РЕШЕНИЕ

№ 192

Гр. София, 25.03.2026 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б. Второ гражданско отделение, в публично съдебно заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Маринова

ЧЛЕНОВЕ: Веселка Марева

Емилия Донкова

при секретаря Д. Т. като изслуша докладваното от съдия Е. Д. гр. д. № 1183 по описа за 2025 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 303 и сл. ГПК.

Образувано е по подадена на 20.11.2024 г. от Г. Т. Д. молба за отмяна вх. № 20370 на влязлото в сила решение по гр. д. № 793/2023 г. на Бургаския окръжен съд, с което е отхвърлен предявения от молителя срещу П. И. М. иск за ревандикация на сграда с идентификатор **** по кадастралната карта на [населено място], заедно с находящия се в нея самостоятелен обект с идентификатор *****, с прилежаща към него открита тераса, на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК.

В молбата за отмяна са изложени следните твърдения, относими към цитираното основание, а именно: по делото са допуснати съществени процесуални нарушения, вследствие на което молителят е бил лишен от възможност да подаде въззивна жалба и да участва във въззивното производство, поради ненадлежно представителство.

В съдебно заседание молителят не изразява становище. В писмена молба счита, че е налице поддържаното основание за отмяна, поради което влязлото в сила решение следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане на първоинстанционния съд.

В отговор на молбата ответникът П. И. М., чрез процесуалния си представител адв. К., взема становище за нейната неоснователност. В съдебно заседание поддържа, че молбата за отмяна следва да бъде оставена без уважение.

Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, установи следното:

Молбата за отмяна на поддържаното основание по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК е допустима по съображения, изложени в определение № 2503 от 19.05.2025 г. по настоящото дело.

Производството пред Бургаски окръжен съд е образувано по предявен от Г. Т. Д. срещу П. И. М. иск с правно основание чл. 108 ЗС.

Видно от данните по делото, в хода на първоинстанционното производство на ищеца Г. Т. Д. е била предоставена правна помощ, изразяваща се в процесуално представителство по делото. С определение от 16.01.20124 г. за негов процесуален представител е назначена адв. А. Х. М.. Предоставена й е възможност до датата на съдебното заседание да се запознае с делото. В насроченото за 20.02.2024 г. открито съдебно заседание не е даден хода на делото поради невъзможност на назначения процесуален представител да присъства. В проведеното на 16.04.2024 г. открито съдебно заседание адв. М. е участвала, като е направила доказателствени искания. В това заседание е изслушана експертиза и е проведен разпит на вещото лице. В същото съдебно заседание е даден и ход на устните състезания, като процесуалният представител на ищеца е изразил становище по съществото на спора.

Ищецът – молител в настоящото производство е бил уведомен за постановеното решение на 05.07.2024 год., като съобщението му е било връчено лично. Същият е поискал да му бъде предоставена правна помощ, състояща се в изготвяне на въззивна жалба срещу решението и осъществяване на процесуално представителство във въззивното производство.

С разпореждане от 29.07.2024 г. съдът е констатирал, че на ищеца е била предоставена правна помощ под формата на процесуално представителство и е постановил връчване на съобщението за решението чрез назначения адвокат М., от което следва да тече срока за обжалване на решението. Видно от върнатото съобщение, същото е получено от нея на 02.08.2024 год. Решението е влязло в сила на 17.08.2024 г., което се установява и от отбелязването върху съдебния акт.

Разгледана по същество, молбата е неоснователна.

Отмяната по чл. 303 и сл. ГПК е средство за извънреден, извънинстанционен контрол на неправилни влезли в сила съдебни актове, като основанията за отмяна са изчерпателно изброени в закона и са различни от основанията за касационно обжалване по чл. 281 ГПК. Съдът по отмяната не проверява правилността на решението, защото то не е предмет на отменителното производство, а се произнася единствено по наличието на съответния фактически състав по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК отмяна на влязло в сила решение може да се иска, когато страната вследствие нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато е могла да се яви лично или чрез процесуален представител поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. Общото между отменителните основания групирани в чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК е, че страната не е могла да вземе участие лично или чрез надлежен представител при водене на делото и по този начин не е могла да упражни предоставените й от закона процесуални възможности за ефективна защита в процеса и поради това не е могла да включи релевантни за делото факти и обстоятелства и да посочи доказателства за установяването им, поради което делото е останало неизяснено от фактическа страна. Целта на основанието за отмяна на атакуваното решение по реда на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК е да се гарантира правото на защита на страните в гражданския процес, като се предотврати обвързаността им от правните последици на влязъл в сила съдебен акт, постановен в производство, в което те не са могли да участват по независещи от тях причини.

В конкретния случай изложените от молителя обстоятелства не кореспондират с посочените в цитираната норма основания за отмяна на влязъл в сила съдебен акт поради нарушено право на участие.

Страната не може да се позовава в молба за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК на нарушения на процесуалните правила, допуснати от първоинстанционния съд, ако е имала възможност, но не е обжалвала първоинстанционното решение, или ако при обжалването му не е въвела оплакване за процесуално нарушение в предмета на въззивното производство чрез въззивната си жалба и съответно не е поискала извършване на пропуснати процесуални действия, включително и чрез ангажиране на доказателства. Недопустимо е по реда на отмяната да се упражняват права, които страната е имала възможност да реализира в рамките на редовния инстанционен контрол. Такъв именно е и настоящия случай. Молителят е бил надлежно представляван в първоинстанционното производство. На същия е била предоставена безплатна правна помощ, изразяваща се в процесуално представителство в производството и е бил надлежно представляван от определения му процесуален представител по реда на чл. 94 и сл. от ГПК, който е взел участие в производството: направил е искания по доказателствата и е участвал в проведените открити съдебни заседания, като е изразил становище по същество на спора. Останалите изложени от молителя твърдения – за лоша комуникация с процесуалния представител и за липса на подадена срещу решението жалба касаят вътрешните отношения между представител и представляван и не могат да обосноват извод за нарушено право на участие и представителство в производството. Ето защо, при осъществено надлежно представителство на молителя, не е налице отменителното основание на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, поради което молбата за отмяна следва да бъде оставена без уважение. Само по себе си това основание е неотносимо към качеството и ефективността на реализираната защита.

С оглед изхода на делото на процесуалния представител на ответника по молбата трябва да бъдат присъдени разноски за осъществено безплатно процесуално представителство. При определяне на дължимото адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ следва да бъдат съобразени дадените указания в решението на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С- 438/2022 г., от които следва, че националната юрисдикция не е обвързана от минималните размери, предвидени в Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения на ВАдвС, респ. – от ограничението по чл. 38, ал. 2, изр. 2 ЗА, което препраща към наредбата. Посочените в Наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при служебното определяне на възнаграждения, а съдът следва да съобрази още интереса, вида на спора, фактическата и правна сложност на делото, извършената работа. В случая адв. К. е депозирал отговор на молбата за отмяна и е участвал в проведеното открито съдебно заседание. Следва да му бъде определено възнаграждение в размер на 1 200 лева с равностойност 613,55 евро, което отговаря на горните критерии.

Въз основа на изложеното Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 20370, подадена на 20.11.2024 г. от Г. Т. Д., за отмяна на влязлото в сила решение по гр. д. № 793/2023 г. на Бургаския окръжен съд, с което е отхвърлен предявения от молителя срещу П. И. М. иск за ревандикация на сграда с идентификатор **** по кадастралната карта на [населено място], заедно с находящия се в нея самостоятелен обект с идентификатор *****, с прилежаща към него открита тераса, на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК.

Осъжда Г. Т. Д. от [населено място], блок „Странджа“ № 1, ет. 2, ап. 210, да заплати на адвокат В. В. К. с адрес: [населено място], [улица], ет. 1, ап. 3, сумата 613,55 евро, представляваща адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.