбата за отмяна формално се съдържа позоваване на разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК, но изложените фактически твърдения не обосновават това основание, тъй като липсват твърдения и съответно – приложени доказателства за извършено престъпление, установено с влязла в сила присъда, или решение по чл. 124 ГПК. Поради това е оставил молбата без разглеждане.

Изводът в обжалваното определение, че молбата по чл. 303 ГПК е процесуално недопустима, е правилен. Съгласно чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК,...