ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 75

гр. София, 10.01.2025 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. Гражданска колегия, Второ отделение, първи състав, в закрито заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: ГЕРГАНА НИКОВА

СОНЯ НАЙДЕНОВА

като разгледа докладваното от съдия Г. Н. ч. гр. д. № 4841 по описа за 2024 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.

Предмет на разглеждане са:

касационна частна жалба вх.№ 7871 от 21.08.2024 г., подадена от И. В. С. чрез адвокат Л. А. от САК

насрещна касационна частна жалба, инкорпорирана в отговор вх.№ 9642 от 17.10.2024 г., подадена от С. С. чрез адвокат Ц. Д. - У. от САК,

насочени срещу въззивно Определение № 444 от 02.08.2024 г. по в. ч.гр. д.№ 440/2024 г. на ОС - Пазарджик.

Жалбите, като подадени в срок и изходящи от легитимирани лица срещу подлежащ на обжалване акт, са процесуално допустими.

За да се произнесе по допускане на касационното обжалване на атакуваното определение, ВКС взе предвид следното:

С атакуваното определение е отменено протоколно Определение от 21.02.2024 г., постановено по гр. д.№ 860/2023 г. по описа на РС – Пещера и поправено по реда на чл. 247 ГПК с Определение № 155 от 01.03.2024 г., в частта, с която са присъдени в полза на С. С. разноски в размер на 1 200 лв., като вместо това И. В. С. е осъдена да заплати на С. С., [дата на раждане] , жител на Р. И. сумата 400 лв. на основание чл. 78, ал. 4 ГПК.

Производството по гр. д.№ 860/2023 г. по описа на РС – Пещера е образувано въз основа на искова молба за съдебна делба, предявена от И. В. С. първоначално срещу Н. В. К.. След дадени указания с Разпореждане № 1268 от 28.08.2023 г. и след снабдяване с удостоверение за семейното положение на ответницата, доколкото част от имотите, предмет на делбата са придобити възмездно от ответницата, с уточняваща молба е поискала да бъде конституиран като ответник по делото и С. С. – съпруг на Н. В. К.. Последвало е връчването на преписи от уточнената искова молба на двамата ответници, които са подали отговори на исковата молба на 06.11.2023 г. и са възразили срещу конституирането на С. С. като ответник по аргумент, че изначално са избрали имуществен режим на разделност при сключването на брака им в Р. И. както и са представили брачен договор, сключен на 06.11.2023 г., съгласно който придобитите от Н. В. К. идеални части от процесните имоти са нейна индивидуална собственост.

С Определение № 634 от 01.12.2023 г. производството е прекратено по отношение ответника С. С.. Този акт е допълнен с протоколно Определение от 21.02.2024 г., поправено по реда на чл. 247 ГПК с Определение № 155 от 01.03.2024 г., като ищцата И. В. С. е осъдена да заплати на С. С. направените от него разноски в размер на 1 200 лв.

Сезиран с частна жалба срещу осъдителното определение, въззивният съд е приел, че при прекратяване на производството законът възлага отговорността за разноските върху ищеца – чл. 78, ал. 4 ГПК. Тези разноски винаги са дължими от ищеца, когато производството е прекратено след като ответникът е получил препис от исковата молба и е направил разноски, за да подаде отговор по чл. 131 ГПК. Достатъчно условие за възникване правото по чл. 78, ал. 4 ГПК е разходите да са сторени след получаване на преписа от исковата молба с указания по чл. 131 ГПК и преди ответникът да е уведомен за прекратяване на делото. В конкретния случай ответникът е получил препис от исковата молба на 30.10.2023 г. С депозирания на 06.11.2023 г. отговор на исковата молба е представен сключения между него и съпругата му Н.К. брачен договор. Направено е искане за прекратяване на производството спрямо него и е поискано присъждане на сторените разноски за адвокатско възнаграждение, за които по делото има данни, че действително са заплатени и на основание чл. 78, ал. 4 ГПК те се дължат.

Наред с това, по възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК на И. С. съдът е намерил, че не е преклудирано и е основателно. На основание чл. 9, ал. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения присъдените разноски за адвокатско възнаграждение в полза на С. С. са намалени от 1 200 лв. на 400 лв.

В представеното изложение на касационните основания към касационната частна жалба, подадена от И. В. С. се поддържа, че са налице основанията по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК както следва:

1. по въпрос „за задължението на съда да обсъди всички възражения, доводи и доказателства на страните“ – на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК;

2. по въпрос „за приложението на чл. 20 СК“ - на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК;

3. по въпрос „за приложението на чл. 40, ал. 2 СК и въобще за противопоставимостта на невписано, подлежащо на вписване обстоятелство или акт на трети лица“ - на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК;

4. по въпрос „за противопоставимостта на подлежащи на вписване актове и обстоятелства на трети лица и въобще въпроса за основните цели на вписванията“ - на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК;

както и в приложното поле на чл. 280, ал. 2 ГПК, поради приложение на чл. 20 и чл. 40, ал. 2 СК в техния обратен смисъл и защото е възнаграден ответника за негово неправомерно поведение.

Искането за допускане на касационното обжалване в насрещната касационна частна жалба, подадена от С. С. се поддържа с довод, че са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл по въпрос, който от една страна е разрешаван противоречиво от съдилищата (т. 2), а от друга е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото (т. 3). Не е посочено кой е този въпрос.

Не са налице основания за допускане на обжалването по първоначалната частна касационна жалба.

Първият поставен въпрос обобщава оплакванията на касаторката за допуснати от въззивния съд нарушения на процесуалните правила, а при съобразяване на разясненията по т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д.№ 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК доводи от такова естество и аргументирани с тях питания не представляват общо основание за допускане на обжалването. Останалите поставени въпроси нямат обуславящо значение за производството по чл. 78, ал. 4 ГПК. Действително в мотивите си въззивният съд е разсъждавал относно действието на брачния договор, сключен от С. С. и съпругата му на 06.11.2023 г. В тази връзка ОС е приел, че към момента на конституирането му по отношение на С. С. са били налице предпоставки за привличането му като страна по делото. Тази констатация не е послужила като аргумент за обосноваване на изводите по приложението на чл. 78, ал. 4 ГПК, поради което се явява странична, без решаващо значение за крайния правен резултат, поради което и формулираните във връзка с тези съображения на съда правни въпроси също не представляват общо основание за допускане на обжалването. В случая обуславящо значение би имал въпрос дали винаги и безусловно на ответника се дължат разноски при прекратяване на производството по гражданско дело, което е предшествано от връчването на препис от исковата молба и заплащането на разноски във връзка с депозиране на отговор. Питане в тази насока и обосновка за наличие на основание в приложното поле на чл. 280, ал. 1 или ал. 2 ГПК отсъстват, поради което отсъства и основание за допускане на обжалването.

Съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК, независимо от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК, въззивният акт се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност. Доводи за вероятна нищожност или недопустимост не са заявени и в резултат от служебната проверка не се констатира вероятност за наличие на такива пороци. Не е налице и основанието, установено с третата хипотеза на чл. 280, ал. 2 ГПК, доколкото прочитът на въззивното определение не разкрива белези, които да сочат за наличие на пороци от кръга на тези по чл. 281, т. 3 ГПК, още по-малко такива, проявени в квалифицирана, особено тежка степен.

При отсъствие на основание за допускане на обжалването по първоначалната частна касационна жалба, на основание чл. 287, ал. 4 ГПК насрещната частна касационна жалба не подлежи на разглеждане.

Предвид характера на производството – по обжалване на определение за присъдени разноски, с настоящия акт не се следва присъждане на разноски на никоя от страните по делото независимо от неговия изход.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно Определение № 444 от 02.08.2024 г. по в. ч.гр. д.№ 440/2024 г. на ОС - Пазарджик.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: