Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на единадесети март две хиляди двадесет и шеста година в състав: Председател:

Б. Ц. Членове:

М. М.

А. М. при секретар

С. Т. и с участието на прокурора

М. Т. изслуша докладваното от съдията

А. М. по административно дело № 1704/2026 г.

Производството е по реда на чл. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба от Й. Х. К. срещу решение № 9969/12.11.2025 г. по адм. дело № 782/2025 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата срещу акт за установяване на публично държавно вземане № 16/06/1/0/01947/04/01, изх. № 07-165-6500/166 от 25.03.2025 г. на директора на Областна дирекция Пловдив на Държавен фонд Земеделие.

В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на обжалваното решение, поради противоречие на материалния закон, нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, съставляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Настоява за отмяна на атакуваното решение. Претендира присъждане на разноски.

Ответникът-Директор на ОД на ДФ З. П. чрез процесуалния си представител, оспорва основателността на жалбата, по подробно изложени съображения в писмен отговор. Сторено е искане за присъждане на деловодни разноски.

Прокурорът от Върховна касационна прокуратура на Р. Б. дава подробно мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд - Осмо отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна.

Предмет на съдебен контрол пред Административен съд е била законосъобразността на акт за установяване на публично държавно вземане № 16/06/1/0/01947/04/01, изх. № 07-165-6500/166 от 25.03.2025 г. на директора на Областна дирекция Пловдив на Държавен фонд Земеделие.

Върховният административен съд състав на осмо отделение намира обжалваното решение за валидно, допустимо и правилно.

Същото е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд.

В хода на първоинстанционното производство са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването на административния акт, като са събрани и ценени относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства, обсъдени са релевантните факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните. Законосъобразността на оспорения административен акт е изследвана в съответствие с очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. При постановяване на процесния съдебен акт не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми.

В касационната жалба не се сочат обстоятелства, водещи до промяна на изводите, формирани от първоинстанционния съд при осъществения съдебен контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт, обхващаща преценката досежно наличието на установените от компетентния орган релевантни юридически факти (изложени като мотиви в акта) и съотнасянето им към нормите, посочени като правно основание за неговото издаване. Мотивите на първоинстанционния съд се споделят от настоящия съдебен състав и не следва да бъдат преповтаряни, поради което по силата на чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК, касационната инстанция препраща към тях. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. Не са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществени такива. При постановяването на същия са взети предвид относимите за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения.

Първоинстанционният съд е събрал необходимите за установяването на правно релевантните факти доказателства, които е анализирал и е установил фактите. Въз основа на тях е извел обосновани и правилни правни изводи относно законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт. Неоснователни са оплакванията за нарушение на материалния закон и необоснованост на съдебния акт.

Правилно е становището на първоинстанционния съд, че по делото са налице достатъчно годни и относими доказателства, обосноваващи твърденията на административния орган.

Административният орган, е постановил акта в рамките на делегираната му компетентност, както и в съответствие с приложимите материалноправни норми. Административният орган е издал акта си при изяснена фактическа обстановка, като е обсъдил всички факти и обстоятелства от значение за случая, както и приложимата нормативна уредба. Не се спори, че касаторът Й. Х. К. не е подала искане за второ плащане. С. У. за кандидатстване, изплащането на втория етап на помощта, представляващо второ плащане се извършва, когато след извършена проверка Разплащателна агенция (РА) установи точното изпълнение на бизнес плана и след подаване на искане за второ плащане - така и в Договор № BG06RDNP001-6.013-0213- С01/02.12.2024 г., при условие че бенефициентът е изпълнил точно одобреният бизнес план, съгласно условията и сроковете на Договора и условията за изпълнение и при спазване на критериите за допустимост съгласно условията за кандидатстване. Искането за второ плащане по договора не е подадено в допълнително уговорения с анекс от 01.04.2024 г. срок - 30.10.2024 г. Липсват доказателства за наличие на форсмажорни или други непредвидени обстоятелства, които да са попречили за своевременното подаване на заявка за второ плащане. Не представляват такива доказателства доклад на агроинженер и протокол на Кмета на с.Трилистник, доколкото проблемите с поливната система в съседния имот и невъзможността за засаждане по никакъв начин не влияят пряко и непосредствено върху подаването на заявката за второ плащане или уведомяването на фонда за наличие на извънредни обстоятелства. Споделят се изцяло мотивите на първоинстанционния съд, че наводнението не е безспорен факт. Този факт не е констатиран от контролни органи на ДФЗ, не е съставен съвместен протокол на представители на фонда и касатора за състоянието на земеделския имот, което е било от значение за надлежно упражняване на правата като бенефициер да подаде искане за промяна на административния договор или да се освободи от отговорност за пълно или частично неизпълнение на договора, съгласно чл. 18, ал. 1 от същия. Уведомяването на ДФЗ за настъпили според ползвателя на помощта форсмажорни обстоятелства е едва на 17.12.2024 г. и не представлява изпълнение на задълженията по чл. 18 от административния договор, защото съгласно ал. 2, бенефициерът следва да уведоми с писмо фонда в срок до 15 работни дни от датата, на която има възможност да го направи, като съгласно ал.З при неизпълнение на задължението по ал. 2 не може да се позовава на непреодолима сила, както не може да се позовава на непреодолима сила или извънредно обстоятелство, когато е в забава (ал. 4). В случая крайният срок на договора е 30.10.2024 г., както е уговорен между страните с анекса от 01.04.2024 г. След 30.10.2024 г. касаторът вече е била в забава, поради което не е могъл да се позове на непреодолима сила или извънредно обстоятелство. Неизпълнението на задължението да поиска продължаване на срока на договора преди неговото изтичане се дължи изцяло на волята и бездействието на касатора. Неизпълнението на нормативно и договорно установеното задължение за подаване на второто заявление в срок е скрепено със санкцията, посочена в чл. 26, ал. 1, т. 1 и 7 от Наредба № 4/30.05.2018 г. и представлява самостоятелно основание за отказ за извършване на второ плащане и възникване на задължение за връщане на първото плащане. Съдът е отчел неизпълнението на договорните задължения от ползвателя на помощта и наличието на материалноправните предпоставки за издаване на АУПДВ.

Предвид изложеното Върховният административен съд състав на осмо отделение намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора и навременно заявена претенция за това на ответника по касация се следва присъждане на сторените разноски пред касационната инстанция. Същите се констатираха в размер на 100 евро разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Воден от горното, на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд - осмо отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 9969/12.11.2025 г. по адм. дело № 782/2025 г. по описа на Административен съд - Пловдив.

ОСЪЖДА Й. Х. К., [ЕГН], от град Пловдив, [адрес], да заплати на Държавен фонд Земеделие сумата от 100 (сто) евро, юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ Б. Ц.

секретар:

Членове:

/п/ М. М.

/п/ А. М.