РЕШЕНИЕ

№ 95

[населено място], 02.04.2026 година

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо търговско отделение, 5 състав, в публично заседание на дванадесети март две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

Председател: Р. Б. Ч. А. Н.

Т. К.

при участието на секретаря И. М. като разгледа докладваното от съдията докладчик А. Н. т. д. № 2576 по описа за 2025г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 47 и сл. от ЗА (загл. изм. – ДВ, бр. 63 от 2025г., в сила от 01.08.2025г.).

Образувано е по искова молба от 15.12.2025г. на Г. Ю. А. за прогласяване за нищожно на арбитражно решение от 15.07.2016г. по в. а.д. № 6512/2016г. на Арбитражен съд „А. Ю. СНЦ на основание чл. 47, ал. 2 от ЗА. При условията на евентуалност се иска решението да бъде отменено на основание чл. 47, ал. 1 от ЗА.

От ищеца е изложено, че в арбитражното производство е бил разрешен спор по Договор за потребителски кредит № [ЕГН] от 09.05.2014г., сключен с „П. К. Б. ЕООД. По този договор ищецът е имал качеството „потребител“ по смисъла на § 13, ал. 1 от ДР на ЗЗП, поради което, и съгласно чл. 19, ал. 1 от ГПК (ред. ДВ, бр. 8/2017г.), спорът е неарбитрируем. Законодателното изменение следва да намери приложение към настоящото производство. Същевременно тъй като ищецът не е бил надлежно уведомен за арбитражното дело, както и арбитражното решение противоречи на обществения ред (игнорира императивни правила за защита потребителя), е налице също основание за отмяна на решението.

Според ищеца преклузивният срок по чл. 48, ал. 1 от ЗА за подаване на исковата молба по делото е спазен. Той е разбрал за арбитражното решение на 07.11.2025г., когато го е получил от арбитражната институция. Преди това арбитражното решение не е било връчвано. То е било изпратено с товарителница № 6100013725321 (куриерска фирма „М и БМ Експрес“), но пратката е била върната като непотърсена. Не е посочено в какъв срок и къде следва получателят да получи пратката. Изпратената покана за доброволно изпълнение с изх. № 8438/29.01.2018г. по изпълнително дело № 20178240401174 на ЧСИ К. П., рег. № 824 на КЧСИ, не е редовно връчена. Удостоверен е „отказ“, но липсват име, длъжност, подпис, печат на връчителя и не е представен препис от арбитражното решение. Нарушена е процедурата по ГПК относно връчването. С изпълнителното дело ищецът се запознал на 31.10.2025г. и узнал, че съществува издаден изпълнителен лист въз основа на арбитражно решение, но без да е получил текста на решението. Съгласно издадения от Софийски градски съд изпълнителен лист по т. д. № 8266/2016г. ищецът е бил осъден да заплати на „П. К. Б. ЕООД сума от 10 038. 94 лева заедно със законна лихва от 15.07.2016г., 831. 17 лева юрисконсултско възнаграждение и 80 лева разноски за арбитражното производство.

Ответникът „П. К. Б. ЕООД оспорва предявените искове като недопустими. Според дружеството те са предявени извън преклузивния срок по чл. 48, ал. 1 от ЗА, както и на 08.08.2018г. е извършено прехвърляне на вземанията по договора за кредит на нов кредитор – „К. И. И. БГ“ ЕАД, за което длъжникът е бил уведомен със съобщение, изпратено на 08.11.2018г. Във връзка с връчване на арбитражното решение ответникът се позовава на извършените процесуални действия в арбитражното производство (опити за връчване на арбитражното решение през 2016г.). Съгласно удостовереното от арбитъра решението е влязло в сила на 10.08.2016г. Действия са били извършвани и по образуваното изпълнително дело и ищецът е узнал за арбитражното решение най-късно на 29.01.2018г. При отказ е била връчена покана за доброволно изпълнение.

По същество исковете се оспорват като неоснователни. Промените в ГПК, ЗА и ЗЗП, с които се забранява уговарянето на арбитражно споразумение с потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, не са приложими в настоящото производството. Разпоредбата на чл. 47, ал. 2 от ЗА, независимо дали се приеме за процесуална или материална, не предвижда обратно действие или преуреждане на възникнали материалноправни отношения между страните. Правоотношението по арбитражното споразумение е възникнало много преди влизането в сила на промените, а арбитражният процес е започнал, развил се е и е приключил с постановяване и влизане в сила на арбитражното решение по време, когато е действала старата нормативна уредба.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като съобрази данните по делото и доводите на страните, намира следното:

Настоящото производство е допустимо. Образувано е по искова молба, изходяща от легитимирано лице – ответник в арбитражното производство, при спазване на преклузивния срок по чл. 48, ал. 1 от ЗА. Липсва връчване на арбитражното решение – представеното известие за доставяне е оформено единствено с дата на получаване на пощенската пратка – 10.08.2016г., но без никакви данни относно доставката, т. е. при какви обстоятелства е прието такова връчване. Ненадлежно оформена е и покана за доброволно изпълнение с изх. № 8438 от 29.01.2018г., на което също се позовава ответникът във връзка с връчването на арбитражното решение. Относно връчването е приложима разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ГПК, съгласно която отказът да се приеме съобщение се отбелязва в разписката и се удостоверява с подписа на връчителя. В случая липсва подпис след удостоверения отказ за получаване на поканата за доброволно изпълнение от Г. Ю. А.. Същевременно поради качеството на „П. К. Б. ЕООД ответник в арбитражното производство, дружеството е легитимирано да участва като страна и в производството по чл. 47 и сл. от ЗА.

По същество предявеният главен иск по чл. 47, ал. 2 от ЗА се преценява като основателен.

С промяната в императивната разпоредба на чл. 19, ал. 1 от ГПК, извършена със ЗИДГПК (ДВ, бр. 8 от 24.01.2017г.), е въведена изрична забрана за сключване на арбитражно споразумение по имуществен спор, по който едната страна е потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. Едновременно с това е създадена и разпоредбата на чл. 47, ал. 2 от ЗА, според която арбитражните решения, постановени по спорове, предметът на които не подлежи на решаване от арбитраж, са нищожни. С оглед засилената потребителска защита в изпълнителното производство е създадена нова ал. 5 на чл. 405 от ГПК, според която окръжният съд отказва издаване на изпълнителен лист въз основа на нищожни по смисъла на чл. 47 от ЗА решения. Съгласно § 6, ал. 2 от ПЗР на ЗИДГПК (ДВ, бр. 8/2017г.) започналите до влизането в сила на закона арбитражни производства по спорове, които са неарбитрируеми, се прекратяват. По тълкувателен път, включително по аргументи, черпени от решението по к. д. № 15/2002г. на Конституционния съд (че защитата в рамките на арбитражния процес в неговата цялост се осъществява в два стадия, като производството пред арбитражния съд е първият стадий, а следващият (факултативен) е предявяването на иска по чл. 47 от ЗА), практиката на ВКС безпротиворечиво приема, че ако към момента на влизане в сила на ЗИДГПК (ДВ, бр. 8/2017г.) защитата в арбитражното производство не е изчерпана, то е налице неприключило производство по смисъла на § 6, ал. 2 от ПЗР на ЗИДГПК и поради това валидността на арбитражното решение следва да се преценява съобразно действащите разпоредби на чл. 47, ал. 2 от ЗА, вр. чл. 19, ал. 1 от ГПК.

От изложеното следва, че извършените законодателни промени, касаещи потребителската защита, са приложими за производства по чл. 47 и сл. от ЗА, заведени в преклузивния тримесечен срок по чл. 48, ал. 1 от ЗА, независимо, че арбитражното решение, което се оспорва, е било постановено преди измененията на закона от 2017г.

Друго относно основанието за нищожност на арбитражно решение по потребителски спор и водения иск за прогласяването й не следва от § 26 от ПЗР на ЗИДЗМТА (ДВ, бр. 63 от 2025г., в сила от 01.08.2025г.). Разпоредбата касае допълнително въведените с измененията от 2025г. основания за нищожност на такива решения.

В конкретния случай от доказателствата по делото се установява, че при сключването на Договор за потребителски кредит № [ЕГН] от 09.05.2014г. ищецът е имал качеството потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. Правният спор относно вземанията на „П. К. Б. ЕООД, заемодател по договора, срещу заемателя, е неарбитрируем, поради което и постановеното по такъв спор арбитражно решение от 15.07.2016г. по в. а.д. № 6512/2016г. на Арбитражен съд „А. Ю. СНЦ е нищожно. С оглед тежестта на констатирания порок тази нищожност следва да бъде прогласена. Предявеният по делото иск по чл. 47, ал. 2 от ЗА, в производство по § 6, ал. 2 от ПЗР на ЗИДГПК, е основателен.

При уважаването на предявения иск на касатора са дължими направените по делото разноски съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 81 от ГПК от общо 149. 31 лева с равностойност от 76. 34 евро. Сумата включва 109. 91 лева, платена държавна такса по исковата молба, съответно на материалния интерес по делото (10 038. 94 лева) и такса по чл. 102з, ал. 3 от ГПК, вр. чл. 18, ал. 4 и чл. 23, т. 3 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс (ГПК); 19 лева платена такса за преписи от документи по т. д. № 8266/2016г. на Софийски градски съд; както и 20. 40 лева платени такси на ЧСИ К. П. за снабдяване с препис от изпълнително дело № 20178240401174.

Не могат да бъдат присъдени исканите разходи за адвокатска консултация съгласно издадена от Адвокатско дружество „А. и У.“ данъчна фактура № 94977 от 11.11.2025г. За сумата по фактурата (122. 71 евро) не се установява, че е платена. За плащането във фактурата е посочено, че следва да е по банков път, а липсват представени такива доказателства. В този смисъл са съобразими постановките на т. 1 от Тълкувателно решение 6/2012 от 06.11.2023г. по тълк. дело № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС.

Воден от горното съдът

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА на арбитражно решение от 15.07.2016г. по в. а.д. № 6512/2016г. на Арбитражен съд „А. Ю. СНЦ по предявения от Г. Ю. А., с ЕГН [ЕГН] и с адрес [населено място], [улица], ет. 1, срещу „П. К. Б. ЕООД, с ЕИК[ЕИК] и със седалище и адрес на управление [населено място], район „Средец“, [улица], [жилищен адрес] вх.“В“, ет. 7, иск по чл. 47, ал. 2 от ЗА.

ОСЪЖДА „П. К. Б. ЕООД, с ЕИК[ЕИК] и със седалище и адрес на управление [населено място], район „Средец“, [улица], [жилищен адрес] вх.“В“, ет. 7, да заплати на Г. Ю. А., с ЕГН [ЕГН] и с адрес [населено място], [улица], ет. 1, сумата от 76. 34 евро (седемдесет и шест евро и тридесет и четири евроцента) разноски в производството, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 81 от ГПК.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове:1.

2.