РЕШЕНИЕ
№ 36
София, 28.01.2025 год.
Върховният касационен съд на Р. Б. Четвърто гражданско отделение в открито заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Мими Фурнаджиева
ЧЛЕНОВЕ:Велислав Павков
Десислава Попколева
като разгледа докладваното от съдия Попколева гр. дело № 5328 по описа за 2023 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 290 ГПК.
С определение № 2921 от 12.06.2024 г. е допуснато касационно обжалване, по касационна жалба на А. М. Б., С. М. Б. и С. М. Й., чрез пълномощника им адв. Т. А., на решение № 154 от 27.04.2023 г. по в. гр. д. № 104/2023 г. на Окръжен съд С. З. в частта, с която като е потвърдено решение от 02.11.2022 г. по гр. д. № 341/2019 г. на Районен съд Гълъбово, са отхвърлени предявените от касаторите срещу „Брикел“ ЕАД искове с правно основание чл. 200 КТ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от смъртта на М. Б. М., за разликите над 49 290 лв. до 98 580 лв. по отношение на А. М. Б. и С. М. Б. и за разликата над 60 000 лв. до 120 000 лв. по отношение на С. М. Й., ведно със законната лихва от датата на увреждането - 01.04.2018 г. до окончателното им изплащане.
Касаторите обжалват решението на въззивния съд като поддържат неправилност поради нарушение на материалния закон – чл. 201, ал. 2 КТ, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила – чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК и необоснованост - основания по чл. 281, т. 3 ГПК. В открито съдебно заседание, касаторите не се явяват и не се представляват.
Насрещната страна - „Брикел“ ЕАД, чрез пълномощника си адв. Ж., поддържа становище за неоснователност на изложените в касационната жалба доводи за неправилност и необоснованост на въззивното решение. В открито съдебно заседание процесуалният представител на ответника поддържа, че не е налице твърдяното от касаторите противоречие на въззивното решение с практиката на ВКС, обективирана в конкретно посочените решения по чл. 290 ГПК и моли въззивното решение да бъде потвърдено.
За да потвърди решението в обжалваната част, въззивният съд е приел, че правно относимите факти по делото са правилно установени от първоинстанционния съд, а направените въз основа на тях правни изводи са обосновани, поради което на основание чл. 272 ГПК е препратил към мотивите на обжалваното решение. За установени са приети следните факти: причина за настъпилата при трудовата злополука смърт на М. М. е падане от високо в газозаборна шахта при почистването й, тъй като работникът е бил надвесен през люка й над вътрешността, като падането е станало във вътрешното пространство на шахтата; обичайният механизъм на почистване на газозаборна шахта, установен със събраните по делото писмени и гласни доказателствени средства, не включва етап от извършваните от работника действия, които да изискват присъствие на части от тялото му във вътрешността на шахтата, а провирането през люка е било изрично забранено; предвид, че падането на работника е във вътрешната част на шахтата, единственият възможен начин за настъпването му е констатираното при разследването на трудовата злополука, надвесване през люка на шахтата с диаметър 40 см. и с височина от 90 до 130 см. от нивото на повърхността, на която е следвало да бъдат стъпалата му, т. е. над вътрешната част на шахтата, което е извършено по усмотрение на работника, без изрична заповед в тази насока от негов ръководител; При така приетия механизъм на настъпване на трудовата злополука, въззивният съд е приел, че поведението на работника е било изключително лекомислено и противоречащо на елементарната житейска логика, пренебрегващо дори човешкия инстинкт за самосъхранение, предвид голямата височина от която се е надвесил над тъмната шахта, без да е подсигурен по никакъв начин срещу падане / напр. с обезопасително въже или някой да го държи за краката/, а действията, които е следвало да извършва – да държи шланг, чиято водна струя да насочва в различни посоки и да извършва възвратно-постъпателни движения с дълъг метален прът, не са му позволявали да си осигури опора чрез захващане с ръце за различни повърхности. При тези съображения, въззивният съд е споделил извода на първата инстанция, че заявеното от работодателя възражение за съпричиняване на злополуката е основателно, както и степента на същото – 50 %. За неоснователни са приети оплакванията на въззивниците за допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения при обсъждане на доказателствата по делото, тъй като последния е обсъдил в съвкупност и поотделно събраните по делото доказателства и въз основа на това обсъждане, е направил обосновани фактически изводи. Посочено е, че заключението на изготвената от вещо лице Ч. експертиза не сочи на различен механизъм на настъпване на трудовата злополука от възприетия от съда, както и че показанията на разпитаните по делото свидетели не съдържат противоречиви твърдения относно този механизъм. Въззивният съд е приел, че анализът на всички доказателства сочи, че единственият възможен вариант работникът да падне във вътрешността на шахтата е само в случай, че е надвесил тялото си до кръста през люка по начин, че да няма стабилна опора, предпазваща го от падане, а основната пряка причина за настъпването на вредите е именно факта, че работникът е паднал от голяма височина – 14 м., тъй като е провесил тялото си до кръста във вътрешната част на шахтата. Във връзка с останалите оплаквания във въззивната жалба, е приел, че обстоятелствата дали работникът е бил инструктиран в деня на злополуката, дали е бил напълно оборудван изцяло с предпазни средства, дали работодателят е извършил адекватна оценка на риска на дейността по почистването на газозаборна шахта, дали прекият му ръководител е присъствал при извършване на почистването, не са от естество да изключат приноса на пострадалия за настъпването на вредите. Според въззивният съд и най-небрежният и самонадеян здравомислещ човек не би постъпил така, както е постъпил М., защото би следвало да съобрази, че ще извършва дейност, за която няма необходимата подготовка, без да е изрично предупреден за всички възможни опасности, които могат да възникнат при извършването им, а самата дейност се извършва на голяма височина и е свързана с активни движения на ръцете, в които държи през цялото време шланг или дълъг метален ръжен, а той е предприел да направи това без да е имал осигурена никаква сигурна опора на тялото си, предпазваща го от падане. За неоснователно е прието и оплакването за допуснато нарушение на материалния закон при определяне на справедливите обезщетения, тъй като първата инстанция фактически е приела, че исковете са основателни до пълния предявен размер, но ги е редуцирала с 50% предвид процента на приетото съпричиняване.
Касационното обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпросите: 1/ Следва ли изводът за наличие на съпричиняване да се основава на установени по безсъмнен начин факти, че работникът не е проявил елементарно старание и внимание и е пренебрегнал основни технологични правила и правила за безопасност и 2/ При извод на съда за наличие на съпричиняване на трудова злополука от пострадалия работник, следва ли в решението да се обсъдят всички фактори и обстоятелства довели до трудовата злополука, както и степента на допринасяне на всеки от факторите и обстоятелствата при определяне на степента на съпричиняване, за да се провери налице ли е противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 94 от 29.05.2019 г. по гр. д. № 2649/2018 г. на IV г. о., решение № 50254 от 22.12.2022 г. по гр. д. № 1032/2022 г. на III г. о. и, решение № 29 от 28.07.2022 г. по гр. д. № 1478/2021 г. на IV г. о., създадена по приложението на чл. 201, ал. 2 КТ - относно критериите за грубата небрежност и относно задължението на съда при определяне степента на съпричиняване, да прецени тежестта на допринасяне на всеки от факторите, довели до настъпването й, както и съотношението между тях, когато са повече от един, т. е. да степенува съпричиняването в съответствие с обективното съотношение на допринасянето за трудовата злополука с оглед на всички конкретно установени факти и обстоятелства.
Съгласно трайно установената съдебна практика на Върховния касационен съд, вкл. и посочената от касаторите, отговорността на работодателя по чл. 200 КТ е обективна /безвиновна/ гражданска отговорност и има за цел пълна обезвреда на претърпените вреди: имуществени и неимуществени. Тя може да бъде изключена само при умишлено самоувреждане на пострадалия. Отговорността обаче може да се намали при съпричиняване, когато работникът е съпричинил злополуката при груба небрежност. Грубата небрежност се определя като липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила и правила за безопасност. Тя е форма на вината и е налице когато работникът или служителят не е положил дължимата грижа за безопасност, която и най-небрежният би положил. Изводът за съпричиняване от страна на работника не може да почива на предположения, нито може да се обоснове само с допуснати от него нарушения на правилата за безопасност. Съпричиняването при допусната груба небрежност има своите степени, които в съответствие с обективното съотношение на допринасянето на трудовата злополука с оглед на всички конкретни факти и обстоятелства, са критериите за намаляване на обезщетението. При определяне на степента на съпричиняване, съдът е длъжен да вземе предвид и пропуските и нарушенията на правилата за безопасност, които е допуснал или извършил работодателят. Когато последният в лицето на своите служители, на които е възложено задължение за осигуряване на мерки за безопасни условия на труд, целящи избягването на конкретен риск, не осигури такива и по този начин техническото обезопасяване на работния процес се прехвърля изцяло в тежест на лицата, изложени на този риск, във всеки конкретен случай това е от значение за степента, в която следва да се намали неговата отговорност при допусната от пострадалия груба небрежност. Превенцията на риска от трудова злополука при извършването на дейности, които са източник на повишена опасност е отговорност и на двете страни по трудовото правоотношение, но ролята на работодателя е водеща. Надлежното обезопасяване на работните места и условията на труд е задължение в тежест на работодателя и включва система от мерки, само част от които се свеждат до установяването на конкретни правила за безопасност, прилагани пряко от изложените на риска негови работници и служители, след инструктаж. Видът и броят на останалите мерки, които работодателят трябва да предприеме, за да осигури безопасни условия на труд, е в зависимост от действащата подзаконова нормативна уредба, естеството на работата и свързания с нея производствен риск. Отговорността на работодателя се увеличава, когато с оглед превенцията на риска той не е обезпечил конкретния технологичен процес с всички възможни и необходими мерки за обезопасяване, а е разчитал главно на инструкции, зависещи единствено от дисциплината, самоконтрола и уменията и опита на работниците при извършване на работата. Когато според действащ регламент за гарантиране безопасността на конкретен производствен риск е съществувал избор на възможности, оптималното им съчетаване е в тежест на работодателя – ако той е могъл да предприеме съответни мерки за техническо обезопасяване на работното оборудване, които да избегнат конкретен риск, но вместо това ги е компенсирал с организационни и в тежест основно на лицата, изложени на риска, във всеки конкретен случай това е от значение за степента, в която следва да се намали неговата отговорност при допусната от пострадалия груба небрежност, изразяваща се в явно пренебрегване на правилата, отнасящи се пряко да работата му.
С оглед отговора на повдигнатите въпроси, касационната жалба се явява частично основателна по следните съображения:
Въззивният съд правилно е приел въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателствени средства, че причина за настъпилата при трудовата злополука смърт на М. М., заемащ длъжността „зидар пещи“ в цех „Строителство и изолации“ в „Брикел“ ЕАД, е падане от високо в газозаборна шахта при почистването й, тъй като работникът е бил надвесен през люка й над вътрешността, което е било изрично забранено. Доколкото падането е станало във вътрешното пространство на шахтата правилно съдът е стигнал до извод, че единственият възможен начин за настъпването му е констатираното при разследването на трудовата злополука, надвесване през люка на шахтата пострадалият. Правилен е и изводът на въззивния съд за проявена груба небрежност от страна на пострадалия, вследствие на която е настъпила трудовата злополука, поради което е налице основание за намаляване отговорността на работодателя. Поведението на работника, предвид голямата височина от която се е надвесил над тъмната шахта, без да е подсигурен по никакъв начин срещу падане /с обезопасително въже или чрез осигуряване на опора на тялото, предпазваща го от падане/, разкрива липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила и правила за безопасност и по-конкретно на изискванията на т. 7, разписана в Забележка на Инструкцията за провеждане на почистване на газозаборна шахта – да не се влиза или надвесва в шахтата поради опасност от падане на шлак. На следващо място, правилно въззивният съд е приел, че обстоятелствата дали работникът е бил инструктиран в деня на злополуката, дали е бил напълно оборудван с предпазни средства, дали работодателят е извършил адекватна оценка на риска на дейността по почистването на газозаборна шахта, дали прекият му ръководител е присъствал при извършване на почистването, не са от естество да изключат приноса на пострадалия за настъпването на вредите. Необосновано обаче, констатираните нарушения и пропуски на работодателя във връзка с осигуряването на безопасни условия на труд, не са били взети предвид от въззивния съд при определяне на степента на съпричиняване. Съгласно протокола на комисията от 11.05.2018 г. за резултатите от извършеното разследване на злополуката, са констатирани нарушения на трудовото законодателство от страна на работодателя при оценка на рисковете за безопасността на здравето на работещите в цех „Строителство и изолации“, отнасящи се до избора на работно оборудване, използването на химични вещества и препарати и организацията на работните места при измиване/почистване на газозаборни шахти - чл. 16, ал. 1, т. 1 ЗЗБУТ във вр. чл. 3 от Наредба № 5 от 11.05.1999 г., обн. ДВ, бр. 47 от 21.05.1999 г., доп., бр. 100 от 24.11.2020 г., в сила от 24.11.2020 г. за реда, начина и периодичността на извършване на оценка на риска, както и нарушение от страна на служителя Н. Ж. Д. – началник цех „Строителство и изолации“, на когото работодателят е възложил задължение за провеждане на ежедневен инструктаж на работниците в процесния цех – чл. 11, ал. 3 от Наредба № РД-07-2/16.12.2009 г. за условията и реда за провеждане на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. В тази на връзка на работодателя са дадени и множество препоръки за предприемане на мерки за недопускане на подобни злополуки – да оцени рисковете за безопасността и здравето на работещите в цех „Строителство и изолации“ като обхване избора на работно оборудване и организацията на работните места при измиване/почистване на газозаборни шахти; да актуализира „Инструкция за провеждане на почистване на газозаборна шахта, така, че същата да съдържа достатъчно информация за работното оборудване, при използването на което съществува риск за безопасността и здравето на работещите, както и информация за предвидимите ненормални ситуации; да създаде организация и да предоставя на работниците и служителите в цех „Строителство и изолации“ в деня на постъпване на работа, всички лични предпазни средства съгласно утвърдения списък на личните предпазни средства в зависимост от спецификата на работните места и оценката на риска. Така констатираните пропуски и нарушения на трудовото законодателства във връзка с правилата за оценка на риска за здравето и безопасността на работниците и служителите, от страна на работодателя, безспорно имат значение за степента, в която следва да се намали неговата отговорност при допусната от пострадалия груба небрежност. При така констатираните нарушения и пропуски от страна на работодателя във връзка с обезпечаване на конкретния технологичен процес - измиване/почистване на газозаборни шахти с всички възможни и необходими мерки за обезопасяване, като ги е компенсирал с организационни и в тежест на лицата, изложени на риска, зависещи от единствено от тяхната дисциплина, умения и опита при извършване на работата, настоящият състав на ВКС намира, че за настъпването на вредоносния резултат в по-голяма степен е допринесло именно пренебрегването на съществуващия производствен риск от страна на работодателя във връзка с избора на работно оборудване, организацията на труда, както и неосъществения контрол за изпълнението на съществуващите правила за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд от страна на негови служители, на които са възложени такива функции. Именно тези фактори определят по-високата степен, с която следва да се намали неговата отговорност при допусната от пострадалия груба небрежност. С оглед изложеното, необоснован се явява изводът на въззивния съд за процента но съпричиняване от страна на пострадалия, поради което същият следва да бъде намален до 30%.
С оглед изложеното, въззивното решение се явява частично неправилно поради нарушение на материалния закон - чл. 201, ал. 2 КТ и необоснованост, което налага частична отмяна на същото и произнасяне по съществото на спора от касационната инстанция.
При отчитане процента на съпричиняване - 30%, исковете по чл. 200, ал. 1 КТ се явяват основателни - до размера от 84 000 лв. по отношение на С. М. Й. и до размерите от по 69 006 лв. за А. М. Б., С. М. Б., поради което въззивното решение следва да бъде отменено на основание чл. 293, ал. 2 ГПК в частта, с която исковете са отхвърлени за разликата над 60 000 лв. до 84 000 лв. по отношение на С. М. Й. и за разликата над 49 290 лв. до 69 006 лв. по отношение на А. М. Б., С. М. Б. и следва да бъде постановено решение, с което предявените искове да бъдат уважени до посочените размери. Въззивното решението следва да бъде отменено и в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение в частта за присъдените разноски за първата инстанции. В останалата обжалвана част, с която искът на С. М. Й. е отхвърлен за разликата на 84 000 лв. до пълния предявен размер от 120 000 лв., а исковете на А. М. Б. и С. М. Б. са отхвърлени за разликата над 69 006 лв. до пълните предявени размери от по 98 580 лв., въззивното решение следва да бъде оставено в сила.
По разноските:
Страните не претендират разноски за касационното производство. За производството пред първата и въззивната инстанция, на ищцата С. М. Й., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК се дължат сторените от нея разноски за адвокатско възнаграждение и за платени депозити за вещи лица, съобразно уважената част на иска й в размер на 6 650,00 лв. На процесуалния представител на ищците А. М. Б. и С. М. Б. – адв. Т. А., следва да бъде определено адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 ЗА за първата и за въззивната инстанции за осъществената от него безплатна правна помощ. При съобразяване на приетото в решение на СЕС по дело С-438/22, което е задължително за съдилищата, следва че при определяне размера на адвокатското възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА, националната юрисдикция не е обвързана от минималните размери, предвидени в Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения на ВАдвС, респ. – от ограничението по чл. 38, ал. 2, изр. 2 ЗА, което препраща към наредбата, а следва да съобрази единствено фактическата и правна сложност на делото, съответно - положения от адвоката труд за осъществяването на защитата по делото. Съобразявайки посочени критерии, настоящият състав на ВКС приема, че на адв. А. следва да бъде определено адвокатското възнаграждение за първата инстанция в размер на 6 000 лв., като съобразно уважената част на исковете, ответникът следва да бъде осъден да заплати сумата от 4 200 лв. За въззивната инстанция на ищците А. М. Б. и С. М. Б. се дължат сторените от тях разноски за адвокатско възнаграждение по договори за правна защита и съдействие от 1.12.2022 г., съобразно уважената част на исковете им, което е в размер на 3 850,00 лв. за А. М. Б. и в размер на 3 213,00 лв. за С. М. Б.. Ответникът е сторил разноски за депозити за вещи лица по назначените по делото експертизи в първата инстанция в общ размер на 4 168 лв., като с оглед изхода на спора, му се дължат такива, съобразно отхвърлената част на исковете в размер на 1 250,40 лв. Ответникът не е претендирал разноски за производството пред въззивния съд. Дължимата от ответното дружество на основание чл. 78, ал. 6 ГПК държавна такса за трите съдебни инстанции е в общ размер на 17 630,96 лв. С първоинстанционното решение ответникът е осъден да заплати държавна такса в размер на 6 343,20 лв., поради което последният следва да заплати по сметка на ВКС допълнителна държавна такса в размер на още 11 257,76 лв. за производството пред трите инстанции, съобразно уважената част на исковете.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 154 от 27.04.2023 г. по в. гр. д. № 104/2023 г. на Окръжен съд С. З. в частта, с която като е потвърдено решение от 02.11.2022 г. по гр. д. № 341/2019 г. на Районен съд Гълъбово, са отхвърлени предявените от А. М. Б., С. М. Б. и С. М. Й. срещу „Брикел“ ЕАД искове с правно основание чл. 200 КТ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от смъртта на М. Б. М., за разликата над 49 290 лв. до 69 006 лв. по отношение на А. М. Б. и С. М. Б. и за разликата над 60 000 лв. до 84 000 лв. по отношение на С. М. Й., ведно със законната лихва от датата на увреждането - 01.04.2018 г. до окончателното им изплащане, както и в частта относно присъдените разноски за производството пред първата инстанция, като вместо него постановява:
ОСЪЖДА „Брикел“ ЕАД, ЕИК[ЕИК] да заплати на А. М. Б., ЕГН [ЕГН], със съдебен адрес [населено място], [улица], ап. 66 – адв. Т. А., на основание чл. 200 КТ сумата от 19 716,00 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от смъртта на М. Б. М., настъпила при трудова злополука, ведно със законната лихва от датата на увреждането - 01.04.2018 г. до окончателното им изплащане.
ОСЪЖДА „Брикел“ ЕАД, ЕИК[ЕИК] да заплати на С. М. Б., ЕГН [ЕГН], със съдебен адрес [населено място], [улица], ап. 66 – адв. Т. А., на основание чл. 200 КТ сумата от 19 716,00 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от смъртта на М. Б. М., настъпила при трудова злополука, ведно със законната лихва от датата на увреждането - 01.04.2018 г. до окончателното им изплащане.
ОСЪЖДА „Брикел“ ЕАД, ЕИК[ЕИК] да заплати на С. М. Й., ЕГН [ЕГН], със съдебен адрес [населено място], [улица], ап. 66 – адв. Т. А., на основание чл. 200 КТ сумата от 24 000,00 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от смъртта на М. Б. М., настъпила при трудова злополука, ведно със законната лихва от датата на увреждането - 01.04.2018 г. до окончателното им изплащане.
ОСЪЖДА „Брикел“ ЕАД, ЕИК[ЕИК] да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на С. М. Й., ЕГН [ЕГН], сумата от 6 650,00 лв. –разноски за производството пред първата и пред въззивната инстанции; на А. М. Б., ЕГН [ЕГН], сумата от 3 850,00 лв. - разноски за адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция и на С. М. Б., ЕГН [ЕГН], сумата от 3 213,00 лв. - разноски за адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.
ОСЪЖДА „Брикел“ ЕАД, ЕИК[ЕИК] да заплати на адв. Т. А. с адрес [населено място], [улица], ап. 66, на основание чл. 38, ал. 2 ЗА адвокатско възнаграждение в размер на 4 200 лв.
ОСЪЖДА А. М. Б., ЕГН [ЕГН], С. М. Б., ЕГН [ЕГН] и С. М. Й., ЕГН[ЕИК], да заплатят на „Брикел“ ЕАД, ЕИК[ЕИК], на основание чл. 78, ал. 3 ГПК разноски за производството пред първата инстанция в размер на 4 168 лв.
ОСЪЖДА „Брикел“ ЕАД, ЕИК[ЕИК] да заплати по сметка на ВКС на основание чл. 78, ал. 6 ГПК държавна такса в размер на 11 257,76 лв.
ОСТАВЯ В СИЛА решението на въззивния съд в останалата обжалвана част.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: