ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1678

София, 01.04.2026 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. И.

ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

ИВО ДАЧЕВ

като разгледа гр. дело № 4441 по описа за 2025 година, докладвано от съдията Дачев, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на П. Д. Ж., чрез адв. Н. Я., срещу въззивно решение № 178 от 19.06.2025 г., постановено по в. гр. д. № 275/2025 г. на Окръжен съд – С. З. С обжалваното решение е потвърдено решение № 135 от 13.02.2025 г. по гр. д. № 3051/2024 г. на Районен съд – С. З. с което са отхвърлени предявените от П. Д. Ж. против Поделение за пътнически превози П. към „БДЖ – Пътнически превози“ Е. искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ, съответно за признаване на уволнението й, извършено със Заповед № 60-06-425/28.05.2024 г. на Директор ППП П., за незаконно и за неговата отмяна, за възстановяването й на заеманата преди уволнението длъжност „служител, издаване на пътнически билети, информатор“ – гара С. З. и за заплащане на обезщетение в размер на 2667,20 лв., представляващи разликата в заплатите поради уволнението при постъпване на по-нископлатена работа за периода 28.05.2024 г. до 31.08.2024 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – основания за касационно обжалване по чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК.

В изложението към касационната жалба се поддържат основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, във връзка с които се поставят следните въпроси:

1/ От кой момент тече срокът за налагане на дисциплинарно наказание – от узнаването на отделен факт, представляващ индиция за вероятно нарушение на трудовата дисциплина, или на целия фактически състав на нарушението? От кой момент се счита, че е открито нарушението на трудовата дисциплина – от подаване на доклад с описанието на съществените му признаци – субект, обект, време и обстоятелства, при които е извършено, или от датата на доклада, свързан с проучването дали е извършено нарушението, респ. от кой момент тече срокът за налагане на дисциплинарно наказание? Следва ли заповедта за дисциплинарно наказание да бъде връчена в двумесечния срок от откриване на нарушението? Твърди се противоречие на въззивното решение с решение № 256/2012 г. по гр. д. № 1036/2011 г. на ВКС, ІV г. о. и решение № 175/2013 г. по гр. д. № 1259/2012 г. на ВКС, ІІІ г. о.

2/ Задължен ли е съдът в производството по спор за законност на дисциплинарното уволнение да извърши съдебен контрол относно това, дали наказващият орган е изпълнил изискванията на чл. 189, ал. 1 КТ, като обсъди всички обстоятелства, които имат отношение към тази преценка? Твърди се противоречие с решение № 293/2011 г. на ВКС, ІІІ г. о., решение № 461 по гр. д. № 626/2009 г. на ВКС, ІІІ г. о. и решение № 84/2022 г. по гр. д. № 3141/2021 г. на ВКС, ІІІ г. о.;

3/ Длъжен ли е въззивният съд да изложи в мотивите си кои доказателства конкретно кредитира и въз основа на кои от тези доказателства почива правният извод за крайния съдебен акт? 4/ Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доводи на ищеца, посочени в исковата молба, които имат значение за решението на делото? 5/ Длъжен ли е съдът да обсъди всички събрани по делото доказателства както поотделно, така и в тяхната съвкупност и взаимовръзка, а не избирателно само някои от тях? По тази група въпроси се твърди противоречие на обжалваното решение с решение № 5/2025 г. по гр. д. № 4419/2023 г. на ВКС, ІV г. о. и решение № 48/2012 г. по гр. д. № 447/2011 г. на ВКС, ІV г. о.

Насрещната страна Поделение за пътнически превози П. към „БДЖ – Пътнически превози“ Е., чрез процесуалния си представител гл. юрк Т. И., оспорва касационната жалба по съображения, изложени в депозирания в срока по чл. 287, ал. 1 от ГПК писмен отговор.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, при извършената преценка по реда на чл. 288 ГПК за наличие на основания за допускане до касационно обжалване на въззивното решение, съобрази следното:

За да постанови обжалваното решение, с което е потвърдено отхвърлянето на предявените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ, въззивният съд е приел, че по силата на трудов договор от 18.10.1988 г. страните са били обвързани по безсрочно трудово правоотношение, като последната заемана от ищцата длъжност е „Служител, издаване на пътнически билети, информатор“, гара С. З. Със заповед № 60-06-425 от 28.05.2024 г. на директора на Поделение за пътнически превози – П., на ищцата Ж. е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ на основание чл. 190, ал. 1, т. 7 вр. чл. 187, ал. 1, т. 10 КТ за нарушение на трудовата дисциплина, изразяващо се в неспазване на т. 7 от Глава втора на Правилата за етично поведение на служителите в „БДЖ - Пътнически превози“ Е., в сила от 09.03.2017 г., съгласно която: „Не се допускат прояви на насилие и тормоз на работното място. Грубостите между служители са напълно неприемливи, всеки е длъжен да владее емоциите си ...“. Според мотивите на заповедта, причина за налагане на дисциплинарното наказание е, че на 22.03.2024 г. към 15,00 ч., в края на работния ден, на работното място на служителката К. Ц. в главната каса на гара С. З. са нахлули изненадващо пет служителки: К. Д., К. Д., ищцата П. Ж., Н. Ч. и М. К.-П.. От тях, последните две блокирали изхода, за да не може никой да влиза и излиза и да вижда какво се случва, а К. Д. и П. Ж. се нахвърлили срещу К. Ц., като започнали да й крещят, да я заплашват и да я обиждат. Ц. ги помолила да напуснат, защото й пречат да изпълнява служебните си задължения, но всички нейни опити за прекратяване на тази ситуация останали без резултат. Ц. опитала да се свърже по телефона с някой от ръководителите, за да докладва за случая и да потърси помощ, но тогава К. Д. и П. Ж. започнали да я бутат, дърпат, хващат за ръцете, причинявайки й охлузвания. Отнети били личния и служебния телефон на Ц., за да не може да се свърже с никого. Последвало блъскане, тропане по бюрото, разхвърляне по пода на служебна документация. Ц. се почувствала заплашена и поискала да напусне помещението, за да извика полиция, но изходът бил блокиран. С големи усилия Ц. измъкнала единия от телефоните си и едва тогава нападките срещу нея били преустановени. Въпреки това се наложило Ц. да се бори, за да може да излезе и да потърси помощ. След преживения стрес на работното място, служителката потърсила лекарска помощ. Впоследствие представила болничен лист с диагноза „есенциална хипертония“. Непосредствено след ситуацията Ц. се обадила по телефона на инж. Н. Л., главен експерт обслужване на клиенти в ППП-П., която я посъветвала да изложи случилото се в писмен вид. На 26.03.2024 г. е получен по имейл доклад от Ц.. Била образувана проверка и назначена комисия. Постъпило колективно обяснение от К. Д., П. Ж., К. Д., М. К.-П., както и отделно обяснение от Н. Ч., като всички отрекли случилото се. Записите от камерите на гара С. З. обаче, потвърдили описаното в доклада, макар че същите били без звук.

Въззивният съд е кредитирал съдебно-техническата експертиза, изготвена във връзка с представения на CD запис от камера за видеонаблюдение, монтирана срещу вратата на К. Ц., за който вещото лице не установило данни за манипулация. От заключението, както и от видеозаписа съдебният състав е приел, че описаното в мотивите на уволнителната заповед нарушение на трудовата дисциплина е установено, а показанията на К. Д., М. К.-П. и Н. Ч. намерил за недостоверни, тъй като тези свидетелки били предубедени и заинтересовани от изхода на делото по смисъла на чл. 172 ГПК, който извод е обосновал подробно.

Съдът е приел, че заповедта за уволнение съдържа изискуемите от чл. 195, ал. 1 КТ елементи – посочен е нарушителят, подробно описание на нарушението, кога е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага. Възприел е като правилно квалифицирането на нарушението по чл. 187, ал. 1, т. 10 КТ като неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в закони и други нормативни актове, в правилника за вътрешния трудов ред, в колективния трудов договор или определени при възникване на трудовото правоотношение, а именно като нарушение на Правилата за етично поведение на служителите в „БДЖ – ПП“ Е., в сила от 09.03.2017 г., глава ІІ, т. 7. Възражението, че ищцата отишла да разговаря с Ц. в извънработно време, е приел за ирелевантно, понеже самото нарушение на трудовата дисциплина е такова, че не е необходимо служителят да е на работа, за да осъществи неговия състав.

Въззивният състав е споделил изводите на районния съд, че с действията си на 22.03.2024 г. ищцата е проявила насилие и грубост спрямо друг работник или служител, с което е нарушила т. 7 на глава ІІ от Правилата за етично поделение на служителите в „БДЖ-пътнически превози“ Е.. Приел е, че е налице виновно неизпълнение на трудовите задължения, свързани с етичното и колегиално поведение на работното място. Нарушението е грубо, недопустимо и силно укоримо от гледна точка на обществения морал, поради което обосновава налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание. Съдът е съобразил в какво се е изразявало нарушението и при какви обстоятелства е извършено, какво е било поведението на ищцата, обстоятелството, че тя не признава нарушението, както и наложените на ищцата преди това дисциплинарни наказания „забележка“. Посочил е, че не е нужно да бъде установено, че Ц. е имала някакви конкретни наранявания, за да се приеме, че е имало недопустимо физическо съприкосновение. За неоснователно е прието оплакването относно приложението на чл. 194 КТ. Съдът е посочил, че двумесечният срок по чл. 194, ал. 1 КТ тече от откриване на нарушението, каквото е налице при изготвяне на всички материали, установяващи нарушението от обективна и субективна страна. Когато тези материали достигнат до наказващия орган, е налице откриване на нарушението по смисъла на чл. 194, ал. 1 КТ. В случая е изготвен доклад за извършена проверка на 28.03.2024 г., в който са изложени констатациите на комисията относно случая. Датата на този доклад се счита за дата на откриване на нарушението по смисъла на чл. 194, ал. 1 КТ. Наказанието е наложено на 28.05.2024 г., т. е. в двумесечния преклузивен срок. По изложените съображения съдът е потвърдил първоинстанционното решение, с което предявените искове са отхвърлени като неоснователни.

При тези мотиви въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.

По първия въпрос, състоящ се от три подвъпроса, не е налице общата предпоставка за допускане на касационно обжалване. Това е така, защото, макар въззивният съд да се е отклонил от разрешението в трайната съдебна практика, според което двумесечният срок за налагане на дисциплинарно наказание по чл. 194, ал. 1 КТ започва да тече от установяване на съществените елементи от конкретния фактически състав на нарушението, а не от пълното изясняване на случая, това не се е отразило на обосноваността на решаващия му извод, че този срок е бил спазен. В този смисъл, въпросът не е обуславящ. Съгласно чл. 194, ал. 3 КТ този срок не тече за времето, когато работникът или служителят е в законоустановен отпуск, а в случая ищцата е ползвала отпуск по болест от общо 14 дни (видно от болничния лист на л. 98 от делото). Поради това е без значение, дали работодателят е узнал за процесното нарушение на 26 или на 28 март 2024 г.

Вторият въпрос е обуславящ, но той не е разрешен в противоречие с трайната и непротиворечива практика на ВКС, сред която и цитираната в изложението към касационната жалба. С въззивното решение е извършена цялостна преценка относно спазването на критериите по чл. 189, ал. 1 КТ – обсъдено е доколко наложеното дисциплинарно наказание съответства на тежестта на допуснатото нарушение и на обстоятелствата, при които е извършено, изложени са и мотиви за поведението на работника или служителя, както по повод допуснатото нарушение, така и с оглед цялостното отношение към трудовите задължения, предвид четирите предходни наказания „забележка“ и едно „предупреждение за уволнение“. Ето защо и по този въпрос не може да се допусне касационно обжалване.

Третият, четвъртият и петият въпрос следва да се обсъдят заедно, тъй като касаят задълженията на въззивния съд да мотивира решението си, като обсъди всички доводи, както и събраните по делото доказателства заедно и поотделно и да посочи кои от тях кредитира. Според трайно установената съдебна практика, въззивният съд е длъжен да прецени всички събрани по делото доказателства, които са от значение за спора, както и доводите на страните и да основе решението си върху приетите от него в резултат на тази преценка обстоятелства по делото и върху закона. Обжалваното решение е постановено в съответствие с тези правни разрешения. Въззивният съд е обсъдил всички относими към предмета на делото доказателства относно правнорелевантните факти и е изложил самостоятелни мотиви по съществото на спора преди да посочи правни си изводи. За да достигне до заключението за законност на уволнението, въззивният съд е извършил самостоятелен анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства, обсъдил възраженията на въззивната страна, като е посочил, защо ги приема за неоснователни. Ето защо, въпросът за задължението на съда да обсъди и прецени доказателствения материал по делото, както и да мотивира своя акт, като се произнесе по доводите на страните, не е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, което изключва въведените допълнителни основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК на ответника по касационната жалба Поделение за пътнически превози П. към „БДЖ – Пътнически превози“ Е. следва да бъдат присъдени разноските за настоящата инстанция за юрисконсултско възнаграждение, в размер на 100 евро.

Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 178 от 19.06.2025 г., постановено по в. гр. д. № 275/2025 г. на Окръжен съд – С. З.

ОСЪЖДА П. Д. Ж., ЕГН [ЕГН], да заплати на Поделение за пътнически превози П. към „БДЖ – Пътнически превози“ Е., ЕИК ***, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК сумата в размер на 100 евро /сто евро/, представляващи юрисконсултско възнаграждение за касационното производство.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.

2.