ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 254

София, 22.01.2025 година

Върховният касационен съд на Р. Б. първо гражданско отделение, в закрито заседание на 14 януари две хиляди деветнадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОНКА ДЕЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АТАНАСОВА

А. К.

изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА

ч. гр. дело № 4179 /2024 година

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.

Постъпила е частна касационна жалба № 16378//20.09.2024 г., подадена от В. Н. Н. ЕГН: [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място], м. „К.“, „В. Л.“, сграда *** против определение № 2128 от 26.08.2024 г. по гр. д.№ 1941/2023 г. на Окръжен съд-Бургас, с което е потвърдено определение № 540 от 6.010.2023г. по гр. д.№ 354 по описа за 2023г. на Районен съд - гр.Поморие, с което е прекратено производството по делото.

В частната касационна жалба се прави оплакване за неправилност на определението, тъй като изводите на съда противоречат на съдържанието на представените доказателства. Поддържа се тезата за нищожност на решенията на общото събрание поради това, че няма етажна собственост. Възразява се срещу това, че не е ясно каква следва да е защитата на частният жалбоподател - ищец срещу атакуваните решения, ако те не са на общо събрание на етажна собственост или на съсобственици по чл. 32 ЗС.

В изложението на основанията по чл. 274, ал. 4 във вр. с чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК се твърдят основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по три въпроса.

Ответникът по частната жалба П. А., посочен като представляващ собствениците на еднофамилни сгради в комплекс „В. Л.“, адрес: [населено място], м. „К.“, оспорва частната жалба и допускането до касационно обжалване, тъй като счита обжалваното определение за правилно.

Върховният касационен съд, състав на първо гр. отделение, като прецени данните по делото, намира следното:

В исковата молба е посочено, че на основание чл. 40 ЗУЕС се оспорва процедурата по свикването, провеждането и взетите решения от Общото събрание на етажната собственост „В. л.“, проведено на 5.06.2023г. Твърди се противоречие с императивни норми - чл. 12, 13, 14, 15, 16, 17 ЗУЕС и опорочаване на процедурата по свикване, провеждане, гласуване, кворум на събранието, и нищожност на взетите решения от общото събрание, респективно – незаконосъобразни. Ищецът се позовал на определение №89 от 22.05.2017г. по ч. гр. д.№ 1464/17г. на ВКС, І гр. о., като твърди, че не му е известно до момента на предявяването на иска да е била учредена етажна собственост, съответно избрани органи на управление, които да са легитимирани да свикат ОСЕС; не е налице комплекс от затворен тип, тъй като са изградени различни жилищни сгради в три отделни имота, сочи, че не е подписвал договор по чл. 2 от ЗУЕС. Иска от съда да отмени на основание чл. 40, ал. 1 ЗУЕС всички решения на общото събрание от 5.06.2023г., обективирани в протокола от същата дата

С молба-уточнение вх.№ 2554/28.06.2023г. ищецът е посочил, че ответник е Етажната собственост на собствениците в жилищни сгради „В. л.“ в поземлени имоти с идентификатори ***, ***и ***в м.“К.“, [населено място]. С допълнителна молба от 3.07.2023г., ищецът е уточнил, че законният представител на Етажната собственост е избрания в т. 5 от оспореното решение „управител поддръжка“ - П. А.. Позовал се е и на писмо на О. П. че в общината се съхранява строителна документация за „комплекс от еднофамилни жилищни сгради „В. л. - 12 броя“, като в същото не се упоменава обектът да представлява комплекс от затворен тип.

В представения отговор на исковата молба, подаден от П. А. се оспорва активната процесуална легитимация на ищеца, защото не е етажен собственик и пасивната такава на ответника, защото няма етажна собственост, а е избран за „управител поддръжка“, а не за управител на етажната собственост като орган на управление по смисъла на ЗУЕС и не може да представлява собствениците. Оспорва наличието на ЕС, а твърди, че са взети решения от съсобствениците на трите поземлени имота, които касаят ползването и управлението на съсобствена вещ, поради което счита, че е приложим ЗС, а не ЗУЕС. Сградите, построени в трите имота са еднофамилни, а не в режим на етажна собственост, т. е. не е налице правно легитимиран ответник и интерес от предявяване на иск по чл. 40 ЗУЕС, поради което е поискал производството да се прекрати.

В отговор на това становище на ответника, с молба от 4.10.2023г. ищецът е оспорил доводите на ответника, защото ответника е свикал и провел събранието на етажната собственост съобразно правилата на ЗУЕС, иска по чл. 40 ЗУЕС е заведен в законоустановения срок и се оспорва надлежен акт - протокол от Общо събрание на етажна собственост. Оспорва твърденията, че П. А. е избран само за управител поддръжка, като с взетите решения му е вменено задължение като избран управител да предприеме действия по принудително събиране на вземанията на етажните собственици. Оспорва твърдението, че е проведено събрание на собствениците по чл. 32 от ЗС, каквото може да бъде проведено само на съсобствениците на земята, тъй като тази теза не намира опора в представените документи.

Установено е от скица на л. 62 от делото на РС и ситуация от архитектурен проект /л. 60-61/, нот. акт №189, т.II, рег.№ 3340, дело № 363 от 26.06.2017г. /л. 18-21/, че комплекс „В. л.“ в м. „К.“, [населено място] е разположен върху три поземлени имота: ПИ с идентификатор ***; ПИ с идентификатор ***и ПИ с идентификатор ***по КККР на [населено място], върху които са разположени еднофамилни жилищни сгради. Ищецът е собственик на сграда с идентификатор ***със застроена площ от 62 кв. м., на два етажа, ведно с право на строеж за нея и на 337,49 кв. м.ид. ч. от ПИ с идентификатор ***с площ от 4989 кв. м. /нот. акт № 5, т. 1/01.04.2022 г. на л. 70/

РС е приел, че Комплекс „В. л.“ е от еднофамилни жилищни сгради с контролиран достъп на външни лица, но не отговарящ на законовата дефиниция в §1, т. 3 от ДР на ЗУЕС, 5 - не представлява жилищен комплекс от затворен тип по смисъла на чл. 2 от ЗУЕС, тъй като сградите не са в режим на етажна собственост, за които да е приложим ЗУЕС и защото не е сключван договор с инвеститорът, нито е вписван такъв. Поради това, че в комплекса не е налице етажна собственост, РС е приел, че за управлението му не е приложим ЗУЕС, респективно чл. 40 от същия и иска е приет за недопустим.

Въззивната инстанция е прела, че свикването и провеждането на ОС по реда на ЗУЕС, приемането на решения за учредяване на етажна собственост, респективно - подаването на уведомление по чл. 46б от ЗУЕС от избрания управител нямат конститутивен ефект, защото не са налице предпоставките на чл. 38, ал. 1 от ЗУЕС. Представените по делото протокол от проведено на 5.06.2023г. Общо събрание на собствениците в жилищни сгради „В. л.“ /л. 12-17/, покана за общо събрание /л. 11/; покана до ищеца /л. 10/ за заплащане на такса поддръжка на основание решения на посоченото общо събрание, съдържаща предупреждение за предприемане на мерки при неизпълнение на задълженията, създават привидност за взети решения от общо събрание на етажна собственост, каквато обаче не съществува, поради което ищецът, който не е етажен собственик, не е активно легитимиран да предяви иск по чл. 40, ал. 2 от ЗУЕС. Съдът е разгледал и хипотезата за така наречената в практиката „хоризонтална етажна собственост“, но е приел, че липсват доказателства по общо съгласие на всички собственици на еднофамилни сгради да е взето решение управлението и поддръжката им да се осъществяват по реда на ЗУЕС, поради което е прието, че е недопустимо в този случай по аналогия да се прилагат правилата за етажната собственост. За този извод, въззивният съд се е позовал на приетото от ВКС в Определение № 814 от 10.12.2013г. по ч. гр. д.№ 6948/2013г. на ВКС, ІV гр. о.; Определение № 21 от 17.01.2014г. по ч. гр. д.№ 7267/2013г. на ВКС, ІІ гр. о. Определение № 165 от 5.03.2014г. по ч. гр. д.№47/2014г. на ВКС, ІV гр. о. В тези актове се приема, в съответствие с разясненията в ТР № 45/1.04.1960 г. на ОСГК на ВС, в т. 2 от ППВС № 4/30.10.1964 г. и в т. 1 от ППВС № 2/4.05.1982 г. и Решение № 816 от 7.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 2028/2009 г., I г. о. че при наличие на сгради – индивидуална собственост в съсобствено дворно място не е налице етажна собственост и са неприложими правилата за оспорване на решение по чл. 40 ЗУЕС, а по аналогия се прилагат правилата за нея само по отношение на правилото на чл. 33, ал. 2 ЗС и съдебната делба.

При изложеното, настоящият състав на първо гр. отделение на ВКС намира частната жалба за недопустима поради следното:

Съгласно чл. 274, ал. 4 ГПК, не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. Нормата на чл. 280, ал. 3, т. 2 ГПК /вкл. в редакция ДВ бр. 8/24.01.2017 г./ изключва от касационен контрол решенията по въззивни дела с предмет искове по чл. 40 ЗУЕС и по чл. 32, ал. 2 ЗС. Следователно и определението, с което е прекратено производството по предявеният иск, независимо дали ще се квалифицира по чл. 40 ЗУЕС или по чл. 32, ал. 2 ЗС не подлежи на касационно обжалване. Частната касационна жалба против това определение е недопустима, и следва да се остави без разглеждане.

Без значение за този извод са доводите на ищеца за нищожност на процедурата по провеждане на общото събрание, респ. нищожност на взетите на него решения. По въпросите относно правния характер на решенията на общото събрание на ЕС и неприложимостта спрямо тях на правилата за недействителност на сделките е налице константна практика на ВКС, съгласно която искът за отмяната на решенията на общото събрание на ЕС е само по чл. 40 ЗУЕС независимо от степента на проявление на пороците, поради което и относно нищожните решения е предвиден същият съдебен контрол /в този смисъл - решение № 39/19.02.2013 г. по гр. д. № 657/2012 г. на ВКС, І г. о.; определение № 70/13.02.2020 г. по гр. д. № 2992/2019 г. на ВКС, ІІ г. о.; определение № 266/27.05.2019 г. по гр. д. № 4371/2018 г. на ВКС, ІІ г. о.; определение № 157/25.09.2020 г. по гр. д. № 2621/2020 г. на ВКС, I г. о.; Определение № 6 от 13.01.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2943/2021 г., II г. о., и др. /.

В Решение № 50024 от 27.03.2023 г. на ВКС по гр. д. № 978/2022 г., II г. о. е споделена тази съдебна практика, като са добавени изключения, при които извън срокът по чл. 40 ЗУЕС при наличие на правен интерес или преюдициално по друг спор може да се иска прогласяване нищожност на решение на общо събрание на етажна собственост поради привидност. Настоящия случай обаче не е такъв, защото иска е предявен в срока по чл. 40 ЗУЕС, а дори предявеният иск да се квалифицира като такъв за избор на управител на съсобствени имоти по чл. 32, ал. 2 ЗС и в двете хипотези определението за прекратяване на производството по искове с такъв предмет не подлежат на касационо обжалване на основание чл. 280, ал. 3, т. 2 ГПК. Затова частната касационна жалба ще се остави без разглеждане

Частният жалбоподател се позовава на Определение № 89 от 22.05.2017 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1464/2017 г., I г. о. То е постановено по чл. 274, ал. 2 ГПК, т. е. не е по частна касационна жалба и не съставлява съдебна практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, във вр. с чл. 274, ал. 4 ГПК.

Водим от изложеното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение О П Р Е Д Е Л И:ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна касационна жалба № 16378//20.09.2024 г., подадена от В. Н. Н. ЕГН: [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място], м. „К.“, „В. Л.“, сграда ***против определение № 2128 от 26.08.2024 г. по гр. д.№ 1941/2023 г. на Окръжен съд-Бургас.

Определението подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщението.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: