Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на седемнадесети март две хиляди двадесет и шеста година в състав: Председател:

Г. С. Членове:

М. М. Б. М. при секретар

И. И. и с участието на прокурора

Ц. Б. изслуша докладваното от съдията

Б. М. по административно дело № 1325/2026 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на председателя на Управителния съвет /УС/ на Агенция „Пътна инфраструктура“ /АПИ/, подадена чрез процесуалния представител юрк. Н., срещу Решение № 35090 от 25.10.2025 г., постановено по адм. дело № 1399/2025 г. по описа на Административен съд – София град, с което е отменена заповед № ЧР-СП-11 от 17.01.2025 г. на председателя на УС на АПИ и е осъдена агенцията да заплати разноски по делото.

В касационната жалба се релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК – неправилност и необоснованост, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Излагат се съображения в подкрепа на твърденията, включително и относно законосъобразността на оспорената заповед. Претендира се отмяна на съдебното решение и постановяване на друго, с което се отхвърли първоинстанционната жалба, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът – К. Б. Н., редовно призован, чрез процесуалния си представител адв. А., изразява становище за неоснователност на касационната жалба по съображения, изложени в приложен по делото писмен отговор. Претендира присъждане на разноски за касационната инстанция.

Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд /ВАС/, състав на второ отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведеното касационно основание съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Производството пред административния съд е образувано по жалба, подадена от К. Н. против заповед № ЧР-СП-11 от 17.01.2025 г. на председателя на УС на АПИ, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител /ЗДСл/, във вр. с чл. 108 от ЗДСл, чл. 21г, т. 1 и т. 2 от Закона за пътищата /ЗП/, чл. 2, ал. 3 от ЗДСл, чл. 11, ал. 2, т. 1 и т. 2 от Правилника за структурата, дейността и организацията на работа на Агенция „Пътна инфраструктура“ /ПСДОАПИ/, както и в изпълнение на решение на УС на АПИ, обективирано в протокол № РД-15-86/16.01.2025 г., доклад № 93-01-428/16.01.2025 г. на главния секретар на АПИ и ново длъжностно щатно разписание на АПИ в сила от 17.01.2025 г., е прекратено служебното му правоотношение за длъжността „началник - отдел“ на отдел „Контролни дейности“, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при АПИ, считано от 17.01.2025 г., поради съкращаване на длъжността.

За да отмени оспорената заповед първоинстанционният съд е приел, че макар и издадена от компетентен орган и при спазване на изискването за форма на акта и административно-производствените правила, същата е постановена в нарушение на материалния закон и целта на закона. Прието е от съда, въз основа на представените по делото длъжностно разписание от 02.12.2024 г. и ново длъжностно разписание от 17.01.2025 г., че заеманата от жалбоподателя длъжност „началник – отдел“ формално е престанала да съществува в новото длъжностно разписание, доколкото в структурата на дирекцията е престанал да съществува отдел „Контролни дейности“, като двата съществуващи отдела са обединени в едни отдел „Оперативен контрол по републиканската пътна мрежа“, т. е. налице е реално намаляване на броя на служителите, на които е възложено изпълнението на функциите „началник – отдел“ в рамките на дирекцията. Независимо от това съдът приема, че извършената реорганизация в рамките на Дирекция "Анализ на риска и оперативен контрол" не е довела до отпадане на длъжността "началник на отдел" като нормативно определена позиция и като система от функции, задължения и изисквания, тъй като такава длъжност е предвидена и в структурата на новосъздадения отдел "Оперативен контрол на републиканската пътна мрежа" – новосъздадената щатна бройка за експертна длъжност – „главен инспектор“. Според съда конкретиката на настоящия казус сочи, че промяната в организационната структура на Дирекция "Анализ на риска и оперативен контрол" на АПИ е осъществена без трансформации на щатните длъжности, като закриването на отделите "Контролни дейности" и "Контрол по републиканската пътна мрежа" и създаването на нов отдел "Оперативен контрол и контрол по републиканската пътна мрежа", който включва същият вид щатни длъжности, с трансформация единствено на длъжността на началник на отдел "Контролни дейности" в „главен инспектор“, не може да обоснове твърдяната легитимна цел - подобряване ефективността и ефикасността на работата на дирекцията. Въз основа на това административният съд обосновава извод, че след като длъжността, която е изпълнявал жалбоподателят – началник на отдел "Контролни дейности", е трансформирана в „главен инспектор“, за която длъжност той притежава необходимата квалификация и опит, а не е предложен за заемането и, дават основание да се приеме, че оспорената заповед е издадена при превратно упражняване на властническите правомощия от органа по назначаване, което е засегнало в значително по-голяма степен правата и законните интереси на жалбоподателя.

Решение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон.

Законосъобразен е извода на първоинстанционния съд, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган и в изискуемата писмена форма, както и със съдържанието по чл. 108, ал. 1 от ЗДСл. Правилно съдът е приел също така, че при издаването на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила.

Неправилен обаче е решаващият извод на съда, че оспорената заповед е постановено при неправилно приложение на материалния закон и в несъответствие с целта на закона. За да е съкратена една длъжност по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл следва да се установи, че тази длъжност е премахната като нормативно установена позиция и система от функции или е намален броят на служителите, които са ангажирани с нейното изпълнение. От приетите по делото писмени доказателства в случая се установява, че жалбоподателят К. Н. – ответник в настоящото производство, е заемал длъжността „началник“ на отдел „Контролни дейности“ към Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ в АПИ, и съгласно длъжностното разписание, в сила от 02.12.2024 г., в Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ има 3 отдела – отдел „Контролни дейности“, отдел „Служебен контрол“ и отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“, с обща численост 41 щатни бройки. Съгласно ново длъжностното разписание, в сила от 17.01.2025 г., Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ се състои вече от два отдела, като отдели „Контролни дейности“ и „Контрол по републиканската пътна мрежа“ са слети в един отдел „Оперативен контрол и контрол по републиканската пътна мрежа“. По делото се установява още, че новият отдел е с обща численост от 32 щатни бройки, от които 1 бройка „началник на отдел“, 23 бройки „главен инспектор“, 1 бройка „главен юрисконсулт“, 1 бройка „главен експерт“, 2 бройки „старши инспектор“ и 4 бройки „инспектор“. При така установеното по делото настоящата съдебна инстанция намира за безспорно, че към датата на издаване на оспорената заповед заеманата от жалбоподателя длъжност „началник на отдел“ – отдел „Контролни дейности“, в новото длъжностно разписание е престанала да съществува като нормативно установена позиция и система от функции. В кръга на притежаваната компетентност на административния орган е правото му да извършва промени и реорганизации в управляваната от него администрация с оглед оптимизиране на дейността й. Изборът на органа по назначаването не подлежи на проверка от съда, който упражнява контрол единствено за наличието на основанието по чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, като определящото в случая е обективното наличие на извършена промяна в утвърдено длъжностно разписанието. Това правомощие на административния орган в случая е изразено в утвърденото длъжностно разписание, в сила от 17.01.2025 г., въз основа на което и е прекратено служебното правоотношение със служителя К. Н. в хипотезата на премахване на длъжността като нормативно определена позиция, което премахване е обусловено от действително преустановяване на изпълняваната по тази длъжност служебна дейност, изразяваща се в система от функции, задължения и изисквания, съобразно легалното определение на понятието "длъжност в администрацията", регламентирано с разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от Наредбата за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията. Обстоятелството, че длъжността, заемана от жалбоподателя е била трансформирана в длъжност „главен инспектор“ в новосъздадения отдел, както и че дейностите на закрития отдел продължават в новия, не обосновават извод, че не е налице в случая безспорно доказано съкращаване на длъжността на жалбоподателя, както неправилно приема първоинстанционният съд. Създадената нова длъжност „главен инспектор" е с различно длъжностно ниво от закритата съгласно Класификатора на длъжностите в администрацията, като тази нормативна позиция е изцяло с изпълнителски функции, които не съвпадат със задълженията на началник на отдел, видно от приложените длъжностни характеристики. В процесния случай не се установяват и предварително обявени критерии за извършване на подбор при съкращение на длъжността, поради и което органът по назначаването има неподлежаща на съдебен контрол оперативна самостоятелност да прецени кои служители да остави на работа независимо от професионалния опит, придобитите квалификации и времето, през което са работили в системата на държавната администрация, в частност кой от двамата началници на закритите отдели да продължи да изпълнява функциите на началник на новосъздадения отдел „Оперативен контрол и контрол по републиканската пътна мрежа“. С оглед на това в случая безспорно се установява по делото, че е налице реално съкращаване на длъжността „началник на отдел "Контролни дейности““ в Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“, което от своя страна обосновава извод за законосъобразност на оспорената заповед в хипотезата на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, обратно на приетото от административния съд. В този контекст не е налице и нарушаване на принципа за съразмерност по чл. 6 от АПК, както и несъответствие с целта на закона. Установените фактически и правни обстоятелства по делото не показват превратно упражняване на дискреционна власт от административния орган, подчинено на нелегитимна цел при съкращаване на длъжността на служителя.

Предвид изложеното, обжалваното решение се явява неправилно и постановено в нарушение на материалния закон, поради което следва да бъде отменено, а вместо него постановено друго по съществото на спора, с което се отхвърли жалбата срещу заповедта на председателя на УС на АПИ.

При основателност на касационната жалба в полза на касатора следва да бъдат присъдени заявените в срок съдебни разноски – юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция, което следва да бъде определено в размер на 102.26 евро /200 лева/, съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ, във вр. чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, второ отделение,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 35090 от 25.10.2025 г., постановено по адм. дело № 1399/2025 г. по описа на Административен съд – София град, и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на К. Б. Н. срещу заповед № ЧР-СП-11 от 17.01.2025 г. на председателя на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“, като неоснователна.

ОСЪЖДА К. Б. Н., с [ЕГН], да заплати на Агенция „Пътна инфраструктура“ сумата в размер на 102.26 /сто и две евро и двадесет и шест цента/ евро, представляваща разноски пред касационната инстанция.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ Г. С.

секретар:

Членове:

/п/ М. М. п/ Б. М.