ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 419

гр. София, 31.01.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател:Мария Иванова

Членове:Даниела Стоянова

Таня Орешарова

като разгледа докладваното от Д. С. К. гражданско дело № 20248002102631 по описа за 2024 година

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на М. Н. Р., чрез адв. С. С., срещу въззивно решение № 1319 от 06.03.2024 г., постановено по в. гр. д. № 8751/2023 г. по описа на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № 11106 от 27.06.2023 г., постановено по гр. д. № 6571/2023 г. по описа на Софийски районен съд, за отхвърляне на предявените от М. Н. Р. срещу „Т. С. ЕАД искове с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1 – т. 3 КТ за: отмяна на уволнението на ищеца от длъжността „Специалист, обслужване на клиенти“ при ответника, извършено със заповед № 214/16.12.2022 г. на основание чл. 71, ал. 1 КТ преди изтичане на изпитателния срок; за възстановяване на ищеца на предишната работа и за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 10 342,08 лева, представляваща обезщетение за оставането му без работа поради незаконно уволнение за времето от 16.12.2022 г. до 16.05.2023 г.

В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на решението поради допуснато нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Искането е за неговата отмяна.

В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване, инкорпорирано в касационната жалба, касаторът посочва в приложното поле на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК следните въпроси: 1/ „Достатъчна ли е съпоставката между длъжностните характеристики за извършването на преценката за идентичност или различие в трудовите функции на работника или служителя?“; 2/ „Кога е налице съществена промяна в трудовата функция на работника или служителя?“ – по първите два въпроса се сочи противоречие с приетото в решение № 50204 от 06.10.2022 г. по гр. д. № 4329/2021 г. и решение № 160 от 08.05.2015 г. по гр. д. № 4811/2014 г., и двете на IV г. о. на ВКС; 3/ „Има ли доказателствена стойност неподписан частен свидетелстващ документ или частен диспозитивен документ, обективиращ благоприятни за представилата го страна последици и представляващ препис-извлечение от друг оригинален документ, който не е представен по делото и чието съществуване не е безспорно установено?“ – твърди се противоречие с решение № 151 от 29.10.2015 г. по гр. д. № 2271/2015 г. на I г. о. на ВКС, както и отделно наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК; 4/ „Какво е значението на атестационните формуляри и на оценките на служителя при преценка за начина, по който се справят с работата евентуално за наличието на злоупотреба с правото на уволнение по чл. 71 КТ?“ – сочи се противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 60258 от 18.08.2022 г. по гр. д. № 3443/2020 г. и решение № 60167 от 15.07.2021 г. по гр. д. № 559/2018 г., и двете на IV г. о., както и отново наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК; 5/ „Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички възражения и доводи на страните, както и всички представени по делото доказателства отделно и в тяхната съвкупност?“; 6/ „Длъжен ли е въззивният съд да изложи свои собствени правни изводи при разрешаването на материалноправния спор?“ – твърди се противоречие с разясненията в ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Ответната страна по жалбата „Т. С. ЕАД, чрез процесуалния си представител Д. Д., в писмен отговор изразява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, а по същество за неоснователност на жалбата. Претендира разноски.

За да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд съобрази следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 283 от ГПК, срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване, и е процесуално допустима.

За да постанови обжалвания резултат въззивният съд е установил от фактическа страна, че: безспорно между страните по делото трудовото правоотношение между тях е възникнало по силата на трудов договор от 15.02.1999 г., с който ищцата е била назначена на длъжността „Отчетник по инкасо“; впоследствие тя е била преназначавана с допълнителни споразумения, последното от които е от 14.06.2022 г., с което ищцата е била преназначена от длъжността „Специалист информация“ на длъжността „Специалист, обслужване на клиенти“, считано от 17.06.2022 г; в допълнителното споразумение е уговорено, че се сключва за неопределено време с изпитателен срок от шест месеца в полза на работодателя. Съобразил е представените по делото като доказателства длъжностна характеристика за последната заемана от ищцата длъжност „Специалист, обслужване на клиенти“, считано от 17.06.2022 г., както и длъжностна характеристика за предходно заеманата от ищцата длъжност „Специалист, информация“ в периода от 15.06.2020 г. до 17.06.2022 г., като е посочил и основните задължения на служителя, заемащ съответната длъжност. Въззивният състав е взел предвид също така представения като доказателство по делото доклад от П. Т. – и. д. директор дирекция „Обслужване на клиенти и управление на вземанията“ до М. В. – и. д. директор дирекция „Управление на човешките ресурси“, относно предложение за прекратяване на трудовото правоотношение в срока за изпитване на служители на длъжност „Специалист, обслужване на клиенти“ поради неизпълнение на трудовите задължения и поставените задачи. Посочил е, че в т. 7 от доклада е посочена ишцата Р., като въз основа на извършения анализ е направено предложение да бъдат прекратени трудовите правоотношения с 9 бр. служители, сред които и М. Р.. Въззивният съд е съобразил още представените като доказателства по делото карти за тримесечно оценяване на ищцата, изготвени от оценяващ ръководител, както и протоколите за проведено обучение на служители от отдел „Обслужване на клиенти“. Отчел е и имейл кореспонденция, представена също като доказателство, от която е установил планирането на вътрешни обучения на служители на длъжността „Касиер“ с цел придобиване на умения за работа с транзакции, изпълнявани до моменти от служители на длъжност „Специалист информация“. От доклад от 18.05.2022 г. от и. д. директор дирекция „Управление на човешките ресурси“ М. В. до Управителния съвет на „Т. С. ЕАД относно предложение за оптимизиране на дейността на служителите и структурата на отдел „Обслужване на клиенти“, дирекция „Обслужване на клиенти и управление на вземанията“, е установил, че се цели да бъде оптимизирана дейността на служителите на длъжност „Касиер“ и „Специалист информация“ в отдел „Обслужване на клиенти“, така че да се допринесе за повишаване на събираемостта на вземанията от битови клиенти и същевременно да се подобри процеса по инкасиране на суми и по този начин да се уплътни работното време и да се постигне по – висока ефективност на работния процес. От представения също като доказателство по делото препис – извлечение от решение по т. 3 от Протокол № 27/26.05.2022 г. на заседание на Управителния съвет на „Т. С. ЕАД, във връзка с доклада от 18.05.2022 г., въззивният състав е намерил за установено, че по т. 3.3 е взето решение за съкращаване на 15 щ. бр. за длъжността „Специалист информация“, по т. 3. 6. е взето решение да се разкрият 38 щ. бр. за длъжността „Специалист обслужване на клиенти“, и по т. 3. 8. във връзка с промяна на длъжността и значително изменение на изпълняваните основни задължения в допълнителните споразумения да се предвиди срок за изпитване – шест месеца в полза на работодателя. Съобразил е още и събраните по делото гласни доказателствени средства. От показанията на св. Д. Н. /пряк ръководител на ищцата/, преценени при условията на чл. 172 ГПК, е установил, че през 2022 г. в ответното дружество е извършена структурна реорганизация; месечният анализ на работата на служителите показал, че е налице различна натовареност на служителите, заемащи различни позиции в дружеството; целта на структурната промяна била да се постигне обслужване на едно гише на клиентите на дружеството, което наложило промяна в двете длъжности – „Служител информация“ и „Касиер“ били обединени в една длъжност, за да може при посещение на дружеството, клиентите да получат на едно гише отговори на въпросите, които имат, да подадат заявление и да платят; за да се оптимизира работният процес, функциите на служителите били съвместени, като към вече изпълняваните от тях функции, била добавена функцията изходящи обаждания към клиенти. Въззивният съд е взел предвид и показанията на св. Д. П. – служител в ответното дружество, от които е установил, че преди преструктурирането ищцата е работила в „Информация“ – работа с клиенти, попълване и входиране на документи; при постъпването на работа на свидетелката в ответното дружество се използвала системата „Т клиент“, а след това започнали работа със SAP.

При тази фактическа обстановка по делото, въззивният съд е посочил от правна страна, че спорен въпрос във въззивното производство е дали възражението за недействителност на клаузата за изпитване, уговорена в допълнителното споразумение между страните от 14.06.2022 г., е основателно. Съобразил е разпоредбата на чл. 70, ал. 5 КТ, съгласно която за една и съща работа с един и същи работник или служител в едно и също предприятие трудов договор със срок на изпитване може да се сключи само веднъж. Приел е, че по изключение трудов договор със срок за изпитване може да се сключи и при съществуващо трудово правоотношение, но само когато е съществено променена трудовата функция на работника или служителя по реда на чл. 119 КТ. От съвкупната преценка на събраните по делото доказателства е формирал извод, че Управителният съвет на „Т. С. ЕАД е взел решение по т. 3 от Протокол № 27/26.05.2022 г. за извършване на структурна реорганизация в ответното дружество, свързана с въвеждането на модела за обслужване на едно гише, която е довела до съвместяване на множество функции в длъжността „Специалист, обслужване на клиенти“ и съкращаване на други съществуващи до този момент длъжности като „Специалист информация, с контролни функции“, „Специалист, касиер с контролни функции“, „Специалист информация“ и „Касиер“. Въззивният състав е преценил като неоснователни доводите на ищцата, че първоинстанционният съд е допуснал процесуално нарушение като се е позовал за извършената структурна реорганизация на препис – извлечение от решение по т. 3 от Протокол № 27/26.05.2022 г. на Управителния съвет на „Т. С. ЕАД, който бил оспорен, тъй като не носи подписите на лицата, представляващи ответното дружество, и няма достоверна дата. Изложил е съображения, че препис – извлечението от решението по т. 3 от цитирания протокол има доказателствена стойност и същата се преценява от съда по вътрешно убеждение в съвкупната преценка с останалите събрани по делото доказателства – в случая се касае за частен документ, който представлява извлечение от част от оригинален документ, и в него са включени най – важните части от оригиналния документ, свързани с предмета на делото. Посочил е, че с оглед характеристиката си на препис – извлечение от оригинален документ той не съдържа подписи в оригинал, а на мястото на положените подписи в извлечението е поставен символ /п/. Като неоснователни въззивната инстанция е преценила и доводите на ищцата, че преписът – извлечение от решението няма достоверна дата. Приела е, че от представената като доказателство по делото електронна кореспонденция между секретаря на Управителния съвет на „Т. С. ЕАД и директора на дирекция „УЧР“ от 03.06.2022 г. и 10.06.2022 г. се установява, че на 03.06.2022 г. директорът на дирекция „УЧР“ е уведомен за взетите решения по т. 3 от Протокол № 27/26.05.2022 г., а на 10.06.2022 г. е изпратен по имейл препис – извлечение от самото решение. В тази връзка е формирала извод, че препис – извлечението от решението по т. 3 от Протокол № 27/26.05.2022 г. има достоверна дата.

От извършената съпоставка на основните задължения за длъжността „Специалист, обслужване на клиенти“ съгласно длъжностната характеристика и на основните задължения за длъжността „Специалист, информация“ съгласно длъжностната характеристика, въззивният съд е установил, че на длъжността „Специалист, обслужване на клиенти“ са вменени нови трудови функции, довели до съществено изменение в трудовото правоотношение, свързани с характера на работата. Посочил е, че допълнително на служителя е възложено да сключва споразумения за разсрочено изплащане на просрочени задължения към клиентите; да извършва касови операции по приемане, съхраняване и предаване на парични средства; да инкасира суми за топлинна енергия, дялово разпределение, съдебни вземания и за предоставени услуги по утвърден ценоразпис на битови и стопански клиенти; да води касови книги; да подготвя вносни документи за банката и документи за осчетоводяване по инструкция за документооборота и инкасирането на дължими суми в центровете за обслужване на клиенти и предаването им като ценни пратки; да осъществява връзка по телефона с битови длъжници на дружеството с цел изясняване на причините за просрочие на плащанията, да се предостави информация и уговорят сроковете и размера на плащанията, които ще направи клиентът, за да погаси задълженията си; да обслужва минимум 50 клиента на ден. Отбелязал е, че горните задължения не са били възложени преди това на служителя, заемащ длъжността „Специалист информация“. Предвид изложеното е обосновал извод, че трудовите функции, възложени на ищцата на длъжността „Специалист, обслужване на клиенти“, се различават от трудовите функции, които са били възложени на длъжността „Специалист, информация“, поради което в случая не е приложима забраната по чл. 70, ал. 5 КТ.

Въззивният състав е преценил като неоснователен и доводът, че чрез клаузата за изпитване, уговорена в допълнителното споразумение, се цели заобикаляне на закона или злоупотреба с право. Посочил е, че от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства не се установява прекратяването на процесния трудов договор на основание чл. 71, ал. 1 КТ да е било по причини, които не са свързани с изпълняваната работа, нито че целта е била да се постигне непозволен или забранен от закона резултат. Изложил е съображения, че данните от атестационните формуляри на ищцата следва да се ценят в съвкупност с преценката на и. д. директор дирекция „Обслужване на клиенти и управление на вземания“, обективирана в т. 7 от доклада до директора на дирекция „Управление на човешките ресурси“, относно начина на изпълнение на възложената работа от ищцата, съгласно който са установени пропуски при администрирането на получената информация в базата данни и регистрирането на контакт за резултат от разговор с клиент, както и неточности при изготвянето на споразумение с клиент от 08.11.2022 г.

В допълнение въззивната инстанция е изтъкнала, че прекратяването на трудовия договор на основание чл. 71, ал. 1 КТ е право на страната, в чиято полза е уговорен срокът за изпитване, да го прекрати без предизвестие с едностранно волеизявление в рамките на срока за изпитване. В тази връзка е споделила становището, че в случая не е необходимо в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение да се посочват конкретни причини, поради които е упражнено правото да се прекрати трудовия договор в срока за изпитване, от страната, в чиято полза е уговорен този срок.

При горните съображения въззивният съд е намерил, че прекратяването на трудовото правоотношение с ищцата на основание чл. 71, ал. 1 КТ е извършено законосъобразно, поради което искът с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ следва да се отхвърли като неоснователен. Посочил е, че предвид отхвърлянето на иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, следва да бъдат отхвърлени като неоснователни и акцесорните искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ.

При тези мотиви на въззивния съд се обосновава извод, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване.

Съображенията за това са следните:

Поставените от касатора в изложението първи и втори въпрос обобщено касаят преценката на съда за съществена промяна в трудовата функция на работника или служителя при уговорена между страните клауза за изпитване. Така поставен въпросът е обуславящ решаващите изводи на въззивния съд, но не е налице допълнителната предпоставка по поддържаното от страната основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. По наведения въпрос е формирана последователна практика на ВКС, включително и тази, на която страната се позовава (решение № 160/08.05.2015 г. по гр. д. № 4811/2014 г. на IV г. о., решение № 50204/06.10.2022 г. по гр. д. № 4329/2021 г. на IV г. о., решение № 07/04.02.2014 г. по гр. д. № 3029/2013 г. на III г. о., решение № 7/01.04.2011 г. по гр. д. № 954/2009 г. на IV г. о. на IV г. о., решение № 498/2012 г. по гр. д. № 1561/2010 г. на IV г. о. и др.), съгласно която при преценка за идентичност на трудовите задължения следва да се изхожда от естеството на работа, от свойствените задължения за длъжността – има ли съществена разлика в трудовите функции; едни и същи трудови задължения могат да имат различно съдържание, отнесени към различни трудови функции, в зависимост от спецификата на съответната длъжност, от предмета на дейност, и от организацията на предприятието. В процесния случай въззивният съд е съобразил изложените разяснения, поради което не е налице допълнителната предпоставка на посоченото основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Формираният в обжалваното решение извод за липса на идентичност на трудовите функции за длъжностите „Специалист, обслужване на клиенти“ и „Специалист, информация“ не е изведен нито само от наименованието на самите длъжности, нито от механично сравнение на трудовите задължения по длъжностна характеристика. Напротив – въззивният състав след съпоставка на основните задължения за длъжностите е извършил преценка, че за длъжността „Специалист, обслужване на клиенти“ са вменени нови трудови функции, които са довели да съществено изменение в трудовото правоотношение, свързано с характера на работата, вследствие на което е обосновал извод, че в случая не е приложима забраната по чл. 70, ал. 5 КТ. Ето защо, по наведените въпроси не е налице соченото основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Неоснователно е искането за допускане на касационното обжалване и по следващите повдигнати в изложението въпроси. Поставените от касатора трети и четвърти въпрос са изцяло свързани с правилността на фактическите и правни изводи, до които е достигнала въззивната инстанция, преценявайки събраните доказателства (по-конкретно представения от ответника по делото препис-извлечение от Протокол № 27/26.05.2022 г. от заседание на Управителния съвет на „Т. С. ЕАД, както и атестационните формуляри за ищцата – т. нар. „карти за тримесечно отчитане“). Поради това същите не могат да бъдат определени като въпроси, които са относими към допускането на касационното обжалване. По същността си тези въпроси представляват оплаквания за допуснати процесуални нарушения при анализа на доказателствата, чието обсъждане е предмет на самото касационно обжалване, а не на производството по допускането му. В този смисъл са и задължителните указания по т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, според които материалноправният или процесуалноправен въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Липсата на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК е достатъчна за недопускане на въззивното решение до касационно разглеждане и за съда отсъства задължение за обсъждане наличието на предпоставките на релевираните от касатора основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Въпреки това за пълнота на изложението следва да се посочи, че в случая жалбоподателят не е установил и наличието на последните –приложените към изложението съдебни актове са неотносими, тъй като същите не съдържат правно разрешение по конкретно поставените от касатора въпроси и поради това няма как да обосноват извод за наличие на противоречие в поддържания в изложението смисъл. В цитираното от страната решение № 151 от 29.10.2015 г. по гр. д. № 2271/2015 г. на I г. о. на ВКС, фактическата обстановка касае официално заверени от длъжностно лице документи, а не заверен от страната частен документ, каквато е хипотезата в настоящия случай. Другите актове, на които страна се позовава (решение № 60258 от 18.08.2022 г. по гр. д. № 3443/2020 г. и решение № 60167 от 15.07.2021 г. по гр. д. № 559/2018 г., двете на IV г. о. на ВКС) също са неотносими, доколкото и при двата случая отговор на поставените въпроси е даден с оглед прекратяване на трудовото правоотношение в хипотезата на чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ, неприложима към конкретиката на настоящия казус. Отделно от горното, в изложението липсва и обосновка защо според касатора произнасянето на касационната инстанция ще е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, поради което и няма как настоящата инстанция да се произнесе в тази насока.

Наведените от касатора в изложението пети и шести процесуалноправни въпроси също са привързани към доводите му за допуснати процесуални нарушения и необоснованост на постановеното решение поради неправилен и непълен анализ на събраните доказателства и поради необсъждането на определени доводи, които съдът е следвало да вземе предвид при постановяване на акта си. Въпросите се извеждат от становището на жалбоподателя, че въззивният състав не се е произнесъл по всички наведени в жалбата възражения и бланкетно е препратил към мотивите на първоинстанционния съд. Следва да се отбележи, че доводите за материална и процесуална незаконосъобразност на въззивното решение са съображения, относими към касационните основания по чл. 281, т. 3 от ГПК. Последните са от значение за правилността на решението и подлежат на преценка в производството по чл. 290 от ГПК, а не в стадия за селектиране на касационните жалби по реда на чл. 288 от ГПК. В този смисъл са и указанията в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, както се посочи в мотивите по-горе. Освен това в случая въззивният съд е изложил собствени фактически и правни изводи, като е изложил и съображенията си по всички релевирани от страните доводи и възражения, независимо от възприемането на основание чл. 272 ГПК на фактически и правни мотиви от потвърденото първоинстанционно решение. Обсъдил е и е анализирал поотделно и в съвкупност всички доказателства и е изложил съображенията си какво счита за установено от тях. Следва да се посочи още, че въпросът доколко анализът на доказателствата и направените фактически и правни изводи са пълни, обосновани и правилни е ирелевантен за производството по чл. 288 ГПК. Така поставен, въпросът по естеството си не представлява правен въпрос по смисъла на чл. 280 ГПК, а касационно оплакване по чл. 281 ГПК, което подлежи на преценка във втората фаза на производството, ако касационното обжалване бъде допуснато. В обобщение обжалваното решение съдържа необходимите мотиви, които изясняват установената от въззивния съд неоснователност на исковите претенции. Обстоятелството, че жалбоподателят не е съгласен с извършения анализ, обем и оценка на доказателствата, респ. с крайния решаващ извод на съда, съставляват доводи за евентуално допуснати процесуални нарушения и за необоснованост на съдебния акт, които както се посочи не са предмет на проверка в производството по чл. 288 ГПК.

Предвид изхода разноски за касатора не се следват, но същият следва да заплати на ответната страна своевременно поисканите такива за настоящото производство. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК, касаторът следва да заплати на ответната страна юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева за настоящото производство, опредено съгласно чл. 37 от Закона за правна помощ, във връзка с чл. 25а, ал. 3 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Воден от горното Върховният касационен съд, състав на III г. о.,

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване въззивно решение № 1319 от 06.03.2024 г., постановено по в. гр. д. № 8751/2023 г. по описа на Софийски градски съд.

ОСЪЖДА М. Н. Р., с ЕГН ********** и адрес в гр. С., ж. к. „****“, бл. 6, ет. 5, ап. 21, да заплати на „Т. С. ЕАД, с ЕИК 831609046 и седалище в гр. С., ул. „Ястребец“ № 23, сумата 100 (сто) лева – юрисконсултско възнаграждение.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател:_______________________

Членове:

1._______________________

2._______________________