РЕШЕНИЕ
№ 41
гр. София, 29.01.2025 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на шестнадесети декември две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА ПАНЕВА
ПЕТЯ КОЛЕВА
при секретаря Илияна Рангелова и в присъствието на прокурора Петя Маринова като изслуша докладваното от съдия Колева к. н.д. № 855/2024 г. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационното производство е по реда на чл. 346, т. 1 от НПК.
Образувано е по жалба на подс. Т. Т. чрез защитника му адв. Р. срещу присъда № 3 от 20.06.2024 г. на Варненски апелативен съд /ВнАС/, постановена по ВНОХД № 154/2024 г.
В жалбата и допълнението към нея са наведени касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК. Изложени са твърдения за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, изразили се в превратна интерпретация на доказателствената съвкупност чрез надценяване на показанията на свид. Ф. и М., които имали лично негативно отношение към подсъдимия. Подценени били показанията на свид. К. и М., които като служители на Горското са заявили, че то разполага с изключително малко техника, което не позволявало в рамките на светлата част на денонощието да се прибере такова количество дървесина като намереното. Жалбоподателят настоява, че липсват доказателства за това да е нарушил закона и служебните си задължения, както и да е превишил властта си. Смята, че е бил нарушен и материалният закон, тъй като той в качеството му на директор на Държавно ловно стопанство /ДЛС/ „К.“ не се явява субект на престъплението по чл. 282 НК; неправилно била посочена в обвинението Изпълнителна агенция по горите /ИАГ/ като ощетено юридическо лице, а ако изобщо има ощетено такова, то това било...