РЕШЕНИЕ

№ 93

Гр. София, 01.04. 2026г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение в открито съдебно заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА МИРОСЛАВА КАЦАРСКА

при участието на секретаря ВАЛЕРИЯ МЕТОДИЕВА, като разгледа докладваното от съдия Кацарска к. т.д. № 1718 по описа за 2025г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 290 ГПК.

С определение № 3488/09.12.2025г. по к. т.д. № 1718/2025г. на ВКС, 1 т. о., е допуснато касационно обжалване на въззивното решение № 95/28.03.2025г., постановено по в. гр. д №80/2025г. на Апелативен съд – Пловдив, с което след частична отмяна на решение № 302/03.09.24 г. по т. д. № 28/23 г. на ОС - Стара Загора, е отхвърлен искът на И. К. С. с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ срещу ЗД „БУЛ ИНС”АД за присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди при ПТП, настъпило на 18.08.2022г., за разликата над сумата 50 000 лв. до размер от 80 000 лв.

Касационният жалбоподател И. С. поддържа, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно. Касаторът изтъква, че въззивният съд бил отдал значение на критерий, несъобразен с чл. 52 ЗЗД, а именно размера на средната работна заплата в страната. Поддържа, че намаляването на присъденото му от първата инстанция застрахователно обезщетение не е съобразено с получените от него травми и периода на възстановяване и не почива на конкретни доводи и доказателства, ангажирани от ответното застрахователно дружество. Според касационния жалбоподател апелативният съд не е отчел нито заключението на вещото лице С., нито показанията на свидетелите П. и С.. Касаторът счита, че присъденото обезщетение е занижено и не представлява справедлив паричен еквивалент на действително претърпените вреди. Предвид подробно изложените доводи претендира отмяна...