Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на четиринадесети март две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Б. Ц. Членове: РОСИЦА Д. К. при секретар Ж. М. и с участието на прокурора К. К. изслуша докладваното от съдията Т. К. по административно дело № 3530 / 2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на Директора на Т. Д. /ТД/ „М. В. към Агенция „Митници”, подадена чрез процесуалния му представител юрк. С., против Решение № 61 от 12.01.2022 г., постановено по адм. дело № 621/2020 г. по описа на Административен съд – Русе, с което е отменено Решение № 32-293973/08.10.2020 г. на Директора на ТД „Северна морска” към Агенция „Митници" /сега с променено наименование на ТД „М. В. /.

В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на първоинстанционното решение, поради неправилно приложение на материалния закон и необоснованост – отменителни касационни основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че изводът на съда, че не е обосновано приложението на чл. 74, § 3 от МКС, е неправилен. По подробно изложени в жалбата съображения касаторът моли да се отмени обжалваното решение и да се постанови ново по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата срещу административния акт. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за две инстанции. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение в условията на евентуалност.

С депозирана молба от 29.08.2022г. се представят писмени доказателства – Съобщение ОСМ (2022)8631-18/03/2022г. от Европейската служба за борба с измамите, получено по AFIS mail с рег. № 32-96477/23.03.2022г. на ЦМУ при Агенция „Митници”, ведно с превод и приложенията към него – писмо на митническите органи на Китайската народна република по молба за проверка, изпратена от ОЛАФ, ведно със списък на 15 контейнера, посочващ номер на китайската износна декларация, име на износител и декларирана износна стойност. Допълнително с молба от 20.01.2023 г. касаторът представя и Препоръка за действие, което да бъде предприето в резултат на разследване на ОЛАФ ОС/2020/0489/В3, с рег. № 32-447062 от 21.12.2022 г., ведно с О. Д. на ОЛАФ, вкл. и в превод на български език, с които се обосновават и изведените в касационната жалба основания за неправилност на съдебния акт.

Ответникът по касационната жалба – „А. Д. ЕООД, чрез процесуалния си представител адв. Ж., по подробно изложени съображения в писмени бележки и в пледоарията по съществото на спора, оспорва касационната жалба и наведените в нея съображения, вкл. счита и че представените писмени доказателства не могат да обосноват извод за неправилност на атакувания съдебен акт. Претендира разноски.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото, в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна.

Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в производството пред Административен съд – Русе е Решение № 32-293973 от 08.10.2020г. на Директора на ТД „С. М. (тогава сега с променено наименование на ТД „М. В. бел. моя), с което на основание чл. 84, ал. 1, т. 2 и чл. 84а ал. 1 от ЗМ, във вр. с чл. 66“в“ от ЗМ, вр. чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза (наричан по-долу само Регламент (ЕС) № 952/2013г. или само МКС, бел. моя), във вр. с чл. 140 и чл. 141 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447, чл. 5, т. 39 и чл. 29 от Регламент (ЕС) № 952/2013, вр. чл.77, § 1, буква а), вр. чл. 85, § 1, вр. чл. 101, § 1, вр. чл. 102 от Регламент (ЕС) № 952/2013, е отказано приемането на митническата стойност на конкретно индивидуализирани стоки, декларирани по 135 броя конкретно индивидуализирани митнически декларации /МД/; определена е митническа стойност на всяка една съгласно Таблица № 1 за стоките поставени под режим 42 за периода 01.12.2016 г. – 06.01.2019 г. и съгласно Таблица № 2 за стоките поставени под същия режим за периода 07.01.2019 г. – 31.10.2019 г.; разпоредена е съответната корекция на митническата декларация, вкл. са коригирани клетки „изчисляване на вземанията“ и като краен резултат са определени като дължими суми за доплащане: вносни мита А00 – общо в размер на 1 364 159,35 лева, ведно с лихва за забава върху размера на държавните вземания на основание чл. 114 от Регламент (ЕС) № 952/2013.

Съдът е приел, че за периода от 01.12.2016 г. до 31.10.2019 г. с обсъжданите тук 135 броя митнически декларации „А. Д. ЕООД е декларирало за поставяне под митнически режим 42 „Едновременно допускане за свободно обръщение и вътрешно потребление на стоки, които са обект на освободена от ДДС доставка до друга държава” на различни видове стоки, като при оформянето на митническите декларации е използван методът на договорната стойност, дефиниран в чл. 70 от Регламент № 952/2013г.

По отношение правилността на операциите, вкл. и по процесните вносни декларации, е извършен последващ контрол на декларирането по смисъла на чл. 84 ал. 1 във вр. с чл. 84а и сл. от ЗМ, възложен със Заповед № ЗТД-4000-431/32-317353 от 04.11.2019г. на Директора на ТД „Дунавска“ /л. 87/, изменена със Заповед № ЗТД-4000-1/32-723 от 02.01.2020г. /л.84/. Двете заповеди са надлежно връчени с разписки /л.82/ на проверяваното дружество чрез негов представител.

Резултатите от проверката са изложени в Доклад № BG004000/1/9 от 10.03.2020г. (рег. № 32-77205/10.03.2020г.) и приложенията към него /л.74 – и сл. от преписката/, редовно връчен на проверяваното дружество (л.95-96), и аналогичен Доклад за служебно ползване № BG004000/1/9А/10.03.2020г. (рег. №32-77213/10.03.2020г., л.58-73 от преписката), изготвен във връзка с анализ на риска, който не е връчван на „А. Д. ЕООД.

В обобщение установяванията в двата доклада показват, че за внесените от дружеството „А. Д. ЕООД стоки, поставени под режим 42 за периода от 01.12.2016 г. до 31.10.2019 г., финансовите задължения към доставчиците им от трети страни не са погасени, като от общо задължения в размер на 4 940 009,90 лева, остават неразплатени общо 3 042 937,27 лева (частично това е потвърдено и от вещото лице по допуснатата ССчЕ, което е установило и последващи плащания, бел. моя).

Не са констатирани несъответствия в счетоводната отчетност на дружеството съобразно данните от представените доказателства по процесните вносове, вкл. и данните за последващата реализация на стоките в рамките на общността в рамките на проверката за спазване изискванията на чл. 45 от ППЗДДС.

Не са констатирани и разходи, които да следва да бъдат добавени към митническата облагаема стойност по правилата на чл. 71 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г.

Установяванията относно определянето на нов размер на митническото задължение, в хода на този контрол се свеждат до това, че било установено липсата на погасяване на задълженията към доставчиците в пълен размер; цитирано е Решение по дело С-291/15 на СЕС; били установени необичайно ниски цени на декларираните стоки, което било възприето като достатъчно основание за отхвърляне на декларираната митническа облагаема стойност по реда на чл. 70 от Регламента № 952/2013, без да се оспорва автентичността на предоставените документи, и да се пристъпи към определянето й по един от вторичните методи за това. В този порядък първият от вторичните методи по чл. 74, § 2, б.“а“ от Регламент (ЕС) № 952/2013 година е приет за неприложим поради недостатъчно описание на стоките в кл.6/8 от МД, което не позволявало прилагане на метода за идентичност на стоките; вторият вторичен метод по чл. 74, § 2 , б. „б“ от Регламент (ЕС) № 952/2013 година е приет за неприложим поради липса на изчерпателна информация за изделията, тези, подлежащи на остойностяване, и други стоки, остойностявани в определени периоди; третият вторичен метод по чл. 74, § 2, б. „в“ от Регламент (ЕС) № 952/2013 година е приет за неприложим поради липса на база данни за единичната цена, по която се продава на митническата територия на Съюза най-голямото сборно количество от внасяните стоки, вкл. идентични и сходни стоки; четвъртият вторичен метод по чл. 74, § 2, б. „г“ от Регламент (ЕС) № 952/2013 година е приет за неприложим поради липсата на база данни за разходите и стойността на материалите, разходите по производството и за допълнителните елементи, както и информация за размера на обичайната печалба и общи разходи. В същия доклад като приложим е възприет последният резервен метод по чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 година, съобразно която е изчислена нова митническа облагаема стойност на стоките, съответно са посечени и размери на мито и ДДС за доплащане. Органите, съставили доклада, са описали и начина на изчисляване на новата митническа стойност - съобразен с осреднената справедлива цена за същия период, определена на база месечните справедливи цени от системата „THESEUS“ на Joint Research Centre към Европейската комисия, преизчисляването е извършено като внесеното нетно количество стока е умножено по съответната справедлива цена за всеки код по ТАРИК и сумата е разделена на декларирания брой стоки, за която е съобразно намерена сходна стока от Системата за предоставяне на информация за управленски цели от митнически и акцизни документи /МИС-ІІІА/, от която са определени стоки, отговарящи на изискванията на чл. 141, § 3 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията от 24 ноември 2015 година, като е използвана най-ниската стойност от наличните идентични и сходни стоки. Конкретните изчисления по всяка една от процесните МД са дадени в двете приложения. Към доклада липсват приложени доказателства, съобразно данните от които декларираните цени на стоките са приети за необичайно ниски, нито тези, послужили за определяне на новата митническа облагаема стойност. Други относими към спора констатации липсват.

Съгласно чл. 84 к от ЗМ е проведено и заключително обсъждане на данните от Доклад № BG004000/1/9 от 10.03.2020г. (рег. № 32-77205/10.03.2020г.) и приложенията към него, за което е съставен и Протокол рег. № 32-57757 от 26.02.2020 г. (л.78 и сл.), подписан с „възражения“ от представляващия „А. Д. ЕООД и забележка, че „в 7 –дневен срок ще представи писмени възражения“.

На 04.03.2020 г., дружеството е подало такова Възражение срещу констатациите в Протокол № 32-57757/26.02.2020 г. (л.56 и сл.). В него са развити съображения, че са налице съществени процесуални нарушения и несъответствие с основни принципи, както и че липсват конкретни мотиви за отхвърляне на декларираната договорна митническа стойност. Оспорва се новата митническа стойност, новият размер мито и разликата за довнасяне.

Доклад № BG004000/1/9 от 10.03.2020г. (рег. № 32-77205/10.03.2020г.) и приложенията към него, и Доклад за служебно ползване № BG004000/1/9А/10.03.2020г. (рег. №32-77213/10.03.2020г.), са предоставени на ТД „Северна морска“ /тогава/ с писмо № 32-106456/ 07.04.2020г. /л.97-98/, за предприемане на действия по компетентност.

Последвало е П. Р. № 32-150015/28.05.2020г. /л.53-55/ по описа на ТД „Северна морска“ /тогава/ в А. М. с което оспорващото дружество е уведомено по реда на чл. 29 и чл. 22, § 6 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. (л.52) за мотивите, на които ще се основава решението на митническия орган относно процесните МД, изразяващи се в дословно възпроизвеждане на гореизложеното, и му е предоставена възможност да изрази становище по посочените мотиви в 30-дневен срок от получаване на уведомлението. Такова не е постъпило в указания срок.

Последвало е издаването на оспореното пред съда Решение, съдържащо идентични съображения от фактическа и правна страна, съответно разпоредителна част, посочена по-горе.

Съдът е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган, в установената от закона форма, но е незаконосъобразен, като постановен в нарушение на материалния закон. С оглед на така установеното съдът е стигнал до извод, че митническата стойност е определена по реда на чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 без да са изложени конкретни фактически обстоятелства и доводи за невъзможността за определяне на митническата стойност по някой от предходните методи, изключвани в посочената по-горе последователност. АС - Русе е приел, че напълно формално от страна на митническия орган е посочено, че са изчерпани всички възможности за определяне на митническата стойност по чл. 74, § 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013, без да са изложени в решението конкретни мотиви, касаещи хипотезите по б. а), б. б), б. в) и б. г). Счел е, че "справедливите" цени са на килограм, а процесните стоки са декларирани на брой. Мотивирал се е също така със заключението на вещото лице, според което е установено съответствие между договорната, платената или подлежаща на плащане цена за стоките и декларираната стойност по процесните митнически декларации.

Съобразявайки задължението си по чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият касационен състав преценява решението на административния съд като валидно и допустимо, като постановено в правораздавателната дейност на съда, от законен състав и при правилна преценка за допустимостта на съдебния контрол.

По законосъобразността на решението:

Касационният съд намира изводите на АС – Русе за обосновани относно фактите и обстоятелствата по делото и за сторени при правилно тълкуване и приложение на материалния закон.

Както нееднократно се подчертава в съдебната практика митническата стойност на стоките във връзка с прилагането на Общата митническа тарифа и нетарифните мерки, установени от разпоредби на Съюза, уреждащи специфични области, отнасящи се до търговията със стоки, се определя в съответствие с чл. 70 и 74 от Регламент (ЕС) № 952/2013 от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза (Регламент (ЕС) № 952/2013 или МКС).

Съгласно чл. 70, § 1 и § 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013, митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, т. е действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с чл. 71 и чл. 72 от Регламент (ЕС) № 952/2013. Освен това митническата стойност трябва да отразява реалната икономическа стойност на внесената стока и да отчита всички елементи на стоката, които имат икономическа стойност.

Независимо, че при митническото остойностяване на стоките приоритетна е договорната стойност по чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013, разпоредбата на чл. 140, § 1 от Регламента за изпълнение дава възможност на митническите органи, при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, то съгласно чл. 140, § 2 от Регламента за изпълнение, те могат да отхвърлят декларираната цена.

В тези случаи - когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл.70 от Регламент (ЕС) № 952/2013, остойностяването на внесените стоки се извършва по реда на чл.74 от същия регламент при последователно прилагане на методите в чл.74, §2, букви от „а” до „г”, докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. Посочените критерии за определяне на митническата стойност са в отношение на субсидиарност и само когато митническата стойност не може да бъде определена чрез прилагането на дадено правило, следва да се приложи следващото правило в установената поредност.

Съгласно чл. 141, § 1 от Регламента за изпълнение (ЕС) № 2015/2447, при определяне на митническата стойност на внасяните стоки по реда на чл. 74, § 2, буква а) или б) от Регламент (ЕС) № 952/2013 се използва договорната стойност на идентични или сходни стоки, които са в продажба на същото търговско равнище и по същество в същите количества като стоките, чиято стойност се определя. Когато не може да се установи такава продажба, митническата стойност се определя, като се има предвид договорната стойност на идентични или сходни стоки, продавани на различно търговско равнище или в различни количества. Тази договорната стойност следва да се коригира, за да се вземат предвид разликите, дължащи се на търговското равнище и/или количествата. Член 141, § 3 от Регламента за изпълнение предвижда, че когато се установи повече от една договорна стойност на идентични или сходни стоки, за определяне на митническата стойност на внасяните стоки се използва най-ниската от тези стойности.

Прилагането на § 3 от чл.74 от МКС е последната предвидена възможност за определяне на митническата стойност на стоките, съгласно който когато митническата стойност не може да се определи съгласно параграф 1, тя се определя въз основа на способи, съответстващи на принципите и общите разпоредби на всяко едно от следните: а) Споразумението за прилагане на член VII от Общото споразумение за митата и търговията; б) ) член VII от Общото споразумение за митата и търговията; в) настоящата глава.

С Решението по дело С- 263/06, т. 52 Съдът на ЕС разяснява, че за да не изглежда намесата на администрацията непропорционална при процедурата по чл. 140, § 1 от Регламента за прилагане, то съмненията в справедливостта на декларираната митническа стойност следва да са надлежно мотивирани, а изисканата от декларатора допълнителна информация да е пряко свързана с тези съмнения и да е съобразена с възможностите му. Задължението за мотивиране на решението за стартиране на процедурата по чл. 140 от Регламента за прилагане и впоследствие на решението за корекция, произтича от общото правило на чл. 22, § 7 от МКС, изискващо митническите органи да мотивират всяко неблагоприятно за заявителя решение. Зачитането на правото на защита представлява основен принцип на правото на Съюза, който трябва да се прилага във всеки случай, когато административен орган възнамерява да приеме акт, увреждащ лицето, към което е насочен - Решение от 18 декември 2008 г., Sopropй, C-349/07, т. 36. В рамките на процедурата по чл. 140 от Регламента за прилагане гарантирането на този принцип изисква лицето да е надлежно уведомено за обстоятелствата, на които се основават съмненията и именно в тази връзка да е изискана обосновка на договорната стойност.

Аргументи за това се черпят и от регламентацията на общата процедура във връзка с правото на изслушване - в чл. 8, § 1, б. „а“ от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 изрично е предвидено, че в съобщението, упоменато в член 22, § 6, първа алинея от Кодекса, се посочват: документите и информацията, които митническите органи възнамеряват да използват като основание за своето решение.

Цитираното от митническите органи Решение от 16 юни 2016 г. по дело С-291/15 на СЕС не води до други изводи. Като е прието изрично в т. 36 от мотивите на същото „Все пак запитващата юрисдикция, която единствено е запозната пряко с отнесения пред нея спор, следва да определи дали съмненията на митническия орган в главното производство са били основателни, за да пристъпи към посочените вторични методи, и дали този орган е дал на съответното лице подходяща възможност да изложи гледната си точка относно съображенията, на които са били основани тези съмнения.“.

Именно към установяването на тези релевантни факти е била насочена и дейността на първостепенния съд, правилността и обосноваността на които изводи е и предмет на настоящия касационен контрол.

В случая касационната инстанция счита, че на първо място това изискване за надлежно мотивиране не е спазено при уведомяването на вносителя. От доказателствата по делото се налага изводът, че същият не е запознат от митническите органи с релевантните към процедурата по чл. 140 от Регламента за прилагане обстоятелства. Действително на оспорващият е връчен посоченият по-горе Доклад, от него са изискани допълнителни документи, обосноваващи декларираната МС, но от митническия орган не са посочени обстоятелствата, породили съмненията в действителността на договорната стойност. Именно това са били и част от възраженията на „А. Д. ЕООД в хода на административното производството. Такива документи и информация не са посочени в отправените до дружествата писма, липсват цитирани в Доклада, не са част от приложенията към последния, а и като цяло не са и част нито от административната преписка. След нееднократното им изискване в хода на съдебното производство от страна на ТД „Дунавска“ /тогава/ е депозиран документ озаглавен „Справка за справедливи цени от системата „THESEUS“ на Joint Research Centre към Европейската комисия“, но същите се констатира че не са преведени на български език.

Правилно първоинстанционният съд е приел и че тежестта за доказване на наличието на основателни съмнения лежи върху митническите органи и е предпоставка за неприемането на декларираната митническа стойност.

В случая противно на аргументите в касационната жалба не може да се приеме, че митническите органи надлежно са обосновали съмненията си по смисъла на чл. 140 от Регламента за изпълнение в декларираната от вносителя договорна стойност на процесните стоки. В решението на Директора на ТД “М. В. (за нуждите на това изложение ще се използва актуалното наименование на ТД, бел. моя) при А. М. (а и в останалите документи по преписката) липсват мотиви, че посочените средни стойности на вносове (междувпрочем неясно дали в рамките на Съюза или тези конкретно на територията на Р. Б. , касаят стоки, които имат сходни функционални характеристики и са от сходни или подобни материали със сходен състав и имат обективната способност да заменят внасяните по декларацията в рамките на нормалната търговия. Посочените стойности са в лева за килограм, но не става ясно при какви условия на доставките са изведени същите, не става ясен и конкретния вид стоки, единствено се реферира към кода по ТАРИК. По делото всъщност липсват годни доказателствени средства, които да установят така възприетите от административния орган стойности, а и посочените относими факти.

Или правилно съдът е приел и че не е доказано и да са налице предпоставките на чл. 140, § 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 за определяне на митническата стойност на внесените стоки по някой от регламентираните вторични методи.

Нищо друго не следва и от представените пред касационната инстанция писмени доказателства. Без да се отрича тяхната доказателствена стойност, те сами по себе си не могат да установяват посочените релевантни именно за настоящия казус факти. В тази връзка се отбелязва също, че по смисъла на чл. 11, § 2 Регламент (ЕС, Евратом) № 883/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета относно разследванията, провеждани от Европейската служба за борба с измамите /ОЛАФ/ докладите на тази служба са допустими доказателства в административното и съдебното производства, но тъй като изрично е посочено, че това не засяга правомощията на органите и на съда да оценяват свободно доказателствената сила на тези доклади, докладът не би следвало да се приема за единственото годно доказателство. Основателно в тази връзка се изтъква и в становището на процесуалния представител на ответника по касация, че в същите тези документи се съдържат установявания относно един единствен от процесните вносове, но не и касателно останалите 134.

Дори и да се приеме, че така ангажираните доказателства могат било то да послужат за обосноваване на съмненията на митническите органи, и/или че действително платената при придобиването с цел внасянето й на територията на съюза цена на стоката, предмет на МД с MRN 19BG002002010215R6, е по-висока от декларираната, това само по себе си не може да доведе до търсения от касатора резултат.

Първо дори и инстанция по същество, съдът не може да потвърди административния акт /дори и частично/, на различни фактически и правни основания от изложените в него.

Второ доказване на основанието по чл. 140 § 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, не освобождава митническите органи от задължението да определят митническата стойност на внесените стоки по описания по-горе начин.

Както правилно е приел и съставът на административния съд, в случая митническият орган е определил митническа стойност на процесните стоки по реда на чл. 74, § 3 от Регламент № 952/2013 г., без да обоснове невъзможността за определяне на митническата стойност по някой от предходните методи, изключвани в посочената последователност. Формалното посочване от страна на митническия орган, че са изчерпани всички възможности за определяне на митническата стойност по чл.74, § 2, не обосновава приложението на чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. Съответно, без да е доказал, че тези методи са неприложими митническият орган е определил митническа стойност по крайния метод по чл. 74, § 3 Регламент (ЕС) № 952/2013, поради което основателно е прието от съда, че е налице и допуснато нарушение на материалния закон. Вътрешно противоречиви са и самите установявания на митническите органи по този въпрос – от една страна отричат прилагането на всички предходни методи поради: липсата на недостатъчно описание на стоките в кл.6/8 от МД, което не позволявало прилагане на метода за идентичност на стоките, така както е дефиниран в чл. 74, § 2, б.“а“ от Регламент (ЕС) № 952/2013; поради липса на изчерпателна информация за изделията, тези, подлежащи на остойностяване, и други стоки, остойностявани в определени периоди, относими обстоятелства към вторият вторичен метод по чл. 74, § 2 , б. „б“ от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., като същевременно твърдят че са определени новата МОС по метода, дефиниран в чл. 14 § 3 от при съобразяване „намерена сходна стока от Системата за предоставяне на информация за управленски цели от митнически и акцизни документи /МИС-ІІІА/, от която са определени стоки, отговарящи на изискванията на чл. 141, § 3 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията от 24 ноември 2015 година, като е използвана най-ниската стойност от наличните идентични и сходни стоки.“.

По изложените съображения, настоящият състав намира, че обжалваното решение не страда от пороците посочени в касационната жалба и за това, като правилно следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора и своевременно направено искане от процесуалния представител на ответника по делото, в полза на „А. Д. ЕООД следва да се присъдят сторените в настоящото производство разноски, в размер на 9 500 лева, платено възнаграждение за адвокатска защита, които следва да бъдат понесени от А. М. съгласно правилото на § 1 т. 6 от ДР на АПК.

Воден от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 61/12.01.2022 г., постановено по адм. дело № 621/2020 г. по описа на Административен съд – Русе.

ОСЪЖДА Агенция „Митници“ да заплати на „А. Д. ЕООД, [ЕИК], гр. Русе, [улица], сумата от 9 500 (девет хиляди и петстотин) лева, разноски за касационната инстанция.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ БИСЕРКА ЦАНЕВА

секретар:

Членове:

/п/ Р. Д. п/ ТАНЯ КОМСАЛОВА