ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 673

София, 12.02. 2025 година

Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 15.01.2025 година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Владимир Йорданов

ЧЛЕНОВЕ: Димитър Димитров

Хрипсиме Мъгърдичян

разгледа докладваното от съдия Йорданов

ч. гр. дело № 4899/2024 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на М. Х. П. срещу определение № 2831/05.11.2024 г. по в. ч.гр. д. № 2756/2024 г. на Софийския апелативен съд, с което е оставена без уважение частната жалба на М. Х. П. срещу определение № 9596/20.06.2024 г. по гр. д. № 4507/2023 г. на Софийския градски съд, г. о., 6 с-в., с което е прекратено производството по делото на основание чл. 130 ГПК, поради недопустимост на предявения от М. Х. П. срещу Държавата установителен иск за собственост на апартамент.

Частната жалба е допустима, тъй като е подадена в срок от страна по делото срещу въззивно определение, което подлежи на касационно обжалване и е редовна.

За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел следното:

С обжалваното определение първоинстанционният съд е прекратил производството по делото като недопустимо, тъй като процесният имот е бил предмет на развито производство по чл. 28 от ЗОПДИППД (отм.), в което производство ищцата е следвало да релевира доводите си за собственост.

Въззивният съд е приел, че определението е правилно.

Не е спорно по делото, че процесният недвижим имот е бил отнет в полза на Държавата въз основа на влязло в сила решение, постановено по гр. д. № 10078/2011 г. на СГС, по предявен иск срещу Н. Ж. Кабранов в производство по чл. 28 ЗОПДИППД (отм.), както и не се спори, че жалбоподателката не е била конституирана и не е участвала в производството по него.

В чл. 29 от ЗОПДИППД (отм.) е посочено изрично, че третите лица, които претендират самостоятелни права върху имуществото, предмет на отнемане по съдебен...