РЕШЕНИЕ
№ 207
гр. София, 01.04.2026 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Р. Б. Второ гражданско отделение, в открито заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГЕРГАНА НИКОВА
С. Н.
при участието на секретаря Т. И., като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 670/2024 год. по описа на ВКС, II г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 290 и сл. ГПК.
С решение № 1165 от 19.10.2023 год. по в. гр. д. № 3844/2021 год. Софийският апелативен съд, като въззивна инстанция, е отменил решението от 2.03.2021 год., постановено по гр. дело № 13421/2017 год. и присъединеното към него гр. д. № 2833/2018 год., двете дела по описа на Софийския градски съд, в частта, с която са уважени отрицателните установителни искове по чл. 124, ал. 1 ГПК, като е признато за установено по отношение на „А. А. П. ЕООД /в несъстоятелност/ и „Вертикал 21“ ЕООД, че К. И. Г., С. И. Д. и Л. П. П. не са собственици на 800 кв. м. /очертани по скицата на в. л. П. на л. 274 от делото, неразделна част от решението/ от поземлен имот с идентификатор № *** с обща площ 1 036 кв. м. по действащата кадастрална карта на [населено място], район „В.“, м. „Г. г.“, кв. Б., при описаните съседи и вместо него е постановил ново, с което е отхвърлил така предявените искове за посочената част от незастроения УПИ в [населено място], район „В.“, заснет с идентификатор № *** по действащата кадастрална карта на [населено място].
В останалата част, с която исковете са уважени за разликата до претендираната по-голяма площ на горния имот, първоинстанционното решение е потвърдено от въззивния съд.
Касационното производство е образувано по жалби на ищците „А. А. П. ЕООД /в несъстоятелност/ и „Вертикал 21“ ЕООД, в които се поддържат оплаквания за недопустимост, респ. неправилност на решението в отхвърлителните му части поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон и необоснованост – основания за неговата отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК.
Жалбите се оспорват в представените от ответниците С. И. Д. и К. И. Г. отговори, в които се поддържа становище за тяхната за неоснователност и се претендират сторените разноски в производството.
За да отмени частично първоинстанционното решение, с което исковете на двете дружества са били уважени и вместо това да постанови друго, с което да ги отхвърли за част от имота с площ от 800 кв. м., въззивният съд приел на първо място, че същите са процесуално допустими с оглед наличието на правен интерес от предявяването им, обоснован с твърдението, че ищците са собственици на основание покупко-продажба на УПИ с нотариален акт от 2008 год. и данните за фактическо оспорване от страна на ответниците на така придобитите от тях права. Намерил същите за неоснователни за тази част от процесния имот с площ 800 кв. м., за която приел, че ответниците са установили придобито право на собственост, като идентичността е обоснована със заключенията на експертизите по делото. Освен това, въззивният съд приел да е налице възстановяване на собствеността върху отчуждения през 1962 год. имот, описан в представен по делото АДС, като отнет без законово основание, позовавайки се на Тълкувателно решение № 6/2006 год. на ОСГК на ВКС. Без значение било, че такъв имот не съществува като отделна кадастрална или регулационна единица към настоящия момент. Въззивният съд е обосновал извода си за принадлежността на правото на собственост на ответниците и на основание възстановяване по ЗСПЗЗ, като се е позовал на данни за образувано съдебно производство по отношение на имот в [населено място] на общия наследодател, макар и без данни за идентичност с процесния.
Касационното обжалване на въззивното решение е допуснато в цялост с определение № 4837 от 24.10.2025 год. по настоящото дело в приложното поле на основанията по чл. 280, ал. 2, предл. 2-ро и 3-то ГПК. Констатирано е произнасяне на съда по непредявено от ответниците придобивно основание, а именно възстановяване на собствеността върху одържавения с АДС от 1962 год. имот по реда на ЗВСВОНИ, а както и при ненадлежна идентификация на въведения като предмет на спора имот съобразно заснемането му по КККР, въпреки безспорните констатации за урегулирането му още през 1914 год. при действието на ЗБНМКБ (отм.), по смисъла на който закон дворищно-регулационният план има непосредствено отчуждително действие. При изложените съображения към мотивите на оспорвания съдебен акт, настоящият съдебен състав е намерил още за явно необоснован достигнатия извод за несъмнена идентичност между процесния имот и имотите, които ответниците твърдят да са придобили по силата на извършените в периода от 1925 год. до 1957 год. делби на имоти, останали в наследството от И. п. И..
В проведеното открито съдебно заседание страните се представляват от техните процесуални представители.
Адвокат П. /за „Вертикал - 21“ ЕООД/ заявява, че поддържа касационната жалба и представената с нея съдебна практика. Моли за присъждане на сторените разноски съгласно представен списък.
Адвокат Б. /за „А. А. П. ЕООД - в несъстоятелност/ се солидаризира с констатираните пороци на обжалваното решение в определението по чл. 288 ГПК. Добавя, че касационният съд следва да вземе предвид релевираните от ищците възражения за придобиване на имота по давност, за което счита, че няма произнасяне от страна на апелативния съд. Претендира разноски съобразно представен списък.
Адвокат Т. /за К. Г./ моли касационните жалби да се оставят без уважение, като се вземе предвид, че ищците е следвало да установят при условията на пълно и главно доказване както своето право, така и обема от него, който се припокрива с имота по документи за собственик на доверителката му.
Адвокат Д. /за С. Д. и Л. П./ изразява становище, че правилно се констатира произнасяне по придобивно основание, каквото не е заявявано и съответно поддържано от неговите доверители. Изтъква, че фактически земята не е отнемана/национализирана, доколкото се касае за урегулирана територия, която не подлежи и на коопериране в ТКЗС. С изключение на това нарушение от страна на въззивния съд, изразява становище за правилност на достигнатите от него крайни изводи за неоснователност на предявените отрицателни установителни искове.
Като съобрази изложеното и след като се запозна с материалите по делото, Върховният касационен съд, състав на II г. о. приема следното:
Съгласно постановките на Тълкувателно решение № 8 от 27.11.2013 год. на ВКС по тълк. д. № 8/2012 год., ОСГТК и трайно установената и последователна практика по чл. 290 ГПК, за да съществува интерес от установителния иск е достатъчно да се оспорва претендираното от ищеца право или да се претендира отричаното от него право. В производството по предявен отрицателен установителен иск ищецът доказва фактите, от които произтича правния му интерес, а ответникът – фактите, от които произтича правото му. Въпросът за доказателствената тежест е въпрос за последиците от недоказването, а доказател-ствената тежест се състои в правото и задължението на съда да приеме за ненастъпила тази правна последица, чийто юридически факт не е доказан. Общото правило за разпределение на доказателствената тежест между страните гласи, че всяка страна носи доказателствената тежест относно тези факти, от които извлича изгодни за себе си правни последици, които именно затова претендира като настъпили - решение № 446 от 06.01.2011 год. на ВКС по гр. д. № 475/2009 год., I г. о., решение № 391 от 01.11.2011 год. на ВКС по гр. д. № 1493/2010 год., I г. о., решение № 52 от 02.07.2020 год. на ВКС по гр. д. № 2446/2019 год., I г. о. При предявен отрицателен установителен иск ответникът следва да удостовери съществуването на претендираното от него право и тъй като ищецът изобщо отрича наличието на права на ответника върху спорния предмет, то последният трябва да изчерпи в заведения процес всички основания, въз основа на които е могло такива да се породят за него - решение № 60215 от 15.07.2022 год. на ВКС по гр. д. № 3616/2020 год., ІV г. о., решение № 552 от 26.09.2024 год. на ВКС по гр. д. № 1852/2023 год., ІІ г. о. Съдът се произнася съобразно така очертания от страните предмет на производството, като не може да признае съществуването на спорното право на основание, различно от заявеното от тях - решение № 421 от 27.06.2024 год. на ВКС по гр. д. № 3890/2022 г., II г. о.
Съобразно утвърдената практика, по исковете за собственост имотът се индивидуализира с реалните му градоустройствен статут и описание, включително като се съблюдават настъпилите в хода на процеса промени. Когато при предявяване иска или в течение на производството бъде установено, че исковата молба не отговаря на това изискване, съдът следва да укаже на ищеца да отстрани описаната нередовност, като при изпълнение на дадените указания при постановяване на съдебния акт е длъжен да опише имота с уточнените му характеристики по действащия устройствен план. Описанието на имота в диспозитива на съдебното решение с белезите по предходен план, въпреки направеното от ищеца уточнение по действащия план, представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което рефлектира върху правилността на решението, а не върху неговата допустимост – решение № 58 от 02.07.2019 год. на ВКС по гр. д. № 3433/ 2018 год., II г. о., решение № 253 от 18.05.2010 год. на ВКС по гр. д. № 1114/ 2009 год., II г. о., решение № 74 от 22.03.2013 год. на ВКС по гр. д. № 757/ 2012 год., I г. о. А доколкото установените в § 6 ПР на ЗУТ правила обвързват по-нататъшното действие на приетите преди влизането му в сила дворищнорегулационни планове с обстоятелството дали към момента на влизане на закона в сила регулацията е била приложена, то при извършването на преценката за регулационния статут на определен имот, вкл. и за отчуждителното действие на приетите преди влизане в сила на ЗУТ дворищнорегулационни планове, следва да се има предвид възприетото в Тълкувателно решение № 3 от 15.07.1993 год. на ВКС по гр. д. № 2/1993 год., ОСГК, тълкуване на понятието „приложена регулация“.
В случая в исковите молби ищците са претендирали да се отрече правото на собственост на ответниците върху урегулиран поземлен имот в [населено място], район „В.“, местност „Г. г.“, представляващ парцел *** от кв. 207Б, отреден за озеленяване и магазини с площ 1 529 кв. м. при съседи: УПИ *-*, улица, УПИ *-* и УПИ *-*, заснет с идентификатор *** по КККР на [населено място], одобрени със заповед РД-18-68/02.12.2010 год. на изп. д-р на АГКК, последно изменение със заповед РД-18-5858/10.08.2017 год. и площ по скица - 1 036 кв. м. Обосновават наличието на правен интерес от предявяването на отрицателния установителен иск с легитимацията им на собственици на процесния имот по силата на нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 04.08.2008 год.
В отговорите си по чл. 131 ГПК ответниците К. Г., С. И. и Л. П. оспорват претендираното от ищците право на собственост върху спорния имот, като поддържат същите да са действителни негови носители по силата на наследствено правоприемство, поредица от делби и правни сделки и издаден в полза на последните по линията на правоприемството констативен нотариален акт за съсобственост от 11.10.2017 год. От страна на ответницата К. Г. е предявено, в условията на евентуалност, и възражение за придобиване на процесния имот по давност.
При така очертания предмет на спора е несъмнено наличието на правен интерес от търсената защита по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК. Като се е позовал на незаявено основание за придобиване на правото на собственост от страна на ответниците за реална част от урегулиран поземлен имот и при това, описвайки го с идентификационните му белези по кадастралната карта, вместо с актуалния му устройствен статут, каквато е и претенцията на ищците, съдът е допуснал съществени процесуални нарушения. Неправилно още същият е пропуснал да съобрази значението на утвърдената още през 1914 год. регулация на територията в контекста на задължителните постановки на ТР № 3/1993 г. на ОСГК на ВКС. При наведените доводи за осъществяване на придобивното основание по чл. 70, ал. 1 ЗС съществен пропуск е и липсата на произнасяне в мотивите към обжалваното решение по този въпрос, доколкото надлежното установяване на елементите от фактическия състав на придобивната давност би имало правопогасяващо значение за претендираните от ответниците права върху същия обект (решение № 51 от 08.07.2022 год. на ВКС по гр. д. № 2767/2021 год., II г. о., решение № 589 от 17.10.2025 год. на ВКС по гр. д. № 2306/2024 год., I г. о.).
Произнасянето извън въведения предмет на спора (на непредявено основание и по нещо различно от претендираното от ищците) обуславя извод за недопустимост на обжалваното решение и поначало съставлява основание за неговото обезсилване и връщане на делото за повторно разглеждане от друг състав на въззивната инстанция (решение № 421 от 27.06.2024 год. на ВКС по гр. д. № 3890/2022 год., II г. о.).
С оглед особеностите на конкретно разглежданата хипотеза обаче, повторното разглеждане на делото от страна на въззивната инстанция е безпредметно, тъй като отстраняването на горепосочените нарушения не би могло да повлияе върху решаващите крайни изводи по предмета на спора. Това следва от анализа на събраните по делото доказателства относно материалноправната легитимацията на ответниците, от които доказателства по никакъв начин не може да бъде изведен обоснован извод за наличие на идентичност между въведения като предмет на спора урегулиран поземлен имот и разпределените в собственост на Б. и Й. П. (праводатели на ответниците) имоти с извършените делби на наследството на И. п. И. в периода от 1925 год. до 1957 год. Същевременно с това по делото не са събрани и никакви убедителни доказателства, които да установяват основателността на въведеното при условията на евентуалност придобивно основание по чл. 79 ЗС от страна на ответницата К. Г., като по-скоро данните сочат на реализирана придобивна давност от страна на ищците в периода след 04.08.2008 год. в качеството им на добросъвестни купувачи на процесния имот. Тези изводи на настоящия съдебен състав са мотивирани от следните съображения:
От представените по делото материали от делбено дело № 774/1925 год. по описа на Софийския окръжен съд /л. 98 - 104 от гр. д. № 2833/2018 год. на СГС/ се установява, че е извършена делба на наследството на И. п. И. между Б., С., Й., Ц. и Н. П., К. С., Д., В. и С. И. поп И..
От представеното удостоверение за наследници /л. 112 от гр. д. № 2833/2018 год. на СГС/ и удостоверение за родствени връзки /л. 234 от гр. д. № 13421/2017 год. на СГС/ се установява, че Б., Й., Ц. и Н. П. са деца на С. П. и П. И., починал 1914 год./, а ответниците Л. П. и С. Д. са законни наследници на Б. П. П. – негови внуци. Ответницата К. Г. се легитимира като приобретател по договор от 02.10.2007 год. за продажба на наследството на Д. Й. П., останало от неговия баща Й. П. П. /л. 17 от гр. д. № 2833/2018 год. на СГС/, както и по договор от 23.02.2007 год. за продажба на наследството му, останало от неговата майка В. П. П. /л. 63 от същото дело/.
При тези обстоятелства основен решаващ за изхода на спора въпрос е този за идентичността между възложените в дял на Б. и Й. П. имоти при извършената съдебна делба по гр. д. № 774/1925 год. по описа на Софийския окръжен съд и последвалата доброволна делба от 1957 год., и описания в нотариалния акт на ищците от 04.08.2008 год. урегулиран поземлен имот /л. 15 от гр. д. № 2833/2018 год. на СГС/. За разрешаването му по делото са изслушани общо три експертни заключения – основно и допълнително, изготвени от инж. П. в хода на първоинстанционното производство /л. 271 и л. 278 от гр. д. № 13421/2017 год. на СГС/, както и тройно заключение, прието от въззивния съд и изготвено от в. л. инж. П., инж. П. и инж. П. /л. 192 от в. гр. д. № 3844/2021 год. на САС/.
В изготвените заключения пред СГС инж. П. е изразил становище, че процесният имот не е идентичен с описания в договора за продажба на наследство от 02.10.2007 год., както и с имота по договора от 23.02.2007 год., по които е приобретател ответницата К. Г.. В нотариалния акт на ищците същият е описан съобразно действащия към момента на изготвянето му регулационен план на „ЖК Г. г.“, одобрен през 1997 год. и преодобрен през 2003 год. Регулационните линии не съвпадат с кадастралните граници на имота съобразно заснемането му по действащите КККР от 2017 год. Разминаванията са онагледени на изготвена комбинирана експертиза, неразделна част от основното заключение /л. 274 от гр. д. № 13421/2017 год. на СГС/. Посочено е, че в разписните листове по кадастралните планове от 1959 год., 1965 год. и 1973 год. като собственик на имот пл. № * /частично попадащ в актуалния парцел */ е записано едно и също – наследници на С. К. П., без отбелязан документ за собственост.
В приетата пред апелативния съд тройна съдебно-техническа експертиза вещите лица механично са описали събраните по делото писмени доказателства с посочване на конкретни абзаци от тях, като едновременно с това са проследили кадастралната и регулационна история на процесния имот. Считат, че приложеното удостоверение № 1105/1.IV.1925 год. на Боянското селско общинско управление (не се открива по делото) удостоверява наличието на 21 броя имоти на И. п. И., като в процесната местност „П. с.“ попадат тези под т. т. 15, 17 и 19. Като първи регулационен план за „П. на К. [населено място]“ сочат одобрения с указ № 86/31.07.1914 год. и заповед № 1885/ 22.08.1914 год. на МОС, Пътищата и Благоустройството. Последващият регулационен план е одобрен с указ № 463/ 29.08.1928 год. и заповед № 2324/ 07.09.1928 год. За територията в кадастралното отделение на НАГ вещите лица са констатирали съществуването на кадастрални планове емисии 1956 год., 1965 год. и 1973 год., като се солидаризират с установеното в основното заключение, че процесният имот представлява имот пл. № * по тези планове, а като негови собственици са посочени наследници на С. К. П. без документ за собственост. Последващият регулационен план е одобрен със заповед № 514/ 25.12.1978 год. с обозначение на местността като „Г. г.“. Със заповед № РД-50-288/14.04.1995 год. е одобрен частичен застроителен и регулационен план, на който преминаващата през спорния имот [улица]вече се предвижда като тупикова с уширение, а останалата част от нея до връзката с [улица]и [улица]се придава към УПИ *** „за озелен. и маг.“. С последваща заповед № РД-09-50-264/27.05.1997 год. е одобрен кадастрален застроителен и регулационен план на м. „Г. г.“, като УПИ *** „за озелен. и маг.“ се отрежда за обособяване на УПИ ***-СГО и УПИ ** „за озеленяване“. Със заповед РД-50-29/13.02.2001 год. е одобрено частично изменение, като отново процесният имот се предвижда като един общ урегулиран парцел *** „за озелен. и маг.“. Вещите лица изрично засвидетелстват, че при извършен оглед на място [улица]е изградена, асфалтирана, с добре оформени бордюри и преминава през УПИ *** така както е заснета в КККР с идентификатор ***.
На база тези констатации, без да са извършили задълбочен анализ, съпоставка на имотите по действалите регулационни и кадастрални планове и описаните в документите за собственост на ответниците, вещите лица изразяват становище, че поделеният имот с площ 800 кв. м. между Б., Й. и С. П. в делбата от 16.01.1957 год. попада в част от процесния УПИ *** от кв. 207Б по действащия регулационен план. Засвидетелстват и за частична идентичност с описания имот в АДС № 4457/1916 от 24.01.1962 год. /л. 202 от в. гр. д. № 3844/2021 год. на САС/.
След задълбочен анализ на конкретно събраните писмени доказателства настоящият съдебен състав намира гореизложената констатация на вещите лица за явно необоснована.
За да бъде разграничен един поземлен имот от друг имот, е нужно конкретен юридически акт да посочва неговите граници така, че те да могат да бъдат определени, обособявайки го като обект на правото на собственост от останалата част от земната повърхност. По правило имотите следва да се описват както в диспозитивите на съдебните актове, така и в документите за собственост, с всички техни индивидуализиращи белези – вид, местонахождение, граници, площ, номер по действащия кадастрален и регулационен план или друг вид план, а когато за населеното място има влязла в сила кадастрална карта и с идентификатора на имота.
В разглежданата хипотеза е установено, че територията, върху която попада процесният УПИ ***, е урегулирана още през 1914 год. – т. е. преди съставяне на който и да било от документите на страните по делото. Посоченото означава, че е била възможна индивидуализация на имотите по съдебната делба от 1925 год. съобразно актуалния им към този момент градоустройствен статут, като предвид вещно-отчуждителното действие на утвърдените планове липсва основание имотните граници да са различни от тези на образуваните по силата им дворищни парцели.
В заключението на вещото лице по делбеното дело № 774/1925 год. /л. 98 от гр. д. № 2833/2018 год. на СГС/ имотите под пунктове 15, 17 и 19 от исковата молба в местността „П. с./П. м.“ са обозначени с планоснимачни номера * и * в кв. 210 и 2/0Б (не се чете - вероятно 210Б, заб. - оригиналният документ, от който е снето копието е компрометиран) с определени парцели в кв. 210 само *, * и * за 12/9 (не се чете), /вероятно */, понеже частта от същата с № * се изцяло отчуждава и в планоснимачен номер * и * в кв. 208 и 211 са определени парцели *-* в кв. 208 и парцел *-* в квартал 211.
От комбинираната скица (приложение № 1 на л. 198 от в. гр. д. № 3844/ 2021 год.), на която са насложени заснеманията по актуалната кадастрална карта и регулационните линии по плана от 1914 год. и комбинирана скица (приложение № 2 на л. 200 от с. д.), на която са онагледени регулационните линии по плана от 1928 год., следва изводът, че гореописаните имоти *-* и *-* са обособени от имоти стари планоснимачни номера *-* от кв. 208 и *-* от кв. 211 по плана от 1914 год. Имотите планоснимачни номера *, * и * са в друг квартал, а именно кв. 210 и изобщо не попадат в приложените извадки от регулационния план. Следователно идентичността между тях и процесния имот е изключена. Последният попада в съществуващия към 1914 год. парцел *-* в кв. 208, но е разположен в неговата североизточна част, а новообразуваният от него по плана от 1928 год. имот *-* остава в северозапад, отвъд другата страна на съществуващата към настоящия момент ул. „М.“, който имот освен това се припокрива почти изцяло с УПИ * „за компл. жил. строителство“ по действащия регулационен план от 1997/2003 год. – по данни от делото, закупен и застроен от ищците.
Видно от делбения протокол от 7.07.1928 год. /л. 104 от гр. д. № 2833/ 2018 год. на СГС/ на Б. П., К. С. и С. П., лично и за малолетните си деца, се възлага дял IV-ти от изготвения от вещите лица разделителен протокол от дата 27.XII.1927 год. В него се описва нива - градина в местността „К. с.“ от 767 кв. м. при съседи: дялове II и III, наследници А. п. И. и река. Липсва препратка към изготвеното по делбеното дело заключение на вещото лице, не става и ясно на кои от посочените в него имоти отговаря тази нива. Същата не съответства нито по граници, нито по площ на предвидения като УПИ *-* по регулационния план от 1928 год. парцел, в който към този момент попада процесният имот и доколкото той не граничи с река, а последната представлява устойчив ориентир за местонахождението на поземлените имоти, то следва да се приеме с категоричност, че не е налице идентичност между описаната в протокола от 27.XII.1927 год. нива от 767 кв. м. и УПИ *** „за озелен. и маг.“ по действащия регулационен план от 1997/2003 год., въведен като предмет на настоящото производство.
Извод за идентичност не може да се обоснове и на база представената записка от 7.03.1931 год. за вписване на акта за делба от 1927 год. В нея се описва празно место в местността „П. с.“ /„К. л.“/ от 1,147 кв. м., парцел * и * от кв. 208 и 211 по плана на Кр. с. при съседи: Дим. И., Д. Я., П. А. и площад, а както и нивата в местност „К с.“ от 767 кв. м., граничеща с река, за която вече беше посочено, че няма как да представлява процесния имот. Що се отнася до дворното место от 1,147 кв. м., то не може да се идентифицира на база описанието и събраните по делото доказателства – парцели под номера * и * има както в кв. 208, така и в кв. 211, а освен това същите са наименувани в плана не само с римски, а и с арабски цифри към тях; съответно, при използваното словосъчетание остава неясно кои имоти се има предвид, а същевременно с това по действащия към 1931 год. регулационен план процесният имот не попада в нито един от посочените квартали – същият е разположен в заключената между две улици ъглова северна част на кв. 208Б.
Изложените дотук съображения налагат да се приеме, че представените писмени доказателства във връзка с делбата по ч. гр. д. № 774/1925 год. не легитимират праводателите на ответниците като собственици на спорния парцел *** „за озелен. и маг.“ по действащия регулационен план от 1997/2003 год.
Последният не съответства и на поделените имоти съгласно договора за доброволна делба от 16.01.1957 год. В него не се споменава дворно място в местността „П. с.“, а имотът от дял V, разпределен на Б. и Й. П., касае същата онази нива от осем ара в местността „К. с.“, която граничи с река и е изключено да се приеме за частично идентична с УПИ *** „за озелен. и маг.“ по действащия регулационен план от 1997/2003 год., какъвто извод погрешно е обоснован от въззивния съдебен състав.
Само за пълнота следва да се отбележи, че непредставянето от ответниците на изготвените за целите на извършените делби на наследствено имущество скици, които по правило представляват неразделна част от съставените разделителни протоколи, подкрепя извода за липса на идентичност на имотите по делбите с процесния имот.
Като допълнителен показател за отсъствието на каквито и да било вещни права на ответниците върху частта от собствената на наследодателя И. п. И. нива, заснета като парцел *-* в местността „П. с.“ при урегулиране на територията с регулационния план от 1914 год., която част понастоящем се заема от УПИ *** „за озелен. и маг.“ по действащия регулационен план, служат и представените разписни листове към кадастралните планове от 1959 год., 1965 год. и 1973 год., както и приложените съдебни решения на л. 180 и л. 185 от в. гр. д. № 3844/2021 год. по описа на САС. В първите като собственик на частта от УПИ *, попадаща в имот пл. № * по плановете, са записани наследници на С. К. П., която не се открива в представените удостоверения за родствени връзки от ответниците (т. е. наследственото правоприемство между нея и Б. и Й. П. е изключено). Що се отнася до съдебните актове, в тях е видно, че трети лица, а не ответниците или техните праводатели, са се легитимирали като наследници на посочената С. П. и като заинтересовани лица да поискат отмяна на извършено отчуждаване за имота пл. № * на основание чл. 2 от ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС, но това им е отказано поради изтичане на срока по пар. 2 от ПЗР на ЗОСОИ във вр. с чл. 4 от ЗВСВНОИ по ЗТСУ и др. – решение по а. х. д. № 2146/2004 год. по описа на Софийския градски съд и решение по адм. д. № 8451/2007 год. на Върховния административен съд.
В тази връзка, по възраженията на ответниците, че с оглед представения АДС от 1962 год. ищците абсолютно неправомерно претендират права върху процесния имот, тъй като същият не подлежал на придобиване по давност, следва да се разясни, че предмет на настоящото производство е само правото на собственост на ответниците, не и това на ищците. Могли ли са или не последните да придобият надлежно правата, обективирани в документите им за собственост е въпрос, който стои извън предмета на настоящото съдебно производство и който следва да бъде разрешаван при евентуален спор между тях и държавата. Освен това доводът е изцяло нелогичен: на първо място, защото ответниците претендират процесният имот изобщо да не е бил одържавяван, а на второ място – доколкото наличието на права на държавата върху него отново би обосновало извод за основателност на предявените отрицателни установителни искове.
Така изложените съображения изключват осъществяването на релевираното главно придобивно основание от ответниците, а именно придобиване на процесния УПИ, или реална част от него, на основание делба, наследствено правоприемство и прехвърлителни сделки. При констатацията за липса на идентичност между спорния имот и описаните в документите за собственост на ответниците такива, и доколкото възможността за събиране на нови доказателства е окончателно преклудирана, отстраняването на гореописаните процесуални нарушения при разглеждане на делото не би могло да доведе до различни правни изводи по предмета на спора. Връщането на делото в тази хипотеза не съответства на принципите за процесуална икономия и решаване на делата в разумен срок. Ответниците следва да понесат неблагоприятните последици от разпределението на доказателствената тежест по отношение на фактите и обстоятелствата, от които произтичат претендираните от тях права и предявените срещу тях при условията на обективно и субективно кумулативно съединяване отрицателни установителни искове за собственост да се уважат.
Доколкото ответницата К. Г. се е позовала при условията на евентуалност и на придобиване на имота по давност, то следва да се обсъдят събраните в тази връзка доказателства. За установяване елементите от фактическия състав на придобивното основание по чл. 70, ал. 1 ЗС същата представя нотариален акт, скици, АДС, кореспонденция и жалби. Документите за собственост и скиците не са годни доказателства да установят осъществяването на фактическа власт върху недвижим имот. Приложената жалба до СГКК София-град (л. 63 от гр. д. № 13421/2017 год. на СГС), в която се моли за преразглеждане на издадено уведомление за отказ да се извърши поискана административна услуга по отношение на имота също по никакъв начин не засвидетелства осъществяването на владение върху него. Същото се отнася и за жалбата до директора на АССГ срещу мълчалив отказ по заявление за извършване на изменение в кадастралния регистър (л. 66 от гр. д. № 13421/2017 год. на СГС).
От друга страна, по сведения на изслушаните свидетели, процесното дворно място е било стопанисвано през 90-те години от Д. П. и братовчед му С.. След като С. продал собствения си имот на дружествата - ищци да строят сграда (в насрещния на процесния имот парцел през ул. „М.“, а именно УПИ * „за компл. жил. строителство“ по действащия РП) същите стоварили строителните материали и техниката си именно в спорния имот. След завършване на сградите през 2013 год. ищците озеленили това дворно място, като засадили трева, борове, туи и орех. Същото понастоящем продължава да е в този вид и се поддържа именно от стопаните на блока. В тази насока са единодушни и четиримата изслушани свидетели Р. Б., Т. Р., П. М. и Г. Г. /показанията, обективирани в протокола на л. 236-241 от гр. д. № 13421/2017 год. на СГС/, последният от които бивш съпруг на ответницата Г.. Ето защо не може да се приеме, че същата е осъществила пълно и главно доказване на елементите от фактическия състав на поддържаното от нея придобивно основание по чл. 70, ал. 1 ЗС. Възражението й в тази насока следва да се остави без уважение като недоказано.
На последно място се констатира и недопустимо произнасяне по непредявени искове от страна на въззивният съд, който е постановил общ диспозитив за частично отхвърляне на отрицателните установителни искове на ищците по отношение на всеки един от ответниците без да отчете, че първоинстанционният съд е сезиран с две отделни искови молби, впоследствие съединени за общо разглеждане в едно производство, като първата от тях – тази на „А. А. П. ЕООД /в несъстоятелност/, е насочена само и единствено против К. И. Г., а втората – на „Вертикал 21“ ЕООД, общо против К. И. Г., С. И. Д. и Л. П. П.. Посоченото нарушение налага обжалваното решение да се обезсили на основание чл. 293, ал. 4, вр. чл. 270, ал. 3 ГПК в частта му за отхвърляне на отрицателни установителни искове за собственост на „А. А. П. ЕООД /в несъстоятелност/ по отношение на ответниците С. И. Д. и Л. П. П..
В останалите му части настоящият съдебен състав намира, че въззивното решение следва да се отмени при условията на чл. 293, ал. 2 ГПК и да се постанови решение по същество на спора, с което да се уважат предявените по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК от „А. А. П. ЕООД /в несъстоятелност/ против К. И. Г. и от „Вертикал 21“ ЕООД против К. И. Г., С. И. Д. и Л. П. П. отрицателни установителни искове за отричане правата им на собственост върху урегулиран поземлен имот в [населено място], район „В.“, местност „Г. г.“, представляващ парцел *** от кв. 207Б, отреден за озеленяване и магазини с площ 1 529 кв. м. при съседи: УПИ *-*, улица, УПИ *-* и УПИ *-*, заснет с идентификатор *** по КККР на [населено място], одобрени със заповед РД-18-68/02.12.2010 год. на изп. д-р на АГКК, последно изменение със заповед РД-18-5858/10.08.2017 год. и площ по скица - 1 036 кв. м., вид територия: „Урбанизирана“, НТП: „За друг обществен обект, комплекс“, квартал 207Б, парцел ***, при съседи: ***, ***, ***, ***
При този изход на спора ищците имат право на сторените разноски пред трите съдебни инстанции на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. Съгласно представените по делото доказателства и списъци (л. 80 и л. 81 от касационното производство) същите възлизат в размер на сумата 5 832,35 лева за „Вертикал 21“ ЕООД и 1 862,35 лева за „А. А. П. ЕООД /в несъстоятелност/. Разноските на „Вертикал 21“ ЕООД следва да се понесат солидарно от ответниците К. И. Г., С. И. Д. и Л. П. П., а тези на „А. А. П. ЕООД /в несъстоятелност/ - от ответницата К. И. Г.. На основание разпоредбите на Закона за въвеждане на еврото в Р. Б. сумите следва да се присъдят в тяхната равностойност в евро.
Водим от горното, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.,
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 1165 от 19.10.2023 год. по гр. д. № 3844/2021 год. на Софийския апелативен съд в частта му за отмяна на решението от 2.03.2021 год., постановено по гр. дело № 13421/2017 год. и присъединеното към него гр. д. № 2833/2018 год., двете дела по описа на Софийския градски съд, и за отхвърляне на предявени по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК искове за признаване за установено по отношение на „А. А. П. ЕООД /в несъстоятелност/, че С. И. Д. и Л. П. П. не са собственици на 800 кв. м. /очертани по скицата на в. л. П. на л. 274 от делото, неразделна част от решението/ от незастроен урегулиран поземлен имот, находящ се в [населено място], СО, район „В.“, бул. „А. С. П.“, който УПИ съгласно представената скица на поземлен имот № 15-459313, издадена на 20.09.2017 год. от СГКК - гр. София на АГКК е с идентификатор № *** с обща площ 1 036 кв. м. по действащата кадастрална карта на [населено място], район „В.“, м. „Г. г.“, кв. Б. и стар идентификатор № ***.
ОТМЕНЯ решение № 1165 от 19.10.2023 год. по гр. д. № 3844/2021 год. на Софийския апелативен съд в останалите му части и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск на „А. А. П. ЕООД /в несъстоятелност/, ЕИК 131181279, седалище и адрес на управление: с. Челопеч, ул. „Бели сип“ № 1, че К. И. Г., ЕГН [ЕГН], не е собственик на урегулиран поземлен имот в [населено място], район „В.“, местност „Г. г.“, представляващ парцел *** от кв. 207Б, отреден за озеленяване и магазини с площ 1 529 кв. м. при съседи: УПИ *-*, улица, УПИ *-*, УПИ *-* и улица, заснет с идентификатор *** по КККР на [населено място], одобрени със заповед РД-18-68/02.12.2010 год. на изп. д-р на АГКК, последно изменение със заповед РД-18-5858/10.08.2017 год. и площ по скица - 1 036 кв. м., вид територия: „Урбанизирана“, НТП: „За друг обществен обект, комплекс“, квартал 207Б, парцел ***, при съседи: ***, ***, ***, ***.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове на „Вертикал 21“ ЕООД, ЕИК 121309054, седалище и адрес на управление: гр. Костенец, ул. „Странджа“ № 10, че К. И. Г., ЕГН [ЕГН], С. И. Д., ЕГН [ЕГН] и Л. П. П., ЕГН [ЕГН], не са собственици на урегулиран поземлен имот в [населено място], район „В.“, местност „Г. г.“, представляващ парцел *** от кв. 207Б, отреден за озеленяване и магазини с площ 1 529 кв. м. при съседи: УПИ *-*, улица, УПИ *-*, УПИ *-* и улица, заснет с идентификатор *** по КККР на [населено място], одобрени със заповед РД-18-68/02.12.2010 год. на изп. д-р на АГКК, последно изменение със заповед РД-18-5858/10.08.2017 год. и площ по скица - 1 036 кв. м., вид територия: „Урбанизирана“, НТП: „За друг обществен обект, комплекс“, квартал 207Б, парцел ***, при съседи: ***, ***, ***, ***.
ОСЪЖДА К. И. Г., ЕГН [ЕГН], да заплати на „А. А. П. ЕООД /в несъстоятелност/, ЕИК 131181279, сумата EUR 952,20 /деветстотин петдесет и две евро и двадесет евроцента/ сторени разноски пред трите съдебни инстанции.
ОСЪЖДА К. И. Г., ЕГН [ЕГН], С. И. Д., ЕГН [ЕГН] и Л. П. П., ЕГН [ЕГН], да заплатят на „Вертикал 21“ ЕООД, ЕИК 121309054, общо сумата EUR 2 982,03 /две хиляди деветстотин осемдесет и две евро и три евроцента/ сторени разноски пред трите съдебни инстанции.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.